РЕШЕНИЕ
№ 6286
гр. София, 23.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110101256 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание по чл. 439 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Л. Ц. Г.
срещу „Софийска вода” АД.
Ищцата Л. Ц. Г. е предявила иск за признаването за установено по отношение на
ответника „Софийска вода” АД, че не му дължи сумите по издаден изпълнителен лист
от 02.04.2014 г. по ч. гр. дело № 21187/2013 г. въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение, а именно: 550,41 лева, представляваща главница за периода от 07.12.2011
г. до 03.10.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2013
г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 101,39 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 06.01.2012 г. до 02.08.2013 г., както и сумата от 75 лева
разноски по гр. дело.
Твърди се в исковата молба, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № по описа на ЧСИ С. Сочи, че на 21.07.2014 г. бил
наложен запор върху банковите й сметки и трудово възнаграждение, на 10.07.2017 г.
отново бил наложен запор върху банковите сметки и получаваното от нея трудово
възнаграждение. Сочи, че след тази дата нито били подавани молби от взискателя, нито
били извършвани изпълнителни действия от съдебния изпълнител. Ето защо намира, че
изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, считано от 10.07.2019 г. Сочи,
че актът на съдебния изпълнител за прекратяването има само декларативно, а не
конститутивно действие, както и че същият е длъжен служебно да вдигне всички
запори и възбрани. Твърди, че след последното извършено изпълнително действие на
10.07.2017 г. е изминал период, по-дълъг от пет години, поради което задълженията са
погасени поради изтекъл давностен срок. Моли да бъде установено, че не дължи
процесните суми поради погасяването им по давност. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът признава предявения иск, като моли съда
да постанови решение при условията на чл. 237 ГПК. Сочи обаче, че по делото е
1
налице плащане на сума в размер на 194 лева, представляваща част от общия дълг от
1834,72 лева. Сумата била преведена от съдебния изпълнител по сметка на ответника
на 07.12.2015 г., преди да е настъпила перемпция на изп. дело, поради което била
платена на годно основание. Ето защо счита, че по отношение на платената сума
отрицателният установителен иск е недопустим, респ. неоснователен. Претендира
разноски.
По възражението на ответника за частична недопустимост на
производството:
Ответникът счита, че производството по делото е недопустимо за сумата от 194
лева, тъй като същата е събрана в изпълнителното производство. Възражението е
неоснователно. Видно от представената по делото екранна разпечатка от платформата
на ЧСИ Сия Халаджова по изп. дело действително е събрана сумата от 194 лева, но от
частта, отразяваща плащанията, се установява, че сумата е използвана за погасяване на
разноски по изпълнителното дело, които не са предмет на настоящото производство.
Освен това, от приетото по делото копие на изп. дело, част от което е и изпълнителният
лист, е видно, че върху него няма извършени отбелязвания от съдебния изпълнител за
погасени суми, поради което следва да се приеме, че сумите, отразени в ценната книга
не са погасени поради плащане, респ. събрани суми вследствие на предприети
изпълнителни действия. Предявеният иск е допустим.
По основателността на иска:
С депозирано от ищцата становище с вх. № 60859/06.03.2023 г. същата е
направила искане да бъде постановено решение с оглед направеното от ответника
признание на иска.
За да бъде постановено решение по реда на чл. 237 ГПК, следва ответникът да
признае иска, признатото право да не противоречи на закона или на добрите нрави,
както и да е признато право, с което страната да може да се разпорежда. В случая
всички предпоставки са налице, поради което искането следва да бъде уважено.
По аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК, решението не се мотивира по същество, като
съдът само следва да укаже, че то се основава на признанието на иска.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „Софийска вода”
АД следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 450 лева
/държавна такса от 50 лева и адвокатско възнаграждение от 400 лева/ съобразно
представен списък на разноските по чл. 80 ГПК. Неоснователно е искането на
ответника да не бъде осъждан за разноските по делото, тъй като са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК. Съгласно посочената разпоредба, ако ответникът
с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските
се възлагат върху ищеца. Предпоставките са кумулативни, като само пизнанието на
иска не е достатъчно, за да бъдат възложени разноските на ищеца. Ответникът се е
снабдил с изпълнителен титул за процесните суми, поради което с поведението си е
дал повод за завеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК, че Л. Ц. Г., ЕГН
********** не дължи на „Софийска вода” АД, ЕИК ********* сумите по
изпълнителен лист от 02.04.2014 г. по ч. гр. д. № по описа на СPC, както следва:
2
550,41 лева, представляваща неизплатена сума за потребена вода през периода от
07.12.2011 г. до 03.10.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.12.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 101,39 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 06.01.2012 г. до 02.08.2013 г., както и
сумата от 75 лева разноски по ч. гр. дело.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Софийска вода” АД, ЕИК ********* да
заплати на Л. Ц. Г., ЕГН ********** сумата от 450 лева разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3