РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Перник, 17.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231700100586 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от Д. Ю. Г. срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД за заплащане:
1/ на осн. чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата 80 000, 00 лв. - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на *** в ***, на ул. „***“
***, причинено от М. Д. И., ЕГН:********** при управление на л. а. марка „Тойота“, модел
„Ярис“, peг. № ***, застрахован по риска задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в ответното дружество, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция - 19.07.2023 г., до
окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът по подробни доводи и съображения оспорва
исковете по основание и размер. Твърди, че приложеният към исковата молба документ
относно причините за ПТП - Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***,
съставен на *** от служители на ОД на МВР - Перник, по никакъв начин не установява
наличието на извършено противоправно деяние от страна на водача на МПС, застрахован в
ответното дружество. Напротив, твърди, че единствена причина за реализиране на
процесното ПТП, реел. вредоносния резултат, е поведението на пострадалия Д. Ю. Г. (ищец
по настоящото производство). Малолетният Д. Г. /само на *** години/ е оставен без
родителски надзор да кара велосипед по пътното платно на оживен пътен участък. Същият
/непознавайки добре правилата за движение по пътищата, предвид детската си възраст/, в
1
пълен разрез със същите, е предприел внезапно пресичане /по ширина/ на пътното платно с
велосипеда си на непредвидено за целта място. Пострадалият е извършил това като е
излязъл измежду реда на паркираните на пътното платно автомобили, без да даде някакъв
знак за това, като по този начин сам се е поставил в сериозна опасност. По аргумент на
противното от чл. 107 на ЗДвП, велосипедистите, които са качени и управляват велосипеда,
не са пешеходци и за тях се прилагат общите правила за движение по пътищата, установени
за водачите на ППС, и особените правила, предвидени в Раздел XVIII на глава II от ЗДвП. В
конкретния случай водачът на двуколесното ППС е бил длъжен да се движи възможно най -
близо до дясната граница на пътното платно /чл. 80, ал. 1, т. 2 ЗДвП/ или по предназначените
за целта велоалеи. Пресичането по ширина на пътното платно се осъществява от
велосипедистите само по правилата, приложими за пешеходците: 1/ на определените за
пешеходците места /пешеходна пътека или подлез - чл. 113 ЗДвП/; 2/ след като се уверят в
липсата на приближаващи пътни превозни средства; 3/ при условие, че са слезли и бутат
велосипеда. В настоящия случай нищо от описано по - горе не е сторено - ищецът е
предприел внезапно пресичане на пътното платно, качен на велосипеда си, като при това е
излязъл измежду реда на паркираните на пътното платно автомобили. С тези свои действия
детето е станало единствена причина за настъпване на пътния инцидент. Предвид
изложеното (нарушаването на правилата за движение по пътищата от страна на
велосипедиста като водач на ППС и участник в движението), счита, че водачът на л.а.
„Тойота Ярис" не е бил длъжен и не е могъл да реагира навреме и да избегне сблъсъка.
Последният не е могъл да предвиди неправомерните, и в този смисъл непредвидими
действия на велосипедиста. Водачите на МПС не са длъжни да имат предвид абстрактната
възможност за настъпване на ПТП, а трябва да съобразяват поведението си само с тези
външни фактори, които е възможно да бъдат предвидени /т.е. както е посочено и в исковата
молба - само с предвидимата опасност за движението/. Възприемането на обратното
положение би означавало, че отговорността на водачите на МПС е обективна. При условията
на евентуалност, заявява, че с поведението си, описано по - горе, пострадалият е допринесъл
в значителна степен за негативните последици от ПТП. Оспорва, че всички описани в
исковата молба травми са причинени в резултат на процесното ПТП, като предявеният иск за
неимуществени вреди е силно завишен по размер и неотговарящ на реално претърпените от
пострадалия душевни болки и страдания. Видно от представената по делото епикриза И.З.
№ *** от УМБАЛСМ *** ЕАД лечението на Д. Ю. Г. в болнични условия е протекло
нормално, без неблагоприятни за него бъдещи последици и невъзстановими увреждания.
Медицинските лица, след извършването на необходимите изследвания, прегледи и
манипулации /вкл. успешно проведено ръчно наместване на костите на увредения крайник и
поставяне на гипсова шина/, не са установили настъпването на усложнения в процеса на
възстановяване, предвид което на 26.06.2023 г. /т.е. 5 дни след приемането му/ пострадалият
е изписан без усложнения, при „гладък“ следоперативен период, без сетивни и циркулаторни
нарушения в увредения крайник, при спокойна оперативна рана и с подобрение. Оспорва
твърденията на ищеца за претърпени от него психологични последици в резултат на ПТП. За
децата на възрастта на пострадалия е крайно неприсъщо състоянието на „тежка депресия,
2
пълна липса на надежда и вяра...“, както и „да се чувства като развалина, която само е в
тежест на семейството си.“ Твърдението, че пълното физическо и психическо
възстановяване от фрактура на подбедрицата на дете на ***-годишна възраст /която не е
фиксирана с метални импланти/ изисква „бъдещи интервенции, години наред
рехабилитация, физиотерапия и работа с психолог за постигането на нормален начин на
живот“. Доколкото ищецът е бил велосипедист, твърдяната в исковата молба „параноя ...,
когато пътува в МПС“ едва ли би могла да се свърже с процесния пътен инцидент.
Претендираното обезщетение за неим. вреди от 80 000 лв. не е съобразено по размер с
принципа в чл. 52 ЗЗД и обичайната съдебна практика за обезщетяване на подобни по вид и
тежест вреди, съгласно която присъжданите обезщетения са в пъти по - ниски от
претендираното. Обезщетение от 80 000 лв. за една фрактура на долен крайник се равнява на
средния доход на едно лице от домакинство в България, който то реализира за около 9
години /по официални данни на НСИ за 2023 г./. Относно домогванията на ищцовата страна
да обоснове завишена сума на обезщетение с размера на инфлацията, счита същите за
несъстоятелни, тъй като константната практика на ВКС е, че обезщетението се определя
към датата на настъпване на деликта. Неоснователен е и акцесорния иск за лихви,
евентуално, оспорва датата, от която се претендира лихва за забава.
Пернишкият окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните, приема за установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства /писмени, гласни и
заключение на СМЕ/, че на *** около 15:30 часа в *** на ул. „***“ е настъпило ПТП с
участието на л.а. „Тойота Ярис“ с рег. № ***, управляван от М. И. и на велосипедиста-ищец
Д. Г. - *** г., при което последният е пострадал - вследствие станалото ПТП на ищеца са
причинени открито /с наличието на рана/ счупване на дясна подбедрица в горния и край;
Контузия на клепача и околоочната област в дясно; Малка разкъсно контузна рана на десен
клепач; Контузия на коремната стена, както и че отговорността на водача на л. а. е била
застрахована по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" при ответното
застрахователно дружество.
По процесното ПТП е било образувано досъдебно производство № 225/2023 г. по описа
на Второ РУ - Перник за това, че на *** в ***, на улица „***“, в посока на движение от
улица „***“ към улица „***“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
марка “Тойота“, модел “Ярис“ с per. № ***, с водач М. Д. И. с ЕГН ********** е настъпило
ПТП с велосипедист пред блок № *** и по непредпазливост е причинена средна телесна
повреда на малолетния велосипедист Д. Ю. Г. с ЕГН *** - престъпление по чл. 343, ал. 1,6.
„б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Материалите по воденото производство са изпратени на
Районна прокуратура - гр. Перник на дата 29.04.2024 г. с мнение за прекратяване на
основание чл.24, ал.1, т. 1 от НПК и след което с постановление на наблюдаващият прокурор
от Районна прокуратура - гр. Перник с № 2126/19.07.2024 г. наказателното производство е
прекратено на основание чл. 199, чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК.
От приетите по настоящото дело взаимно непротиворечащите си и допълващи се
3
заключения на първоначалната и повторна САТЕ се установява следния механизъм на
процесното ПТП: На *** около 15:30 часа – в светлата част на денонощието, добра видимост
и сухо платно за движение в *** по ул. „***“ в посока от ул. „***“ към ул. „***“ в дясната
пътна лента за посоката му със скорост от порядъка на 35 км/ч. /според повторната САТЕ -
малко над 24 км/ч./ се движел л. а. „Тойота Ярис“ с рег. № ***, управляван от М. И.. При
преминаването на автомобила покрай паркирани в дясно и частично на платното
автомобили, пред блок ***, велосипедистът Д. Г. - *** г. предприема пресичане на ул. „***“
от дясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила със скорост от порядъка на 8
км/ч. /според повторната САТЕ -6 км/ч./ и навлиза върху асфалта зад паркиран л.а.
„Фолксваген“, като е видим за водачката при излизането на предното колело на велосипеда
вляво от спрелия в зоната за паркиране отдясно л.а. „Фолксваген“, когато автомобилът
отстои на разстояние 8 м от мястото на удара. В момента, в който около половината от
предното колело на велосипеда и малка част от кормилото му става видимо за водача на
автомобила, водачът на автомобила реагира напълно своевременно за намаляване на
скоростта. Още в момента, в който около половината от предното колело на велосипеда
става видимо за водача на автомобила, велосипедистът вече е бил в опасната зона за спиране
на л. а. „Тойота Ярис“, която при скорост от 35 км/ч е 18 метра, а при скорост от 24,24 км/ч. е
10,71 м., което се получава при заместване във формулата, дадена от вещите лица, но
разлика в изводите на вещите лица и по двете САТЕ няма. Към този момент автомобилът се
е намирал на 8 метра от мястото на удара. Така след 8 метра настъпва контакт между предна
дясна част на автомобила и предната гума и кормило на велосипеда, велосипедистът под
действието на релативната скорост, се удря в предното панорамно стъкло и пада върху
настилката. Автомобилът спира на 4,2 метра от мястото на удара. Преди мястото на ПТП
няма спирачни следи, поради което движението на МПС е равномерно. Сравнението на
отстоянието на автомобила до мястото на удара, в момента, в който велосипедът е видим за
водачката при излизането на предното колело на велосипеда вляво от спрелия в зоната за
паркиране отдясно т.а. „Фолксваген“ – 8/7,76 метра с опасната зона за спиране на
автомобила -18,0/10,71 м., показва според вещите лица и по двете САТЕ, че водачът на л.а.
„Тойота“ не е разполагала с възможност да предотврати ПТП, чрез аварийно спиране,
задействано в момента, когато велосипедистът е станал видим за нея, показвайки се зад
паркирания л.а. „Фолксваген“.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По силата на чл. 429, ал. 1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят се задължава да покрие в границите на опредЕ.та в договора
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя право на
увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл. 45 от ЗЗД, да претендира
заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя, т. е. за да се ангажира
4
отговорността на застрахователя, следва да се установи наличието на валиден
застрахователен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и
застрахователя, настъпили вреди за третото лице, противоправно поведение на виновния
водач и причинна връзка между това поведение и причинените вреди.
Непозволеното увреждане е сложен фактически състав, включващ деяние /действие или
бездействие/, противоправност на деянието, вина на дееца, вреда и причинна връзка между
деянието и вредата, като страната, която твърди деликта следва да докаже всички елементи,
освен вината, която се предполага до доказване на противното /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/. В тежест на
ответната страна по иска, предявен на деликтно основание, а при иска по чл. 432, ал. 1 КЗ - в
тежест на ответника застраховател е да установи отсъствието на презумираното от закона
виновно поведение, довело до причинените вреди, а именно че в резултат на определени
обстоятелства е налице безвиновно деяние, включително че деецът не е бил длъжен или не е
могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици - случайно деяние по
чл. 15 НК.
Съгласно ТР № 106/30.10.1983 г. по н. д. № 90/1982 г. на ОСНК на ВС, ако в опасната
зона за спиране на моторното превозно средство бъде увредено лицето, което е създало
опасността със своето неправомерно поведение, налице е случайно деяние по смисъла на чл.
15 НК. За приложението на чл. 15 НК е необходимо водачът да не е допуснал нарушения на
правилата за движение в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и да са налице
условия, при които той да е бил поставен в невъзможност да изпълни задълженията си и да
предотврати настъпването на общественоопасните последици (Решение № 50090 от
31.01.2024 г. по т. д. № 317/2022 г., I т. о., на ВКС; Определение № 1938 от 9.07.2024 г. на
ВКС по к. т. д. № 631/2024 г. и Определение № 2325 от 26.08.2024 г. на ВКС по т. д. №
127/2024 г., II т. о., ТК, ).
В случая по настоящото дело се установи, че водачът е управлявал автомобила си
равномерно със скорост от 24,24 км/ч. и по тротоара се е движел ищецът на своето колело.
За първи път велосипедистът се е отклонил от праволинейното движение когато лекият
автомобил е бил на 8 метра до мястото на удара и се е движел със скорост от 24,24 км/ч. При
последващото движение напред, достигайки на разстояние 8 метра до мястото на удара и
скорост от 24,24 км/ч., водачът на автомобила не е имал видимост към велосипедиста и не е
имало възможност да го възприеме в по-ранен момент, поради наличието на паркирани
автомобили покрай пътното платно, които за закривали видимостта към тротоара, по който
по-рано се е движел велосипедистът.
Велосипедистът се е превърнал в опасност за водача в момента, в който предното
колело на велосипеда става видимо за водача на автомобила и е излязъл на пътното платно,
предприемайки пресичане на улицата и е започнал да навлиза в лентата за движение на
автомобила. Въпреки това съдът намира, че към този момент не може да се приеме, че
водачът е следвало да съобрази поведението си с велосипедиста, тъй като не може да се
изисква от него да предвиди, че велосипедистът ще излезе на пътното платно и ще направи
опит да пресече улицата с велосипеда си на място, на което няма обозначена пешеходна
5
пътека и така да се изпречи пред л.а. „Тойота“ (а не просто да продължи движението си по
тротоара в посоката, в която вече се е движел). Дори и такава преценка да се вмени на
водача на лекия автомобил, то при скоростта му на движение от 24,24 км/ч., която е била по-
ниска от разрешената и съобразена с пътните условия, опасната зона на спиране е била 10,71
метра, т. е. повече от разстоянието до мястото на удара от 8 метра. С оглед на това водачът
не е имал възможност да предотврати удара чрез спиране, независимо дали то е било
предприето когато велосипедистът се е показал зад паркиралия отдясно л.а. „Фолксваген“
или още когато той е започнал да се отклонява от праволинейното си движение по тротоара
и да навлиза на пътното платно.
Съгласно ТР № 28 по н. д. № 10/1984 г. на ОСНК на ВКС при определени обстоятелства
опасността за движението възниква не в момента на възприемане на препятствието, а в по-
ранен момент – когато пешеходецът още от тротоара или банкета се насочва към платното за
движение и с поведението си, обективно виновно за водача, ясно и очевидно показва, че във
всички случаи ще пресече траекторията на движението му; моментът на възникване на
опасността за движение се определя от фактически, а не от формални критерии.
Същевременно съгласно ТР № 61 от 26.12.1983 г. по н. д. № 58/83 г., ОСНК и относимата
съдебна практика, която е последователна в разбирането си, че детето представлява опасност
за движението, само когато то се възприема от водача или когато той е бил длъжен да го
възприеме по време на движението, щом то се е намирало на пътя. Правните норми създават
абстрактното задължение за водачите да имат повишено внимание при определени пътни
обстановки, но тези норми следва да се изпълнят с конкретни факти – да е налице конкретна
пътна обстановка, конкретна и реална опасност за движението, а не абстрактна и
потенциална.
В конкретния случай липсват каквито и да било данни, че пострадалият е имал
намерение и е обективирал в поведението си, че ще предприеме пресичане на улицата с
велосипеда си, т. е. не просто да спре до ръба на тротоара, по който се е движел, а да навлезе
и на пътното платно, по което М. И. е управлявала л.а. „Тойота“. Водачът на л.а. „Тойота“ не
е могъл и не е бил длъжен да предвиди, че пострадалия ищец внезапно ще предприеме
пресичане на улицата с велосипеда си на място, на което няма обозначена пешеходна пътека
и зад паркиралия л.а. „Фолксваген“, като така навлезе и в лентата на движение на
управлявания от М. И. автомобил. Водачът на лекия автомобил не се е поставил сам в
невъзможност да предотврати удара с велосипедиста, тъй като е изпълнил нормативно
вменените му задължения за движение по пътищата, както бе посочено движил се е с по-
ниска от разрешената за населеното място скорост, която е била и съобразена с пътните
условия. И. в момента на възприемане на опасността, е реагирала като е задействала
спирачната система на управлявания от нея автомобил е спряла на място. В конкретния
случай, пострадалият, с управлявания от него велосипед, се е появил внезапно, неочаквано и
изненадващо пред автомобила, управляван от И. и е попаднал в опасната зона за спиране на
л.а., още повече, че велосипедистът е предприел движението си без да се увери в това дали в
момента, в който излиза на пътя, има в близост автомобили. Следвайки всичките си
6
задължения като водач на МПС, И. не е била длъжна да очаква неправомерно поведение от
останалите участници в движението. Поради това не може да се приеме, че водачът е
следвало да вземе мерки при управлението на автомобила чрез намаляване на скоростта и
спиране нито преди велосипедистът да е започнал отклонението си в посока към мястото на
удара, нито към момента на предприемане на това отклонение. Поради това следва, че е
опровергана презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД и не са налице всички предпоставки
за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, която е
функционална и обусловена от основанията за отговорността на самия застрахован.
Следователно безпредметно е да се обсъждат по същество останалите наведени основания и
без съдът да се произнася по останалите възражения на ответника за съпричиняване и
относно размера на вредите, както и събраните доказателства във връзка с тях – СМЕ, СПЕ
и показанията на свидетелите.
С оглед на изложеното, предявеният от ищеца Д. Ю. Г. иск с правно основание чл. 432
КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото на *** ПТП е
неоснователен и съдът го отхвърля. Предвид неоснователността на главната претенция,
неоснователна е и акцесорната за лихва за забава върху претендираната сума.
По разноските
С оглед изхода на спора, ищецът няма право на разноски и такива не се присъждат.
С оглед изхода на процеса, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да понесе
претендираните и доказаните от ответника разноски по делото съгласно представените
доказателства, а именно: 900 лв. – депозит за вещи лица и 300 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждение за юрисконсулт, когато страната е
представлявана от такъв, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и на осн. чл. 25, ал. 1 и 2
от НЗПП, съгласно която за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лв., а по дела с материален интерес над 10 000 лв.,
възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения
размер по ал. 1. Поради това съдът намира, че възнаграждение в размер на 300 лв. е
съобразено с фактическата и правна сложност на делото и размера на предявените искове, за
което и следва такова да бъде присъдено.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Ю. Г., ЕГН:**********, адрес: ***, представляван чрез
своят представител и родител Ю. Г. Г., ЕГН:********** срещу "ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, адрес: гр. София, п. к. 1504, бул. КНЯЗ
АЛЕКСАНДЪР ДОНДУКОВ 68, иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1
7
от КЗ за заплащане на сумата 80 000, 00 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие на ПТП, настъпило на *** в ***, на ул. „***“ ***, причинено от М. Д. И.,
ЕГН:********** при управление на л. а. марка „Тойота“, модел „Ярис“, peг. № ***,
застрахован по риска задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция - 19.07.2023 г., до
окончателното й изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Ю. Г., ЕГН:**********, адрес: ***, представляван чрез своят представител
и родител Ю. Г. Г., ЕГН:**********, да заплати на "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД,
ЕИК *********, адрес: гр. София, п. к. 1504, бул. КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР ДОНДУКОВ 68,
сумата 1200 лв. – разноски по производството пред ОС - Перник, на осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 8
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в 2-седмичен срок
от връчването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
8