Решение по НАХД №1062/2024 на Районен съд - Кюстендил
| Номер на акта: | 215 |
| Дата: | 19 ноември 2024 г. (в сила от 5 декември 2024 г.) |
| Съдия: | Чавдар Андреев Тодоров |
| Дело: | 20241520201062 |
| Тип на делото: | Административно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 22 октомври 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ
към решение № 215 по НАХД №1062 по описа на КРС за 2024г.
В Районен съд гр.Кюстендил е внесено за разглеждане мотивирано
постановление на КРП срещу А. Л. Д. за престъпление по чл. 313, ал.1
НК.След преценка, че са налице предпоставките за това съдът е насрочил за
делото разглеждане по реда на глава двадесет и осма от НПК.
Обвиняемият не оспорва фактическата обстановка, изложена в
постановлението на КРП .
По делото се установи следната фактическа обстановка:
Обвиняемият А. Л. Д. притежава българска гражданство.На 21.07.2024г.
подал заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС, пред
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Кюстендил. Заедно със
заявлението подал и декларация, с която декларирал, че обичайното му
пребиваване е на територията на Република България-гр.Д.
Изискването свидетелство за управление на МПС на лицата да се издава и
подновява от държава-членка на ЕС по обичайно пребиваване на лицата
съществува в чл.7 т.1, б.“д“ и т.3 б.“б“ от Директива 2006/126/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006г.Това изискване е
транспонирано в чл.151, ал.5 ЗДП, според която разпоредба СУМПС се издава
на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република
България, за което обстоятелство подписват декларация.При първоначално
издаване на СУМПС, така и подновяване, лицето-заявител следва да
представи декларация, че обичайното му пребиваване не е в друга държава,
членка на ЕС и че не притежава валидно СУМПС, издадено от друга държава-
членка /чл.13, ал., т.6 и чл.14, ал.1 от Наредба №I-157/01.10.2002г. на МВР.В
чл.12 от Директива 2006/126/ЕО е дадено определение на понятието
„обичайно пребиваване“-мястото, където лицето обикновено живее т.е повече
от 185 дни през календарната година, поради лични или трудови връзки или
ако няма трудови връзки, поради лични връзки, които сочат на тясна
обвързаност на лицето с мястото където живее.следването в университет или
друго учебно заведение не се счита за смяна на обичайното пребиваване.
Декларацията е подадена пред орган на власт –сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР гр.Кюстендил.От приложената по делото справка е видно, че
обвиняемият има регистриран постоянен и настоящ адрес в гр.Д. Установено
е, че не е пребивавал в РБ повече от 185 дни през последните 12
последователни месеци преди 21.07.2023г.
Описаната фактическа обстановка се установява от всички събрани в хода
на досъдебното производство доказателства-показанията на М.Н. и Б. С. са
1
изцяло еднопосочни, последователни и хронологически свързани и изцяло се
подкрепят от направеното от обвиняемия признание в хода на съдебното
следствие, както и от почерковата експертиза, изготвена от в.л.А.
При така очертаната фактическа обстановка обв.Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.313, ал.1 НК,
за това, че на 21.07.2023г. в гр.Кюстендил, пред сектор ПП при ОДМВР
Кюстендил е потвърдил неистина, че обичайното му пребиваване е в РБ в
писмена декларация, която по силата на чл.151, ал.5 ЗДП се дава пред орган на
власт-сектор ПП при ОДМВР Кюстендил.
Налице са както обективните, така и субективните признаци на престъпния
състав.Обвиняемият е потвърдил неистина в писмена декларация, което по
силата на закон се дава пред орган на власт за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства, а именно, че обичайното му превеваване е на
територията на Република България.От субективна страна деянието е
извършено умишлено, при пряк умисъл-съзнавал е общественоопасния
характер на деянието-нарушаване на обществените отношения, свързани с
документирането, предвиждал е и искал настъпването на общественоопасните
последици.
Д. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.За
извършеното от него престъпление се предвижда наказание до 3г. лишаване от
свобода или глоба от 100 до 300 лв.Престъплението е формално и не са
причинени имуществени вреди.От тук следва извод, че са налице условията за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание по чл.78а, ал.1 НК.Преценявайки съдействието,
оказано в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие,
изразеното съжаление и разкаяние от извършеното, съдът намира, че на
обвиняемия следва да се наложи административно наказание “глоба” в размер
на 1000 лв, като така индивидуализирано наказанието съдът счита, че в пълна
степен ще изпълнят функцията на наказанието по чл.36 НК.
В хода на досъдебното производство са направени деловодни разноски в
размер на 59.86 лв. , изплатени на вещи лица по изготвени експертизи, които
се възложиха на обвиняемия, с оглед изхода на делото, както и 5 лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран съдът постанови решението си.
Председател:
25.11.2024г.
2
3