№ 1411
гр. Русе, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20244520106124 по описа за 2024 година
Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “АПС Бета България” ЕООД гр. София, представляван от
управителите Петр Валента и Христо Маринов Маринов, чрез пълном.
юрисконсулт Борис Димчев Тихолов твърди, че на 13.02.2021г. М. А. О. е
сключил с “Аксес Файнанс” ООД Договор за кредит ”Бяла карта”
№899589_bc, по силата на който му е предоставил сумата 500 лв,
представляваща разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна платежна карта Бяла карта, а кредитополучателят се е
задължил да погасява текущото си задължение в срок до второ число на
съответния месец. Страните уговорили фиксиран годишен лихвен процент в
размер на 43.2 %, както и годишен процент на разходите – 45.9 %. Договорът е
сключен според повелителните норми на чл.10, чл.11 и чл.22 ЗПК. Съгласно
чл.8 от договора за кредит ”Бяла карта”, страните се задължили
кредитополучателят да дължи посочената в него договорна лихва, която се
начислява ежедневно, законна лихва за забава по чл.21, ал.3, неустойка за
неизпълнение на договорни задължения по чл.20, както и разходи за събиране
по чл.21, ал.4 и ал.5. С подписване на договора за кредит кредитополучателят
е получил чрез “Аксес Файнанс” ООД платежна карта №899589, издадена от
“Изи Пеймънт Сървисиз” ООД (картоиздател), съгласно Рамков договор за
издаване и предоставяне на платежна карта Бяла карта от 13.02.2021г. Твърди,
че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за кредит до
изтичане на крайния срок за погасяването му и то все още не е погасено. С
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.03.2022г.
1
“Аксес Файнанс” ООД, като цедент, прехвърлило възмездно на цесионера
“АПС Бета България” ЕООД вземанията си към длъжника по описания
договор за кредит, за което длъжникът М. А. О. бил уведомен на посочен от
него адрес. За събиране на вземането си новият кредитор подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр.
дело №5010/2024г. на Русенски районен съд. Тъй като длъжникът е подал
възражение срещу издадената от съда заповед за изпълнение, на заявителя е
указано да предяви иск за установяване на вземането си. Моли да се признае
за установено съществуването на вземането му към М. А. О. за сумата в общ
размер 1080.53 лв, произтичащо от Договор за кредит ”Бяла карта”
№899589_bc/13.02.2021г., от която 500 лв главница, заедно с лихва за забава
върху главницата от датата на подаване заявлението по чл.410 ГПК -
02.09.2024г. до окончателното изплащане, 74.30 лв договорна лихва върху
главницата за периода от 13.02.2021г. до 31.03.2022г., 153.73 лв законна лихва
за забава върху главницата за периода от 13.02.2021г. до 11.06.2024г., 352.50 лв
дължими такси и разходи за събиране на кредита, съгласно Тарифа на
кредитора. Претендира направените разноски по ч. гр. дело №5010/2024г. на
РРС, както и тези по исковото производство.
Ответникът М. А. О. чрез процесуалния си представител заявява, че
искът е основателен само за размера на главницата - 500 лв, а в останалата
част оспорва претенцията. Счита договорената лихва за забава прекомерна, а
разходите по чл.21, ал.4 от договора за събиране на задълженията
представляват скрито олихвяване. Счита клаузите, регламентиращи размера
на договорната лихва, на годишния процент на разходите и тази за заплащане
на неустойка при непредставяне на поръчител, за нищожни. Нищожна е и
клаузата, предвиждаща такса за извънсъдебно събиране на просрочено
задължение. Посочените клаузи са неравноправни и неиндивидуално
уговорени, съгласно чл.146, ал.1, вр. чл.143, т.9 и т.18 ЗЗП, поради което
тяхната неравноправност води до нищожност на целия договор, съгласно
чл.146, ал.5 ЗЗП. Прави възражение за недействителност на предметния
договор. Поради това ответникът дължи на ищеца само сумата 500 лв
главница по Договор за кредит ”Бяла карта” №899589_bc/13.02.2021г., заедно
със законната лихва от датата на подаване заявлението по чл.410 ГПК -
02.09.2024г. В останалата част моли искът да се отхвърли. Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.3, предл. първо ЗА
в размер на 500 лв.
По делото са представени писмени доказателства, приложено е ч. гр.
дело №5010/2024г. на Русенски районен съд.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно е от ЧГД №5010/2024г. на РРС, че в производство по чл.410 и сл.
ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№2569/03.09.2024г. срещу ответника М. А. О. за сумите 500.00 лв главница по
2
Договор за кредит ”Бяла карта” №899589_bc, заедно със законната лихва,
считано от 02.09.2024г. до окончателното изплащане, 352.50 лв такси, 74.30 лв
договорна лихва за периода от 13.02.2021г. до 31.03.2022г., 153.73 лихва за
забава за периода от 13.02.2021г. до 11.06.2024г., както и 25 лв разноски за
държавна такса и 100 лв юрисконсултско възнаграждение. Своевременно е
направено възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което съдът е
указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.
От представения Договор за кредит ”Бяла карта”
№899589_bc/13.02.2021г., се вижда, че “Аксес Файнанс” ООД е предоставило
на М. А. О. кредит в размер на сумата 500 лв, представляваща разрешен
кредитен лимит, който се усвоява чрез международната платежна карта ”Бяла
карта”, при уговорен годишен лихвен процент 43.20 % и ГПР 45.90 %.
Ответникът се е задължил да изплаща кредита до всяко 2-ро (второ) число на
текущия месец. Съгласно чл.8 от договора за кредит ”Бяла карта”, страните се
задължили кредитополучателят да дължи посочената в него договорна лихва,
която се начислява ежедневно, законна лихва за забава по чл.21, ал.3,
неустойка за неизпълнение на договорни задължения по чл.20, както и разходи
за събиране по чл.21, ал.4 и ал.5. Успоредно с подписване на договора за
кредит е подписан и Рамков договор за издаване и предоставяне на платежна
карта Бяла карта от 13.02.2021г., сключен чрез “Аксес Файнанс” ООД между
кредитополучателя М. А. О. и “Изи Пеймънт Сървисиз” ООД гр. София, ЕИК
*********, наричан картоиздател, съгласно който картоиздателят е
предоставил на ответника-картодържател платежна карта №899589, заедно с
отделен запечатан плик, съдържащ ПИН-код за ползване на картата – чл.3 от
Договора за кредит. В чл.4 от Рамковия договор картодържателят М. О. е
удостоверил, че е получил картата. На основание Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 31.03.2022г., “Аксес Файнанс” ООД - Цедент, е
прехвърлило възмездно на “АПС Бета България” ЕООД - Цесионер,
изискуемите си вземания, индивидуализирани в Приложение №1 към същия
договор, в т.ч. и вземанията си по Договор за кредит ”Бяла карта” №899589_bc
– л.36. Новият кредитор - “АПС Бета България” ЕООД е уведомил длъжника,
че съгласно договор за цесия от 31.03.2922г. “Аксес Файнанс” ООД му е
прехвърлило вземанията си, произтичащи от Договор за кредит №899589_bc,
заедно с начислените му лихви, такси и разноски – л.38.
3
Договорът за кредит №899589_bc е подписан от кредитополучателя,
видно от вписаното в протокола на съдебното заседание от 10.06.2025г.
изявление на ответника чрез процесуалния му представител.
Няма спор по делото, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията
си по Договор за кредит №899589_bc, видно от изявлението му, отразено в
протокола на съдебното заседание от 10.06.2025г. Чрез процесуалния си
представител в писмения отговор на исковата молба той е заявил, че не
оспорва дължимостта на сумата 500 лв и че искът по чл.422 ГПК е
основателен само за размера на главницата - 500 лв, а в останалата част
оспорва претенцията. Във връзка с направените възражения и за изясняване
задължението на ответника съдът е назначил счетоводна експертиза.
Поради невнасяне на разноски за изготвяне на назначената счетоводна
експертиза съдът е заличил същата.
При това положение съдът намира, че искът се явява недоказан по
размер, не е установено в цялост задължението на ответника към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и към
момента, поради което искът по чл.422 ГПК се явява частично основателен за
сумата 500 лв главница, заедно с лихва за забава върху главницата от датата на
подаване заявлението по чл.410 ГПК - 02.09.2024г. до окончателното
изплащане, а в останалата част за сумите 74.30 лв договорна лихва върху
главницата за периода от 13.02.2021г. до 31.03.2022г., 153.73 лв законна лихва
за забава върху главницата за периода от 13.02.2021г. до 11.06.2024г., 352.50 лв
дължими такси и разходи за събиране на кредита, съгласно Тарифа на
кредитора, следва да се отхвърли като неоснователн.
Предвид изхода на делото съдът не обсъжда останалите възражения на
процесуалния представител на ответника.
Ответникът дължи на ищеца сумата 57.84 лв разноски по ч. гр. дело
№5010/2024г. на РРС, съобразно уважената част на установителния иск.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.37, ал.1 ЗПП, вр. с чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ, ответникът следва да заплати на
ищеца 150.39 лв разноски по настоящото дело, съобразно уважената част на
иска. Съгласно чл.78, ал.9 ГПК съдът определи юрисконсултското
възнаграждение на 100 лв.
4
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК във вр. с чл.38 ЗА и чл.7, ал.2 от Наредба
№1/9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа ищецът следва да
заплати на процесуалния представител на ответника адвокатско
възнаграждение, което съдът определя на 268.63 лв, съобразно отхвърлената
част на иска.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на “АПС Бета
България” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, район
Триадица, бул. “България” №81 В, представлявано от управителите Петр
Валента и Христо Маринов Маринов, ЕИК *********, към М. А. О. от гр.
Русе, ул. ******, ЕГН **********, за сумата 500 лв главница по Договор за
кредит ”Бяла карта” №899589_bc/13.02.2021г., заедно със законната лихва от
02.09.2024г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ същия иск за
сумите 74.30 лв договорна лихва върху главницата за периода от 13.02.2021г.
до 31.03.2022г., 153.73 лв законна лихва за забава върху главницата за периода
от 13.02.2021г. до 11.06.2024г., 352.50 лв дължими такси и разходи за събиране
на кредита, съгласно Тарифа на кредитора.
ОСЪЖДА М. А. О. да заплати на “АПС Бета България” ЕООД сумите
57.84 лв разноски по ч. гр. дело №5010/2024г. на РРС, както и 150.39 лв
разноски по делото.
ОСЪЖДА “АПС Бета България” ЕООД да заплати на адвокат М. М. А.
от Адвокатска колегия Русе, адрес гр. Русе, ул. “Воеводова” №34, сумата
268.63 лв разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5