Решение по дело №2174/2021 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 928
Дата: 9 декември 2024 г.
Съдия: Христина Запрянова Жисова
Дело: 20215640102174
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 928
гр. гр. Хасково, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Антония Сл. Бузова
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20215640102174 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс,
вр. §19 ал.1 от ПЗР към ЗИДАПК вр. § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ вр. чл. 28а, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ.
Образувано е по повод жалба на М. В. Я. против Заповед № 1349/02.08.2021 г. на
Кмета на Община Хасково. Иска се отмяна на атакуваната заповед като нищожна или
незаконосъобразна.
Жалбоподателката твърди, че със Заповед № 1349/02.08.2021 г. на Кмета на Община
Хасково, издадена на основание § 4к ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28а ал. 1 ППЗСПЗЗ вр. § 4б ал. 1,
изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти
/ПНИ/ за ************ одобрен със Заповед № ДС - 28 - 1 от 11.06.2019 г., на Областен
управител на Област Хасково /ОУ Хасково/, е било наредено да бъде възстановено правото
на собственост при условията на § 4б ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследници на Я. Д. Т..,
върху новообразуван имот с идентификатор № 77195.706.170, ****** землище на гр.
Хасково, с площ 804 кв.м.
Поддържа се в жалбата, че Заповед № 1349/02.08.2021г. на Кмета на община Хасково
засяга правото на собственост на жалбоподателката М. В. Я., което тя притежавала на
основание продажба, наследяване и дарение, извършено с Нотариален акт № 182 от
14.07.2015 г., том I, peг. № 1317, дело № 124/2015 г. на нотариус В. М. с peг. ****** по
регистъра на НК на РБ, вписан в СВ - Хасково с акт 13, том 19, вх. peг. № 5751, дв. вх. per. №
5731 от 14.07.2015 г., дело № 2076/2015 г. От това се пораждал правният й интерес да
1
обжалва този административен акт пред съда. Заповедта се обжалвала в законния 14 -
дневен срок от съобщаването й на жалбоподателката на 13.09.2021 г., поради което била
подадена в срок.
Относно нищожността и незаконосъобразността на процесната заповед са
изложените следните съображения в жалбата. На първо място, заповед № 1349/02.08.2021 г.
на Кмета на община Хасково била издадена въз основа на Заповед № ДС - 28 - 1 от
11.06.2019 г. на ОУ Хасково, с която бил одобрен ПНИ на основание § 4к ал. 6 от ПЗРЗСПЗЗ.
В частта на новообразувания имот 77195.706.170, ****** землище на гр. Хасково, с площ
804 кв.м, заповедта на ОУ Хасково била нищожна, като лишена изцяло от законова опора,
тъй като процесният имот не бил земеделска земя, предоставена за ползване въз основа на
актове на Президиума на НС, ДС или МС, поради което не попадала в разпоредбите на § 4 и
сл. от ПЗРЗСПЗЗ. Нищожността на Заповед № ДС - 28 - 1 от 11.06.2019 г. на ОУ Хасково в
частта на новообразуван имот с идентификатор 77195.706.170 обуславяла нищожността и на
обжалваната заповед на Кмета на Община Хасково.
На следващо място се сочи, че жалбоподателката се легитимирала като собственик на
ПИ 77195.706.170 с Нотариален акт № 182 от 14.07.2015 г., том I, peг. № 1317, дело №
124/2015 г. на нотариус В. М. с per. ****** по регистъра на НК на РБ. С този акт тя сключила
договор за дарение с Е. Г. Я. и И. П. Я., по силата на който била дарена с 1/3 ид.ч. от
процесния имот, като станала собственик на целия имот, тъй като другите 2/3 ид.ч. от имота
притежавала на основание договор за покупко - продажба и наследство. Съпругът на
жалбоподателката - Г. Д. Я., починал на ********., закупил имота от Т. Р. П. и И. Г. П. по
време на брака на двамата с НА **********. том XVI дело № 5675/1997 г. на ХРС. В този
акт имотът бил описан като ЛОЗЕ от 800 кв.м, находящо се в местността **************
съставляващо имот с пл. № 449 по кадастъра на района, одобрен със Заповед № 969/1988 г.,
при граници: Р. Г. Р., И. М., И. Г. И., П. Т. При продажбата продавачите са се легитимирали
като собственици с НА № 183 том IV дело № 1192/1979 г. на ХРС. Изложените фактически
обстоятелства обосновавали извода, че жалбоподателката притежава правото на собственост
върху ПИ 77195.706.170 с площ 804 кв.м въз основа на надлежни документи за собственост.
Тя и нейните праводатели, никога не били ползватели на процесния имот и той не бил
включван в ТКЗС, ДЗИ и др., образувани въз основа на тях селскостопански организации,
поради което незаконосъобразно този имот бил включен в плана на новообразуваните имоти
по § 4 ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ и върху него е било възстановено право на собственост на
наследниците на Я. Д. Т... Жалбоподателката и нейните праводатели владеели имота
необезпокоявано от никого и редовно заплащали дължимите за него местни данъци и такси.
Не била налице и материалноправната предпоставка на § 4б ал. 1, изр. първо от
ПЗРЗСПЗЗ в ПНИ да се включват незастроени земеделски земи, върху които е предоставено
право на ползване, съгласно актовете, посочени в § 4 ал. 1. Това произтичало от
разпоредбата на § 4к ал. 7, която препращала към § 4, свързан с § 4б ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ.
Процесният имот 77195.706.170 не представлявал земеделска земя, а бил урбанизирана
територия, в която била построена жилищна сграда с идентификатор 77195.706.170.1 на
2
един етаж, с предназначение: „Друг вид сграда за обитаване", с площ 10 кв.м, т.е били
осъществени строителни дейности по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Следвало да
намери приложение чл. 10б ал. 1 от ЗСПЗЗ, вр. чл. 28а ал. 2 от ЗСПЗЗ, съгласно който
бившите собственици, чиито земи не могат да бъдат възстановени, поради проведени
мероприятия по смисъла на §1в от ДР на ППЗСПЗЗ, имат право на обезщетение по реда на
чл. 10б ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Не било налице и законово основание да се възстановява правото на собственост на
наследници на Я. Д. Т.. върху ПИ 77195.706.170 на основание Решение № 36-51/01.04.1998 г.
на ОСЗГ по заявление № 50065 по чл. 11 ЗСПЗЗ. Това решение се оспорва, както и
качеството на наследниците на Я. Д. Т.. като правоимащи по чл. 10, § 4 и § 4к от ЗСПЗЗ.
Алтернативно е заявявено твърдение за липса на идентичност между притежаваните от Я. Д.
Т.. ниви с обща площ 20278 кв.м, възстановени с Решение № 36-51/01.04.1998 г. на ОСЗГ, и
процесния имот с идентификатор 77195.706.170, собственост на жалбоподателката, поради
което Заповед № ДС - 28 - 1 от 11.06.2019г. в обжалваната част била нищожна и поради
липса на предмет.
Въз основа на изложените съображения, жалбоподателката иска от съда да бъде
обявена нищожността на Заповед № 1349/02.08.2021 г. на Кмета на Община Хасково или
същата да бъде отменена като незаконосъобразна, както и да й бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител в лицето на адв. Т. В. от АК - Хасково, която
поддържа основателност на искането си за отмяна на оспорваната заповед като нищожна,
алтернативно – като неоснователна. да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендират
се и направените по делото разноски, за което е представен списък.
Ответникът оспорва жалбата като счита, че издаденият административен акт е
правилен и законосъобразен.
Заинтересованите страни С. Н. Т., Д. С. Л., К. С. Б., Я. А. П., Д. А. Т. и Х. А. Т. не се
явяват в съдебно заседание, не изпращат представител и не изразяват становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Заповед № 1349/02.08.2021 г. на Кмет на Община Хасково, същата е
издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б,
ал.1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти
за ****************** одобрен със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на областния
управител на Област Хасково, решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ № 36-51/08.04.1998г. на
ОСЗГ по заявление № 50065 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица № 4349/09.07.2021 г. и със същата се
възстановява правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на
наследниците на Я. Д. Т.. върху новобразуван имот в строителни граници, определени с
околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.200г. на Общински съвет Хасково, на
3
новообразуван имот с идентификатор 77195.706.170, ****************** с площ 804 кв. м.
при граници и съседи: 77195.706.579, двор; 77195.706.580, двор; 77195.706.189, двор;
77195.706.190, двор; 77195.706.191, двор; 77195.706.192, двор и 77195.706.404, улица.
Посочено е в заповедта, че в имота има 1 сграда № 77195.706.170.1 – 1 етаж, друг вид сграда
за обитаване, 10 кв.м.; ограничения с собствеността няма.
В тази връзка като писмено доказателство е прието по делото и Решение № 67 по
Протокол № 6 от 29.02.2000г. на Общински съвет Хасково, с което на основание чл.105, ал.3
от ППЗТСУ е одобрен околовръстен полигон на земите по ал.2 §4 от ЗСПЗЗ като селищно
образувание „************, както и околовръстния полигон на земите по ал.3, §4 от ЗСПЗЗ
като в строителните граници на гр.Хасково, се включат зоните ***********************
По делото е представена и цитираната в обжалваната заповед – скица №
4349/09.07.2021 г. на процесния новообразуван имот с идентификатор 77195.706.170 по план
на новообразуваните имоти на *****************, одобрен със Заповед № ДС-28-
1/11.06.2019 г. на Областен управител на област Хасково. Като собственици в скицата са
посочени наследниците на Я. Д. Т... В скицата е отбелязана и съществуващата сграда.
Изпратено е писмо с рег. индекс 94 Я-07-1 от 02.09.2021 г. на Община Хасково до
жалбоподателката М. В. Я. и до Е. Г. Я., с което им се съобщава за издаването на заповедта и
за възможността за обжалване. Според известие за доставяне на 13.09.2021 г.
жалбоподателката е получила лично съобщението на Община Хасково.
Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково се сочи за
издадена, на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от Закона за
администрацията и въз снова на представената документация, съгласно т.3.8 на Заповед №
РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ /Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003г. на МРРБ/ за
определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете по §4к, ал.1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ. С нея е одобрен плана на новообразуваните имоти в М 1:1000 на жилищни
райони /********************************* Община Хасково, приет от Комисията по
чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. Тази заповед е обнародвана в Държавен вестник бр. 51/28.06.2019
г.
Безспорно е обстоятелството, че заинтересованите страни С. Н. Т., Д. С. Л., К. С. Б.,
Я. А. П., Д. А. Т. и Х. А. Т. са наследници на Я. Д. Т.., ЕГН ********** за което е представен
по делото и удостоверение за наследници (удостоверение за наследници с изх. № ГРАОН1 –
*************, издадено от Община Хасково).
В представеното извлечение от регистър на новообразуваните имоти по §4
ПЗРЗСПЗЗ за ****************, ЕКАТТЕ 77195; територия с трайно предназначение
урбанизирана, НТП на имотите – „За индивидуално застрояване” фигурира и процесният
новообразуван имот № 77195.706.170 с площ от 804 кв.м., идентичен по номер и площ с
имот, предоставен на ползвател преди 1990 г. или имот в границите на стария имот; със стар
№ 449 по КП, одобрен със заповед № 969/88г., без отразени данни за закупена площ от
ползвателя и за име на ползвателя; с имена на правоимащия стар собственик или на
4
собственика към датата на приемане на помощния план – Г. Д. Я. Я. Д. Т.., с акт за
собственост към датата на приемане на помощния план – Договор от 26.04.1982 г., без данни
за удостоверение за ползване, издадено преди 1990 г., и за заповед на кмета по §62 ал.4 от
ППЗСПЗЗ и платежен документ; с данни от решението по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ за стария
имот - № по заявление 50065; име на стария собственик – Я. Д. Т..; Решение на ПК – 36-
51/01.04.1998 г.
За удостоверяване правото си на собственост върху процесния недвижим имот от
страна на жалбоподателката са представени Нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 105, том ХVI, дело № 5675/1997 г. на нотариус при Районен съд – Хасково и Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 182, том I, рег. № 1317, дело № 124/2015 г. на нотариус
В. М..
По силата на Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 105, том ХVI, дело №
5675/1997 г. на нотариус при Районен съд – Хасково, Т. Р. П. и съпругата му И. Г. П.
продават на Г. Д. Я. лозе от 800 кв.м., находящо се в местността **********************
съставляващо имот пл.№ 449 по кадастъра на района, одобрен със заповед № 969/1988г., при
граници: Р. Г. Р., И. М., И. Г. И., П. Т. за сумата от 397000 лв.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 182, том I, рег. № 1317, дело №
124/2015 г. на нотариус В. М., Е. Г. Я. и И. П. Я. даряват на М. В. Я. своите 1/3 ид.ч. от
следните недвижими имоти : 1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
77195.721.410.1.30, находящ се в гр.Хасково, по кадастралната карта, одобрена със заповед
№РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК-София, с предназначение на самостоятелния обект –
жилище, апартамент, състоящ се от две стаи, хол и кухня, с площ 92кв.м., ведно с таванско и
избено помещение, и 2. Поземлен имот с идентификатор 77195.706.170, находящ се в
гр.Хасково, по кадастралната карта, одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на
АК-София, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно
ползване – ниско застрояване /до 10м./, с площ 804кв.м., с адрес на поземления имот –
гр.Хасково, местност „Куба 1“, стар идентификатор – няма, с номер по предходен план –
449, при съседни поземлени имоти: 77195.706.192; 77195.706.191; 77195.706.190;
77195.706.189; 77195.706.172; 77195.706.171 и 77195.706.404.
Не се спори, а и видно от удостоверение за наследници с изх. № 785/09.02.2015 г.,
издадено от Община Хасково, Г. Д. Я. е починал на ********. и оставил като свои
наследници съпругата си М. В. Я., дъщеря - Е. Г. Я. и внук – И. П. Я. – син на сина на
наследодателя П. Г. Я. починал на 26.08.2013 г.
Съдът прие като доказателство и влязло в сила Решение № 236/20.03.2024 г.,
постановено по гр.дело № 57 по описа за 2023 г. на Районен съд – Хасково /както и всички
материали, съдържащи се в него/, от което се установява, че подадената от М. В. Я. жалба
против Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областен управител на област Хасково, с която е
одобрен плана на новообразуваните имоти за жилищни райони
************************************** в частта за имот с идентификатор №
77195.706.170 :е уважена като е обявена като нищожна Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на
5
Областен управител на област Хасково, с която е одобрен Плана на новообразуваните имоти
/ПНИ/ за *****************, в частта й относно поземлен имот с идентификатор
77195.706.170.
При така установената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт, съдът достига до следните правни изводи:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежно активно
легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорване на акта. Релевирани са основания,
касаещи нищожност на административния акт, поради което жалбата не е ограничена във
времето - аргумент от чл. 149, ал. 5 АПК. Насочена е срещу индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21 АПК, с който пряко и непосредствено се засяга законен интерес на
жалбоподателя и който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Освен това,
жалбата е подадена в преклузивния срок за оспорване, установен в чл.149, ал.1 АПК. Видно
от известие за доставяне, жалбоподателката е узнала за издаването на заповедта на
13.09.2021 г., а жалбата е подадена чрез административния орган на 27.09.2021 г. Жалбата е
и редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.
Разгледана по същество, същата е изцяло основателна по следните съображения:
На първо място следва да се посочи, че в закона не са формулирани изрично
основанията за нищожност на административните актове, като в теорията и съдебната
практика последователно се застъпва становището, че такива са посочените в чл. 146 АПК
основания за незаконосъобразност (когато е издаден от некомпетентен орган или извън
пределите на компетентността на надлежния орган, когато е издаден във форма, различна от
нормативно определената или е издаден по несъответен ред). Нарушенията обаче следва да
са толкова съществени, че съществуването на административния акт в правната
действителност е нетърпимо. Преценката за нищожност се извършва за всеки отделен
случай в зависимост от степента на допуснатото правонарушение. Нищожен е само този акт,
който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването
му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна
привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да
го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съдебната
практика приема освен това, че основанията за нищожност са само тези по чл.146 т.1 и т.2
АПК, а основанията по т.3 и т.4 обосновават незаконосъобразност на индивидуалния
административен акт /в този смисъл решение № 5924/25.04.2012г. по адм. д. № 9418/2011 г.
на ВАС, I отд./. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са
основания за нищожност само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса
на волеизявление (например - поради липса на кворум). Според правната теория
нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е
повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше
допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния
орган въпрос.
6
В случая, съдът приема, че оспорваният акт е издаден от компетентен орган.
Жалбоподателят оспорва Заповед на Кмета на община Хасково, с която е наредено да бъде
възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на
наследниците на Я. Д. Т.. върху новобразуван имот в строителни граници, определени с
околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.200г. на Общински съвет Хасково с
идентификатор 77195.706.170, ****************** с площ 804 кв. м. при граници и съседи:
77195.706.579, двор; 77195.706.580, двор; 77195.706.189, двор; 77195.706.190, двор;
77195.706.191, двор; 77195.706.192, двор и 77195.706.404, улица. Съгласно § 4к, ал. 7
ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяването, съответно за придобиването, на
правото на собственост върху всеки от новообразуваните имоти се издава заповед от кмета
на общината. В настоящия случай обжалваният административен акт е за възстановяване на
право на собственост и е издаден от кмета на общината по местонахождение на имота,
следователно оспореният административен акт е издаден от материално и териториално
компетентния орган.
Оспорваният акт е съставен и в законоустановената писмена форма, като съдържа
всички реквизити, отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, включително и на тези
предвидени в чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, а именно посочени са номер на имота от ПНИ,
местоположението, размера, границите, съседите, наличието на сгради, както и
ограниченията на собствеността и основанията за тях, а и към заповедта е издадена скица №
4349/09.07.2021 г.
Видно от съдържанието на процесната заповед във връзка с правните и фактическия
основания, служещи като причина за издаването й, следва да се посочи, че Заповедта е
издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §
4б, ал. 1, изр. първо от ПРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните
имоти за ************ решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ № 36-51/08.04.1998г. на ОСЗГ по
заявление № 50065 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица № 4349/09.07.2021 г. Тоест основание и
положителна предпоставка за издаването на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е
наличието на влязъл в сила ПНИ. Точно защото заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ се
издава въз основа на влязъл в сила ПНИ, предметът на съдебния контрол при обжалването й
е сведен до съответствието на влезлия в сила ПНИ и дали са спазени изискванията за
местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и
основанията за тях. В този смисъл е и установилата се като трайна съдебна практика на
върховната инстанция по този вид дела и обективирана в решение № 17183 от 27.12.2011г.,
постановено по адм.д. № 11210 по описа за 2010г. на ВАС, IV отд., решение № 46 от
04.01.2008г., постановено по адм.д. № 9333 по описа за 2007г. на ВАС, IV отд., решение №
3090 от 01.03.2012г., постановено по адм.д. № 7585 по описа за 2011г. на ВАС, IV отд. и
решение № 17039 от 22.12.2011г., постановено по адм.д. № 11334 по описа за 2010г. на ВАС,
IV отд.
Следователно, предмет на контрол в настоящия случай се явява единствено
съответствието на издадената заповед на кмета за конкретния имот с влезлия в сила план на
7
новообразуваните имоти, който от своя страна и съгласно §4к ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, се
одобрява от областния управител. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник", разгласява
се чрез средствата за масово осведомяване, включително чрез два централни ежедневника, и
се обявява на подходящи места с публичен достъп в сградите на общината и кметството.
Жалби срещу одобрения план на новообразуваните имоти могат да се подават пред
административния съд в 14-дневен срок от обнародването на заповедта в "Държавен
вестник". В настоящото производство се представят доказателства, че жалбоподателят е
атакувал като нищожна заповедта на областния управител, като тази жалба е уважена с
влязлото в сила Решение № 236/20.03.2024 г., постановено по гр.дело № 57 по описа за 2023
г. на Районен съд – Хасково и заповедта на Областния управител е обявена за нищожна по
отношение на процесния имот с идентификатор № 77195.706.170. Както бе посочено по –
горе, заповедта, издадена по реда на §4 т.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ не може да има друго
съдържание, освен записванията в плана на новообразуваните имоти. Съгласно посочените
като основание за издаване на процесната заповед разпоредби на §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ
и чл.28а ал.1 ППЗСПЗЗ, кметът действа при условията на обвързана компетентност, като е
длъжен да издаде заповед за възстановяването, съответно придобиването на правото на
собственост върху новообразуваните имоти, съответстваща на данните от влезлия в сила
ПНИ. Такова съответствие не е налице в конкретния случай, тъй като в тази част заповедта
на Областния управител е обявена за нищожна. При тези данни по делото
незаконосъобразна, а и нищожна поради липса на предмет и основание се явява атакуваната
заповед на Кмета на Община Хасково, с която се възстановява право на собственост на
наследниците на Я. Д. Т.. върху поземлен имот с идентификатор № 77195.706.170.
С оглед всичко изложено по-горе, съдът намира, че жалбата като основателна следва
да се уважи, респ. да се прогласи нейната нищожност.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 143 ал.1 АПК, в полза на жалбоподателя,
следва да се присъдят и направените по делото разноски в общ размер на 610,00 лева, от
които 10,00 лева за заплатена държавна такса и 600,00 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно приложените доказателства за реалното им извършване и
представения списък на разноските.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед № 1349/02.08.2021 г. на Кмет на Община
Хасково, с която на основание §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка
с §4б, ал.1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните
имоти за ****************** одобрен със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на областния
управител на Област Хасково, решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ № 36-51/08.04.1998г. на
ОСЗГ по заявление № 50065 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица № 4349/09.07.2021 г. е наредено да
бъде възстановено правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на
8
наследниците на Я. Д. Т.. върху новобразуван имот в строителни граници, определени с
околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.200г. на Общински съвет Хасково, на
новообразуван имот с идентификатор 77195.706.170, ****************** с площ 804 кв. м.
при граници и съседи: 77195.706.579, двор; 77195.706.580, двор; 77195.706.189, двор;
77195.706.190, двор; 77195.706.191, двор; 77195.706.192, двор и 77195.706.404, улица, в
който имот има една сграда: № 77195.706.170.1 – 1 етаж, друг вид сграда за обитаване, 10
кв.м.; ограничения в собствеността няма.
ОСЪЖДА Община Хасково, на основание чл. 143 ал.1 АПК, да заплати на М. В. Я. с
ЕГН:**********, с адрес: гр. Хасково, ул. „**************************** представляваща
направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Хасково в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
АПК.
Съдия при Районен съд –
Хасково:/п/ Не се чете.
секретар:/п/ Не се чете.

Вярно с оригинала.
Т.Т.
9