СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш Е Н И Е
25.02.19г.
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател:
Г. Иванов
Разгледа
в съдебно заседание на 31.01.19г. /с участието на секретаря А. Петрова/
гражданско дело № 8447/17г. и
констатира следното:
Предявен
е иск от Ф.„И.22“ против Г. К. с правно основание чл. 59
от ЗЗД за сумата общо 76 805, 44 лева /обезщетение за периода 01.10.14г. –
30.06.16г./ за ползването на: двуетажна постройка със сутерен и плосък покрив,
находяща се в град София, бул. **************, с площ от 354 кв. м. и склад към
нея с площ от 25 кв. м.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Искът
е неоснователен – в процесната хипотеза са налице принципни пречки за уважаването
му:
На
01.10.14г. ищецът е придобил собствеността върху процесната сграда: двуетажна
постройка със сутерен и плосък покрив, находяща се в град София, бул. **************.
Сделката е обективирана в нотариален акт № 126 от 01.10.14г. на нотариус И. Д.
/където имота е описан, индивидуализиран подробно/. Възраженията на ответника в
посочената насока /касаещи правото на собственост на ищеца върху процесния
недвижим имот, т.е. - материално-правната легитимация на фондацията/ са изцяло
принципни /неконкретизирани, бланкетни/, поради което – председателят на
състава не ги обсъжда.
Целият
събран по делото писмен доказателствен материал /съдържанието на който се
подкрепя изцяло от показанията на свидетелката на ответника и не се опровергава
от показанията на свидетеля на ищеца/ удостоверява, че:
През
исковия период /01.10.14г. – 30.06.16г./ процесната сграда /и реално
съществуващото помещение към нея, дори и да не може да бъде окачествено като
„склад“ в типичния смисъл на това понятие – предвид показанията на свидетелката
на ответника/ са били обитавани не лично от ответника /като физическо лице/, а
от две търговски дружества: „Р.“ ООД и „Б.“ ООД, които са ползвали /на
основание договори за наем от 01.07.07г., сключени с фирма „БТИ П. 1“ ООД/ различни
помещения от сградата като офиси във връзка с осъществяваната от фирмите
търговска дейност. Посоченото обстоятелство съставлява самостоятелно
/достатъчно/ основание за отхвърляне на иска – доколкото: в процесната хипотеза
именно посочените дружества /в качеството си на реални ползватели на имота/, а
не ответника се явяват легитимирани /в материално-правен аспект/ да носят
отговорност при условията на чл. 59 от ЗЗД. От друга страна /в същата връзка/:
Представляващият
фирма „БТИ П. 1“ ООД /наемодател по двата договора с наемателите „Р.“ ООД и „Б.“
ООД/ се явява управител и на Ф.„И.22“. С оглед това – в случая следва да се
приеме /обратните възражения на фондацията в тази връзка са неоснователни/, че ищецът
е знаел кой е реалният обитател /ползвател/ на имота през исковия период /така
че – искът е следвало да бъде насочен срещу търговските дружества, а не срещу
ответника/.
Дори
горните доводи да не бъдат споделени:
Липсват
доказателства – посочените две наемни правоотношения да са били прекратени /в
изрично предвидените хипотези по чл. 6.1 от договорите/ или да са били
развалени /при условията на чл. 87 от ЗЗД/ поради неизпълнение от страна на
наемателите. В такава хипотеза – договорните връзки са се трансформирали /при
условията на чл. 6.2 от договорите и чл. 236, ал. 1 от ЗЗД/ в безсрочни спрямо
наемодателя „БТИ П. 1“ ООД. Тези правоотношения са останали действащи /при
условията на чл. 237, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЗД/ и по отношение на ищеца /след 01.10.14г. – когато фондацията е придобила
собствеността върху процесния имот/ доколкото липсват доказателства /съответно
и твърдения/ ищецът /който – предвид изложеното по-горе е знаел за
съществуването на процесните договорни връзки/ да е прекратил наемните
правоотношения при условията на чл. 238 от ЗЗД. В такава хипотеза – ищецът
разполага с правната възможност да претендира за исковия период не обезщетение
по чл. 59 от ЗЗД, а наемна цена /при условията на чл. 228 от ЗЗД и чл. 232, ал.
2, предл. 1-во от ЗЗД/ или евентуално обезщетение по реда на чл. 236, ал. 2 от ЗЗД/. Посоченото обстоятелство съставлява /също/ основание за – отхвърляне на
иска.
С
оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД на Ф.„И.22“ против Г.Е.К. ЕГН **********.
ОСЪЖДА
Ф.„И.22“ да плати на Г.Е.К. 5 080 лева – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред САС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: