РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 12.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Димитрова
при участието на секретаря Е. М. Д.
като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно
наказателно дело № 20251450200237 по описа за 2025 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал.1 от
Закона за пътищата №**********/07.01.2022 г. на Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. С., с който на нарушителя С. И. И. от с. И., общ. М. е
наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ГЛОБА в размер на 300
/ТРИСТА/ ЛЕВА, за нарушение на чл. 139 ал.6 от ЗДвП, като
незаконосъобразен на основание чл.63 ал.2 т.1, вр. с чл.58д т.4 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
1
МОТИВИ:
С. И. И. от с. И., общ. М., е обжалвал в срок Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10 ал.1 от Закона за пътищата
№**********/07.01.2022 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. С.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява, нито пък се
представлява. С депозираната по делото жалба се визира, че Ел. фиш е
издаден в нарушение на материалноправните и процесуално правните норми
поради което се иска неговата отмяна. Акцентува се, че ЕФ е връчен на
жалбоподателя на 27.05.2025 г. което е повече от 3 години след датата на
предполагаемото нарушение. Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл. 34
ал.1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство ако
са изтекли повече от две години от извършването на нарушението.
Ответникът редовно призован представител не е изпратил, но е
ангажирал писмено становище от юрисконсулт К. И. Последният е изразил
становище, че след установяване на нарушението следва да бъде съобразен
единствено общия срок за административно преследване от четири години и
шест месеца предвиден в чл. 81 ал.3 вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК, който в
конкретния случай не е изтекъл. Иска се потвърждаване на атакувания ЕФ
като правилен и законосъобразен в съответствие с материалния закон. Моли
се жалбата да бъде отхвърлена и да бъдат присъдени на Агенция „Пътна
инфраструктура“ разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение
съгласно разпоредбата на чл. 63д ал.1 и ал.4 от ЗАНН във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана по
същество се явява основателна. Тук е мястото да се отбележи, че атакувания
ЕФ е връчен на жалбоподателя на 27.05.2025 г., а жалбата е входирана пред
ответника на 09.06.2025 г., като в тази насока е приложен пощенски плик в
оригинал и безспорно жалбата е в срок.
По делото са събрани писмени доказателства и доказателствени
средства, а именно: АНХД №632/2025 г. по описа на РС-В., Електронен фиш
2
за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата
№**********/07.01.2022 г., копие на Лична карта №...., Пощенски плик в
оригинал с клеймо от 09.06.2025 г., Известие за доставяне с клеймо от
27.05.2025 г. и пощенски плик с клеймо от 31.05.2025 г.,Протокол 28765/21 от
заседание на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ от
09.09.2021 г., Заповед №РД-11-983/13.09.2021 г. на ИД Председател на
Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, Образец на Ел. фиш
за налагане на глоба/имуществена санкция за нарушение, установено от Ел.
система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал.1 от Закона за пътищата,
Създаден доклад от Ел. система за събиране на пътни такси по чл. 167а ал.3 от
ЗДвП за установени нарушения по чл. 179 ал.3-3в касателно 07.01.2022 г. и
ППС с рег. №...., 2 броя статични изображения във вид на снимков материал на
ППС с рег. №... , Пълномощно с изх. №П-143/14.05.2024 г. и Справка от
Електронна система за събиране на пътни такси на АПИ, касателно Ел. фиш
№**********/07.01.2022 г.
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал.1 от Закона за
пътищата №********** е съставен на жалбоподателя, затова, че на 07.01.2022
г. в 11:26 часа е установено нарушение
№D4FD0A6024F8546CE053011F160A0618, с ППС лек автомобил Джип
„Чероки“, регистрационен № ..., с технически допустима максимална маса
2230, в община В., за движение по път I-1 км. 160+506, с посока нарастващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10 ал.1 т.1 от Закона за
пътищата.Нарушението е установено с устройство №40071, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал.1 от
Закона за пътищата, намиращо се на път I-1 км. 160+506.Собственик на
когото е регистрирано ППС/ползвател е жалбоподателя-С. И. И. с поС.ен
адрес: ... област В., община М., с. И., ул. „Л. К.“ №.. Прието е,че
жалбоподателя е извършил нарушение на чл. 139 ал.6 от Закона за
движението по пътищата и на основание чл. 179, ал.3 във вр. с чл. 187а, ал.1
от Закона за движение по пътищата, му е наложена глоба в размер на 300.00
лв.Визирано е, че независимо от налагането на това административно
наказание, жалбоподателя дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10а,
3
ал.2 от Закона за пътищата съобразно категорията на притежаваното от него
пътно превозно средство в размер на 10.00 лв. Разяснено е на жалбоподателя,
че може да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14-
дневен срок от получаване на електронния фиш, бъде заплатена
Компенсаторна такса по чл. 10 ал.2 от Закона за пътищата в размер на 70.00
лв. при спазване на чл. 189е, ал.3 и 4 от Закона за движението по пътищата.
Разяснено е, че с плащането на компенсаторната такса в срок настоящият
електронен фиш ще бъде анулиран /не се дължи глоба/, а задължението по чл.
10а ал.2 от Закона за пътищата се счита за изпълнено.
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят бил собственик на лек автомобил Джип „Чероки“,
регистрационен № ...Автомобилът бил с технически допустима максимална
маса 2230 кг.На 07.01.2022 г. в 11:26 часа в област В., с. Р. Б., по път I-1 на км
160+506 в посока нарастващ километър, който участък попадал в обхвата на
платената пътна мрежа, било установено движение на лек автомобил Джип
„Чероки“, регистрационен № ...,без за превозното средство да е заплатена
таксата за ползване на платената пътна мрежа – винетна такса, по чл. 10, ал. 1,
т. 1 от ЗП.Електронната система за събиране на пътни такси отчела и
регистрирала като нарушение движението на лек автомобил Джип „Чероки“,
регистрационен № ... по път I-1 на км 160+506 в посока нарастващ километър,
като създала доклад по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, в който като причина за
констатираното нарушение било посочено – няма валидна винетка. За така
извършеното нарушение срещу жалбоподателя бил издаден обжалваният
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал.1 от Закона за
пътищата №**********/07.01.2022 г.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства. От
доклада по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и приложените към него 2 броя статични
изображения във вид на снимки се установява, че на дата 07.01.2022 г. в 11:26
часа в област В., с. Р. Б., по път I-1 на км 160+506 лек автомобил Джип
„Чероки“, регистрационен № ... се е движил по път I-1 на км 160+506 в посока
нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като
движението му е заснето от контролно устройство с № 40071. Установява се
4
още, че причината за отчитане на движението на превозното средство като
нарушение е, че за преминаването му няма валидна винетка.От справка от
АИС-Регистрация за МПС с рег. № ... се изяснява, че същото представлява
лек автомобил с марка и модел Джип „Чероки“, с технически допустима
максимална маса 2230 кг и с 2 оси, а негов собственик е жалбоподателят.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от
събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от
обективна страна на посочените в електронния фиш време и място – на
07.01.2022 г. в 11:26 часа в област В., с. Р. Б., по път I-1 на км 160+506 в посока
нарастващ километър, било установено движение на МПС с рег. № ..., с
технически допустима максимална маса 2230 кг, без за него да е заплатена
такса за ползване на платената пътна мрежа – винетна такса. Следователно
към дата 07.01.2022 г., когато движението на процесния автомобил по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, е заснето и установено от
устройство с № 40071 от Електронната система за събиране на пътни такси, за
превозното средство е нямало заплатена винетна такса. Тъй като нарушението
е установено в отсъствието на нарушителя, то на основание чл. 187а, ал. 1 от
ЗДвП действа оборимата презумпция, че пътното превозното средство е
управлявано от своя собственик.От приетата като писмено доказателство
справка за собственост на лекия автомобил Джип „Чероки“, регистрационен
№ ... се установява, че негов собственик е именно жалбоподателят. Не са
ангажирани доказателства за упражнено от жалбоподателя право по чл. 187а,
ал. 4 от ЗДвП да представи декларация с данни за друго лице като фактически
водач на автомобила, поради което жалбоподателят е годен субект на
нарушението. Датата и мястото на извършването му се установяват от доклада
по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който служи като доказателство за тези
обстоятелства съгласно законовата разпоредба.
Въпреки това съдът приема, че обжалваният електронен фиш следва
да бъде отменен по следните съображения: Обществените отношения,
свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването,
изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и
с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република
България са предмет на уреждане в Закона за пътищата, който закон въвежда
изискванията на Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета относно заплащането на такси за ползване на платената пътна мрежа
5
от пътни превозни средства- § 16 от ПЗР към ЗИД на Закона за пътищата (ДВ,
бр. 43 от 29.04.2008 г.). Тук е мястото да се посочи, че съдът не споделя
доводите на ответника за неприложимост на Директива 1999/62/ЕО спрямо
пътни превозни средства до 3. 5т., като процесното описано в ЕФ. Текста на
чл. 2, б. "г" от процесната Директива е съществувал с посоченото от ответника
съдържание, но до изменението му с М9 - Директива (ЕС) 2022/362 на
Европейския парламент и на Съвета от 24 февруари 2022 година за изменение
на директиви 1999/62/ЕО, 1999/37/ЕО и (ЕС) 2019/520 относно таксуването на
превозни средства за използване на определени инфраструктури. Видно е от
понастоящем действащия текст на чл. 1, пар. 1, б. "б" и чл. 2 от Директива
1999/62/ЕО, че в предметния й обхват след цитираното изменение попадат и
пътните превозни средства до 3. 5т. за които съответната държава членка е
определила такси за ползване на пътната мрежа, каквито по съществото си са
таксите по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП. Разпоредбата на Чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата, в приложимата към датата на твърдяното нарушение редакция,
предвижда смесена система за преминаване по платената пътна мрежа за
таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база
време и на база изминато разС.ие: 1. такса за ползване на платената пътна
мрежа-винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7( с обща
технически допустима максимална маса до или равна на 3, 5 тона - моторните
превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за
превоз на пътници; 2. моторните превозни средства, които имат най-малко
четири колела и са предназначени за превоз на товари; 3. моторни превозни
средства с повишена проходимост) заплащането на която дава право на едно
пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа
или; 2. такса за изминато разС.ие-тол такса за пътни превозни средства по чл.
10б, ал. 3(пътни превозни средства с обща технически допустима максимална
маса над 3, 5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9), като заплащането на ТОЛ
таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разС.ие между
две точки от съответния път или пътен участък, изминатото разС.ие се
изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното
пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз
основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси. Таксата за
изминато разС.ие се определя в зависимост от техническите характеристики
на пътя или пътния участък, от изминатото разС.ие, от категорията на пътното
6
превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се
определя за всеки отделен път или пътен участък. Понастоящем в
разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 са включени и м. п. с. по чл. 10а, ал. 7а от
ЗП.Легално определение на понятията "Платена пътна мрежа" и "Тол сегмент"
са дадени в т. 31 и т. 35 на пар. 1 от ДР на Закона за пътищата. По смисъла на
същите "Платена пътна мрежа" е система от пътища и техни участъци, за
преминаването по които се събира винетна такса или тол такса и които са
определени за такива от Министерския съвет по реда на чл. 10, ал. 3.
Съответно "Тол сегмент" е обособена част от път или пътен участък от
платената пътна мрежа, индивидуализиран с идентификационен номер и
посока на движение, за навлизането в който се дължи тол такса съобразно
дължината на тол сегмента и определената в тарифата по чл. 10, ал. 6 ставка за
съответния път или пътен участък.Съответно на така регламентираните в ЗП
условия за ползване на платената пътна мрежа, в чл. 102, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата е въведена забрана за собствениците на пътно
превозно средство или вписания в свидетелството му за регистрация
ползвател, да не допускат движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство.В разпоредбата на чл. 9 а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
г. относно таксуването на превозни средства за използване на пътни
инфраструктури(преди Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури) е въведено
задължение за държавите-членки да установят система от наказания,
приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по същата
директива, които да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.
Националните разпоредби приети по същата директива установяващи
таксуване на ППС за ползване на пътната мрежа се съдържат в Закона за
пътищата, а конкретните нарушения и налагането на наказания за същите се
съдържат в Закона за движение по пътищата. В чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е
предвидена наказуемост за водач, който управлява пътно превозно средство по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
7
заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, с налагане на глоба
в твърд размер от 300 лв.Съгласно чл. 267 ДФЕС Съдът на ЕС разполага с
изключителна компетентност относно тълкуване на правото на ЕС. В чл. 267,
ал. 3 ДФЕС е установено задължение за национална юрисдикция на дадена
държава, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното
право, за отправяне на преюдициално запитване, в случай че установи
противоречие на националното право с правото на ЕС, поради което е
необходимо тълкуване на последното. В практиката на Съда на ЕС (дело Case
283/81 Srl CILFIT v Ministry of Health (1982)) е възприето, че национална
юрисдикция може да не сезира СЕО, когато повдигнатият въпрос е същностно
идентичен с въпрос, който вече е бил предмет на преюдициално решение.
Въпросът дали чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейският парламент и
съвета, изменена с Директива 2011/76 ЕС, допуска система от наказания,
която да предвижда налагане на фиксирана глоба за нарушение на правилата
относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване
пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, е бил
предмет на разглеждане по съединени дела C-497/15 и C-498/15. С Решение на
съда от 22.03.2017 г. по същите е даден отговор, че: 1) Член 9а от Директива
1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член
изискване за пропорционалност не допуска система от наказания като
разглежданата в главното производство, която предвижда налагането на
фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им и 2) Член 9а от Директива 1999/62,
изменена с Директива 2011/76, трябва да се тълкува в смисъл, че
предвиденото в този член изискване за пропорционалност допуска система от
наказания, като разглежданата в главното производство, която въвежда
обективна отговорност. За сметка на това посоченият член трябва да се
тълкува в смисъл, че не допуска предвиденото в тази система равнище на
санкцията.
В случая предвидената санкция чл. 179, ал 3 ЗДвП е абсолютно
определена, т. е. същата е фиксирана и не предвижда възможност за преценка
на конкретните факти по случая. С Решение на съда(шести състав) от
21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. СЕС постанови, че чл. 9а от Директива 1999/62
ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно
8
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на
Европейския парламент и на съвета от 27.09.2011 г. трябва да се тълкува в
смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система
от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с
фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателна
отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран
размер.Съответно, от възприетото в цитираните решения на СЕС следва да се
направи и извода, че предвидения в чл. 179, ал. 3 от ЗДвП фиксиран размер на
наказание противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62, поради нарушение на
изискването за пропорционалност между осъщественото конкретно
нарушение и предвиденото за същото наказание/имуществена санкция, която
норма като такава на общностното право има приоритет.
Следва да бъде посочено, че спазването на принципа за
пропорционалност е въпрос по приложението на материалния закон.
Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на
съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По
аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на
подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и
в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва
да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а
породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в
този смисъл Решение от 17.04.2018 г., С-414/16, т. 68, С-537/16, т. 56).
Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на
нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или
репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за
преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на
нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО
свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в
съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат
предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция,
както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на
9
националния съдия.При съобразяване на задължителното тълкуване на
съюзното законодателство се налага изводът, че оспорения ЕФ е издаден в
противоречие с принципа за съразмерност по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането
на такси от ППС за използване на определени инфраструктури. Иначе казано,
размерът на наложената санкция е в противоречие с чл. 9а от Директивата,
поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел,
изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за
всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като
изминато разС.ие, дължима такса или други обстоятелства от техническо
естество. В този смисъл и сформираната практика по въпроса на касационната
инстанция изразена в Решение № 405/16.01.2025 г. на АдмС-Х. постановено
по к. а. н. д. № 1141/2024 г. по писа на същия съд.
Съдебния състав намира, че е налице още едно основание за отмяна на
атакувания Ел. фиш, а именно изтекла погасителната давност за наказателно
преследване, съобразно изискванията на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във връзка с
чл. 11 от ЗАНН. От датата на нарушението 07.01.2022 г., която съвпада с
датата на издаване на ЕФ, е изтекъл тригодишен давностен срок по смисъла на
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, тъй като ЕФ е връчен на 27.05.2025 г. Същевременно,
от страна на административния орган, не са предприети надлежни действия, с
които течащият давностен срок да е бил прекъснат с надлежни действия за
наказателно преследване на нарушителя, съобразно изискванията на чл. 81,
ал. 2 от НК, поради което не следва да се прилага хипотезата за абсолютна
давност за погасяване на наказателното преследване, посочена в разпоредбата
на чл. 81, ал. 3 от НК. Тук е мястото да се отбележи, че видно от Справка от
Ел. система за събиране на пътни такси на АПИ под вх. №3749/22.07.2025 г. се
установява, че атакуваният ЕФ е подписан на 22.05.2022г. и е връчен на
жалбоподателя на 27.05.2025 г. Изрично от съдебния състав е изискано
Справка от ответника, от която да е видно кога е генериран атакувания ЕФ и
предприемани ли са от страна на последния надлежни действия за наказателно
преследване на нарушителя, с които течащия давностен срок да е бил
прекъснат до връчването на атакувания ЕФ.Такива не бяха представени от
ответника.Основният спорен по делото въпрос е за приложението на общата
към абсолютната погасителна давност в конкретния случай.
10
При правния анализ на този въпрос следва да се съобрази
задължителната съдебна практика, отразена в Тълкувателно постановление №
1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на Върховен касационен съд и
Върховен административен съд. Понастоящем в ЗАНН са регламентирани два
вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява
възможността компетентният орган да реализира правомощията си по
административнонаказателното правоотношение (чл. 34 от ЗАНН), и
изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността
компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената
административна санкция (чл. 82 от ЗАНН). От своя страна, изпълнителската
давност може да бъде квалифицирана на обикновена (по чл. 82, ал. 1 от
ЗАНН) и абсолютна такава (по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН). В чл. 34 от ЗАНН няма
разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща
абсолютната давност за преследване. Именно тази празнина се преодолява с
приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11
от ЗАНН, която разпоредба препраща към уредбата относно погасяване на
наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.Институтът на
електронния фиш въвежда специален ред за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лица за точно определени
административни нарушения. От съдържанието на § 1 от ДР на ЗАНН следва,
че електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи. Електронният фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в
отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход,
въвежда изключение от общия ред за реализиране на
административнонаказателна отговорност, при който АУАН следва да се
състави в присъствието на нарушителя. Разпоредба на чл. 34 ЗАНН,
установяваща сроковете за съставяне на актове за установяване на
административния нарушения и издаване на наказателни постановления, не
намира приложение в така регламентираното специално производство по
издаване на електронните фишове.Процесното нарушение е извършено и
установено на дата 07.01.2022 г., респективно ЕФ е подписан на 25.05.2022 г.
от който момент е започнала да тече тригодишната давност за
11
административнонаказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. От
момента на подписването на ЕФ – 25.05.2022 г. по аргумент от чл. 81, ал. 2
НК с това действие по преследване се прекъсва общата давност и започва да
тече нова давност. В случая този нов 3 годишен срок е изтекъл на 25.05.2025
г., а следващото действие по преследване – връчването на електронния фиш, е
извършено на 27.05.2025 г., т. е. извън рамките на общата давност, поради
което същото не може да породи и предвидения в закона ефект по прекъсване
на срока. Абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК не подлежи на спиране и
прекъсване, но тя няма самостоятелно битие, в случай че е изтекла общата
давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.При това положение към момента на
връчване на процесния електронен фиш се установява абсолютна пречка за
провеждане на административнонаказателно преследване, поради изтекла
обща погасителна давност.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1, вр. с чл.58д т.4
от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10 ал.1 от Закона за пътищата №**********/07.01.2022 г. на Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр. С.
При този изход на делото разноски се дължат единствено и само на
жалбоподателя, но такива не са поискани и съдът не дължи произнасяне по
този въпрос.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
12