РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Ловеч, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ИВАН ИВАНОВ
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря Ц.А БАЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20254300600054 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази :
С присъда № 36/18.12.2024 г., постановена по НЧХД № 646/2023 г.
Ловешкият районен съд е признал подсъдимата И. В. Б., ЕГН ********** от
гр. Ловеч за невиновна в извършване на престъпления по чл.146, чл.147 и
чл.148 ал.1, т.1 и т.2 и ал.2 от НК като я е оправдал по цитираните обвинения.
Отхвърлил е предявения от частния тъжител и гр. ищец Н. Д. Щ. против
подсъдимата И. В. Б. граждански иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, за
заплащане на сумата от 10 000 (десет хиляди) лева претендирано обезщетение
за причинени неимуществени вреди, като неоснователен.
Осъдил е на основание чл.190, ал.1 от НПК частния тъжител и гр. ищец
Н. Д. Щ. да заплати на подсъдимата И. В. Б. сумата от 1 110 (хиляда сто и
десет) лева, представляваща разноски за правна защита и съдействие, както и
възнаграждение за вещо лице.
Срещу така постановения съдебен акт в законоустановения срок е
подадена въззивна жалба от от адв. Г. П. от ЛАК – служебно назначен
1
повереник на тъжителя Н. Д. Щ., в която твърди, че горецитираната присъда е
незаконосъобразна, неправилна и необоснована, излага съображения в тази
връзка.
Моли настоящата инстанция да отмени изцяло обжалвания съдебен акт,
като вместо това признае подсъдимата И. Б. за виновна по повдигнатото й
обвинение и на доверителя му се присъди обезщетението, което е претендирал
пред първоинстанционния съд.
Въззивникът Н. Д. Щ. е депозирал лично и допълнение към жалбата, в
което са изложени подробни аргументи в подкрепа на същата.
Срещу цитираната въззивна жалба е постъпил писмен отговор от
подсъдимата И. В. Б., чрез защитника й адв. А. М. от ЛАК. Счита, че така
предявената въззивна жалба е неоснователна, а постановената присъда се
явява правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена, излага
аргументи в тази връзка. Претендира да им бъдат присъдени сторените за
настоящата инстанция разноски.
В съдебно заседание въззивникът Н. Д. Щ., редовно призован, се явява
лично и с повереника си – адв. Г. П.. Заявява, че е изложил достатъчно
съображения в изготвеното от него допълнение към въззивната жалба, което
поддържа. Счита, че тъй като публикацията е направена на 31 вечерта в 8:00
часа от подсъдимата Б. във фейсбук, като моли съда да обърне внимание в
публикацията в частта „къде е съдебната ни система, къде е прокуратурата,
къде е окръжна дирекция на МВР“, че той си е плащал такса спокойствие на
съдебната система, на окръжна дирекция на МВР и на прокуратуата. Счита, че
присъдата на първоинстанционния съд трябва да бъде отменена и
подсъдимата да бъде осъдена по повдигнатите й обвинения. Заявява, че
поддържа изцяло заявеното от своя защитник.
Повереникът адв. П. заявява, че поддържат изцяло въззивната жалба и
допълнението към нея, в които доста изчерпателно са изложили
предпоставките, които са ги накарали да обжалват постановения съдебен акт
на РС – Ловеч. Моли да бъде отменена обжалваната присъда, тъй като счита,
че в първоинстанционното производство са били събрани, както писмени, така
и гласни доказателства установяващи деятелността на подсъдимата спрямо
доверителя му.
В съдебно заседание въззиваемата И. В. Б., редовно призована, се явява
2
лично и с упълномощиния си защитник – адв. А. М. от ЛАК. Заявява, че
поддържа казаното от своя защитник и моли съда да потвърди обжалваната
присъда.
Защитникът заявява, че оспорват въззивната жалба изцяло като във
връзка с нея са подали писмен отговор вх. № 906/22.01.2025 г., който
поддържат изцяло. Твърди, че в него са изложили техните подробни
съображения, защо считат въззивната жалба за неоснователна, поради което
моли настоящата инстанция да я отхвърли и да потвърди присъдата като
правилна, законосъобразна и обоснована. Претендира да им бъдат присъдени
разноските по представения договор за въззивната инстанция.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилите жалба,
допълнението към нея възражението срещу жалбата, становищата на страните
заявени пред нас и събраните по делото доказателства от РС – Ловеч и след
като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за
установено следното :
Въззиваемата И. В. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес : ***,
българска гражданка, ..... образование, ......., работи в *********, същата е
неосъждана.
Въззивникът Н. Д. Щ., ЕГН ********** от гр. Л., с постоянен адрес :
***, същият е ************.
На 01.08.2023 г., синът на Н. Щ. в 18,10 часа му показал публикацията от
И. Б. във Фейсбук като му заявил, че тя била коментирана и от нейни приятели
на страницата й в негов ущръб, за което сезирал с жалби компетентните
органи. Щ. твърди, че по-късно синът му я бил изтрил. От въззивника се
представят копия на доклади за други лица - „Анонимно докладвахте
публикацията на I. B. защото популяризир…. 1 август 2023г. ; съобщение от
поддръжката, вторник, 1 август 2023г. в 20:07 - премахнахме съдържанието
под формата на публикацията която докладвахте. Прегледахме публикацията,
която докладвахте. Тъй като нарушаваше нашите Стандарти на Общността,
ние я премахнахме. Ние уведомихме I. B., че публикацията беше премахната,
но не посочихме кой я е докладвал. Ако някой системно нарушава нашите
стандарти, имаме право да ограничим способността му да публикува или
използва Фейсбук.“
От показанията на св. П. Б. – сестра на подсъдимата се установява, че И.
3
Б. работи от създаването на фирмата на трудов договор и другите лица които
работят в ********************** са Ц. Ц. и Д. Р.. Св. П. Б. твърди, че не
познава въззивника Щ., но през м. май 2022 г., били два три дена празници,
дошъл в офиса с една руса госпожа и поискал от тях услуги, да съдействат за
погребение на починалата му в гр. Плевен в Окръжната болница, майка като в
офиса била сама със св. Д. Р., а въззиваемата И. Б. почивала. Организирали
погребението и поискала от Щ. да остави капаро, но той й казал, че в момента
няма пари в него. Казал й, че ще изтегли от банката, защото били няколко
почивни дни и ще плати след погребенито. Извършили погребението и
изчакали няколко дни да дойде да плати, даже седмица - две и започнали да го
търсят на телефона, който бил оставил за връзка, но той не вдигал. Търсили го
и от друг номер, но той казал, че е в болница в гр. С. за операция на сърцето и
до края на месеца ще плати като си дойде, но и до ден днешен не им е платил.
Водили гражданско дело, което спечелили, след което образували
изпълнително дело при съдия изпълнител. Твърди, че до момента Щ. не им е
изплатил дължимата сума. Св. П. Б. излага, че имали служебен компютър в
офиса, на който сядали колеги и клиенти, които идвали. Клиентите отваряли
пощите си на него за да видят снимки на починалите им близки и от техните
пощи разпечатвали снимки за некролози и други документи. Разпечатвали
снимки от изпратени имейли. Ползвали приложенията „Месинджър“ и
„Вайбър“, тя и сестра й И. ползвала компютъра. Твърди, че и на двете
паролите са запаметени на него и тя не я знае. Сменили ги когато разбрали, че
Щ. е подал жалба срещу И., защото тя била публикувала нещо в интернет
срещу него, което нещо не е виждала. Твърди, че когато И. й разказала за това,
седнали да търсят публикацията, но не намерили такава и нищо необичайно
не са забелязали на профилите си. При предявяването на публикацията на л.4
и на л.53 от делото св. П. Б. отрича да я е виждала като твърди, че снимката не
е нейна и името И. Б. и твърди, че на л. 4 не е писано от нейния Месинджър и
това не е профила на сестра й, като смята, че това не е нейната снимка.
В показанията си св. Д. Р. заявява, че работи в ****************** от
2015 г. като ****************** **** *****. Същият твърди, че били с
колежката си П. Б. на 07.05.2022 г. само двамата на работа. Заявява, че Щ.
дошъл с една руса госпожа и казал, че майка му е починала в Плевен, в
болницата и помолил за съдействие. Излага, че св. П. Б. разговаряла с него и
те организирали нещата, като Щ. й казал, че след няколко дена ще бъде
4
погребението, казал, че няма възможност да заплати в момента, като ще плати
няколко дена след това. Сочи, че П. му дала 25,00 лв. за таксата в Патологията.
Заявява, че не са оставали насаме в офиса и не е плащал аванс. Св. Р. твърди,
че един компютър имало в офиса и всички служители го ползвали на И.,
защото на него се получавали снимки на починалите за некролозите. След
предявяване на писмените доказателства на л.53 и от л. 54 до л. 57 от делото,
св. Р. заявява, че не е виждал тези публикации. Твърди, че това не е неговия
профил, като същият е на колежката И.. Твърди, че този профил дето му го
показазват е на служебния компютър. Изтъква, че клиентите също го ползват
за да видят снимките които пращат за обработка за некролозите, като
компютърът се ползва само за работа. Сочи, че паролата е запаметена и
компютърът се пуска сутрин, като който дойде пръв на смяна го пуска.
В показанията си св. Ц. Ц., работещ в ******** ******** **** от преди
повече от 6 години, като ******** ****** сочи, че работят сутрин от 7,00 ч.
до 19,00 ч., четиримата заедно, но всеки си има задължения. След
предявяване на писмените доказателства на л.53 и от л. 54 до л. 57 от делото,
св. Ц. заявява, че името е на И. Б., но за снимката не е сигурен, тъй като не
виждал на близо, мисли, че приличала на нея. Заявява, че не познава лицата:
Н. Д. А., Р. И., В. В., М. И., В. С., Д. Д., Л. Р., Й. И., Е. Н., Е. Х. и Ц. Г.. Твърди,
че за този случай не е платено, но за други не знае.
По делото е била реализирана компютърно – техническа експертиза
(л.128-130). В заключението си, вещото лице инж. К. Т., заявява, че е
обследвала подробно документите находящи се на л. 4, 53, 54, 55, 56 и л.57
със задача да се идентифицира от кой адрес е публикацията. Същата дава
становище, че на л. 4 образът, представлява снимка на мобилен телефон с
операционна система iOS с отворено мобилно приложение Фейсбук с
потребителско име I. B.. Не се вижда профилната снимка на потребителско
име I.B.; на л.53-снимка на екран на мобилно устройство с ОС Android като от
съдържанието се вижда снимка на човек, облечен с тениска с къс ръкав, не се
вижда лице на снимка; на л.54, 55, 56, 57 - представляват част от коментарите
върху профила на I.B.. Не може да се направи твърдение според вещото лице,
че коментарите са свързани с публикация от л.4 и л.53. Няма данни за дата и
час на коментарите. Не може да бъде установен IP адрес на публикациите на
листи 4 и 53. След извършената проверка по профила на И. Б. с потребителско
име I.B., няма данни за публикацията от лист 4 и 53. Не може да се посочи
5
дата и час на процесната публикация и от кой профил е качена същата според
инж. Т..
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира за правилен и
законосъобразен извода на първостепенния съд, че не се доказва авторството
на деянието от събраните доказателства, предвид което правилно
въззиваемата е била оправдана по повдигнатите й обвинения.
С оглед събраните и проверени по делото доказателства не може да бъде
споделено становището на въззивника, че обвинението срещу подсъдимата е
доказано по един несъмнен и категоричен начин, каквото е изискването на
закона за постановяване на осъдителна присъда. Напротив, в конкретния
случай е налице очевиден доказателствен дефицит в подкрепа на
обвинителната теза и свързаните с нея факти и обстоятелства обективирани в
подадената тъжба.
Видно от горецитираното експертно заключение на компютърно -
техническата експертиза, касаещо проверката на фейсбук профила на
подсъдимата Б., на експерта му е бил предоставен пълен достъп до компютъра
и паролите за профила, от който се твърди, че е изпратена публикацията.
Вещото лице е категорично, че няма и не е имало на този профил такава
публикация. Неоснователно е възражението на въззивника, че не приема
заключението защото публикацията била от мобилен телефон. Въззиваемата е
предоставила пълен достъп до профила си в социалната мрежа и дали
достъпът до профила й се осъществява от компютър, мобилен телефон или
друго електронно устройство информацията в профила не се променя.
Безспорно е установено, че на профила й няма данни за такава публикация.
Дори да е изтрита или свалена публикация в профила остава дигитална следа,
каквото на профила на Б. в конкретния случай няма.
В хода на съдебното следствие не е установено кой е действителният
създател на процесния профил на И. Б., но е било установено, че е копирана
нейна снимка, която съществува в профила й, без да може да бъде установено
зад този профил дали действително стои лицето, чието име е посочено.
Не е установено дали лично лицето, което стои зад определен профил е
изготвило и публикувало публикациите или това е дело на трето лице писало
от профила му. Още повече, че публикацията не е била на личния профил на
въззиваемата, а е била създадена и публикувана от администратор в публична
6
група, а хората които са публикували не са между приятелите й.
На следващо място, вещото лице пояснява, че не може да бъде
установен IP адреса, от който е качена публикацията, няма данни за датата, а
от съдържанието на самата публикация се вижда снимка без данни за лицето
на нея.
Хартиените разпечатки предоставени от тъжителя не са годно
доказателствено средство и като такива не следва да бъдат кредитирани, както
и правилно е постъпил контролирания съд. Изпращането на съобщение от
определен фейсбук профил не може да се свърже с действия от страна на
лицето, което е посочено в профила, тъй като в тази връзка са необходими
доказателства, установяващи връзката между лицето посочено в профила и
дееца разпространил съобщенията, каквито в случая липсват.
Изхождайки от разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК, че подсъдимият
следва да бъде признат за виновен, само когато обвинението е доказано по
несъмнен начин, а въззивният съдът счита, че в конкретния случай това не е
така, поради което, приема, че следва да бъде потвърдена като правилна
присъда № 36/18.12.2024 г., постановена по НЧХД № 646/2023 г. от Ловешкия
районен съд.
При този изход на процеса настоящият състав намира, че разноските за
въззивната инстанция сторени от въззиваемата И. В. Б. за адвокатска защита в
размер на 300 (триста) лева следва да бъдат възложени в тежест на въззивника
Н. Д. Щ..
Водим от гореизложеното и на основание чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 36/18.12.2024 г., постановена по НЧХД №
646/2023 г. от Ловешкия районен съд.
ОСЪЖДА Н. Д. Щ., ЕГН **********, с постоянен адрес : ***, да
заплати на И. В. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес : ***, сумата от 300
(триста) лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8