№ 1027
гр. Пловдив , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330203317 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалван е Електронен фиш серия К № 4210471, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на К. О. О. е наложена глоба в размер на 600 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на ЕФ и се моли за неговата отмяна и присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли да бъде потвърден обжалваният електронен фиш като правилен и
законосъобразен. Прави възражение за прекомерност. Претендира
направените разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
По делото не е представена разписка за връчване на обжалвания
електронен фиш. Съдът е указал на въззиваемата страна да представи такава в
срок до първото по делото съдебно заседание, като изрично е посочил, че при
1
непредставяне на такава жалбата ще се счете за подадена в срок. От
въззиваемата страна не са представили нужната разписка, нито са
представили доказателства, че жалбата е подадена извън срока, поради което
и с оглед гарантиране на правата на жалбоподателя следва да се счете, че
същата е подадена в срок. Жалбата освен това е подадена от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 27.11.2020 г. в 13,59 ч. в път
II-64, км. 34-ти посока на движение с. Граф Игнатиево към с. Черноземен, при
ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак “B26”, при отчетен
толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача, лек автомобил с рег. № ****, се
движел с установена наказуема скорост- 111 км/ч., тоест с превишаване на
скоростта от 51 км/ч. като собственик, на когото е регистрирано МПС е К. О.
О..
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението
на процесния автомобил с посочената скорост на посоченото място се доказва
от приложеното по административната преписка статично изображение,
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол.
Обстоятелството, че процесният автомобил е съсобствен на
жалбоподателя, се установява от представената по делото справка за
собственици на автомобила.
В статичното изображение е посочено с координатни точки
мястото на извършване на нарушението и измерената скорост на процесния
автомобил в размер на 114 км/ч. В случая неправилно е посоченото, че е бил
приспаднат толеранс от 3 км/ч. Съгласно приложения по делото Протокол
№ 9-33-20 от 26.10.2020г., допустимата грешка при измерване на скоростта е
2
плюс/минус 3% при скорост над 100 км/ч. Така е следвало да се приспадане
толеранс от 3% в полза на водача и скоростта на движение на автомобила
следва да е 110,58 км/ч. При преглед на предвидените санкции в чл. 182, ал.1
ЗДвП е видно, че законът борави с цели числа на наказуемата скорост. В
противен случай ненаказани биха останали стойности на скоростта между 50
и 51 км/ч, какъвто е и настоящият случай. В същия смисъл е и разпоредбата
на чл. 747, ал.3 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол. Поради изложеното получената скорост от 110,58
км/час следва да се закръгли до най-близкото число, а именно 111 км/час,
като именно тази скорост е посочена в ЕФ. В този изричен смисъл са и
указанията на Икономическата комисия на ЕС, според които при измерване
на скорост, резултата се закръгля до най-близкото цяло число. Следва да се
посочи и че предвиденото по-ниско наказание по чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП
би било приложимо само при превишаване на скоростта от 41 до 50 км/ч, а
при превишаване над 50 км/ч (каквото се получава дори след приспадане на
толеранса от 3%) е приложима санкцията по чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП.
С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2
от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни,
за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата,
при които контролните органи имат право да ги използват.
Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба №
8121з-532/12.05.2015г, съгласно която, за да е законосъобразно използването
на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на
нарушението редакция на Наредбата (след изменението с ДВ. бр.6 от 16
Януари 2018г) следва да са налице следните условия:
- използваното техническо средство да е от одобрен тип;
- техническото средство да е вписано в Българския институт по
метрология;
3
- техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка;
- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно
инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението
за одобрен тип;
- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта
мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение
на скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;
- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема,
че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при
кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на
което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на
наложената санкция.
В конкретния случай, според съда, от събраните доказателства не може
да се направи категоричен извод да е налице неспазване на пътен знак B26 от
страна на жалбоподателя, поради което и същият не се доказва да е извършил
вмененото му административно нарушение.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. при контрол
на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на
АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на
превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. За доказването на
това обстоятелство е необходимо административнонаказващият орган да
представи надлежни доказателства, които да установяват мястото на
поставяне на АТСС и по-конкретно позиционирането му след посочения
пътен знак за ограничение на скоростта и в позиция, при която съответното
ограничение е приложимо за пътните превозни средства. Такова
доказателство би могло да е посочването на разстоянието от пътния знак с
ограничение до АТСС в метри, удостоверено в протокола за използване на
4
АТСС. Доказване на точното разположение на техническото средство може
да се извърши и чрез представяне на снимка, видеозапис, разпечатка или
друго годно доказателствено средство.
В случая, видно от представения Протокол по чл. 10 от Наредбата,
АТСС е било позиционирано на път II-64, км 34-ти.
Доколкото от представената снимка (статично изображение), както и от
представената снимка на автомобила, към който е било прикрепено АТСС, с
което е бил осъществен контролът, не се вижда позиционирането на пътния
знак, при спазване принципа на служебното начало и с оглед направеното
възражение в жалбата по отношение на фактическата обстановка и
позиционирането на знаците, в хода на съдебното производство била
изискана справка от ОПУ-Пловдив дали съответният участък от пътя попада
под действието на пътен знак В26. Съгласно писмо изх. № 11-00-
336/01.06.2021г. от ОПУ-Пловдив се установява, че пътната отсечка от път II-
64 е с множество неравности, поради което е била сигнализирана с 4 групи
знаци – А12-неравности и B26- ограничение на скоростта до 60 км/ч, в
комплект с табелки Т2 – дължина на компрометирания участък 3000 м.
Пътните знаци в посока от Пловдив към Карлово (която отговаря на посоката
от с. Граф Игнатиево към с. Черноземен) били разположени на км 32+600 и
на км 34+605. Посочва се, че вероятно за да се избегне спазване на
ограничението на скоростта и съответно налагането на санкции при
неспазване на същото, знаците B26 (60 км/ч) неколкократно са били
премахвани от недобросъвестни водачи на МПС и хвърляни встрани от пътя.
Всеки път същите били възстановявани до 27.07.2020г., когато били
констатирано окончателното им изчезване. Същите били монтирани отново
на 02.11.2020г., след което отново са изчезнали.
В тази насока напълно основателно се явява възражението на
жалбоподателя, че няма доказателства на мястото на осъществения контрол
към 27.11.2020г. да е бил наличен знак В 26 за ограничение на скоростта и
неправилно е било констатирано нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП по
обжалвания в настоящото производство електронен фиш. От обективна
страна, при липса на знак, поставен по съответния ред и видим за водача,
липсва задължение за водача да спазва ограничение на скоростта, различно от
общото ограничение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
5
Следва да се посочи и че в протокола по чл. 10 е отразено, че АТСС-то,
с което се е осъществило видеонаблюдението, е било разположено на 200
метра от пътния знак за ограничение на скоростта. В случай, че контролът е
бил осъществен на посочения 34-ти км от път II-64, то същият се явява на 605
метра от евентуално поставения знак, намиращ се съгласно справката от
ОПУ-Пловдив на км 34,605 от пътя. Така при твърдяното позициониране на
АТСС в Протокола по чл. 10 и действителната разлика между мястото на
евентуално поставения знак и извършването на твърдяното нарушение се
констатира трикратно различаване, което различаване е значително и води
до основателно съмнение за законосъобразността на осъществения
видеоконтрол, респективно до съмнение дали водачът е извършил именно
твърдяното нарушение. Нещо повече – при твърдяното в Протокола по чл. 10
разстояние от 200 метра между пътния знак и мястото на осъществяване на
контрола е могло при заснемането на позиционирането на превозното
средство, към което е прикрепено АТСС, да е видно и наличието на групата
от пътни знаци, каквито обаче на снимката, приложена към административно-
наказателната преписка, не се забелязват.
Така въз основа на гореизложеното, с оглед на събраните доказателства,
обсъдени от съда поотделно и в тяхната съвкупност, не може да се направи
несъмнен извод за наличие на пътен знак В 26, въвеждащ ограничение на
скоростта на преминаващите пътни превозни средства към датата и на
мястото на извършване на твърдяното нарушение. На още по-голямо
основание не може да се направи несъмнен извод, че мястото за разполагане
на АТСС е било определено така, че АТСС да извършва измерване след
навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта
Тъй като административно-наказателната отговорност не може да
почива на предположения, то и административнонаказателното обвининие се
явява недоказано, поради което и процесният електронен фиш следва да бъде
отменен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на
жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е
представен договор за правна защита и съдействие за процесуално
6
представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е
било уговорено представителството да бъде безплатно на основание чл. 38,
ал. 1 ,т. 3 от Закона за адвокатурата. На основание чл. 38, ал. 2 във вр. чл. 36,
ал. 2 от ЗАдв във вр. с чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, следва да се определи
възнаграждение в размер на 300 лв. Същото следва да бъде заплатено от
насрещната страна на адвоката на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4210471, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на К. О. О. е наложена глоба в размер на 600 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата на мл. адвокат А.Ф. К., вписан в АК-Пловдив с рег.
номер *** и личен номер *** и със служебен адрес ***, сума в размер на 300
лв., представляваща разноски за оказана безплатна правна помощ в
производството пред РС-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7