РЕШЕНИЕ
гр. Ловеч, 11.12.2025 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ, граждански състав в
закрито заседание на единадесети
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА
МИТЕВА търговско дело № 29 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази:
Производство по реда на чл. 250 ГПК.
С Решение №260022 от 15.12.2022 г.,
постановено по т.д.№29/2019 г., ОС – Ловеч е осъдил „Застрахователна компания
Лев Инс“ АД с ЕИК *********, на осн. чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, да заплати на М.К.Д. К. с ЕГН **********, сумата в размер на
50 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените
ѝ неимуществени вреди от смъртта на нейната майка П.Н.Д., в резултат на
ПТП възникнало на 28.07.2018 г. на третокласен път 5005, в зоната на километър
8, свързващ паметник „Ш.“ с паметник „Б.“, причинено от Д.П.М., който при
управление на МПС автобус марка „Сетра“, модел „С215ХД“ с рег.№ ЕН **** ВР, при
нарушаване правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил
смъртта на П.Н.Д. ***, ведно със законната лихва от 23.11.2018 г., на осн. чл.
497, ал. 1, т. 1 от КЗ до окончателно изплащане, като искът сумата от
70 000 лева до претендираната сума от 120 000 лева е отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
С посоченото решение съдът е отхвърлил предявеният
от К.П.Б. с ЕГН ********** против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, иск с
правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, да бъде осъдено
застрахователното дружество да ѝ заплати обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 30 000 лева, обезщетение за причинените ѝ
неимуществени вреди от смъртта на баба
ѝ П.Н.Д., ведно със законните
лихви от 05.08.2018 г. до окончателното изплащане, като неоснователен и
недоказан.
На 11.01.2023 г. по т.д.№29/2019 г. е постъпила
молба от адв. П.К. – САК, в качеството на пълномощник на М. К. Д. – К., с твърдениер
че
е допусната очевидна фактическа грешка и искане да бъде поправено
горепосоченото решение, като в диспозитива и мотивите бъде записано, че искът
за законна лихва върху присъденото обезщетение за отхвърля за периода
05.08.2018 г. до 22.11.2018 г. В случай, че съда прецени, че не е допусната
очевидна фактическа, е направено искане да се произнесе по предявения акцесорен
иск за присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди на ищцата М.К.Д. – К. за периода от 05.08.2018 г. до
22.08.2018 г.
С Решение №260001/17.02.2023 г., съдът е
отхвърлил подадената на осн. чл. 247 от ГПК молба от адв. П.К., в качеството на
процесуален представител на М.Д. – К., като е приел, че не е налице очевидна
фактическа грешка, тъй като за претендирания период не е посочена конкретна
сума, поради което съдът e счел, че не дължи произнасяне.
Решение №260022 от 15.12.2022 г.,
постановено по т.д.№29/2019 г. по описа на ОС – Ловеч е обжалвано пред
Апелативен съд – Велико Търново от М.К.Д. – К. и К. П. Б.. Въз основа на
подадената въззивна жалба е образувано в.т.д.№75/2023 г., по което ВтАС се е
произнесъл с Решение №119/04.08.2023 г., с което е потвърдил постановеното от
ОС – Ловеч решение.
Срещу решението на ВтАС е подадена
касационна жалба от адв. К., от името на М.К.Д. – К., ВКС е допуснал касационно
обжалване. С Решение №11/14.01.2025 г., постановено по т.д.№1838/2024 г., ВКС е
отменил решение №119/04.08.2023 г. по в.т.д.№75/2023 г. на ВтАС, в частта, с
която предявеният от касаторката иск против „ЗК Лев Инс“ АД е отхвърлен за
разликата от 50 000 лева до претендирания размер 120 000 лева и е
върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
В изпълнение на указаното от ВКС, пред
ВТАС е образувано в.т.д.№7/2025 г., по което съдът се е произнесъл с Решение
№37/24.04.2025 г., с което е отменил Решение №260022/15.12.2022 г., постановено
по т.д.№29/2019 г. по описа на ОС – Ловеч в частта, с която е отхвърлен
предявеният от М.К.Д. – К. против „ЗК Лев Инс“ АД иск за обезщетение на
неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на нейната майка П.Н.Д. при
ПТП на 28.07.2018 г., за разликата над 50 000 лева до 70 000 лева и
вместо него е постановил друго, с което е осъдил „ЗК Лев Инс“ АД да заплати на М.К.Д.
– К. допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на
20 000 лева /разликата над 50 000 до 70 000/, ведно със
законната лихва от 23.08.2018 г. Потвърдил е решението на ОС – Ловеч в
останалата част. Произнесъл се е по разноските. С Решение №37/24.04.2025 г.
ВТАС е констатирал, че не може да ревизира първоинстанционното решение в частта
за претендираната лихва за периода от 05.08.2018 г. до 22.11.2018 г., върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева,
тъй като липсва произнасяне на ОС – Ловеч по така заявената претенция в тази
ѝ част. По тази причина е указал, след влизане в сила на решението на
ВТАС, делото да се върне на ОС – Ловеч за произнасяне по подадената молба с
вх.№260051/11.01.2023 г., по чл. 250 от ГПК, за допълване на решението чрез
произнасяне по искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди в размер на 50 000 лева за периода 05.08.2018 г. до
22.11.2018 г.
Молба вх.№260051/11.01.2023 г., с искане
за допълване на решението, е изпратена на насрещната страна по делото „ЗК Лев
Инс“ АД, която в дадения двуседмичен срок не е подала отговор.
Като съобрази указанията дадени от ВТАС
с Решение №37/24.04.2025 г., постановено по в.т.д.№7/2025 г., изложеното в
молба вх.№260051/11.01.2023 г. и вложените в делото доказателства, съдът счита,
че искането на М.К.Д. – К. за присъждане на законна лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди за периода 05.08.2018 г. до 22.11.2018 г. е неоснователно.
В молбата е посочено, че още с исковата молба се претендира лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди с начална дата 05.08.2018 г., на която
дата е изтекъл срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ във връзка с чл. 430, ал 1 от КЗ.
В действителност в подадената искова
молба с вх.№150296/ 16.11.2018 г., ищците са претендирали законна лихва върху
обезщетенията за неимуществени вреди с начална дата 05.08.2018 г., както се
сочи в молбата за допълване на решението.
В чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ по
отношение на застраховка „Гражданска отговорност“ е предвидено, че
застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429,
ал. 2, т. 2 от КЗ, при ограниченията по чл 429, ал. 3 от КЗ – само в рамките на
застрахователната сума и за периода от уведомяването на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие или от датата на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице.
В случая процесното ПТП е настъпило на
28.07.2018 г., ищцата е предявила претенцията си за обезщетение пред
застрахователя на 23.08.2018 г., видно от известие за доставяне, приложено към
исковата молба и приобщено към доказателствения материал. По делото няма данни
кога застрахованото лице е уведомило застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие. При това положение няма основание законна лихва да
се присъжда от посочената от ищцата дата 05.08.2018 г, тъй като чл. 429, ал. 3
от КЗ има предвид уведомяване от застрахования към застрахователя, а не
изтичането на срока по чл. 430, ал. 1 от КЗ. Претенцията за присъждане на
законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от
05.08.2018 г. до 22.08.2018 г. следва да бъде отхвърлена.
С оглед разпоредбата на чл. 497, ал. 1,
т.2 от КЗ, акцесорният иск за присъждане
на законна лихва, претендирана от датата на изтичане на тримесечния срок от
предявяване на претенцията пред застрахователя, а именно 23.11.2018 г., е
основателен и доказан. Неоснователен се явява иска за претендирана законна
лихва за периода от 23.08.2018 г. /датата на предявяване на претенцията пред
застрахователя/ до 22.11.2018 г. /датата на която е изтекъл тримесечния срок за
окончателно произнасяне на застрахователя по отправената претенция/.
В този смисъл, Решение №260022 от
15.12.2022 г., постановено по т.д.№29/2019 г., следва да бъде допълнено, като
на страница 14, ред 43, в диспозитива на решението се добави, „отхвърля като
неоснователен и недоказан предявеният от М.К.Д. – К., чрез адв. П.К., иск за
присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени
вреди за периода 05.08.2018 г. до 22.11.2018 г.“.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА на основание чл. 250 ГПК Решение №260022 от 15.12.2022 г., постановено по
т.д.№29/2019 г. на страница 14, ред 43, в диспозитива на решението като ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от М.К.Д. – К., чрез адв. П.К.,
иск за присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди за периода 05.08.2018 г. до 22.11.2018 г..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба през
Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от получаване на съобщението
от страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: