№ 48
гр. гр. Добрич, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на втори февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20213200500703 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№ 268551/15.07.2021 г. от ХР. Т. ХР. с ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр.Д., срещу решение № 260452/05.07.2021 г. по гр.д.№ 1084/2019 г. на
РС-Добрич, с което е отхвърлен предявения от него срещу М. М. Г. с ЕГН
********** от гр.Д., частичен иск за сумата 3003 лева, част от цялото
вземане на стойност 25 003 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от дата на предявяване на
исковата молба до окончателно погасяване на задължението, и е осъден за
разноски.
Оплакванията на въззивника са за произнасяне от районния съд по
въпроси извън предмета на делото, превратно анализиране на представените
доказателства, постановяване на решение в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Изразява несъгласие с мотивите на съда. Излага
подробно фактически обстоятелства относно действията си в качеството му
на адвокат - защитник на сина на ответницата във воденото срещу него
наказателно производство, приноса му като защитник за резултата от
наказателното производство, относно депозирането на жалби по реда на
1
Закона за адвокатурата от ответницата срещу него, относно собственото му
професионално поведение при упражняване на професията на адвокат,
намерението на ответницата да урони престижа му на професионалист, довела
до много хора своите коментари и оценки, относно претърпените от него
нематериалните вреди, относно годността на експертните заключения за
установяването им, цитира съдебна практика. Иска отмяна на решението и
постановяване на ново за уважаване на претенцията му.
В писмен отговор на жалбата ответникът изразява становище за
неоснователност на жалбата, в която счита да липсва изложение на правни
аргументи досежно нарушенията на материалния закон и такива по същество
водещи до неправилност на решението. Подаването на жалби с цел
извършване на проверка относно действията на адвоката във връзка с
възложената работа не счита за увреждащо действие, в подадената от нея
жалба нямало негативни оценки и коментари, обидни и унизителни
твърдения. Счита за недоказани твърденията за претърпени неимуществени
вреди, пряко свързани с подадената от нея жалба. Аргументира
неоснователността на претенцията с липсата на елементите от фактическия
състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД и иска потвърждаване на решението.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от процесуално
легитимирано лице с правен интерес от обжалване на неизгодното за него
първоинстанционно решение.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269
от ГПК провери обжалваното решение и основателността на иска, като
приема за установено следното:
Атакуваното решениетое постановено от надлежен орган,
функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му
власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин,
който позволява да се изведе нейното съдържание.
Предмет на гр.д.№1084/2019г.на ДРС е осъдителен иск на ХР. Т. ХР. с
ЕГН ********** от гр.Добрич, срещу М. М. Г. с ЕГН ********** от
гр.Добрич, за репариране на неимуществени вреди- осъждане на ответницата
за сумата 3003лева, част от цялото вземане на стойност 25003лева,
2
обезщетение за неимуществени вреди– душевни болки, дискомфорт,
страдания и страх от неизвестното, усложнения на здравословното му
състояние и развИ.е на неврастения, причинени му в резултат на подадена от
нея жалба вх. № 528/21.02.2018 г. по общия регистър на ВАдвС- София за
извършване проверка на изпълнението на възложената му като адвокат работа
по защита правата и интересите на сина на ответницата - М.Х.И. по НОХД №
126/2017 г. на ДОС.
Искането за обезщетяване на неимуществени вреди е обосновано с
твърдения/искова молба вх.№5863/21.03.2019г. и допълнителна молба вх.
№6529/29.03.2019г./, че ответницата възложила на ищеца Х. в качеството му
на адвокат да представлява синът й М.Х.И. по НОХД № 126/2017 г. на ОС-
Добрич. След приключването на наказателното производство, преминало
през три съдебни инстанции, ответницата М. М. Г. депозирала жалба вх. №
528/21.02.2018 г. по общия регистър на ВАдвС- София, с твърдения, че е
възложила на адв. ХР. Т. ХР. да представлява синът й М.Х.И. по НОХД №
126/2017г. по ОС-Добрич, че адв. Х. не е изпълнил коректно възложената му
работа /защитата/ по посоченото дело, че не е била осведомявана за хода на
същото, че адв. Х. е увещавал синът й да признае вината си, за да не лежи в
затвора, като по този начин е останал ненаказан водач на неправомерно
спрелия трактор на пътното платно поради настъпило ПТП, в следствие на
което е настъпило другото ПТП, при което се е стигнало до смъртта на другия
й син - И.Х.И.. В жалбата ответницата отправила искане да бъде извършена
проверка на действията на адв. Х. и ако се установи, че е действал против
интересите на нея, съпругът й и синът й- подсъдим по НОХД № 126/2017 г.
по описа на ДОС да се ангажирала неговата дисциплинарна отговорност. С
писмо с изх.№193/22.02.2018г. на Председателя на ВАС София, жалба с вх.
№528/21.02.2018г. на М. М. Г. срещу адвокат ХР. Т. ХР. била изпратена на
Добричка адвокатска колегия и извършена проверка на САК при Добричка
адвокатска колегия. Постановено било Решение №2 на САК, с което е
отказано образуване на дисциплинарно производство срещу ищеца.
Постановеното решение е обжалвано от ответницата пред ВАС. По повод на
тази жалба, в заседанието си на 14 септември 2018 г. Висшият адвокатски
съвет е оставил без уважение жалбата на М. М. Г. срещу Решение №2, взето
по Протокол №8 от заседанието на Адвокатския съвет - Добрич, проведено на
31.05.2018 г., с което е отказано образуване на дисциплинарно производство
3
срещу адвокат ХР. Т. ХР. от Добричката адвокатска колегия.
Твърди се от ищеца, че с действията си по подаване на жалбите
ответницата целяла адв.Хр.Х. да бъде компрометиран като адвокат и
личност, да бъде уронен престижа му на професионалист, целяла комерсиален
ефект от професионалната застраховка на адвоката, за да търси обезщетения,
умишлено лишаването от адвокатски права и от право на труд . Ответницата
имала за цел да обиди и унижи ищеца. С тези свои действия М. М. Г. уронила
престижа на ищеца като адвокат пред адвокатска колегия Добрич, пред
всички членове на САК , КС и пред съдия докладчик , пред Висш адвокатски
съвет. Действията на ответницата М. М. Г. довели до усложнения в
заболяванията от които ищеца страдал- Исхемична болест на сърцето. Ангина
пекторис при усилия. Коронарна атеросклероза -нисигнификантна.
Хипертонична болест II стадий, лека степен сърдечна форма. В резултат на
действията на ответницата ищецът развил и неврастения. В периода на
проверката по подадените жалби ищецът не можел да работи пълноценно,
отпаднал и физически и здравословно, налице била функционална
емоционална дисхармония.
Вследствие на действията на ответницата, ищецът претърпял душевни
болки, дискомфорт, страдания и страх от неизвестното, усложнения на
здравословното му състояние и развИ.е на неврастения, чието репариране
иска ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до
окончателното изплащане.
В писмения отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК ответницата оспорва
основателността на предявения иск. Не отрича фактите относно поетата
защита от ищеца на нейния син, както и подаване на жалбата за извършване
на проверка на действията по защитата ме, осъществена от ищеца. Отрича да
е целяла компрометиране на Х.Х. като адвокат и личност, да е имала
комерсиална цел да търси обезщетение от професионалната застраховка на
адвоката. Нямала за цел да го обиди или унижи. Счита, че предявяването на
настоящия иск срещу и е злоупотреба с право и цели единствено обогатяване
на ищеца за сметка на ответницата. Излага твърдения относно мотивите си за
подаване на жалба- на 08.06.2016г., двамата и сина - М.Х.И. и И.Х.И.
претърпели ПТП, в което умира И., а срещу водача на автомобила - М. е
образувано НОХД № 126/2017 г. по описа на Добрички окръжен съд. Ищецът
4
бил нает за защитата на М., тъй като бил родственик/братовчед на съпруга и/.
По настоятелна препоръка на адвоката в наказателното производство М.
признал вина. След това синът и се сринал психически, не само заради
причинената смърт на брат си, но и заради това, че го накарали неоправдано
да признае изцяло вина, тъй като не е могъл изобщо да предприеме каквито и
да е действия за да ограничи настъпването на ПТП, доколкото причината за
него била спрялото на пътното платно друго МПС. Трагедията за семейството
на ответницата била голяма. Ответницата била силно огорчена и озадачена,
когато, след произнасяне на присъдата на сина и, адв.Х. направил реплики, че
всичко е било нагласено и платено. След приключване на производството
ответницата се консултирала с други адвокати, установила, че адвокат Х. не е
разяснил всички възможности за провеждане на наказателното производство.
Водена от майчината си загриженост ответницата Г. поискала да провери
дали действията извършени от адвокат Х. по защита интересите на сина и са
били правилни и дали това е обичайната адвокатска практика. Това довело до
написването на жалба, с която отправила до компетентните органи искане за
проверка работата на адвоката.
Оспорва ищецът да е претърпял вреди, изразяващи се във влошаване на
здравословното му състояние и развИ.е на неврастения, както и причинната
връзка с извършеното действие по проверка работата на адвоката. Отрича
отговорността си за каквито и да е вреди, тъй като счита сезирането на съд,
прокуратура и др. органи на власт, за упражняване па законно признати
права , да не е противоправно поведение. По аналогия, следвало да се приеме,
че депозирането на жалба срещу ищеца, за извършване на проверка,
представлявало упражняване на законово признати права, поради което не е
противоправно действие. Искането за защита на накърнени права
представлявала една правомерна дейност, която е конституционно
гарантирана.
Искът черпи правното си основание от разпоредбата на чл.45 от ЗЗД.
Фактическият състав на отговорността по чл.45 от ЗЗД включва четири
кумулативно дадени елемента: противоправно поведение/действие или
бездействие/, вреда, причинна връзка и вина. Елемента вина се предполага по
силата на оборимата презумпция на чл.45, ал.2 от ЗЗД и докато не бъде
оборена от ответника. Останалите три елемента подлежат на доказване и
доказателствената тежест се носи от ищеца. Липсата на който и да е от
5
четирите елемента има за последица неангажиране отговорността на
ответника, респ. води до неоснователност на иска.
Не е спорно по делото, че в качеството си на адвокат ищецът Х. е
осъществявал защитата на М.Х.И. срещу който е водено НОХД № 126/2017 г.
ОС-Добрич. Наказателното производство е протекло пред три съдебни
инстанции. Защитата на подсъдимия е осъществявана от ищеца и пред трите.
Производството е протекло по реда на глава XXVII от НПК, приключило с
присъда за сина на ответницата за престъпление по чл.343А, ал.1
б.“Б“вр.чл.343, ал.1 б.“В“ от НК и определяне на наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година с отлагане изтърпяването му за срок от три
години. Присъдата е влязла в сила на 18.12.2017г.
Няма спор и, че ответницата М.Г. е подала жалба вх.№528/21.02.2018 г.
до Висшият адвокатски съвет. Жалбата съдържа твърдения за възлагане на
адв. ХР. Т. ХР. да представлява синът й М.Х.И. по НОХД № 126/2017 г. на
ДОС, която работа счита да е некоректно изпълнена от адвоката, не ги
осведомявал за хода на производството, увещавал синът й да признае вината
си, за да не лежи в затвора, като по този начин останал ненаказан водача на
неправомерно спрелия трактор на пътното платно поради настъпило ПТП, в
следствие на което е настъпило друго ПТП, при което се е стигнало до
смъртта на другия й син - И.Х.И., много несъответствия останали неизяснени.
С жалбата ответницата отправила искане да бъде извършена проверка на
действията на адв. Х. и ако се установи, че е действал против интересите на
нея, съпругът й и синът й- подсъдим по НОХД № 126/2017 г. на ДОС, да се
ангажира неговата дисциплинарна отговорност.
С писмо с изх.№193/22.02.2018г. на Председателя на ВАС София,
жалбата с вх.№528/21.02.2018г. на М. М. Г. е изпратена на Добричка
адвокатска колегия. Жалбата е разгледана от Съвета на адвокатската колегия
–Добрич, като след извършена проверка, взети обяснения от адв.Х. с вх.№
16/28.02.2018г., по Протокол №8 от заседание на Съвета на адвокатската
колегия –Добрич, проведено на 31.05.2018г., е взето решение №2, с което е
отказано образуване на дисциплинарно производство срещу адв.Х..
Постановеното решение е обжалвано от ответницата с жалба от
02.07.2018г. пред Висшият адвокатски съвет. В заседанието си на 14
септември 2018 г. Висшият адвокатски съвет е оставил без уважение жалбата
6
на М. М. Г. срещу Решение №2, взето по Протокол №8 от заседанието на
Адвокатския съвет - Добрич, проведено на 31.05.2018 г., с което е отказано
образуване на дисциплинарно производство срещу адв. Х. .
Според показанията на Г.П.П., адвокат от състава на АК-Добрич, през
2018г. почти всяка вечер се разхождали в парка с ищеца и тяхна обща
приятелка. Х. и споделил, че срещу него има жалба в адвокатската колегия.
Изглеждал притеснен не толкова за резултата, а от това, че за първи път
някой пуска жалба срещу него, че въобще има жалба срещу него. От друга
страна бил много огорчен и обиден от факта, че направил всичко за тези
клиенти, а на финала последните подали жалби срещу него. Постоянно
мислел за това. Когато ставало въпрос за жалбите му прилошавало, веднъж
му станало лошо пред тях и те му предложили да посети невролог, после им
споделил, че е ходил на лекар. От него знае през този период да имал високо
кръвно. Чувствал се притеснен и от факта, че в колегията се разнася мълва за
тези жалби. През този период се кандидатирал за няколко органа на
адвокатската колегия, не получил подкрепа и смятал, че е в резултат на
жалбите. Загубил и много клиенти /от справка в деловодната програма на
ДРС се установява, че в периода 23.02.2018г.- 04.10.2018г. ищецът е участвал
като представител на страни в 34 дела по описа на РС- Добрич, взел участие в
227 откритите съдебни заседания на РС-Добрич/. Според свидетелката в
разговорите помежду им за дела нямал концентрация, нямал желание за
работа, бил апатичен и основните му притеснения били, че колегите му знаят
за жалбите. На свидетелката било известно двама-трима колеги от колегията,
извън адвокатския съвет, да са узнали за подадената жалба. Болно му било и,
че жалбите са от роднина, били от едно село, в селото се разпространили
слухове за случилото се.
Свидетелят В.Б.Б. е съученик и приятел на ищеца от детството,
често/два, три пъти седмично, вкл. и през 2018г./общували. При една от
срещите им свидетелят забелязал, че Х. е притеснен, споделил за подадена
жалба срещу него, бил разстроен, не искал да комуникират както
преди.Споделил със свидетеля, че не може да спи нормално, вдига кръвно
налягане. Имал отпреди проблеми с кръвното, но споделил, че проблемите му
се обостряли заради стреса. Свидетелят знае и за други случаи, когато ищецът
е повишавал кръвно във връзка с различни събития от живота му. Според
свидетеля ищецът е емоционален човек, по-чувствителен, реагира малко по-
7
остро на нещата, стабилността му се нарушава леко при проблемни ситуации.
Най-трудно му било да приеме, че като адвокат си е вършил съвестно
задълженията, а го обвиняват, че не се е справял със задълженията си, че е
имал пропуски в работата си. От това се чувствал и обиден и притеснен. Това
състояние на повишен стрес се усещало у Х. два, три месеца. Х. споделил на
свидетеля, че по повод жалбата могат да му отнемат адвокатските права
По данни от представената медицинска документация, обсъдена и от
вещите лица по първоначалната и повторната съдебно-медицинска
експертиза, в периода 21.02.2018г./когато е депозирана жалбата срещу
ищеца/- 14.09.2018г. когато е приключило производството по жалбата пред
ВАС/ищецът е консултиран от невролог, провел е три профилактични
прегледа при кардиолог. Според вещото лице по първата експертиза с вх.
рег. № 261476 /26.01.2021г. и допълнителен анализ към заключението с
вх.рег.№ 261562/27.01.2021г., д-р С.К.Щ., медицинската документация на
пациента Х.Х. сочи съществуването на Исхемична болест на сърцето и
Хипертонична болест, лека степен, получени от „коронарна атеросклероза",
тоест атеросклеротично /мастно отлагане с втвърдяване/ запушване на
коронарните/сърдечните/ артерии, която е несигнификантна, тоест
лекостепенна, нетежка и незначителна и вследствие на това и лечима
медикаментозно, неизискваща оперативно или друго инвазивно лечение.
Хипертоничната болест е в лека степен, лекувана амбулаторно. Тези
заболявания са установени още от 2013 година от кардиолог. Според
специалиста най-общо у Х. са налице т.нар. Сърдечно-съдови увреждания и
съответстващите им сърдечно-съдови заболявания, изразени в медицински
диагнози. Тези сърдечно-съдови увреждания и техните усложнения, като
колапс-синкоп, стеснения на извънмозъчните и мозъчните артерии със
световъртеж и нестабилна походка в основата си са усложнения, причинени
от т.нар. атеросклеротично ограничение на кръвотока в артериите. Вещото
лице е отрекло съществуването на причинно-следствена връзка между
преживяното от Х.Х. и наличието и усложненията на сърдечно-съдовите му
заболявания. Сочените негативни последици от преживяното от него,
изразяващи се в „душевни болки, дискомфорт, страдание и страх от
неизвестното", също не намират потвърждение, тъй като не са регистрирани
консултации със съответните специалисти /психиатър и психолог/ по времето
на тези страдания. Според вещото лице наличието на болничен лист с
8
диагноза Неврастения, издаден от личния му лекар, не доказва нищо, тъй като
диагнозата не се обективизира със съответни психиатрични консултации или
психологично изследване. Неврастенията е хронично състояние, което
подлежи на обстоен анализ и определяне на типа й /хиперстенна, хипостенна
или смесена/ от съответния специалист или специалисти и има твърде
различно поведение и лечение за различните й типове. Не се обективизира и
наличието на необозримия от медицинска гледна точка термин:
„функционална емоционална дисхармония".
Съвпадащи с констатациите на вещото лице д-р Щ. са констатациите на
вещото лице д-р Д.К. по повторната съдебно-медицински експертиза с вх.№
267035/26.05.2021г.,. относно съществувалите до м.февруари 2018г у Х.
хронични сърдечно-съдови заболявания- Хипертонична болест, Исхемична
болест на сърцето, Преждевременна предсърдна и камерна деполяризация,
наред според вещото лице д-р К. и на Увреждане на междупрешленните
дискове в шиен отдел с радикулопатия, Пресбиопия. Според вещото лице д-р
К., няма данните за задълбочаване на наличните хронични заболявания у
ищеца за периода 23,02.2018г.-04.10.2018г. Преглеждан е от личен лекар на
20.07.2018г. по повод оплакване от главоболие и безсъние поради стрес на
работата, на 28.05.2018г. от невролог по повод световъртеж и гадене,
последва ли са още няколко прегледа от невролог, а за по-задълбочено
изследване на психоемоционалното състояние на ищеца вещото лице е
посочило необходимостта от консулт с психиатър. В резултат на мозъчно-
съдовата болест, атеросклерозата и хипертоничната болест се наблюдава
известна прогресия на неврологичната симптоматика, изразена като
оплакване от световъртеж и залитане от централен тип. При изслушването му
в открито съдебно заседание вещото лице д-р К. обяснява, че макар и
неползван вече термина неврастения обозначава състояние , характерно за
ранния етап от развитието на заболяванията, с които е диагностициран ищеца,
като неврастенията е психоемоционално състояние, т.е. тя не е последица от
хипертоничните изяви. С оглед етапа на развитие на заболяванията на ищеца,
диагнозата е поставена от общопрактикуващия лекар за да кодира
изследването и оплакванията под някаква диагноза, но не се поставя като
окончателна такава. Вещото лице не е установило от медицинската
документация промяна или тласък на заболяванията на ищеца през
2018година.
9
Вещото лице Б.Г. по допуснатата от съда съдебно-психологическа
експертиза /заклчение с вх. рег. № 261436 /14.09.2020 г./ е заключило, че
ищецът е бил поставен в стресова ситуация с много голям заряд, в следствие
на която той е развил тревожност, вътрешно напрежение, имал е нарушения
на съня, апетита и концентрацията. Конфигурацията на невротичната триада:
мъже с подобен профил обикновено страдат от хронични тревожностни
състояния и имат соматични проблеми, дължащи се на продължителния
дистрес. Смесена клинична картина, с доминация на депресивните симптоми
и соматизациите. Често срещани са безсънието и проблеми с храненето. В
повечето случаи биват диагностицирани с някакво тревожно разстройство.
Такива индивиди са хронично напрегнати, загрижени, ажитирани и
депресивни. Високото им енергично ниво изглежда само увеличава
обсесивното им потъване в конкретни проблеми или теми. Поради високото
ниво на тревожност може да е необходима фармакологична интервенция. При
изслушването му в открито съдебно заседание вещото лице пояснява и, че
личностния профил на ищеца предполага във всички случаи на поставяне на
преценка неговата работа и професионализъм, провокиране на висок стрес и
тревожност у него. Ищецът разбира, че работата му подлежи по принцип на
проверка, но го възприема по по-различен начин. При него това води
наистина до повишаване на тревожността. Изостреното чувство на
честолюбие, високото ниво на нарцистизъм при него водят до по –висока
реакция и лично приемане на действията по проверката.
Принципно естеството на работата- правно съдействие и защита на
свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите
лица, с произтичащите от тази работа правни и етични задължения към
клиента, другите адвокати, съдебната и други власти, изисква от адвокатите
по- висок праг на търпимост на недоволство, критика, упреци, несправедливи
изказвания. Независимо от това не може да се отрече нито принципно
възможността за негативно изживяване на адвоката от подобно поведение,
нито в процесния случай да се отрече, че ищецът е претърпял негативни
изживявания по повод подадената от ответницата жалба. Каквито и по
вид/физически или психически/, интензитет и продължителност негативни
изживявания обаче да е предизвикало у ищеца подаването на жалба от страна
на ответницата за извършване проверка на изпълнението на възложената му
като адвокат работа по защита правата и интересите на сина и - М.Х.И. по
10
НОХД № 126/2017 г. на ДОС, липсва елемент от фактическият състав на
отговорността по чл.45 от ЗЗД - виновно противоправно поведение. Това е
така, тъй като искането за защита на накърнени права представлява една
правомерна дейност, която е конституционно гарантирана, а отговорността за
причинени вреди по чл. 45 от ЗЗД се поражда само при виновно
противоправно поведение на причинителя на вредата. Право на всеки
гражданин е да сезира съответния орган с искане за защита на правата му,
когато счита, че те са застрашени или накърнени от другиго. Подаването на
жалба в случая е реализиране на предоставена възможност на ответницата да
сезира надлежният компетентен орган, когато счита, че правата и са
нарушени, каквато възможност изрично е предвидена в чл. 136 от Закона за
адвокатурата. Гражданинът е добросъвестен и когато посочените от него
обстоятелства не бъдат установени, какъвто е и процесния случай-
дисциплинарната проверка е приключила с установяването, че адвоката е
изпълнил задълженията си като процесуален представител, извършвайки
адекватни процесуални действия. Подаването на оказала се в последствие
неоснователна жалба би могло да представлява противоправно поведение на
подалата я страна само и единствено в хипотезата на т.нар. злоупотреба с
права. Злоупотреба с право /тоест противоправно поведение/ е налице, когато
искането не е отправено с цел да бъдат взети необходимите мерки, а когато
молителят/жалбоподателят знае, че обстоятелствата са неверни, но подава
искането си за да навреди другиму или за да накърни друг обществен
интерес/така решение № 1347 от 18.12.2008 г. по гр. д. № 5006/2007 г. на II ГО
на ВКС, решение по гр. д. № 1243/2009 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 758 от
11.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о., ГК; решение № 245 от
5.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1734/2014 г., III г. о., ГК/. В случая обаче
доказателства за такова цел у ответницата по делото няма. Изхождайки от
съдържанието на жалбата и, без да използва обидни думи, ответницата е
изразила съмнение относно правилността на професионалното поведение на
ищеца по повод защитата на сина и М.Х.И. по НОХД № 126/2017 г. на ДОС, с
цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите
мерки.
Разпитан като свидетел М.Х.И. излага, че не знае при какви
обстоятелства адв.Х., който бил братовчед на покойния му баща, е поел
защитата му. Той и майка му не били го търсили, но се съгласили да му бъде
11
адвокат. След приключване на наказателното производство майка му подала
жалба с цел да види дали адвоката си е свършил работата както трябва, имали
съмнения, притеснения. Майка му не е информирала адв.Х., че ще подава
жалба. Преди подаване на жалбата имали преговори за заплащане на сума от
500лева, след като първоначално адв.Х. заявил, че ще го защитава
безвъзмездно, тъй като е роднина. Майка му платила 300лева. След подаване
на жалбата Х. отправил до майка му 5-6 съобщения в заплашителен дух, че
ще се видят съда, трябва да си намери добър адвокат, тъй като ще я накара да
роботи цял живот за него, че трябва да посети офиса му защото му дължи
200лева.
Показанията на М.Х.И. следва да се ценят, дори с оглед неговата
евентуална пристрастност предвид отношенията му с ответницата, тъй като
логично и закономерно е именно близките да имат най-непосредствени,
своевременни и лични впечатления, да са запознати отблизо с фактическото
положение, така и предвид това, че по делото няма други източници на
аналогична информация, които да противоречат на показанията му.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че исковата
претенция по чл.45 от ЗЗД на ищеца се явява недоказана и следва да се
отхвърли.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено с препращане на
основание чл.272 от ГПК и към мотивите на същото .
С оглед изхода от въззивното производство, на основание чл.78, ал.3 от
ГПК право на разноски за въззивната инстанция има въззиваемата страна,
удостоверила извършването на разходи за адвокатско възнаграждение в
размер на 2000лева и поискала присъждането им, на което своевременно е
противопоставено от въззивника възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност.
При преценката дали размерът на заплатеното адвокатско
възнаграждение е адекватен на естеството на извършените процесуални
действия предвид обема на извършената от адвоката работа, преценена и
съобразно липсата на релевирани искания и възражения във въззивната
инстанция, обосноваващи усилия на защитата над обичайните, провеждането
на едно открито съдебно заседание, настоящата инстанция намира, че
платеното от въззиваемата М.Г. адвокатско възнаграждение е прекомерно и
12
следва да бъде намалено. Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 предл. посл.
от ГПК при намаляване на възнаграждението съдът не може да слезе под
минимума по Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Според редакцията на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. минималният размер на адвокатското
възнаграждение за една инстанция при интерес от 1 000 лева до 5 000 лева е в
размер на 300 лева +7% за горницата над 1 000 лева, т. е. в случая при интерес
от 3003лева/цената на предявения частичен иск/ минималния размер на
адвокатското възнаграждение е 440.21лева. В този смисъл в полза на
въззиваемата М.Г. следва да се присъдят съдебни разноски под формата на
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на минимума
от 440.21лева.
С оглед гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260452/05.07.2021 г. по гр.д.№ 1084/2019 г. на
РС-Добрич.
ОСЪЖДА ХР. Т. ХР. с ЕГН ********** от гр.Д., да заплати на М. М.
Г., ЕГН ********** от гр.Д., сторените съдебно-деловодни разноски за
въззивното производство в размер на 440.21лева адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13