РЕШЕНИЕ
№ 2561
гр. Бургас, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20222120105645 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от С. К. К. ЕГН
**********, с адрес: град ** чрез адвокат С. К., БАК, против Областна дирекция на МВР –
град Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Христо Ботев“ №46, представлявана от директора за
осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 330 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, сумата 33 лева, представляваща
общ размер на мораторна лихва върху главницата по главния иск за периода на забавата от
датата на падежа на всяко едно от вземанията, считано от 01.11.2019 година до датата на
подаване на исковата молба, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и всички направени по
водене на делото разноски.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищецът излага, че през периода от 01.08.2019 година до 09.07.2020 година е работил на
длъжност „полицай“ към РУ Несебър. За този период е положил общо 410 часа нощен труд,
който преизчислен с коефициент 1,143 води до извънреден труд от 55 часа, който следва да
бъде допълнително заплатено от ответника. В исковата молба е изложен довод, че при
преизчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 %, съгласно
чл.197, ал.5 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран по 6 лева. Поради
това счита, че задължението на материално правно легитимирания да отговаря по иска
ответник ОД на МВР Бургас е в размер на 330 лева. По приложението на материалния закон
в исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, е изложил подробни доводи
1
за приложението на чл.176 от ЗМР, 197 ЗМВР, чл.178 от ЗМВР, Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, КТ и ЗДСл. Направил е извод, че следва да бъде
определен коефициент 1,143 като нормалната продължителност на 8 часовия дневен труд се
раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд. 1 Поради изложените
фактически твърдения и при тези правни доводи ищецът предявява исковете си. В исковата
молба е посочил доказателства.
В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът ОД на МВР Бургас,
представлявана от директора, чрез юрисконсулт В**, е дал писмен отговор на предявения
иск. По отношение на претенциите за главница процесуалният представител на ответника
заявява, че го оспорва по основание и по размер.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат К.а,
поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага
подробни фактически и правни доводи за основателност на предявения иск.
В съдебно заседание е прието изменение на иска, като претенцията се счита предявена
за заплащане на възнаграждение за извънреден труд в размер от 629, 57 лева за 73,21 часа за
посочения в исковата молба и по – горе период вместо за сумата 330 лева за 55 часа труд за
същия период. Искът за лихва за забава до датата на подаване на исковата молба се счита
предявен за сумата 153,98 лева вместо за сумата 33 лева.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В**,
поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. В заседание по същество на
спора излага подробни фактически и правни доводи за неоснователност и недоказаност на
предявения иск.
По приложимия материален закон настоящият състав приема следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 150 във връзка чл. 262 от КТ във връзка
с чл. 187 от МВР и чл.86 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се
установява следното от фактическа и правна страна:
По фактите между страните не е спорно, че ищецът е бил в служебно правоотношение
с ОД МВР – Бургас за периода от 01.08.2019г. до 09.07.2020г. Не се спори, че е полагал
нощен труд като е заемал длъжността, посочена в исковата молба.
От заключението на вещото лице, изготвила допуснатата по делото съдебно –
икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано, а и не е оспорено от страните,
се установява, че за периода от 07.2019 година до 09.07.2020 година ищецът е положил 512
часа нощен труд. Преизчислен с коефициент 1, 143 нощният труд е в размер от 585,21 часа
за целия период. Разликата между преизчисления и отчетен по протоколи нощен труд
възлиза на 73,21 часа и трудовото възнаграждение е определено в размер от 629,57 лева.
Лихвата за забава за периода от 01.11.2019 година до 31.08.2022 година изчислена върху
отделните главници, представляващи сбор от възнаграждение за положен извънреден труд за
тримесечие, е в размер от 153,98 лева.
2
По делото не е спорно, че тази суми не са платени.
Страните спорят по приложението на закона относно заплащане на възнаграждение
за този труд.
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.176 от Закона за МВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения.
Съгласно чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
В чл.187 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
В чл.140, ал.2 от КТ е посочено, че нощен е трудът, който се полага от 22,00 часа до
06,00 часа. Съгласно ал.1, изречение второ, нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5 – дневна работна седмица е 7 часа. В чл. 187, ал.3 от ЗМВР е
посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00
и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. По мнения на настоящия състав приложението на чл. 187, ал.3 от ЗМВР не изключва
приложението на чл. 140, ал.2 от КТ, тъй като двете норми регулират различен период от
време, за който дават ограниченията на броя часове нощен труд, които може да бъдат
полагани.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи.
На посоченото основание са приети следните наредби:
В чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния
период, се умножава по 0.143. Тази наредба е отменена с §4 от ЗР на Наредба № 8121з-592
от 25.05.2015г., обнародвана в ДВ бр.40 от 02.06.2015 година. Наредбата от 25.05.2015
година е отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС,
петчленен състав. Решението не подлежи на обжалване и е обнародвано.
Третата наредба, приета хронологично във времето, е Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г., обнародвана в ДВ бр.60 от 02.08.2016г.
В периода от отмяната на наредбата на 02.06.2015 година до издаване и обнародване на
третата наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща
преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент.
3
В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-776
/обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва норма за преобразуване на часовете положен нощен
труд с коефициент 0.143.
С оглед приложимите закони настоящият състав приема, че за периода, посочен в
исковата молба, подзаконовият нормативен акт, който е действал, не е предвиждал правило
за преизчисляване на часовете нощен труд в дневен с коефициент, за разлика от действалата
преди това уредба на заплащането на възнагражденията за труд.
Въпреки че не се съдържа изрична законова регламентация, приложение субсидиарно
следва да намери Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвид
наличието на законова празнота, на основание чл.46, ал.2 от ЗНА. Съгласно чл.9, ал.2 от
наредбата, издадена по приложението на КТ, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Следователно и
предвид цитираните по – горе норми на ЗМВР и КТ коефициентът за преизчисляване на
нощния труд в дневен е 1.143, получен от съотношението 8:7, както е посочено в исковата
молба.
Неприлагане субсидиарно на правилата на КТ и Наредбата за структурата на работната
заплата би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите
държавни служители и от лицата, работещи по трудови правоотношение, по отношение
заплащането на допълнителните възнаграждения, а това противоречи на целта и духа на
закона.
При това положение настоящият състав приема, че предявеният иск за присъждане на
главница е доказан по основание и размер.
За заплащане на трудовото възнаграждение е установен срок, поради което ответникът е
изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало да заплати дължимото
възнаграждение. Съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период. При това положение следва да се приеме, че датата на
падежа на всяко плащане е първо число на месеца, следващ изтичане на тримесечния
период. Предвид изложеното искът за заплащане на лихви за забава за периода до датата на
подаване на исковата молба е доказан по основание. Съгласно заключението на вещото лице
претенциите за лихва, изчислени върху главница в общ размер от 629,57 лева поотделно от
последно число на месеца, следващ всяко тримесечие за периода от 01.11.2019 година до
деня, предхождащ датата на подаване на исковата молба на 31.08.2022 година, е в общ
размер от 153,98 лева.
Главницата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба на 02.09.2022 година до окончателното й плащане.
По отношение на иска за заплащане на лихва за забава настоящият състав приема
4
следното:
При този изход от спора и съгласно чл.78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
плати на ищеца и разноските, направени по водене на делото. Видно от приложения към
делото договор за правна защита и съдействие уговореното и платено адвокатско
възнаграждение е в размер от 360 лева с ДДС.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка
на Бургаски районен съд държавна такса в размер на 50,00 лева за иска за главница и
държавна такса в размер от 50 лева за иска за лихва. На основание чл. 78, ал.6 от ГПК и
чл.83, ал.1, т.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени и разноските за
извършване на експертизата, които са в размер от 185 лева. Общо задължението на
посоченото основание е в размер от 285 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – град Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Христо
Ботев“ №46, представлявана от Директора, да плати на С. К. К. ЕГН **********, с адрес:
град ** сумата 629, 57 лева /шестстотин двадесет и девет лева, петдесет и седем
стотинки/, представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд от общо 73, 21 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на
положения от него за периода от 07.2019 година до 09.07.2020 година нощен труд от 512
часа труд, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на
исковата молба на 02.09.2022 година до окончателното й плащане, сумата 153,98 лева /сто
петдесет и три лева, деветдесет и осем стотинки /, представляваща общ размер на лихви за
забава, изчислени от първо число на месеца, следващ изтичане на тримесечния период, в
който е положен извънредния труд, до датата на подаване на исковата молба или от
01.11.2019 година до 31.08.2022 година, ведно със законната лихва върху главницата от
сумата 629, 57 лева /шестстотин двадесет и девет лева, петдесет и седем стотинки/,
считано от датата на подаване на исковата молба на 02.09.2022 година до окончателното й
плащане, както и сумата 360 лева /триста и шестдесет лева/, представляваща платено
адвокатско възнаграждение с ДДС.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – град Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Христо
Ботев“ №46, представлявана от Директора да плати по сметка на Бургаски районен съд
разноски в размер от 285 лева /двеста осемдесет и пет лева/, от която сумата 100,00 лева
/сто лева/, представляваща дължима държавна такса и сумата 180 лева /сто и осемдесет
лева/, представляваща възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му от страните.
5
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6