№ 11928
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И.Г.М.
при участието на секретаря И.И.И.
като разгледа докладваното от И.Г.М. Гражданско дело № 20231110161612
по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА Част Трета, глава Двадесет и
пета от ГПК – БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО.
ПРЕДЯВЕНИ са от А. П. П. от гр. София срещу /ФИРМА/, гр. София
обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ – за отмяна на уволнението на А. П. П., извършено на основание чл.
328, ал. 2 КТ, поради „сключване на Договор за управлението на /ФИРМА/
със С.Д.Д. № РД ***** от 12.07.2023 г.“, със Акт № РД ****/18.10.2023 г. на
Изпълнителния Директор на /ФИРМА/; иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 от КТ – за възстановяване на А. П. П. на заеманата от него преди
уволнението длъжност „Директор“ на Дирекция „Административно – правна“
при /ФИРМА/, гр. София и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ
във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за сумата от 24000 лв. – парично обезщетение
за оставане без работа, поради незаконното уволнение в периода от
19.10.2023 г. до 19.04.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 09.11.2023 г. до
окончателното й изплащане.
С исковата молба ищецът А. П. П. поддържа, че е работил при
ответника /ФИРМА/, гр. София първоначално по трудов договор № РД
1
*****/10.09.2016 г. и Допълнително споразумение № РД ***/21.03.2022 г.,
трудовото правоотношение, по които било прекратено считано от 27.05.2022
г., на основание чл. 71, ал. 1 КТ с Акт за прекратяване № 13-92/26.05.2022 г.
Поддържа се, че впоследствие между страните по делото е възникнало ново
трудово правоотношение по нов Трудов договор № РД ******/30.08.2022 г.,
по силата на който ищецът е заемал при ответника длъжността Директор на
Дирекция „Административно – правна“. Ищецът твърди, че на 18.10.2023 г.
му бил връчен Акт за прекратяване № ****/18.10.2023 г., с който било
прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ,
считано от 19.10.2023 г. Излага подробни съображения, поради които счита
извършеното уволнение за незаконно. Ищецът моли съда да постанови
решение, с което да признае уволнението за незаконно и да го отмени; да го
възстанови на заеманата преди уволнението длъжност – Директор на
Дирекция „Административно – правна“ при /ФИРМА/, гр. София, както и да
осъди ответника да му заплати обезщетение за оставане без работа в размер
24000 лв. за периода от 19.10.2023 г. до 19.04.2024 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Ответникът – /ФИРМА/, гр. София, чрез законния си представител С.Д.,
в писмен отговор от 22.12.2023 г., подаден по пощата на 18.12.2023 г., в срока
по чл. 131 ГПК, заявява възражения против предявените искове и моли съда
да ги отхвърли, като недоказани по основание и размер. При условията на
евентуалност и в случай на уважаване на предявения паричен иск, прави
възражение за прихващане до размер на сумата от 4624 лв. – изплатено на А.
П. П. по повод прекратяване на трудовия договор парично обезщетение за
неспазен срок за предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съображения в подкрепа на тезата за неоснователност на предявените искове
се излагат от ответника и в писмени бележки от 12.06.2024 г.
Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и
обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.
2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от ангажирания от ответника с писмения отговор на исковата
2
молба, приет от съда като писмено доказателство по делото Трудов договор
№ РД ******/30.08.2022 г., сключен между /ФИРМА/, гр. София и А. П. П. е,
че между страните по делото валидно е било възникнало и е съществувало
трудово правоотношение, по което ответникът е бил работодател, а ищецът А.
П. П. – служител, заемащ длъжността Директор „Административно – правна
дирекция“ при /ФИРМА/, гр. София. Като има предвид ангажираната от
страна на ответника с писмения отговор на исковата молба, приета от съда
като писмено доказателство по делото длъжностна характеристика за
последната длъжност, съдът приема, че същата е ръководна длъжност, а
служителят, който я заема е от ръководството на предприятието, по смисъла
на § 1, т. 3 ДР КТ.
Не се спори между страните по делото, а и от ангажирания като
писмено доказателство и от двете страни в процеса, в заверен от съответната
страна препис, Акт за прекратяване № ****/18.10.2023 г., връчен на ищеца на
18.10.2023 г. се установява, че във формата на същия е прекратено така
възникналото и съществувало трудово правоотношение на основание чл. 328,
ал. 2 КТ, считано от 19.10.2023 г.
Установява се от представените от ответника по делото в препис,
приети от съда като писмени доказателства Договор № РД****/23.06.2023 г.
за възлагане на управлението на еднолично акционерно дружество с
държавно имущество, с едностепенна система на управление /ФИРМА/, гр.
София, сключен между К.М.В. – министър на земеделието и храните и С.Д.Д.;
Договор № РД 14 – 9/12.07.2023 г., сключен между /ФИРМА/, гр. София и
С.Д.Д., както и Протокол № 20.2 от заседание на Съвета на директорите на
/ФИРМА/ от 04.10.2023 г., че на 12.07.2023 г. е сключен Договор за
управление на /ФИРМА/, гр. София, по силата на който управлението на
последното търговско дружество е възложено на С.Д.Д.. Последната от своя
страна, в срока по чл. 328, ал. 2, изречение 2 КТ е прекратила трудовия
договор с ищеца на установеното в закона основание по чл. 328, ал. 2 КТ,
считано от 19.10.2023 г., за което надлежно му е бил връчен на 18.10.2023 г.
атакувания в настоящия процес Акт за прекратяване № ****/18.10.2023 г. на
изпълнителния директор С.Д..
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че от събраните в
процеса писмени доказателства се установяват твърдените от ответника в
3
писмения отговор обстоятелства за законосъобразност на извършеното
уволнение. Реализиран е фактическия състав на нормата на чл. 328, ал. 2 КТ,
поради което и уволнението на А. П. П., извършено при неспазване срока на
предизвестие съобразно чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ, считано от 19.10.2023 г. с Акт
за прекратяване № ****/18.10.2023 г. на изпълнителния директор на
/ФИРМА/ С.Д., връчено на служителя П. на 18.10.2023 г., е законосъобразно.
Изложеното мотивира съда да отхвърли изцяло, като неоснователни
предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от
КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за сумата от 24000 лв. – парично
обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение в периода
от 19.10.2023 г. до 19.04.2024 г.
Възраженията на ответника свързани с бизнес програмата в
предприятието, настоящият съдебен състав намира за неоснователни.
При този изход на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3
от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, заявеното при условията на
евентуалност възражение за прихващане, не следва се разглежда.
Ищецът не дължи заплащане на държавна такса и съдебни разноски към
Софийски районен съд по производството, на основание чл. 359 от КТ и чл.
83, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед изхода на делото, тъй като ответникът е представляван по
делото от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК, вр. 37, ал. 1
ЗПрП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от А. П. П., ЕГН ********** с адрес
******** срещу /ФИРМА/ с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление
******** обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ – за отмяна на уволнението на А. П. П., извършено на
основание чл. 328, ал. 2 КТ, поради „сключване на Договор за управлението
4
на /ФИРМА/ със С.Д.Д. № РД ***** от 12.07.2023 г.“, с Акт № РД
****/18.10.2023 г. на Изпълнителния Директор на /ФИРМА/; иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за възстановяване на А. П. П. на
заеманата от него преди уволнението длъжност „Директор“ на Дирекция
„Административно – правна“ при /ФИРМА/, гр. София и иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за сумата
от 24000 лв. – парично обезщетение за оставане без работа, поради
незаконното уволнение в периода от 19.10.2023 г. до 19.04.2024 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 09.11.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А. П. П., ЕГН ********** с адрес ******** ДА ЗАПЛАТИ
на /ФИРМА/ с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление ********
сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.
8, вр. ал. 3 ГПК, вр. 37, ал. 1 ЗПрП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането
на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от
27.06.2024 г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5