№ 473
гр. Перник , 14.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Съдия:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500355 по описа за 2021 година
за да се произнеса, взех предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на страните срещу решение №
260205/24.02.2021 г., постановено по гр.д. № 7602/2019 г. на Районен съд – Перник,
както следва:
1. въззивна жалба с вх. № 267661/31.03.2021 г. на Д. С. ИВ., срещу решението в
частта му, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу С.Д. искове
за осъждане на ответницата да заплати на ищцата: 1. сумата от 13 320.69 лева,
представляваща разликата до пълния предявен размер от 15 300.69 лева на вредите от
незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.дело № 271/2012 г. по описа на
ЧСИ Д. и за сумата от 4889.90 лева, представляваща разликата до пълния предявен
размер от 5000 лева – обезщетение за забава върху главницата за имуществени вреди,
както и претенцията за същото за периода от 01.07.2016 г. до 26.05.2019 г. вкл. поради
неоснователност на претенциите в една част и плащане в хода на процеса в останалата
част; 2. сумата от 8000 лева, представляваща неимуществени вреди, за периода от м.
01.07.2016 г. до 30.05.2019 г., породени от незаконосъобразно принудително
изпълнение по изп.дело № 271/2012 г. по описа на ЧСИ Д.; сумата от 3000 лева,
представляваща обезщетение за забава, дължимо върху главницата за неимуществени
вреди, за периода от 01.07.2016 г. до 24.11.2019 г., както и законната лихва за забава
върху главницата на обезщетението за неимуществени вреди, считано от подаване на
исковата молба, до окончателно изплащане на вземанията. Решението е обжалвано и в
частта, с която Д. С. ИВ. е осъдена да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на С.
Г. Д. в качеството ѝ на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ сумата от общо 1375.92 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното исково производство съобразно
отхвърлената част от исковите претенции.
2. въззивна жалба с вх. № 268651/12.04.2021 г. на С.Д., подадена чрез адв. Г.М.,
срещу решението в частта му, с която С. Г. Д., в качеството ѝ на частен съдебен
изпълнител /ЧСИ/ с рег. № 752 и район на действие ОС Перник е осъдена да заплати на
Д. С. ИВ., с ЕГН: ********** и адрес: *** следните суми: сумата от 1980 лева,
1
представляваща имуществени вреди, за периода от м. 01.07.2016 г. до 30.05.2019 г.,
породени от незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.дело № 271/2012 г.
по описа на ЧСИ Д.. – неправомерно удържани суми, отнесени за погасяване на
задълженията по присъединено към него изп.д. № 19/2006 г. по описа на ЧСИ Д., и
сумата от 110.10 лева – обезщетение за забава, дължимо върху главницата за
имуществени вреди за периода от 27.05.2019 г. до 24.11.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 1980 лева, считано от датата на подаване на исковата молба
– 27.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от общо
212.75 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство
съобразно уважената част от исковите претенции.
В жалбата на Д. С. ИВ. са изложени подробни съображения за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния
закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Твърди се, че неправилно районният съд е приел, че три от изп. дела са били
присъединени към изп.дело № 271/2012 г. по описа на ЧСИ Д. в противоречие с чл. 456
ГПК. Жалбоподателката поддържа, че ЧСИ е събрала сума без правно основание и без
приложени изпълнителни листове. Счита, че от ЧСИ са допуснати нарушения и на
разпоредбите на чл. 430, чл. 433, т. 8, чл. 455, ал. 2 ГПК. На следващо място навежда
доводи, че щом районният съд е кредитирал показанията на свидетелите относно
претърпените от ищцата неимуществени вреди, то и искът за присъждането на
обезщетение за тях е основателен. Поради това иска отмяна на решението в
обжалваните части и постановяване на ново, с което исковете да бъдат изцяло
уважени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. С въззивната жалба не се
представят и не се сочат доказателства.
Насрещната по въззивната жалба на Д. С. ИВ. страна- С.Д., с писмен отговор,
подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез адв. Г.М., оспорва жалбата като
неоснователна и моли решението в обжалваните с нея части да бъде потвърдено.
Претендира разноски за въззивната инстанция.
По релевирани във въззивната жалба на С.Д. доводи за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваните части, се иска неговата отмяна.
Поддържа се, че ЧСИ Д. не е допуснала нарушения при присъединяването на изп.д. №
19/2006 г. към изп.д. № 271/2012 г. Сочи се, че предприемането на изпълнителни
действия по дело, по което е настъпила перемпция, не следва да води до отговорност
на ЧСИ за вреди на взискателя/длъжника, а единствено би могло да ангажира
дисциплинарната му отговорност. С въззивната жалба не се представят и не се сочат
доказателства.
Ответната страна по въззивната жалба на С.Д. - Д. С. ИВ., не е подала писмен
отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК и не е взела становище по жалбата.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка се
установи, че подадените въззивни жалби са допустими (подадени са в срока по чл. 259
ГПК против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от процесуално
легитимирани страни, имащи правен интерес от обжалването) и са съобразени с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК, поради което образуваното въз
основа на тях дело следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
С оглед на изложеното
2
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВАМ делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.09.2021
г., в 10.25 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани с връчване на препис
от настоящото разпореждане.
Разпореждането е окончателно.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3