№ 6992
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20241100504984 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. Р. Д. срещу решение № 12996 от
24.07.2023 г., допълнено с решение № 4125 от 07.03.2024 г., постановени по
гр.д. № 51022/2022 г. на Софийския районен съд, ГО, 92 състав, с което са
изменени постановените мерки относно упражняването на родителските
права, режима на личните отношения и издръжката на децата Н. С. и М. С., и
е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата
Н. С. и М. С. на бащата Н. Х. С., постановено е децата да живеят при бащата, а
на въззивницата (майка на тези деца) е определен режим на лични отношения
с децата и същата е осъдена да заплаща на всяко едно от децата си месечна
издръжка в размер на по 195 лева, считано от привеждане в изпълнение на
решението за родителските права. С допълнителното решение е прекратена
издръжката, дължима от бащата на децата.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като са изложени
1
съображенията за това. Въззивницата моли да се отмени решението и да се
постанови друго, с което исковете по чл. 59, ал. 9, във вр. с чл. 127, ал. 2 СК на
Н. Х. С. срещу нея за промяна на мерките относно упражняването на
родителските права над децата Н. С. и М. С. да се отхвърлят.
В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника си адв.В. пледира
за отмяна на атакуваното първоинстанционно решение, а в случай, че съдът не
намери основания за неговата отмяна, моли да се постановен съдебен акт,
който да насърчава срещите между майката и децата, с оглед изявеното от тях
желание да виждат майка си. Акцентира върху това, че майката не спира да се
интересува от децата си, по отношение на които по никакъв начин не е
проявила агресия.
Не претендира разноски.
Въззиваемата страна Н. Х. С. оспорва изцяло изложеното в жалбата и
моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. В съдебно
заседание, чрез пълномощника си адв.Б., пледира за потвърждаване на
атакуваното първоинстанционно решение. Акцентира върху това, че към
момента майката трудно общува с децата, като до момента нито веднъж не се
е възползвала от предоставената й възможност да общува с тях в Контактен
център. Декларира готовността си да съдейства за осъществяване на
подходящи контакти между майката и децата.
Не претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК
от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на
въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и
доводи по делото, приема за установено следното:
С решение от 29.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 10118/2018 г.
Софийски районен съд, ІІІ ГО, 84 състав е утвърдил постигнатото между
страните споразумение по чл.127, ал.1 СК, по силата на което родителските
права по отношение на децата им Н. С. и М. С. са предоставени за
упражняване на майката Д. Р. Д., при която е определено местоживеенето на
двете деца, на бащата Н. Х. С. е определен режим на лични контакти с двете
деца всяка първа и трета седмица от месеца от 18:00 часа в петък до 18:00 часа
в неделя (с преспиване на децата при бащата), 30 дни през лятото по време,
2
което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, всяка четна
календарна година през Коледните и Великденските празници, всяка нечетна
календарна година през Новогодишните и Майските празници, всяка четна
календарна година децата да прекарват рождените си дни с бащата, всяка
година на рождения ден на бащата, както и по всяко друго време, след
предварителна уговорка с майката, като не пречи на режима на децата, и
бащата е осъден да заплаща на всяко едно от децата месечна издръжка в
размер на по 500 лева, считано от влизане на решението в сила до настъпване
на причина за изменение или прекратяване на издръжките.
С атакуваното пред настоящата инстанция решение от 24.07.2023 г. по
гр.д.№ 51022/2022 г. на СРС, ГО, 92 състав, са изменени мерките относно
упражняването на родителските права по отношение на децата Н. С., роден на
**** г., и М. С., роден на **** г., определени с решението от 29.01.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 10118/2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 84 състав, влязло в сила
на 29.01.2019 г., както следва: родителските права над децата Н. и М. са
предоставени за упражняване на бащата Н. Х. С., при когото децата да живеят,
с право на майката Д. Р. Д. да вижда децата два пъти месечно по четири часа,
като срещите се осъществяват в Детски контактен център, адрес: гр. София,
кв. "Хиподрума", ул. "****, телефон: **** и ****, email:
opendoor_centre@hotmail. bg - З.М., като контактите следва да се осъществяват
в ден и час, определени от г-жа З.М. или посочен от нея експерт, освен ако
психолог прецени, че срещите биха навредили на децата, като следва
предварително да уведоми страните за продължителността на съответните
срещи. Първоинстанционният съд е осъдил майката да заплаща на всяко едно
от децата си месечна издръжка от по 195 лева, считано от привеждане в
изпълнение на решението за родителските права, ведно със законната лихва за
забава, осъдил е Д. Р. Д. да заплати на СРС държавна такса от 280.80 лева
върху издръжката на децата, и е допуснал предварително изпълнение на
решението относно присъдената издръжка. С допълнителното решение от
07.03.2024 г., СРС е прекратил, считано от влизане в сила на решение №
12996/24.07.2023 г. по гр.д.№51022/2022 г. на СРС, 92 състав, присъдената с
решението от 29.01.2019 г. по гр.д. № 10118/2018 г. на СРС, 84 състав,
месечна издръжка от по 500 лева, дължима от бащата на всяко от децата Н. и
М.,
Според чл. 59, ал. 9, във вр. с чл. 127, ал. 2 от СК, ако обстоятелствата се
3
изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция
"Социално подпомагане" или служебно може да измени постановените по-
рано мерки относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката му и да
определи нови. Правната възможност да се изменят мерките в зависимост от
настъпили промени в обстоятелствата е израз на грижата за охрана правата на
децата. Тя е конкретно приложение на принципа за всестранна защита на
децата, поради което наред с родителите и съдът следи служебно за
ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на родителските
права. Избирането на тези мерки цели правилното развитие на децата, поради
това, ако обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за ефикасността
на избраните мерки поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно с
изменените обстоятелства. Не винаги изменените обстоятелства съставляват
изменение на предишните приети обстоятелства, а може да бъдат и съвсем
нови или да са обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната
рационалност. От значение по чл. 59, ал. 9 от СК са както измененията,
засягащи обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение, така и
измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на
практика мерки по упражняване на родителските права. По вътрешното им
съдържание тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма.
Във всички случаи обаче съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се
отразяват на положението на детето (децата) и на ефикасността на мерките,
които определят същото. Съзнателното задържане на детето след влизане в
сила на решението, с което са определени досегашните мерки, не съставлява
основание за нови мерки в полза на виновния за това положение родител.
Настоящият съд напълно споделя подробно установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи
относно изменилите се обстоятелства, налагащи промяна на мерките досежно
упражняването на родителските права по отношение на децата Н. С. и М. С.,
въз основа на доказателствата в първата инстанция, поради което не намира за
необходимо да преповтаря тези изводи. Първостепенният съд е изложил
мотиви, в които е анализирал събраните доказателства и е посочил в какво се
състои изменението на обстоятелствата, а именно компрометираната връзка
на децата с майката, поради затруднена комуникация помежду им и
нездравата среда, в която майката е отглеждала децата, вследствие влошеното
4
й психично състояние, както и че бащата разполага с необходимия родителски
капацитет, добра подкрепяща среда и материални възможности, за да полага
адекватни грижи за децата. Въззивният съд споделя тези мотиви на
първоинстанционния съд и препраща към тях (чл. 272 от ГПК).
Пред настоящата инстанция са представени социални доклад на ДСП –
Красно село, в които са отразени установените от първостепенния съд
обстоятелства – полаганите и към момента преки и непосредствени грижи за
децата от бащата, при съвместното им живеене, в тристайно жилище, с
изключително добри условия за отглеждане на децата. В социалните доклади
е отразено и установеното при актуално социално проучване, че базовите
потребности на децата са напълно задоволени; бащата полага необходимите
грижи, съобразно здравните и образователни нужди на децата; осигурил е на
децата подходяща жизнена среда и битови условия, като в хода на социалното
проучване е наблюдавана добре изградена връзка баща-деца. Отразено е, че
бащата развива собствен бизнес в сферата на охраната и сигурността, като е
декларирал месечни доходи в размер на около 7 000 лева. Констатирано е, че
бащата не възпрепятства контактите между децата и майка им, а напротив -
стимулира ги. Наред с това в социалните доклади са отразени и получените
данни от личния лекар на децата за полаганите от бащата грижи за тях, и от
служители от учебното заведение на децата, според които децата имат
отлични резултати в училище, за тях се полагат адекватни на потребностите
им както емоционални, така и материални грижи. През учебната 2024/2025 г.
децата са ученици в 7 клас на 63-то Основно училище "Христо Ботев", което
редовно посещават, винаги в чист и спретнат вид, напълно адаптирани,
спокойни и с отлични оценки. Класният ръководител на децата е определил
бащата като ангажиран и отговорен в грижите за синовете си, а майката - като
непълноценен родител. Директорът на учебното заведение е споделила със
социалните работници, че тя и нейни служители са тормозени от
„психичноболната майка“ на Н. и М.. За отправяни заплахи от майката е
споделил и класния ръководител на децата.
В рамките на реализираното посещение в жилището на бащата
социалните работници са установили децата във видимо добро общо
здравословно и психо-емоционално състояние, жизнени и усмихнати.
Наблюдавали се много добре изградена връзка между тях и баща им.
Последният разпознавал нуждите на своите деца и демонстрирал загриженост
5
и обич към тях. Бащата е изразил желание за родителско сътрудничество и
желание за активна родителска връзка. Съобщил е данни, че въпреки
психичното състоянието на майката не е прекъсвал комуникацията с нея,
както и съжалението си, че майката не признава за проблема си и не се лекува.
В социалния доклад на ДСП-Перник, постъпил във въззивната
инстанция, също е отразено, че децата М. и Н. С.и се отглеждат от техния
баща - Н. Х. С. в гр.София, като Отдел „Закрила на детето“ при ДСП - Перник
никога не е работил по случаи на децата, и до момента не е участвал в
съдебни заседания по граждански дела, водени от родителите им. Отразено е
споделеното от майката в хода на социалното проучване, а имено, че майката е
оспорила качеството на полаганите за децата грижи, заявила е, че децата са с
наднормено тегло, а здравословните им проблеми са неглижирани.
Представила е медицинска документация за поставена на детето Н. диагноза –
астма, както и за хоспитализация на последното в лечебно заведение през
2016 г., рецептурна книжка; ЕР на ТЕЛК № 3632/08.11.2016г. със срок до
01.11.2018 г. (неприети в ДСП-Перник). Заявила е, че е принципен човек,
майка на две деца и не е психично болна, представила е и медицинско
свидетелство.
Отразено е, че социалните работници от ДСП-Перник не са извършили
посещение на адреса по местоживеене на майката, тъй като същата не е
осигурила необходимия достъп до жилището, въпреки предварително
направена уговорка. Отразено е, че апартамента на г-жа Д. се намира в нов
жилищен блок в един от кварталите на град Перник, с много добра
инфраструктура и местонахождение. Към момента на проверката майката е
споделила, че полага труд по трудово правоотношение, с работното й време е
от 9:00 ч. до 18:00 ч., при месечно възнаграждение в размер на 2 000 лева.
Съобщила е, че не общува с роднини, тъй като не ги обичала. Твърдяла е, че
родителите й са упражнявали насилие върху нея (показала е медицински
документи). Заявила е, че има приятели, но нямала време за тях, както и че
няма и не би имала нужда от подкрепяща среда. Майката е твърдяла, че от две
години и половина не контактува с децата си, както и че наскоро бащата ги
завел в дома й, но срещата продължила само 20 минути. Поддържала е, че
върху нея е упражнявано насилие, че бащата я е заплашвал, че няма да види
6
повече децата, ако не разреши децата да пътуват на екскурзии извън страната.
Споделила е, че поради подобни причини е лекувана в психиатрично
отделение. С цел улесняване връзката на майката с нейните деца е предложено
ползване на социална услуга, която Д. отказала, защото не желаела хора с
"омачкани тениски" да посещават дома й и да я наставляват.
Добавено е, че по отношение на отдел "Закрила на детето" към ДСП-
Перник майката е откликвала на отправени покани за срещи в отдела, но всяко
нейно посещение било последвано от жалби, тъй като според нея нарушената
връзка с децата й била по вина на отдел „Закрила на детето“. Така подадените
жалби вече били над 30.
Социални работници от ДСП-Перник не са наблюдавали
взаимоотношения между майката и децата.
Въззивният съд е изслушал двете страни, децата М. и Н., приел е
заключение на допуснатата съдебно психологична - психиатрична експертиза,
приобщил е към материалите по делото освен обсъдените по –горе социални
доклади на ДСП-Красно село и ДСП-Перник, и доказателства за доходите на
родителите, както и такива, за наличие на кредитни задължения на майката.
При изслушването пред въззивната инстанция по реда на чл.59, ал. 6 СК
Д. Р. Д. е заявила, че е 44 г., но се чувствала като на 90 г., тъй като съпругът й е
съсипал живота й с тежките дела, които непрекъснато образувал. Д. работела,
работното й време било от 9 ч. до 18 ч, като събота и неделя почивала.
Живеела в гр. Перник, сама, в собствено жилище. Жилището закупила с
намерение в него да отглежда децата си, и то се състояло от коридор, баня с
тоалетна, кухня и хол, детска стая, тераса и спалня, обзаведено било с всичко
необходимо. Кухнята закупила с кредит в размер на 26 хиляди лева, имала
необходимите уреди и мебели за децата. В грижите за децата разчитала
единствено на себе си. През 2016 г. въззиваемият насилствено я натикал в
психиатрия, като полицейски служител я е накарал да подпише
„доброволното“ си настаняване там. Това е рефлектирало върху нейното
положение и образ, като майка, жена, както във взаимоотношенията й,
включително с децата. Срещала е трудности в намирането на работа, заради
това, че била лежала в психиатрия. Години наред са я тъпкали с хапчета. Не
поддържала контакти с родителите си, защото те искали пак да я вкарат в
психиатрия. Имала приятели и съседи, но обикновено не разчитала на тяхната
7
помощ, тъй като била в добро здраве. Добавила е, че и към момента, въпреки
развода, въззиваемият я тормозил, ходел в жилището й, а наскоро опитал да й
чупи пръстите на ръцете, счупил й автомобила, пращал съседи да я тормозят.
От 2022 г., когато децата са били отнети от нея насилствено с полиция, ги била
виждала три или четири пъти. Не можела да вижда децата в Контактен
център, защото нямала средства да заплати услугата, но и не разполагала с
време да изпълнява изискванията на човека, който насила я настанил в
психиатрия. Живеела в Перник, като всеки ден пътувала до София, кв.
Студентски град. От 08:30 часа била на работното си място и отговаряла за
160 деца като медицинска сестра. Бащата никога не бил полагал подобни
грижи. Смята, че последният се опитвал да ограничи контактите й с децата,
непрекъснато поставял бариера между тях. Смята още, че бащата не полага
адекватни за децата грижи, едното й дете било пребито от бай, а на въпросите
й по този повод, бащата казал: „Млъкни защото ще те натикам в лудницата. Не
ми задавай излишни въпроси“. Наред с това смята, че по подадените от нея
жалби пред социалните служби не се вземало отношение поради натиск от
страна на бащата.
При изслушването от въззивиня съд по ред а на чл.59, ал.6 СК Н. Х. С. е
заявил, че няма нова партньорка. Живеел с децата в кв.Княжево, в тристаен
апартамент, състоящ се от всекидневна, спалня, детска стая за децата, две
тераси и кухня. Заедно с баща си развивали собствен бизнес и нямал
фиксирано работно време, разполагал с достатъчно време да се грижи за
децата. Декларира месечен доход в размер на около 7 000 лева. Споделя за 5-6
приятелски семейства, с чийто деца синовете му били в приятелски
отношения, и постоянно пътували заедно. В грижите за децата можел да
разчита на своя брат, на племенниците си, на снаха си, на своите родители,
както и на родителите на Д. Д.. Децата всяка седмица се виждали както с баба
си и дядо си по бащина линия, така и с баба си и дядо си по майчина линия.
Смята, че към момента синовете му трябвало да контактуват с майка си, но в
присъствието на социален работник или на психолог. Споделя за случай (на 1
юни), в който по уговорка закарал децата пред блока на майката, но след
половин час те му написали съобщение да отиде да ги вземе. Добавя, че
майката слязла с децата пред колата, развикала се и започнала да му блъска
колата. След 2 часа получил обаждане от полицията в Перник, че Д. е пуснала
жалба там. Срещата била преживяна тежко от децата. Споделя още, че от 2
8
години и 2 месеца, децата постоянно живеели при него, чувствали се спокойно
в дома му, поради което, именно, изразявали желание да живеят с баща си. С.
се грижил за образователните нужди на децата, водил ги на курс по английски
език, на спорт, като предстояло да започнат да посещават и подготвителни
курсове за матурите по Български език и Математика. Първоначално децата,
след като се установили да живеят при него, отказвали да се виждат с майка
си. След постановяването на привременни мерки се обаждал в Контактния
център, в който децата следвало де се виждат с майка си, но от там му казали,
че тя не се е свързвала с тях, затова и той спрял да се обажда. Подчертава, че
Д. никога не е пожела да се свърже с Контактния център, където трябвало да
се вижда с децата, а само казвала, че той не й разрешава да се виждат. Водил
децата при майката за Бъдни вечер, но пак завършили в полицейското
управление, след което децата около месец не искали да контактуват с майка
си. Последно майката отказала да пусне децата да пътуват в чужбина .
Детето М. С. при изслушването по реда на чл.15 от ЗЗДет е заявил, че от
почти три години живее с баща си и брат си, с които се разбира много добре.
Радостите и тревогите си споделял с баща си, който му помагал и за
домашните при нужда. Заявява, че по собствено желание е отишъл да живее с
баща си, защото при него се чувствал по-спокойно, отколкото при майка му.
При баща му нямало скандали по цяла вечер. Категоричен е в желанието си да
живее при баща си, при който се чувствал по добре. Заявява също така, че
обича майка си и иска да се вижда с нея, но когато тя се оправи. Според него
майка му имала проблеми, а той страдал като я гледа така. Не му било приятно
да гледа майка си в това състояние. Смята, че би се чувствал по –добре, ако се
вижда с майка си в защитена среда. Иска да се вижда с майка си когато тя
оздравее и когато е наред, да си говорят нормално. Със сълзи на учите добавя,
че се е опитвал, да се вижда с майка си, но с нея нямало разговор, тя винаги
обяснявала едни и същи неща, като в момента не му било приятно да я вижда.
Споделя за изключително добрите си взаимоотношение както с баба си и дядо
си по майчина линия, така и с тези – по бащина линия. В училището, в което
сега учел имал приятели, имал и приятели и в квартала, в който живеел. Бил с
добър успех.
При изслушването по реда на чл.15 от ЗЗДет детето Н. С. на свой ред е
заявил, че по собствено желание е отишъл да живее при баща си, при когото
се чувствал по –спокойно и му било по-приятно. Живеели тримата – той,
9
баща му и брат му и се разбирали добре. Разбирал се добре и със всичките си
баби и дядовци. За сега искал да живее при баща си. Баща му поддържал
връзка и с родителите на майка му, от които майка му се е откъснала ( не
говорила с никой от близките си). Споделя желанието си да се вижда с майка
си, ако тя се оправи, двамата да водят нормален разговор. В нейно присъствие
се чувствал неспокоен, изгубил доверието си към нея. Споделя, че преди да
отидат с брат си при баща им, майка му се грижила за тях, грижила се добре
за тях, купувала им нещата, които искат, но проблемът бил в това, че викала
твърде много. Изведнъж се изнервяла, за най - малките неща се дразнела,
избухвала. Когато били малки се случвало майка им да ги пошляпва, за
разлика от баща му, който никога не ги бил удрял. Искал да вижда майка си в
присъствието на социален работник, докато се подобри състоянието й.
Добавя, че с брат си учат в 63 ОУ „Христо Ботев“, в 7 клас, като възнамеряват
да кандидатстват в 32-ро средно училище ( „Св.Климент Охридски“).
От заключението на съдебно психологичната -психиатрична експертиза
се установява, че родителският капацитет на майката понастоящем е напълно
сринат (поради наличието на актуално и клинично манифестирано тежко
психично разстройство), като поради клиничното си състояние тя не е
способна да разпознае, отговори и обезпечи нито една развитийна и
емоционална потребност на децата. В противовес на това, според експертите,
бащата демонстрира добър родителски капацитет и годност да посрещне
нуждите на децата и да ги обезпечи по адекватен начин. Установява се, че
децата се чувстват несигурни с майка си в състоянието, в което тя се намира в
момента. Въпреки, че са травмирани от взаимоотношенията с нея, и двете деца
се надяват състоянието й да се промени. Вещите лица са категорични, че към
момента момчетата усещат сигурност и емоционална подкрепа от баща си,
доверяват му се повече. В експертното изследване са установени данни
(както от проективните методики, така и от непосредствено наблюдаваните
реакции и споделени преживявания), че болестно повлияното поведение на
майката наранява децата – причинява психологически травматизъм у тях.
Според експертите, при М. преобладава пасивно-депресивният емоционален
регистър – детето е тъжно, объркано, изпитва угризения и вина за случилото
се у дома, чувства се изоставен и метафорично сякаш е преживял загуба
поради смърт на близък човек. Изпитва силен страх от изоставяне.
Положителни преживявания детето е посочило във връзка с миналото, преди
10
загубата на близкия човек, т.е. майката, която е имал и познавал преди,
когато семейството е било щастливо, и вторият път, когато споменавал, че
бащата е доволен от своя син. При Н. експертите са отчели емоции предимно
от пасивно-депресивния регистър с подчертано чувство за вина у детето,
както и от страхово-тревожния регистър – той се чувства тъжен, виновен,
недостатъчно добър, разочарован, уплашен, емоционално „замръзнал“
(признаци на травматизъм от отминал период). Родителско отчуждение
(parental alienation) не е наблюдавано, не е наблюдавано наличие на отказ на
децата от общуване с единия родител без никакви съществени причини. При
М. и Н. са налице нарушения във взаимоотношенията (parental estrangement)
между тях и майката. При това нарушение във взаимоотношенията децата
отхвърлят майка си поради основателна причина – възприета от тях
незаинтересованост на майка им към тях, неспособността на майката да
разговаря с тях, мнителността и подозрителността й към тях, обвиненията й
към тях, назидателния й тон и заплахите й, че ще вкара баща им в затвора.
Експертите са категорични, че болестно повлияното поведение на майката
наранява децата (причинява психологически травматизъм у децата). В
резултат на всичко това към момента на психологическото изследване се
наблюдавала склонност при М. и Н. да заемат позицията на бащата в
родителския конфликт, тъй като го възприемали като предсказуем, защитаващ
и подкрепящ. Закономерно защитно поведение според вещите лице е децата да
отказват да поддържат отношения и да избягват да прекарват време с човек,
когото възприемат като злоупотребяващ с ролята си на родител. При децата е
установен конфликт на лоялност към двамата им родители, като вещите лица
са уточнили, че конфликтът на лоялност по дефиниция възниква, когато
децата се опитват да поддържат положителни отношения и с двамата си
родители, дори когато те са в конфликт помежду си. Колкото по-тежък е
конфликтът между родителите, толкова по-интензивен е конфликтът на
лоялност при всяко едно дете, което води до когнитивен дисонанс –
дискомфортно психично състояние, възникващо, когато детето трябва да
побере в ума си две версии за нещата, които са несъвместими или
противоречиви.
По отношение на личностовите характеристики на родителите като
темперамент, интелект, емоции, реакции, контролируемост, агресивност,
склонност към лъжи и манипулационни внушения, вещите лица са установили
11
обективна невъзможност на майката да контролира емоциите си, отчитайки
контекста. Налице е подчертана емоционална лабилност, нарушен
самоконтрол, нисък фрустрационен толеранс, лесна раздразнителност и
избухливост, негативни проекции спрямо експертите, генерализации (които са
форма на когнитивно изкривяване и нарушено интерпретиране на фактите от
реалността чрез приписване на характеристики и намерения у другите, които
не са обосновани с факти, а са направени единствено на базата на допускания
и предположения, които обаче не се подлагат на проверка, а директно се
възприемат от майката като истина, спрямо която се реагира, от което
произтичат поредица неадекватни поведенчески реакции). Вещите лица са
категорични, че мисленето на майката е паралогично (симптом за нарушена
способност правилно да възприема и интерпретира фактите от реалността,
респ. болестно повлияна способност да реагира и моделира поведението си в
съответствие с фактите от реалността), асоциациите й са крайно, улеснени,
лесно се приплъзва от тема на тема, изложенията й - неконсистентни,
разхвърляни, хаотични, непоследователни; мисленето като цяло е ускорено,
доминиращият афект е гняв, обективно непровокиран, на който дава израз без
задръжки, отправя с лекота необосновани обвинения, както към експертите,
бащата и децата, така и към целия български народ, подчертана тенденция да
генерализира (отново механизъм за когнитивни изкривявания); поведението
се характеризира с импулсивност и несъобразяване с контекста, подтикова
улесненост и взимане на решения под влияние на афект, който макар и
физиологичен в същността си, е болестно усилен и труден (до невъзможност)
за овладяване, липсва вътрешна борба на мотиви и контрамотиви при взимане
на решения и правене на избори, реакциите са “късосъединителни”,
импулсивни, афектно мотивирани. Регистрирани са изказвания, индикативни
за нереалистично повишен самооценка, мегаломанна представа за себе си
(значително надценяване на собствената значимост), както и враждебна
(параноидна нагласа) към другите и света като цяло. Всички тези особености
според експертите са характерни за т.н. маниен синдром,който са уточнили,
че се среща при група психични заболявания, обединени от названието
„Афективни разстройства”. Уточненто е, че е специфично при „Афективните
разстройства“ наличието на количествени и качествени нарушения в
множество психични сфери и модалности, а именно: количествени и
качествени нарушения в мисленето/когнитивните функции, в емоции/афект, в
12
подтиковата сфера/волевия контрол. Направено е заключение, че в конкретния
случай се касае за манийно състояние, което се характеризира с
подтикова улесненост, импулсивност, нарушен контрол върху импулсите и
афекта, респ. емоционална лабилност, лесна раздразнителност, нарушения в
мисленето (ускорен мисловен процес, улеснени асоциации, когнитивни
изкривявания, генерализации, проекции, погрешни интерпретации и
съждения, свръхценни до налудни мисли с мегамоланен и параноиден
облик). Манийният синдром е форма на афективно разстройство.
Афективните разстройства, при които освен количествени промени се
наблюдават и качествени нарушения във волята, мисленето и емоциите,
попадат в групата на т.нар. „Психотични разстройства“. Психотичните
разстройства отговарят на понятието разстройство на съзнанието, като в
конкретния случай при майката са налице данни за продължително
разстройство на съзнанието и представлява продължителна душевна болест,
която представлява обективна пречка за безопасно упражняване на
родителските права от нейна страна. При бащата са установени изразени
умения за логични анализи, както на ниво конкретна логика, така и на ниво
абстрактна логика. При него са отчетени наблюдателност, съобразителност и
гъвкавост / комбинативност на ума. Използва натрупания потенциал от
знания, фантазията си и своя житейски опит. Установена е при него средна
интелигентност, с добра годност за понасяне на напрежение и стрес. Добра
годност за емоционален резонанс към преживяванията и проблемите на
другите. Бащата също има загатнати болезнени преживявания в отминал
период /празнота и раздяла/, които преработва по зрял начин, чрез
концептуализиране и метафори, трансформирайки ги по този начин в
позитивен (ценен, полезен) преживелищен опит ; като проблем при него е
регистриран - фокусирано справяне /преосмисляне или ефективно действие
за справяне с проблема/. Налице е изразен самоконтрол върху отреагирането
на афекта и прогнозиране/отчитане на възможните негативни последици от
собственото поведение. Бащата е демонстрирал позитивна самооценка за
собствените емоционални преживявания и придобити умения да
преодолява негативните емоции при тежки проблеми и загуби. Основните
интраперсонални норми/правила и модели на изградено поведение са: чрез
упоритост, настоятелност да продължава да търси нови решения и чрез
активни действия да промени ситуацията;упражняване на самоконтрол в
13
трудни ситуации; търсене на утеха и емоционална опора от семейството.
Доминиращите ценности, изразени в проективните методики у бащата са
свързани със семейството, труда и усъвършенстването на себе си. Добри
комуникативни умения с наличен стремеж към решително отстояване на
своите позиции, като не са установени данни за психопатологични феномени
(симптоми на психично/душевно разстройство). Отчетен е автентичен интерес
на бащата към децата, положително отношение към тях, приема ги такива,
каквито са, с уважение, с признаване на индивидуалността им, одобрява и
стимулира техните интереси, поддържа идеите им и отделя достатъчно време
за съвместни занимания с тях. Установено е, че бащата се стреми да поддържа
здравословна психологическа дистанция между децата и себе си, без да ги
предпазва от всичко в живота, насърчава тяхната самостоятелност, но
същевременно с това изпитва известно затруднение да налага здравословен
контрол върху децата си, овластява ги (вероятно в опит да балансира
свърхсанкциониращото, ограничаващо и вменяващо вина поведение на
майката). Препоръчано е бащата да работи върху този аспект на
взаимоотношеинята си с децата (макар и този аспект от неговото
родителско поведение да е нормалпсихологично изводим от ситуацията, в
която той и децата в момента се намират). При майката, както бе посочено, са
установени симптоми на психотично разстройство от групата на афективните
разстройства, като клиничната картина понастоящем (а вероятно и
последните две години) се владее от маниен синдром, който според
експертите нарушава значимо капацитета й да предоставя родителски грижи
по адекватен и безопасен за децата начин, докато при бащата не са
открити симптоми на психично/поведенческо разстройство. Душевната болест
(психично разстройство) от което страда майката се характеризира със
значими нарушения в психичното й функциониране, свързани с нарушен
контрол върху импулсите и емоциите, нисък фрустрационен толеранс, респ.
лесна раздразнителност, невъздържаност, склонност към проекции и
генерализации, което води до обременяване на децата с вина, несигурност,
тревога, преживяване за личен провал, безпомощност. Акцентирано е върху
това, че децата се дистанцират от майката като естествена защитна реакция,
провокирана от нейното поведение, пораждащо в душите им страх,
объркване и преживяване за безпомощност и застрашеност в общуването с
нея. Констатирани са данни за травматични преживявания, проявени в
14
проективните методики и реакциите им спрямо поведението на майка им по
време на съвместната им среща, които са индикативни за понесено
психическо насилие от страна на майката спрямо децата, изразяващо се в
необосновани обвинения, резки и необосновани рационално промени в
поведението и отношението им към тях, неочаквани, крайни и необосновани
санкции спрямо тяхно поведение, което не може да се квалифицира като
проблемно от една неутрална, рационална перспектива.
Според експертите, двете деца са в норма както по отношение на
физическото, така и по отношение на психологическото си развитие. Това
позволява те да формират самостоятелно мнение по въпросите, касаещи
тяхното местоживеене и контактите с родителите им. Несъобразяването с
тяхното мнение и желание според вещите лица би задълбочило травматизма
им, което в тийнейджърска възраст би довело до повишен риск от рискови
и девиантни поведения, както и рискове за формирането на тяхната личност.
Евентуална промяна на средата, в която към момента децата са отглеждани от
бащата би засилило травматичните им преживявания, такива като
напрежение, несигурност, безпокойство и тревога, объркване и
несигурност. Посочено е, че за децата е здравословно да имат лични
отношения както с бащата, така и с майката. Към момента, обаче,
контактуването на децата с майката им се отразява зле, защото всяка среща с
майката е фактор за задълбочаване на този травматизъм и в този смисъл, в
съдебно заседание експертите са препоръчали срещите с майката да бъдат
преустановени за известен период от време, докато майката не се стабилизира,
иначе, с оглед на установеното наличие на симптоми на психично
разстройство (клинично значими нарушения в психичното функциониране)
у майката, според експертите са необходими супервизирани лични
отношения с децата до промяна на обстоятелствата при майката.
При съвкупна преценка на събрания пред двете инстанции
доказателствен материал, въззивният съд намира, че в настоящия случай е
настъпило изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 от СК и т.
V от ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г., налагащо определяне на
местоживеенето на децата Н. и М. при техния баща, който да упражнява
родителските права. Правилно, като релевантно за спора,
първоинстанционният съд е приел за изменено обстоятелство
компрометираната връзка на децата с майката и затруднената комуникация
15
между тях, вследствие психичното състояние на майката. Болестно
повлияното поведение на тяхната майка е обективно обстоятелство, което
няма как да не бъде отчетено от съда. От първоначалното определяне на
режима на упражняване на родителските права спрямо малолетните деца на
страните, е изминал значителен период, през който вече порасналите деца
имат формирана преценка за случващото се във връзка с тяхното отглеждане
и възпитание, като навреме и адекватно отчитат всеки нов епизод на
заболяването на своята майка по начин, че да бъде избегната рискова за тях
ситуация. Установено е, че Н. и М. сами са потърсили съдействие от
полицията, заради неприемливо поведение на своята майка. По нареждане на
органите на реда, бащата е взел децата при себе си. От тогава, в продължение
на повече от две години, децата живеят при сова баща и изразяват желание да
продължат да живеят при него, което тяхно желание следва да бъде
съобразено. То представлява едно от обстоятелствата от значение за
определяне на мерките по чл. 59, ал. 9 от СК по аргумент от указанията по т.
II, б. „д“ от ППВС № 1/12.11.1974 г. Същото е осъзнато и обосновано, като не
е породено от угаждане, разглезване, удовлетворяване на капризи или слаб
надзор от страна на бащата. И двете деца аргументират избора си с по-
добрата и спокойна среда при бащата. При майката, която до момента
упражнява родителските права, са установени симптоми на психично
разстройство от групата на афективните разстройства, като клиничната
картина към момента, а и в последните месеци (може би и в последните две
години, според експертите), се влияе от маниен синдром, който нарушава
значимо капацитета й да предоставя родителска грижа по адекватен и
безопасен за децата начин, което, както бе посочено не може да не бъде
съобразено и което налага, само по себе си, промяна в режима на упражняване
на родителските права. Според решаващия състав, установената по делото
периодичност на обостряне на психичното страдание у майката крие риск за
децата, тъй като причинява психологически травматизам у тях, което и децата
сочат при своето изслушване. И двете деца обичат майка си, но се чувстват
несигурни и тревожни в състоянието, в което е тя в момента. И двете деца са
категорични, че искат да поддържат пълноценни контакти със своята майка,
но след като настъпи подобрение в състоянието й. Родителският капацитет на
въззивницата понастоящем е напълно сринат, поради наличието на актуално
клинично манифестирано тежко психично разстройство (КСППЕ), поради
16
клиничното си състояние последната не е способна да разпознае, отговори, и
обезпечи нито една развитийна и емоционална потребност на децата си. В
противовес на това, бащата разполага с необходимия родителски капацитет да
полага грижи за развитието и възпитанието на децата си Н. и М., както и с
подходящи жилищни условия, а децата показват близка емоционална
привързаност към него и го идентифицират като основна и най-значима
фигура в живота си. Събраните във въззивното производство нови
доказателства относно интереса на децата и капацитета на родителите им да
ги защитят адекватно, не могат да обосноват изводи, различни от направените
от първостепенния съд за настъпило изменение на обстоятелствата по смисъла
на чл. 59, ал. 9 от СК и т. V от ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г.,
налагащо определяне на местоживеенето на децата Н. и М. при техния баща,
който да упражнява родителските права. Промяната на постановените мерки
относно упражняването на родителските права е в най- добър интерес на
децата.
Предвид всичко изложено дотук, обжалваното основно решение на
районния съд от 24.07.2023 г., следва да бъде потвърдено в частта, в която са
изменени мерките относно упражняването на родителските права по
отношение на децата Н. и М. С.и и упражняването на родителските права е
предоставено на бащата, при когото децата да живеят.
По отношение на присъдената от първоинстанционния съд месечна
издръжка на децата няма наведени конкретни оплаквания, поради което и
предвид забраната по чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК въззивният съд следва да
потвърди обжалваното решение и в тази част.
Въззивният съд следва да се съобрази с препоръките на двете вещи лица
режимът на лични отношения на майката с децата М. и Н. да се осъществява
първоначално в контактен център, така както е постановил и районния съд,
поради възможността децата да претърпят нов срив в психичното си
функциониране и да отбележат регрес, ако срещите не се осъществяват в
контролирана и защитена среда. По разбиране на настоящия състав, обаче, е
необходимо първите дванадесет срещи на децата с тяхната майка да се
осъществяват в Детски контактен център в гр. София, кв. Хиподрума, ул. ****,
офис 1, всяка първа и трета събота на месеца от 10.00 часа до 12.00 часа, а
следващите двадесет и шест срещи да бъдат всяка първа и трета събота на
17
месеца от 10.00 часа до 12.00 часа и всяка първа и трета неделя на месеца от
10.00 часа до 12.00 часа – отново в посочения детски контактен център. От
тези два периода трябва да се изключи един месец през лятото, който съвпада
с платения годишен отпуск на бащата (с оглед възможността, респ.
необходимостта, децата да бъдат заведени от бащата на почивка през лятото).
На основание чл.59, ал.8, т.3 от СК, съдът намира, че следва да постанови, че
обичайните разходи за осъществяване на срещите между децата и майката в
Детски контактен център, следва да се поемат от бащата. След изтичането на
посочените периоди майката следва да вижда своите синове всяка първа и
трета събота на месеца от 10.00 часа до 15.00 часа и всяка първа и трета неделя
на месеца от 10.00 часа до 15.00 часа, в присъствието на определено от
бащата пълнолетно лице, като той по своя преценка да търси услуги от
Дирекция "Социално подпомагане" или директно от специалисти психолози
или педагози, с изключение на един месец през лятото, съвпадащ с платения
годишен отпуск на бащата. Препоръчително е с децата индивидуално да
работят психолози, поради това, напътства бащата да потърси индивидуални
консултации със специалисти, но не намира за необходимо тази мярка да бъде
поставена като условие и задължение за осъществяване на личните контакти с
майката.
Друг, по-разширен, режим на лични отношения – напр. майката да
взима децата със себе си, вкл. с преспиване, съдът не определя, предвид
нарушенията в психичното функцониране на майката, които към момента
повлияват цялостното й поведение. Разбира се, при промяна на
обстоятелствата, този режим може да бъде променен, в т.ч. разширен, по реда
на чл. 59, ал. 9, във вр. с чл. 127, ал. 2 СК.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд следва да бъде
отменено в частта относно определения режим на лични отношения на
въззивницата с децата, като се определи режим на лични отношения на Д. Р.
Д. с децата й М. С. и Н. С., съобразно мотивите на настоящото решение.
Претенция за разноски не е заявена, поради което съдът не се произнася
по този въпрос с решението си.
Така мотивиран, Софийският градски съд
18
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 12996 от 24.07.2023 г., допълнено с решение №
4125/07.03.2024 г., постановени по гр.д. № 51022/2022 г. на Софийския
районен съд, ГО, 92 състав, в частта относно режима на лични отношения на
майката Д. Р. Д. с децата М. Николаев С. и Н. Николаев С., и вместо него
ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на майката Д. Р. Д.,
ЕГН **********, с децата Н. С., ЕГН **********, и М. С., ЕГН **********:
първите дванадесет срещи да се осъществяват в Детски контактен център в
гр. София, кв. Хиподрума, ул. ****, офис 1, всяка първа и трета събота на
месеца от 10.00 часа до 12.00 часа, с изключение на един месец през лятото,
съвпадащ с платения годишен отпуск на бащата Н. Х. С., ЕГН **********;
следващите двадесет и шест срещи да се осъществяват в Детски контактен
център в гр. София, кв. Хиподрума, ул. ****, офис 1, всяка първа и трета
събота на месеца от 10.00 часа до 12.00 часа и всяка първа и трета неделя на
месеца от 10.00 часа до 12.00 часа, с изключение на един месец през лятото,
съвпадащ с платения годишен отпуск на бащата Н. Х. С., а след това Д. Р. Д.
има право да вижда децата Н. С. и М. С. всяка първа и трета събота на месеца
от 10.00 часа до 15.00 часа и всяка първа и трета неделя на месеца от 10.00
часа до 15.00 часа, в присъствието на определено от бащата пълнолетно
лице, или социален работник от Дирекция „Социално подпомагане“ по искане
на бащата или в присъствието на друг, ангажиран от бащата специалист
психолог или педагог, с изключение на един месец през лятото, съвпадащ с
платения годишен отпуск на бащата.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.59, ал.8, т.3 от СК, обичайните
разходи за осъществяване на срещите между децата и майката в Детски
контактен център, находящ се в гр. София, кв. Хиподрума, ул. ****, офис 1, и
в двата посочени по –горе периода, да се поемат от бащата Н. Х. С., ЕГН
**********.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12996 от 24.07.2023 г., допълнено с
решение № 4125/07.03.2024 г., постановени по гр.д. № 51022/2022 г. на
Софийския районен съд, ГО, 92 състав, в останалите обжалвани части.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
19
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20