Решение по дело №87/2024 на Районен съд - Етрополе

Номер на акта: 9
Дата: 11 март 2025 г. (в сила от 3 април 2025 г.)
Съдия: Силвия Тодорова Евстатиева
Дело: 20241830200087
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 септември 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Етрополе, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Силвия Т. Евстатиева
при участието на секретаря Климентина Анг. Коева
като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Административно
наказателно дело № 20241830200087 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 60,вр. чл. 58д ЗАНН, като е образувано по повод
подадена жалба до РС – Етрополе /чрез Началника на РУ – Етрополе/ от Д. С.
Й., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ******** срещу Наказателно
постановление № 70/09.07.2024 г. на Началник РУ – Етрополе към ОД МВР -
София.
В жалбата се оспорват фактическите констатации на административно-
наказващия орган, като се посочва, че написаното в него не е вярно и че Б. Р. е
заплашил жалбоподателката със смърт и за това се е обадила на телефон №
112.
В съдебното заседание по делото, жалбоподателката – редовно призована,
се явява, като поддържа жалбата и моли съдът да отмени наказателното
постановление, за да не й бъде налагана глоба.
Въззиваемата страна – Началника на РУ – Етрополе, редовно призован, не
се явява и не изпраща представител. В писмото, с което жалбата се изпраща в
РС – Етрополе, се прави възражение за прекомерност на разноските,
претендирани за адвокатско възнаграждение.
В съдебното заседание по делото, като писмени доказателства по него
били приобщени следните документи: Наказателно постановление №
70/09.07.2024 г.,на Началника на РУ – Етрополе, при ОД МВР – София, ведно
с разписка за връчването му – в оригинал; АУАН бл. № 0500896 и номер по
регистъра №70/08.06.2024 г. – в оригинал; заверено копие на докладна записка
1
с рег. № 263р-9467/18.09.2024 г., изготвена от мл. инспектор С. Т. при РУ –
Етрополе; заверено копие на докладна записка относно посетен адрес във
връзка с подаден сигнал на телефон № 112 с рег. № …/не се чете/-
6010/09.06.2024 г.; заверени копия на обяснение от Д. С. Й. от 08.06.2024 г. и
протокол за предупреждение на същата от същата дата; заверени копия на
обяснение от Б. А. Р. от 08.06.2024 г. и протокол за предупреждение от същата
дата; справка от Дирекция „НС 112“ – РЦ 112 София с рег. № УРИ:105810-
1006/27.09.2024 г., ведно с оптичен носител – диск, съдържащ аудиозаписа от
подадения на телефон № 112 сигнал; техническа експертна справка № 69/2024
г. на РУ – Етрополе на аудиозаписа, представен от „НС 112“ – РЦ София;
писма от мобилните опаратори относно установяване на титуляра на сим –
карта с № **********; справка от РУ – Етрополе с изх. № 263р-
11960/27.11.2024 г.; справка от РП – Ботевград с изх. № 1362/03.12.2024 г.,
ведно с приложено към нея копие на постановление относно отказ да се
образува досъдебно производство по същата преписка
В съдебното заседание по делото са разпитани в качеството на свидетели
полицейските служители, които са извършили проверка на мястото – Г. И. Ц.,
А. В. В. и А. Н. А., които изложили всички факти и обстоятелства, възприети
от тях по повод същата.
В съдебното заседание по делото в качеството на свидетел е разпитан и Б.
А. Р., който в показанията си посочва, че живее на съпружески начала с
жалбоподателката от около шест години; че въпросната вечер са пили алкохол
/по около 150 – 200 грама ракия/, като са се скарали, но той не може да си
спомни за какво; че за пореден път е имало такъв скандал между тях; че той
си е останал на леглото, а жалбоподателката си е легнала на нейното легло,
като на другия ден му е казала, че ще дойде в съда да го извикат; че няма
спомен да е ходила полиция у тях тогава – посочената вечер и че от полицията
са го викали след около два месеца за това. На изричен въпрос на съда за
физическо съприкосновение между него и жалбоподателката, св. Р. посочва, че
й е ударил един шамар, защото тя го е изкарала извън нерви.
Районен съд - Етрополе, след като се запозна с жалбата и изложените в
нея твърдения на жалбоподателя, както и след обстоен и обективен анализ на
събраните по делото доказателства, намира за установено, от фактическа
страна, следното:
От около шест години жалбоподателката Д. С. Й. живеела на съпружески
начала със св. Б. А. Р. на адрес в гр. ************.
На 08.06.2024 г. привечер двамата горепосочени били в дома си,на
указания по – горе адрес, като употребявали алкохол. След като изпили
голямо количество ракия /по около 150 – 200 грама/ се напили и се скарали. С
оглед на това, около 20,26 часа, същата вечер, жалбоподателката Д. Й., се
обадила на телефон № 112, от личния си телефон с № ********** и подала
сигнал за това, че Б. Р. я е пребил. Заявила, че се намира на адрес в гр.
**************, като с оглед голямото количество алкохол, което била
2
употребила не била напълно адекватна и не отговорила на повечето от
въпросите, които й задал диспечерът от Регионалния център на телефон № 112
– София. След получаването на сигнала, същият бил препратен към
оперативната дежурна част на РУ – Етрополе. След като дежурният
разговарял с жалбоподателката, на мястото веднага /около 20,30 часа същия
ден/ бил изпратен дежурния автопатрул в състав свидетелите Г. И. Ц., А. В. В.
и А. Н. А.. При пристигането им там последните установили, че
жалбоподателката и св. Б. Р. са във видимо нетрезво състояние. Пред
полицейските служители последните двама заявили, че не е имало физическо
съприкосновения между тях, т.е. че никой никого не е удрял или бил. Наред с
това жалбоподателката започнала да се държи предизвикателно, като излязла
на улицата по нощница, което наложило св. А. да й отправи предупреждение
за непристойно поведение. После полицейските служители снели писмени
сведения от жалбоподателката и св. Р., в които и двамата заявили, че между
тях, същата вечер, не е имало физическо съприкосновение и че Б. Р. не е
посягал и удрял Д. Й. по никакъв повод. На последните двама били съставени
и протоколи за предупреждание по реда на чл. 65 от Закона за МВР.
На място, св. Г. Ц. съставил на жалбоподателката и акт за установяване на
административно нарушение с № 70/08.06.2024 г.,бл. № 0500896 за извършено
от нея нарушение на чл. 28, ал. 1 от Закона за Националната система за
спешни повиквания с единен европейски номер 112 /ЗНССПЕЕН 112/. Според
описателната част на акта нарушението било извършено от Д. Й. на 08.06.2024
г., около 20,29 часа в гр. **********. Като фактически констатации относно
извършеното нарушение било посочено, че посоченото лице
/жалбоподателката/подава неверен сигнал на ЕЕН 112, за това, че мъжът й Б.
А. Р. я е ударил, като в присъствието на полицейските служители Й. заявява,
че никой не я ударил и че нищо не се е случило.
Актът бил подписан от актосъставителя и свидетелите на нарушението –
св. А. А.и св. А. В., след което бил връчен за подпис на жалбоподателката,
която също го подписала без възражения и на която бил връчен препис от
него.
Въз основа на така съставения АУАН, на 09.07.2024 г., Началникът на РУ –
Етрополе при ОД МВР – София, е издал оспореното НП № 70/09.07.2024 г., с
което, при цялостно възпроизвеждане на фактическата обстановка, визирана в
акта, било прието, че с поведението си жалбоподателката е нарушила чл. 28,
ал. 1 ЗНССПЕЕН112, поради което и на основание чл. 53 ЗАНН, чл. 32, ал. 2 и
чл. 38, ал. 1 ЗНССПЕЕН112, й било наложено административно наказание
глоба в размер на 2000,00 лева.
На 17.09.2024 г. посоченото наказателно постановление било връчено лично
на жалбоподателката Д. С. Й.. Същата подала жалба срещу него на 26.02.2024
г.
Горната фактическа обстановка се извежда въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода
3
на съдебното следствие свидетели. В този смисъл съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите Г. И. Ц., А. В. В. и А. Н. А., като настоящият
съдебен състав не установи противоречия с посочените в акта фактически
положения относно процесното нарушение. Показанията на посочените
свидетели са ясни, пълни, точни и задълбочени, последователно
възпроизвеждат непосредствените впечатления на възприетите от свидетелите
факти и обстоятелствата по време на проверката, като напълно кореспондират
с останалия доказателствен материал по делото. Независимо от тяхната
служебна ангажираност към структурата, към която принадлежи и
административнонаказващият орган, съдът не намира аргументи, с които да
обоснове недостоверност на съдържащата се в предадената от свидетелите
информация. Още повече, че показанията на посочените свидетели се
подкрепят и от фактите, установени от събраните по делото писмени
доказателства /и най – вече справките от мобилните оператори, сведения от
жалбоподателката и св. Б. Р.; техническа експертна справка на записа от
подадения от жалбоподателката сигнал на телефон № 112/.
С оглед горното съдът не кредитира показанията на св. Б. Р. в частта,
досежно това, че въпросната вече е ударил шамар на жалбоподателката. На
първо място това негово твърдение не се потвърждава от другите
доказателства, събрани в хода на делото и най – вече от неговите писмени
обяснения, дадени непосредствено след подаването на процесния сигнал на
телефон № 112, в хода на които той категорично отрича да е удрял
жалбоподателката. На второ място, следва да се посочи, че сами по себе си,
показанията на св. Р. са доста фрагментарни, противоречиви и непълни, като
той заявява, че няма спомени за част от събитията от процесната вечер и най –
вече, че тогава на мястото са идвали полицейски служители – обстоятелство,
което е безспорно установено по делото. Също така в показанията си той
първо заявява, че след като се скарали, са си легнали с жалбоподателката, а
после – заявява друго /че й е ударил шамар/. Наред с това св. Р. посочва, че за
пореден път са се скарали със съпружеската му съжителка, което, наред със
заявеното от него, че не знае за какво точно е призован да свидетелства, идва
да покаже, че от тези негови показания не става много ясно дали изобщо
свидетелства за конкретния техен скандал от 08.06.2024 г. или за друг, случил
се преди или след тази дата. На още по-силно основание, както от показанията
на този свидетел, така и от другите доказателства по делото безспорно се
установява, че същият живее от дълги години на съпружески начала с
жалбоподателката и в този смисъл е житейски логично, да е заинтересован от
изхода на делото и от това издаденото спрямо нея наказателно постановление
да бъде отменено. С всички горепосочени аргументи, настоящият съдебен
състав счита, че твърдението на св. Р. относно това, че е ударил един шамар на
жалбоподателката при възникналия между тях семеен скандал на 08.06.2024 г.,
се явява недоказано в процеса и показанията му, в този смисъл, не следва да се
кредитират от съда.
Писмените доказателства по делото, надлежно приобщени към
4
доказателствената съвкупност по него напълно подкрепят кредитираните от
съда свидетелски показани и спомагат за по-пълното и цялостно изясняване
на фактическите обстоятелства по делото.
С оглед на това, съдът, преценявайки фактите по делото и доводите на
страните, приема за установено от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната
редовност, което обуславя пораждането на предвидения й в закона
суспензивен и деволутивен ефект. Разгледана по съществото си, обаче, тя се
явява неоснователна, с оглед на което оспорваното наказателно постановление
ще следва да бъде потвърдено поради следните съображения:
Съдебният контрол, предвиден по отношение на издадените от
административните органи наказателни постановления се съсредоточава
основно върху тяхната законосъобразност и правилност, т.е. дали
извършените нарушения са правилно квалифицирани съобразно материалния
закон и дали при издаването на оспорените административни актове и
проведеното административнонаказателно производство са спазени
съответните процесуалните правила. Във връзка с това съдът е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон,
като служебно изследва пълно, обективно и всестранно всички обстоятелства
по делото, в това число и процедурата по издаването на съответното оспорено
наказателно постановление.
В настоящия случай, актът за установяването на административното
нарушение и издаденото във връзка с него наказателно постановление са
издадени от съответните компетентни лица при спазване на процесуалните
правила за издаването им, визирани в ЗАНН. Спазени са всички процесуални
срокове, визирани в закона, както и формалната процедура по издаването на
процесните административни актове. В този смисъл настоящият съд счита за
необходимо да уточни, че независимо от обстоятелството, че по делото не е
приложена заповед за изричното упълномощаване на Началника на РУ –
Етрополе да издава наказателни постановление, респ. за упълномощаването
му за това по смисъла на чл. 38, ал. 2 ЗНССПЕЕН112, предвид йерархическата
структура на МВР и установените в нея правила за работа, които са ноторно
известни, съдът счита, че е налице правомощия на този орган /служител/ на
МВР да издава такива наказателни постановления.
С оглед всичко посочено по - горе настоящият съдебен състав прима, че
тези актове са съставени без допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно
постановление на това формално основание.
Горепосоченото становище се застъпва от съда и по отношение на
приложения в случая материален закон, респ. материално-правните норми,
посочени в оспорваните АУАН и НП. В нормата на чл.28, ал. 1 ЗНССПЕЕН
112 е въведена забрана за ползването на ЕЕН 112 не по предназначение,
5
автоматичното му избиране от електронни устройства, с изключение на
"eCall" повикванията и пускане на предварително записани съобщения, както
и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ.
Съгласно ал. 2 на същия законов текст, при нарушаването на посочената
забрана, гражданите носят административнонаказателна отговорност по вид и
в размери, определени в закона. От описанието на нарушението, визирано в
АУАН и дословно пресъздадено в оспорваното НП, както и с оглед
възприетата от съда фактическа обстановка /базирана на кредитираните
доказателства и доказателствени средства/ става ясно, че жалбоподателката е
нарушила тази забрана, като е подала неверен и заблуждаващ сигнал за това,
че мъжът й я е ударил. Тук настоящият съд счита за необходимо да уточни, че
освен, че по делото не се доказа безспорно, че е от страна на св. Р. е нанасян
удар на жалбоподателката, от доказателствата по него се установява безспорно
и това, че тя е заявила, че това се е случило на адрес в *****************, а
не на адрес, на който тя, фактически, се е намирала – *************.
Последното идва да покаже, че посочвайки този адрес в обаждането си на
телефон № 112, жалбоподателката е съобщила още едно невярно
обстоятелство, като по този начин тя е направила още едно невярно
съобщение, наред с това, че й е бил нанесен удар от нейния съпружески
съжител. В този смисъл се явяван неоснователни възраженията на
жалбоподателката за това, че е подала сигнала на телефон № 112 за това, че св.
Р. е заплашил да я убие. Никъде в хода на проведения телефонен разговор с
диспечера от Регионален център № 112 тя не е заявила такова обстоятелство
/това видно от приложената по делото техническа експертна справка на
аудиозаписа от този разговор/. От приложеното като доказателство по делото
копие на постановление за отказ да се образува досъдебно производство по пр.
пр. № 1362/2024 г. по описа на РП – Ботевград, се установява, че през месец
май 2024 г. жалбоподателката е подала няколко сигнала на телефон № 112 за
възникнали между нея и св. Р. семейни скандали, в следствие да употреба на
алкохол и от двамата, както и жалба за това, че той я е заплашвал с убийство.
Установява се също така, че в хода на проверката безспорно е установено, че
тя е подала тези сигнали и жалба само, за да стресне св. Р., той да бъде
предупреден да се държи добре с нея и че двамата са в добри отношения
помежду си.
В чл. 38, ал. 1 ЗНССПЕЕН112 е посочена съответната санкция за
нарушението по чл. 28, ал. 1 от същия закон, според която, който предава чрез
ЕЕН 112 неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, се
наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. С
оглед на това и предвид установеното в хода на
административнонаказателната преписка АНО наложил на жалбоподателката
административно наказание в минималния размер, предвиден за съответното
нарушение.
С оглед на всичко гореизложено се установява, че при издаването на
процесните административни актове не е налице нарушение и на материалния
6
закон, във връзка с което настоящият съдебен състав счита, че оспорваното
наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно, и, като
такова, следва да бъде потвърдено изцяло.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Разноски не се претендират от АНО, а и липсват доказателства за сторени
такива, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно, Наказателно
постановление № 70/09.07.2024 г. на Началник РУ – Етрополе към ОД МВР -
София.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-София област в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщението от
страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________

7