№ 39
гр. София, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500654 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение от 03.08.2021 г., постановено по гр. дело № 96/2020 г.
по описа на Районен съд - гр. Етрополе, М. И.Ц.. с ЕГН: **********
от гр. Е., кв. „О.“, бл..., ет.., ап. . е осъден да заплати на И.. В. В. с
ЕГН: ********** от гр. Е. бул. „Р.“ № ... сума в размер на 3500, 00
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.08.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1300, 00
лева за сторени разноски. Искът до пълния предявен размер от 20 000,
00 лева е отхвърлен като неоснователен.
Решението в отхвърлителната част е обжалвано от ищеца И.. В.
В., чрез адв. А. с доводи за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост. Излага, че при установяване на фактическата
обстановка, РС-Етрополе не е съобразил в достатъчна степен
душевните болки и страдания, както и негативните емоционални
преживявания, които е претърпяла и продължава да търпи ищцата,
вследствие на преживяното отвличане и нанесената й с нож прободна
рана. Излага, че присъденото обезщетение е в занижен размер и не
съответства на принципа на справедливост. Не било взето предвид, че
1
се касае за тежко престъпление, за което в НК е предвидено наказание
лишаване от свобода от 7 до 15 години. От разпита на свидетелите П.
и В. се установявало, че ищцата е преживяла изключително силни
негативни емоции вследствие на преживяния стрес, които са
рефлектирали отрицателно върху живота й и които не са отшумяли и
към днешна дата. При определяне размера на обезщетението
първоинстанционният съд не отчел в достатъчна степен и
заключението на вещото лице Г.. Липсва задълбочено изследване на
фактите и обстоятелствата по делото, поради което е постановено
немотивирано решение. По същество моли решението да бъде
отменено в отхвърлителната част и исковете уважени изцяло.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата
страна М. И.Ц.., чрез адв. Д. е подал писмен отговор на въззивната
жалба и е взето становище за нейната неоснователност. Излага
подробни съображения, че са събрани достатъчно доказателства, от
които се установява, че начинът на живот на ищцата не се е променил
съществено, поради което би било в сериозно противоречие с
принципите на справедливостта да се присъди претендираното
обезщетение в размер от 20 000 лева. По същество моли решението на
РС-Етрополе да бъде потвърдено.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от
надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е
допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
Ищцата И.. В. В. е предявила срещу М. И.Ц.. искове, с правно
основание чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 20 000, 00 лв.
/двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени вследствие на престъпно деяние от
18.08.2019 г., за което е одобрено Споразумение по НОХД № 42/2020
г. по описа на Софийски окръжен съд, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 18.08.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 18.08.2019 г. ответникът
отвлякъл ищцата, като я качил насила в колата си, заплашвайки я с
нож. По пътя я заплашвал, че ще я убие и я наръгал по ръката с ножа.
Ответникът бил признат за виновен със Споразумение по НОХД №
42/12.02.2020 г. по описа на Софийски окръжен съд. Ищцата
2
изпитвала болки и страдания в резултат на деянието –силен страх,
когато излиза от дома си, психически стрес.
В срока за отговор ответника М. И.Ц.. е оспорил исковете по
размер. Заявява, че ищцата след случилото се не е променила начина
си на живот. Не било вярно твърдението, че се е изолирала от
социалния живот, а напротив – продължила да излиза с приятели по
всяко време на денонощието, забавлявала се, без видимо да изглежда
притеснена и депресирана.
Установява се следната фактическа обстановка от значение за
спора:
Със споразумение по НОХД № 42/2020 г. по описа на Софийски
окръжен съд, ответникът М. И.Ц.. е признат за виновен в това, че на
18.08.2019 г. около 16,00 часа в гр. Е., в района на бул. „А. С.“ е
отвлякъл И.. В. В., като е бил въоръжен с нож, поради което на осн чл.
142, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години. На осн. чл.
66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години.
Установява се от психологическа информация, че И.. В. В. е
посещавала психолог в МЦ „С.“ ООД в периода 19.08.2019 г. –
22.08.2019 г. При първата среща И.В. била силно тревожна и отказала
да остане насаме в кабинета, помолила да присъства и баща й, защото
така се чувствала по-сигурна. На емоционално равнище И.
преживявала страх, безпомощност, обърканост, тревога, срам и
плачела през цялото време.
Събрани са гласни доказателства, чрез разпита на две групи
свидетели. Свидетели на ищцата – П. В. П. и В. Г. В.. Свидетели на
ответника –С.Н.С. и Ц.Д.А..
Свидетелката П. П. познава страните по делото и заявява, че И. и
М. имали връзка около две години, която приключила месец юли 2019
г. След приключване на връзката между двамата, М. постоянно звънял
по телефона на И. и искал да се съберат отново, но тя отказвала.
Ищцата разказала на свидетелката какво се е случило на 18.08.2019 г.
М. качил ищцата насилствено в колата си, с бутане и с ритане, като й
опрял нож в гърлото. В кв. „О.“ успяла да отвори вратата, за да извика
за помощ и в този момент М. я наръгал с ножа в дясната ръка. След
случката И. посещавала психолог в гр.С., била уплашена, разстроена и
не искала да излиза с приятели в продължение на два месеца. След
срещи с приятели никога не се прибира сама, защото се страхувала от
ответника. След случилото си И. пиела успокоителни и до сега
изпитва страх от М..
3
Свидетелят В. В. /баща на ищцата/ посочва, че дъщеря му се
познавала с М. около две години преди случилото се. Вечерта преди
случката, М. нахлул в дома им, като се качил по астмата и заплашил
И., че ще я убие. След случилото се на 18.08.2019 г., И. се затворила в
себе си, страхувала се да излиза, нощно време плачела и не можела да
заспива. Посетили психолог в гр.С., който й предписал лекарства за
успокоение. След известно време получила и диабет и започнала да
пие лекарства и за това заболяване. Половин година след инцидента
И. започнала работа, като в началото ходела и се прибирала от работа
с придружител. След като И. започнала да излиза, не е имало нов
инцидент, но ако е на заведение с приятели, М. сядал на съседна маса.
Родителите я накарали да си намери работа, за да се събира с хора, да
се успокои.
От разпита на С.Н.С. /майка на ответника/ се установява, че И.
живяла близо две години у тях. През това време не имало инциденти,
скандали, побои между И. и М.. След инцидента свидетелката е
виждала И. да посещава заведения.
Свидетелят Ц.А. посочва, че И. и М. имали връзка, която
продължила две години. Свидетелят не е присъствал на скандали
между тях, след инцидента през 2019 г., не е виждал И. за известно
време да посещава заведения, което не е било за по-дълъг период.
Съдебно-психиатричната експертиза, неоспорена от страните,
дава заключение, че И.. В. В. е получила остро стресово разстройство,
преминало впоследствие в посттравматично стресово разстройство и
повишена тревожност. Може да се твърди, че има причинно –
следствена връзка с произшествието на 18.08.2019 г. и вредите.
Същите се изразяват първоначално с интензивен стрес и вцепененост,
преминаващи впоследствие в прояви на страх и повишена тревожност,
затруднения в съня, кошмари, свързани с психотравмата. В съдебно
заседание, проведено на 30.06.2021 г., в.л. д-р Г. заявява, че
разстройството продължава и към момента, но е с намаляващ
интензитет на симптомите и ако няма други силни стресови ситуации
най-вероятно ще отзвучи напълно с времето, дори и без медикаменти.
Доказано било, че при много силен стрес в млада възраст, човек може
да се разболее от диабет.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира от
правна страна следното:
Фактическият състав на иска по чл. 45 от ЗЗД включва
кумулативното наличие на следните елементи: деяние,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието
и вредата, и вина, която в общата хипотеза се презумира, като липсата
4
на дори един елемент от фактическия състав на деликта води до
отхвърляне на претенцията.
Основният елемент на този правен институт е вредата. Тя се
схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на
благата на човека, представляващи неговото имущество, права,
телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние.
По делото е установено, че със споразумение, което има характер
на влязла в сила присъда, е прието за установено, че ответникът М.
И.Ц.. е извършил престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 и чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване за
свобода“ за срок от три години. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това,
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца.
Предвид на това съдът приема, че ответникът е осъществил
елементите от фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД- налице е първата
предпоставка, а именно противоправното виновно поведение, в
резултат на което на ищцата е причинена вреда, изразяваща се в
причинени болки и страдания от отвличането й. Този извод се налага
от приетата съдебно-психиатрична експертиза, установяваща
състоянието на ищцата след инцидента както и състоянието й
понастоящем, така и от гласните доказателства чрез разпита на
свидетеля В. В. /баща на ищцата/, който има преки и непосредствени
впечатления от състоянието на дъщеря си. На следващо място съдът
прави извода, че нанесените вреди са в пряка и причинна връзка с
противоправното поведение на ответника.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е доказан
по основание. По отношение размера на иска и при определяне
размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди,
съдът следва да обсъди събраните доказателства и да го определи по
справедливост, на основание чл. 52 от ЗЗД, като съобрази
обществения критерий за справедливост и действително претърпените
от ищцата неимуществени вреди в резултат на отвличането й.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в
относително пълен обем болките, страданията, неудобствата и други
нематериални последици, възникнали от престъплението. Съдебната
практика в тази насока е константна, като при всички случаи се базира
на еквивалентност на обезщетението с действително претърпените
вреди. В този смисъл е и задължителната съдебна практика установена
с т. 11 на Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и т. 7 на
5
Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, съгласно която
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с
преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се съобразяват при определяне размера на
обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
причинените морални страдания, степента и интензитета на болките,
прогнозите за в бъдеще и др.
Съдът кредитира показанията на свидетеля В. В., /баща на
ищцата/, тъй като същият има непосредствени и преки впечатления
върху състоянието на дъщеря си след инцидента, но и след това.
Веднага след инцидента дъщеря му се обадила по телефона, че е
наръгана с нож. Свидетелят отишъл в близост до „Табашкия мост“ и
видял И. много уплашена, споделила, че скочила от колата, защото се
страхувала, че ответникът ще я изведе от града и ще я заколи. В
болницата превързали ръката на дъщеря му и около седмица ходела
всеки ден, за да й промиват раната и да й сменят превръзката. От
неговите показания се установява, че след случилото се, И. се
затворила в себе си, страхувала се да излиза, нощно време плачела и
не можела да заспива. Посетили психолог в гр.С., който й предписал
лекарства за успокоение. След като И. започнала да излиза, не е имало
нов инцидент, но се страхувала да се прибира сама и винаги била с
придружител.
Болките и страданията и другите нематериални последици в
житейски аспект обикновено не се ограничават само до изживените в
момента на самото престъпление такива, а продължават и след това.
Съдът кредитира показанията и на св. П. П., от които се установява, че
след случката И. посещавала психолог в гр.С., била уплашена,
разстроена и не искала да излиза с приятели в продължение на два
месеца. След срещи с приятели никога не се прибирала сама, защото
се страхувала от М., от когото изпитва страх и до сега.
По време на извършване на деянието, пострадалата е била на 21
годишна възраст, а ответникът на 18 годишна възраст, все още
ученик. Приетата експертиза, която съдът кредитира, дава заключение,
че И.В. е получила остро стресово разстройство, преминало
впоследствие в посттравматично стресово разстройство и повишена
тревожност. Вредите се изразяват първоначално в интензивен стрес и
вцепененост, преминаващи впоследствие в прояви на страх и
повишена тревожност, затруднения в съня, кошмари, свързани с
психотравмата. Страданията на пострадалата са продължили
интензивно два месеца, според св. П.. Неоснователни са възраженията
на ответника, че ищцата не е преживяла вреди, тъй като продължила
6
да води активен начин на живот – да работи, да излиза с приятели, да
посещава заведения. Всеки човек различно преживява стреса и това,
че не се затваря и излиза не означава, че не е преживяла такъв. По
делото не са ангажирани писмени доказателства за твърденията, че
ищцата е отключила диабет след стресогенното събитие, каквито
твърдения са наведени в исковата молба, което обуславя присъждане
на обезщетение в по-нисък размер.
Съобразявайки събраните по делото писмени и гласни
доказателства и предвид доброто здравословно състояние на ищцата
към настоящия момент /не се установяват вреди над обичайните/,
съдът намира, че иска за неимуществени вреди следва да се уважи до
размера от 5 000 лв. /пет хиляди лева/. Решението на РС-Етрополе, в
частта, в която е отхвърлен иска до тази сума следва да се отмени и
постанови друго, с което исковата претенция се уважи до този размер.
С оглед изхода на делото, М.Ц. ще дължи на И.В. разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 250, 00 лева, по съразмерност.
От своя страна И.В. ще дължи на М.Ц. разноски в размер на 600, 00
лева за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от
исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 03.08.2021 г., постановен по гр. дело №
96/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Етрополе в частта, в която е
отхвърлен иска на И.. В. В. с ЕГН: ********** от гр. Е. бул. „Р.“ № ...
срещу М. И.Ц.. с ЕГН: ********** от гр. Е., кв. „О.“, бл..., ет.., ап. . за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на
извършено от ответника престъпление, за което е одобрено
споразумение по НОХД № 42/2020 г. по описа на Софийски окръжен
съд, за горницата над сумата от 3500, 00 лева до 5000, 00 лева, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2019 г. до
окончателното изплащане и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. И.Ц.. с ЕГН: ********** от гр. Е., кв. „О.“, бл...,
ет.., ап. . да заплати на И.. В. В. с ЕГН: ********** от гр. Е. бул. „Р.“
№ ... сумата от още 1500, 00 лева /хиляда и петстотин лева, над
присъдените от РС-Етрополе 3500, 00 лв./, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на извършено от
ответника престъпление, за което е одобрено споразумение по НОХД
№ 42/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 18.08.2019 г. до окончателното
7
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.08.2021 г., постановено по гр.
дело № 98/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Етрополе, в частта, в
която е отхвърлен иска за горницата над 5000, 00 лева до пълния
предявен размер от 20 000, 00 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.08.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М. И.Ц.. с ЕГН: ********** от гр. Е., кв. „О.“, бл...,
ет.., ап. . да заплати на И.. В. В. с ЕГН: ********** от гр. Е. бул. „Р.“
№ ... сумата от 250, 00 лв. /двеста и петдесет/ лева, представляваща
сторени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА И.. В. В. с ЕГН: ********** от гр. Е. бул. „Р.“ № ... да
заплати на М. И.Ц.. с ЕГН: ********** от гр. Е., кв. „О.“, бл..., ет.., ап.
. сумата от 600, 00 лв. /шестстотин/ лева, представляваща сторени
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8