№ 51146
гр. София, 15.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20251110124291 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано е по искова молба от РБИ против „К“ ЕАД и „АТ“ ЕООД, с искане
сключеният между ищеца и първият ответник Договор за паричен заем №
2850403/11.10.2023 г. и сключеният между ищеца и втория ответник Договор за
предоставяне на поръчителство във връзка с процесния договор за кредит да бъдат
прогласени за нищожни поради противоречие със закона, както и ответникът „К“ ЕАД да
бъде осъден да заплати сумата в размер на 50 лева, представляваща недължимо получена от
дружеството възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № 2850403/11.10.2023 г. за
периода от 11.10.2023 г. до 31.01.2025 г., ведно със законна лихва за забава от подаване на
исковата молба на 29.04.2025 г. до окончателно погасяване на вземането, както и сумата в
размер на 50 лева, представляваща недължимо получена от дружеството сума по договор за
предоставяне на поръчителство към договор за паричен заем № 2850403/11.10.2023 г. за
периода от 11.10.2023 г. до 31.05.2025 г., ведно със законна лихва за забава от подаване на
исковата молба на 29.04.2025 г. до окончателно погасяване на вземането. Направено е искане
сторените съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответниците.
В исковата молба са изложени твърдения, че между Р. П. Д. и „К“ ЕАД бил сключен
Договор за паричен заем № 2850403/11.10.2023 г., по силата на който ответното дружество
отпуснало в заем на ищеца сумата в размер на 2000 лева. Ищецът поддържа, че посоченият
в съглашението годишен процент на разходите от 21,77 % не отговаря на действителният
процент на разходите по сделката. В исковата молба са изложени твърдения, че в ГПР по
сделката следва да бъде включено задължението на кредитополучателя по сключен като
условие за отпускане на заема договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник.
Страната намира, че в годишния процент на разходите следва да бъдат включени разходи,
които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, респ.
при неизпълнение на задължението за посочване на действителния ГПР по кредита
договорът е недействителен на основание чл. 11, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК. Ищецът поддържа, че
1
сключеният договор за поръчителство е недействителен поради противоречие на сделката с
добрите нрави, доколкото в тежест на потребителя се възлага задължение да заплаща
възнаграждение по един по правило безвъзмезден договор. При недействителност на
процесните договори платени от кредитополучателя суми се явяват недължимо заплатени,
като с молба-уточнение от 11.11.2025 г. ищецът поддържа, че след изслушване на съдебно-
счетоводна експертиза ще бъде заявено искане по чл. 214 ГПК за изменение на размера на
предявените осъдителни искове.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане да бъде допуснато
изслушване на съдебно-счетоводна експертиза по задачи формулирани в исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „К“ ЕАД чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Иванова оспорва предявените искове. С отговора са оспорени поддържаните в
исковата молба твърдения, че сключването на договор за поръчителство представлява
задължително условие за отпускане на кредит. С отговора са оспорени и поддържаните от
ищеца твърдения, че към момента на сключване на договора за кредит заемодателят е знаел
какъв е размера на задължението по договора за поръчителство. На следващо място
процесуалният представител на страната поддържа, че договорът за поръчителство сключен
между ищеца и „АТ“ ЕООД по своя характер представлява договор за поръчка и
уговореното между страните по сделката възнаграждение не попада в обхвата на общите
разходи по кредита. По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат
отхвърлени, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените съдебни разноски. При
условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираните от
ищеца съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.
Ведно с отговора са представени документи, за които е направено искане да бъдат
приети като писмени доказателства по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „АТ“ ЕООД чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Сталева оспорва исковата претенция. В отговора на исковата молба са
изложени твърдения, че договорът за поръчителство е действителен, а възнаграждението за
поръчителя има характера на възнаграждение дължимо на лице, което по занятие предоставя
услуги по гарантиране на задължения на контрагенти, като размерът му е съобразен с риска,
който дружеството поема. По изложените доводи е направено искане предявеният иск да
бъде отхвърлен, като в тежест на ищеца да бъдат възложени сторените съдебни разноски.
При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираните
от ищеца съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.
Ведно с отговора е представен документ, за който е направено искане да бъде приет
като писмено доказателство по делото.
По доказателствената тежест на спора и доказателствените искания на
страните, съдът намира следното:
2
В доказателствена тежест на ищеца по предявените искове за прогласяване на
Договор за паричен заем № 2850403/11.10.2023 г. и Договор за предоставяне на
поръчителство по процесния договор за кредит е да установи при условията на пълно и
главно доказване, че между страните по спора са сключени договори за кредит и
поръчителство с описано в исковата молба съдържание, както и че договорите, респ.
клаузата, са недействителни като противоречащи на закона.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пред. 1 ЗЗД е да установи, че е заплатил на ответника „К“ ЕАД процесните суми, а в
тежест на ответната страна е да установи основанието, на което е получено плащането.
При съобразяване на поддържаните от страните твърдения на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК следва да бъде обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по
делото, че между Р. П. Д. и „К“ ЕАД е сключен Договор за паричен заем №
2850403/11.10.2023 г., по силата на който дружеството отпуснало в заем на ищеца сумата в
размер на 2000 лева, че между Р. П. Д. и „АТ“ ЕООД е сключен договор за поръчителство
към процесния договор за кредит и, че дължимото по договора за поръчителство
възнаграждение не е включено в годишния процент на разходите по договора за кредит.
Представените от страните документи са допустими, относими и необходими за
правилно решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат
приети като писмени доказателства по делото.
Следва да бъде допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза по задачи
формулирани в исковата молба.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните
документи.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани
в исковата молба при депозит в размер на 300 лева от бюджета на съда на основание чл. 83,
ал. 2 ГПК.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза ВДП,
която да бъде уведомена за поставените задачи незабавно.
УКАЗВА на деловодителя на съдебния състав при постъпване на изготвено
заключение по допуснатата експертиза, същото да се приложи по делото и да се докладва на
съдията-докладчик от секретаря при докладване на делата за насроченото открито съдебно
заседание.
3
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 22.01.2026 г. от 10:50
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, на ищеца и препис от отговорите на исковата молба. На ответниците да се
изпрати и препис от молба-уточнение от ищеца от 11.11.2025 г.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4