№ 18824
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20241110155354 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Г. А. Н., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес в ..., чрез пълномощника си адв. Д. М., със съдебен
адрес ..... против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40 – 46, представлявано от
Г.Т.Т. и А.В.М..
Твърди се в исковата молба, че на 20.02.2020 г. между ищцата и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № 3773370, съгласно който „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, в качеството си на кредитодател, е отпуснал заемна сума в размер на
7 000 лв. срещу задължението на ищеца да върне същата на месечни вноски.
В чл. 4 от договора е уговорено, че задължението на кредитополучателя ще бъде
обезпечено с поръчителството на две физически лица или банкова гаранция. На датата на
сключване на договора за паричен заем, ищцата е сключила и договор за предоставяне на
гаранция с „Файненшъл България“ ЕООД. Г. Н. се е задължила да заплати на гарантиращото
дружество възнаграждение в размер на 4 863,96 лв., платимо на вноски, заедно с
погасителните вноски по договора за паричен заем. Съгласно чл. 3 ал. 1 от договора за
поръчителство, възнаграждението се дължи на „Файненшъл България“ ЕООД, но „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е е динствено овластено да приема плащания.
С влязлото в законна сила решение № 16008 от 05.10.2023 г., постановено по
гражданско дело № 15912 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 46-ти състав е
прогласена нищожността на договор за паричен заем № 3773370 от 20.02.2020 г. С оглед
прогласяването на нищожността на договора за паричен заем, платени по него суми от
ищцата са дадени без основание, поради което ответното дружество дължи връщането им.
Като излага тези обстоятелства, процесуалният представител на Г. Н. обосновава
правния интерес от предявяването на осъдителен иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл.
първо от ЗЗД за връщане на сумата от 677,49 лв., дадена на нищожно основание.
С исковата молба ищцата моли за събирането на писмени доказателства и за
допускането и назначаването на съдебно – счетоводна експертиза.
1
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата депозира писмена молба,
с която поддържа предявения иск. С оглед направеното признание от ответника, моли за
постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК. Не сочи доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, чрез процесуалния си представител,
представя отговор на исковата молба, с който признава исковата претенция. Не оспорва
обстоятелството, че с влязло в законна сила решение е прогласена нищожността на договор
за паричен заем № 3773370. Твърди се, в отговора, че ищцата не е предприела каквито и да
било извънсъдебни действия за претендиране на връщане на суми по признатия за нищожен
договор за паричен заем. В този смисъл, ответникът навежда доводи, че не е станал причина
за завеждане на делото и моли да не бъдат присъждани разноски в полза на ищцата. Излага
и съображения, че с предявяването първоначално на установителен иска, а впоследствие на
осъдителен такъв, основани на едно и също материално правоотношение, ищцата
злоупотребява с процесуални права в противоречие с нормата на чл. 3 от ГПК. При
условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищцата.
С отговора ответникът не прави доказателствени искания.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща законен или договорен
представител.
Въз основа на направеното признание и след искане от пълномощника на ищците, с
протоколно определение от 12.06.2025 г., на основание чл. 237 ал.1 от ГПК е прекратено
съдебното дирене. Събирането на доказателства не е и необходимо, тъй като признанието на
иска е изявлението на ответника, че не оспорва както правото, чието съдебно установяване
се иска, така и фактите, които пораждат това право.
Разглеждането на делото по реда на чл. 237 от ГПК, освобождава съда от
задължението да мотивира съдебния акт по съществото, като е достатъчно да бъде указано,
че решението се основава на признанието на иска.
Съдът е длъжен да извърши проверка единствено за липсата на отрицателната
предпоставка по чл. 237 ал. 3 т. 1 от ГПК – противоречие на признатото право със закона или
добрите нрави и наличието на положителната предпоставка по т. 2 от същата норма -
способността на ответника да се разпорежда с правото, което е предмет на иска.
Правото, предмет на предявената осъдителна претенция, е паричното притезания на
ищцата за връщане на сумата от 677,49 лв., заплатена по договор за паричен заем, който е
признат за нищожен с влязло в сила съдебно решение. Същото не противоречи на
императивни норми на закона, нито пък на добрите нрави.
От друга страна, процесуалният представител на ответното дружество, депозира
отговора на исковата молба, в който е направено признанието на иска, притежава надлежна
разпоредителна власт. Съгласно клаузите на пълномощното (л. 29 от делото), юр. Мария
Кънева, упълномощена от законния представител на ответното дружество, може да
извършва всички процесуални действия, с изключение на намаляване на искове, т.е. има
правомощия да признава искове. В този смисъл, пълномощникът на „Изи Асен
Мениджмънт“ АД, е лицето, което може да признае, че процесната сума е са дължими на
ищцата. Доколкото признанието на иска изхожда именно от надлежно упълномощен
процесуален представител, съдът приема, че не е налице отрицателната предпоставка,
визирана в разпоредбата на чл. 237 ал. 3 т. 2 от ГПК.
Предвид горните съображения и като се позовава на направеното признание, съдът
счита, че искът, предявен от Г. Н., следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищцата. В случая,
2
разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК е неприложима, тъй като е налице само една от
предпоставките, визирани в нея – ответникът е признал иска. Ответното дружество, обаче е
станало причина за завеждането на делото, тъй като не е изпълнило извънсъдебно
задължението си за връщане на даденото по договора за паричен заем, прогласен за
нищожен с влязлото в сила съдебно решение.
В конкретния случай ищцата е сторила разноски за държавна такса в размер на 50 лв.
На основание чл. 38 от Закона за адвокатурата в полза на ЕАД %Д. М.“ следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв., който е минималният размер с
включен данък добавена стойност.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40 – 46, представлявано от
Г.Т.Т. и А.В.М. да заплати на Г. А. Н., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ...
сумата от 677,49 лв. (шестстотин седемдесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки),
която е недължимо платена сума по договор за паричен заем № 3773370 от 20.02.2020 г.,
прогласен за нищожен с решение № 16008 от 05.10.2023 г., постановено по гражданско дело
№ 15912 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 46-ти състав, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 18.09.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40 – 46, представлявано от
Г.Т.Т. и А.В.М. да заплати на Г. А. Н., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ...
сумата от 50 лв. (петдесет лева), представляваща направени от ищцата разноски в
първоинстанционното производство за заплащане на държавна такса.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40 – 46, представлявано от
Г.Т.Т. и А.В.М. да заплати на ЕАД Д. М., БУЛСТАТ *********, с адрес в гр. София, бул.
„Александър Стамболийски“ № 125-2, ет. 5, оф. 5-3 адвокатско възнаграждение в размер на
480 лв. (четиристотин и осемдесет лева), на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за
адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски районен
съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3