Решение по дело №323/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказание (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Заместник-кмета на Община Варна, срещу Решение № 30 от 06.01.2023 г. по АНД № 3872/2022 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 100138 от 26.08.2022 г. на Заместник-кмета на Община Варна, с което на основание чл. 10, т. 1, вр. чл. 118, ал. 1, т. 1 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Варна, на Г.Т.П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв., както и са му присъдени разноски по делото за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд.

С жалбата се настоява, че решението на РС - Варна е неправилно. Твърди се, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че нарушението е описано пълно и точно от фактическа и правна страна, като са посочени съставомерните признаци. Изложени са съображения, че правилно административнонаказващият орган е квалифицирал нарушението. Касаторът се позовава на събраните пред въззивния съд доказателства, според които поставените на пешеходната алея пред Община Варна предмети на 03.08.2022 г. представляват отпадъци по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на Закон за управление на отпадъците, от които техните притежатели са се освободили на неразрешено за това място, като с действия е изразено демонстративно именно намерение за изхвърляне на отпадъците пред сградата на Община Варна. На следващо място се твърди, че проведеното на 03.08.2022 г. събитие има характеристики на протест или събрание по смисъла на Закона за събранията, митингите и манифестациите, за които според чл. 8 от с.з. е предвиден уведомителен режим. В тази връзка се посочва, че при липса на уведомление, кметът на общината прекратява събитието, което не е организирано при условията и по реда, установени в посочения закон, съгласно чл. 13 от Закона за събранията митингите и манифестациите. Изтъква се, че твърдението на лицето, че процесното събитие представлява „флашмоб“ и поради това не се изисква уведомление, е несъстоятелно, защото, първо, в българското законодателство и тълковния речник липсва такова понятие. Второ, защото липсват твърдения за провеждане на „флашмоб“ в депозираното възражение срещу съставения акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Искането е да се отмени решението на РС – Варна и да се потвърди НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а алтернативно се прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Г.Т.П., чрез адв. Г. с писмено възражение и в съдебно заседание настоява, че касационната жалба е неоснователна и сочи доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Поддържа се, че липсва изначало изпълнително деяние и осъществен състав на нарушение от обективна и субективна страна. Твърди се, че в административнонаказателното производство са допуснати множество нарушения , а и обвинението не е категорично доказано. Искането е да се остави в сила обжалваното решение на РС – Варна. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата. Пледира за оставяне в сила на обжалваното решение като постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон.

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Административният съд, съобразявайки посочените в жалбата касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано по жалба от Г.Т.П. срещу НП №100138/26.08.2022 г. на Заместник-кмета на Община Варна, с което за нарушение на чл. 10, т. 1, във вр. чл. 118, ал. 1, т. 1 от Наредба за управление на отпадъците на територията на община Варна /НУОТОВ/, на П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв.

Въззивния съд приема за установено, че в началото на месец август 2022 г. в социалните мрежи бил отправен призив за организиране на 03.08.2022 г. на „флашмоб“ в гр. Варна, под надслов „Смет за Кмет“. Жителите на града следвало да занесат пред сградата на Община Варна торби за смет, пълни с хартия, като ги поставят на стълбите. На 03.08.2022 г., около 09:00ч. сутринта, пред сградата на Община Варна се събрала група хора, от около 5-6 човека, които носели в ръцете си найлонови чували и кашони, пълни с опаковки и хартия. Сред тях бил и Г.П.. На един от чувалите, носен от гражданите, бил поставен надпис „Смет за Кмет“. В знак на протест срещу липсата на навременно сметосъбиране в града, присъстващите поставили носените от тях торби, чували и кашони на пешеходната алея пред Община Варна. На събитието присъствали и журналисти, които отразили събитието и заснели поставените вещи. Щом видели събиращите се хора пред Община Варна, служители в отдел „Управление на отпадъците“ при Община Варна пристъпили към проверка на протестиращите, като поискали съдействие от органите на Общинска полиция – Варна. На място бил изпратен екип на Общинска полиция - Варна, с чиято помощ служителите в отдел „Управление на отпадъците“ при Община Варна пристъпили към съставяне на фишове за санкциониране на протестиращите по Наредбата за управление на отпадъците при Община Варна, за това, че са поставили чували и кашони с отпадъци пред сградата на общината. Протестиращите граждани възразили срещу съставянето на фишове, поради което служителите на отдел „Управление на отпадъците“ при Община Варна пристъпили към съставяне на АУАН. Служителката в отдел „Управление на отпадъците“ при Община Варна – Е.С., съставила срещу П. АУАН № 000782/03.08.2022 г., в който описала допуснатото, според нея, нарушение на чл. 10, т. 1 вр. с чл. 118, ал. 1, т. 1 НУОТОВ, като посочила, че П. е изхвърлил отпадъци от картонени опаковки на пешеходната алея пред Община Варна. След съставянето на актовете, протестиращите лица, в това число и Г.П. си тръгнали заедно с носените от тях чували и торби с опаковки и кашони.

Предвид доказателствата по административнонаказателната преписка, както и тези, събрани в хода на въззивното производство, и след подробен анализ на приложимата правна регламентация въззивният съд приема, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение. Въззивният съд се е позовал на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, според които както в АУАН, така и в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението, да са посочени конкретните обстоятелства, при които същото е извършено, както и да са посочени съставомерните признаци на нарушението от субективна и обективна страна. РС – Варна приема за безспорно, че П. е носел със себе си пакет, оставил го е на пешеходната алея пред Общината за кратко време и после отново е взел пакета си. Изложено е, че административнонаказващият орган не е изяснил какво точно е имало в пакета, оставен от П., и дали това действие съставлява нарушение на НУОТОВ, доколкото от свидетелските показания не се установява точно какъв багаж е оставил П. на земята и какво е съдържал пакета. Прието е, че в НП не фигурира описание на нарушението, което е съществен реквизит, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Предвид това, че нарушителят се защитава срещу фактите, а не срещу правната квалификация на нарушението, липсата на фактическо обвинение ограничава възможността нарушителят да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен. Съответно съдът е възпрепятстван да извърши проверка има ли извършено нарушение и правилно ли е квалифицирано същото.

Изложени са мотиви, че при издаване на НП неправилно е приложен материалният закон. Както в административнонаказателното производство, така и пред съда не са събрани доказателства, че действително пакетът, носен от П. е бил изхвърлен на неразрешени за това места. Пояснено е, че за да е налице изпълнително деяние „изхвърлил на неразрешените за това места“ е необходимо отпадъкът да е изоставен от носителя му на неразрешено място, а не същият да го е поставил само временно на улицата, бордюра, алеята, каквито безспорно са всички събрани по делото доказателства. Прието е, че не са събрани доказателства за осъщественото деяние от субективна страна. Позовал се е на чл. 3 от НУОТОВ, според която разпоредба кметът на Община Варна организира и контролира дейностите по управление на отпадъците на територията на общината, като разработва и изпълнява програма за управление на отпадъците на територията на общината. Поради това въззивният съд е приел, че целта на П. не е била да си изхвърли боклука на неразрешено място, а да изрази своето отношение към дейността на общинската администрация, организираща и контролираща сметосъбирането и сметоизвозването в града. С обжалваното решение в полза на Г.П. са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

Решението на РС - Варна е правилно и законосъобразно.

Изводите на районния съд се основават на обективно изследване на всички обстоятелства по делото, които се установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. Въззивният съд е извел правилно фактите, установяващи се от доказателствата по делото и правилно ги е отнесъл към приложимите правни норми. На основание чл. 221, ал. 2 АПК съдът препраща към мотивите на въззивната инстанция.

Изложените в касационната жалба твърдения и позоваване на § 1, т. 17 от ДР на ЗУО, представляват обстоятелства от фактическата обстановка, която е следвало да бъде описана в НП, а не едва пред касационната инстанция да се изясняват фактите за установеното нарушение. Целият етап от извършване на проверката, какви предмети/отпадък са били проверени, съответно какво е установено като нарушение, е следвало да бъдат описани в НП и наказаното лице да разбере какво нарушение му се вменява, респ. за какво е ангажирана административнонаказателната му отговорност, както и да организира защитата си.

Въззивният съд правилно е отчел, че от събраните по делото доказателства не се установява, че санкционираното лице е осъществило състав на нарушение по чл. 10, т. 1 НУОТОВ, при това както от обективна, така и от субективна страна. П. е участвал във „флашмоб“, целящ публично манифестиране на определено обществено недоволство от проблем около сметосъбирането на територията на град Варна. Кашоните и торбите са били използвани именно във връзка с това мероприятие, като след неговото провеждане са били отнесени от участниците в него, включително и от П.. Липсват каквито и да било доказателства П. да е изхвърлил отпадъци на неразрешено място, както и да е искал или допускал замърсяването на мястото, където са били, респективно – по какъвто и да е начин да е нарушил забраната по чл. 10, т. 1 НУОТОВ, както от обективна, така и от субективна страна. Административно наказание се налага на нарушителя за конкретно извършено от него нарушение, а в случая не се установява да е извършено такова.

Видно от доказателствата събрани пред въззивния съд – снимков материал, кашоните поставени на пешеходната алея пред общината са празни, съответно неправилно са определени, като отпадъци. Административнонаказващият орган в НП е описал изпълнителното деяние като изхвърляне от П. на отпадъци от опаковки, което противоречи на събраните доказателства. От снимковия материал се вижда, че има поставени чували и празни кашони, а от свидетелските показания на Е.С. се установява, че лицата са оставили торби с отпадъци. Не става ясно дали съдържанието на чувалите е било разпръснато или само са били поставени чувалите на пешеходната алея пред Община Варна, като не е установено от АНО какво всъщност има в чувалите.

Относно наведените от касатора доводи, че мероприятието е извършено при неспазване на изискванията за провеждането му по Закона за събранията, митингите и манифестациите: Същите са ирелевантни и неотносими за спора в настоящото производство, доколкото евентуални нарушения в тази насока са извън неговия предмет. Неправилно с касационната жалба е прието, че след като провеждането на процесното събитие е „незаконосъобразно“, то в „изпълнение“ на служебните си задължения, АНО е издал обжалваното НП. Двете изпълнителни деяния провеждане на събитие по Закона за събранията, митингите и манифестациите и забраната по чл. 10, ал. 1, т. 1 НУОТОВ не са взаимосвързани, същите са различни деяния и имат различен фактически състав и цели.

Касаторът бланкетно е посочил, че решението е неправилно, като не са изложени конкретни твърдения в тази насока. Съдът не установява наличие на нарушение на съдопроизводствените правила, които да са основания за отмяна на обжалваното въззивно решение.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожност му.

Следва решението на РС - Варна да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Г.Т.П. съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, определено съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възражението на касатора за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, доколкото претендираното такова от процесуалният представител на ответника е в минимален размер съгласно цитираната наредба.

На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 30 от 06.01.2023 г. по АНД № 20223110203872/2022 г. на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Г.Т.П. сумата в размер на 400 (четиристотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:	МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
	Членове:	ТАНЯ ДИМИТРОВА ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ