Решение по дело №2883/2018 на Районен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е № 667

25.10.2019г. гр. Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Хасковски Районен съд   четвърти граждански                                        състав

на седемнадесети октомври                                     две хиляди и деветнадесета  година в публичното заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА                                                           

 

Секретаря Елена Стефанова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№2883 по описа за  2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание иск чл.415, ал.1 във вр. С чл.422, ал.1 от ГПК- за установяване съществуване на вземане, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№745/2018г. На РС Сандански. Твърди се, че заповедта била издадена въз основа на договор за кредит за покупка на стоки или услуги №CASH-3019499 от 03.05.2015г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД – кредитор, и ответника – кредитополучател. Договорът бил сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Кредитополучателят заявил, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация, както и в съответствие с чл.26, ал.1 от ЗПК кредиторът имал право да прехвърли вземането си на трето лице. Ищецът сключил Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2017г. с кредитора, като било съставено и Приложение №1 от 2012.2017г., а процесното вземане било прехвърлено с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.  Съгласно договора за кредит бил отпуснат потребителски кредит от 600 лева, които следвало да бъдат върнати с лихва на 36 седмични вноски. Начислената и непогасена лихва за периода от 13.05.2005г. до 13.01.2006г. била от 124,34 лева. Плащанията били преустановени от ответника на 28.07.2006г., поради което била дължима и мораторна лихва от 28.07.2006г. до 31.05.2018г. от 544,77 лева, ведно и със законна лихва след подаването на заявлението до окончателно изплащане.

щцата нямала пряк визуален достъп до електромера, поради което манипулацията от нея и семейството и била практичест. 014г.  Иска да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 381,96 лева, представляваща главница по договор за кредит, 124,34 лева – договорна лихва, считано за периода от 13.05.2005г. до 13.01.2006г., 544,77 лева – лихва за забава върху непогасената главница, считано за периода от 28.07.2006г. до 31.05.2018г., ведно със законна лихва след подаването на заявление за издаването на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателно изплащане, а също и да се заплатят направените разноски.

            Ответникът счита предявения установителен иск за недопустим и неоснователен. Твърди, че договорът бил от 03.05.2005г., а не както било посочено от 2015г. с погасителен план от 36 седмични вноски с краен падеж януари 2006г. Счита, че вземането било погасено по давност.

            С Определение на съда от с.з.13.05.2019г. като трето лице - помагач на ищеца, е конституирано ЕАД Агенция за събиране на вземания –София.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление по чл.410 от ГПК ООД Агенция за контрол на просрочени задължение  са поискали издаване на заповед за изпълнение и е образувано гр.д.№745/2018г. На РС Сандански, като съдът е разпоредил длъжникът Е.К.П. да заплати на кредитора 381,96 лева, представляваща главница по договор за заем от 03.05.2005г., 124,34 лева – договорна лихва, считано за периода от 13.03.2005г. до 13.01.2006г., 544,77 лева – лихва за забава върху непогасената главница, считано за периода от 28.07.2006г. до 31.05.2018г., ведно със законна лихва от 07.06.2018г. до окончателно изплащане. След постъпило възражение от длъжника с Разпореждане от 19.10.2018г. съдът е указал на ищеца, че следва да предяви иск за установяване на вземането си.

Видно от формуляр за договор за потребителски заем №CASH-3019499 – л.6 от делото, ответницата е получила на 03.05.2005г. сумата от 600 лева, като между страните /заемодателя БНП Париба /България/ АД – София и ответницата/ е уговорено да бъдат върнати на 36 седмични вноски от по 27.17 лева.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания между ООД Агенция за контрол на просрочени задължения – София, и БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, страните по него уговорили да се прехъврлят вземания на 20.12.2017г., като видно от неоспореното извлечение от Приложение №1 епрехъврлено и вземането на ответницата  №CASH-3019499, с посочено нейно име, обща сума от 1032,76 лева.

За пълното изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебносчетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, възприето от съда изцяло като безпристрастно и компетентно изготвено. Вещото лице прави проверка в счетоводството на ищеца и установява, че последната погасителна вноска по договора за заем от 03.05.2005г. била на 13.01.2006г., като ответницата погасявала своите задължения до 02.09.2005г., когато била първата неизпълнена погасителна вноска. Дължимите суми за главница били 381,96 лева, за лихви – 124,34 лева, като обезщетението от 28.07.2006г. до 31.05.2018г. било от 544,77 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Всички събрани по делото доказателства водят до извода, че между страните е съществувала облигационна обвързаност, което не е и спорно в настоящия процес. От доказателствата, представени от ищеца, се установи, че сключеният договор за потребителски заем е от дата 03.05.2005г., а не както се твърди в исковата молба от 2015г. Безспорни са датите на падежни вноски, които са установе и от вещото лице, както и че последната дължима вноска е от 13.01.2006г. При създадените между страните отношения за ответника е възникнало задължение да заплаща на падежните дати съответна по размер вноска, ведно и с лихва по заема, тъй като има доказателства, а не е и спорно, че заемателят е получил сумата по заема. Няма спор и по частичното неизпълнение на задължението на заемателя, но с оглед на направеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на тези вземания, съдът намира, че към настоящия момент не съществува основанието, на което е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК. Доколкото няма твърдения от страните за настъпила предсрочна изискуемост, то съдът приема датата на последната погасителна вноска – 13.01.2006г. за момент, считано от който следва да бъде обсъдена погасителната давност по отношение на главницата. Погасителната давност по отношение на главницата е 5 годишна, тъй като е приложим общия давностен срок при наличие на едно неделимо плащане. Уговореното връщане на сумата на погасителни вноски на определени дати не превръща тези вноски в периодични плащания, за да се приложи разпоредбата на чл.111, б.В от ЗЗД. Договореното връщане на кредита на погасителни вноски представлява съгласие по чл.66 от ЗЗД от кредитора да приеме изпълнение от длъжника на части и съглашението в този смисъл не е относно вземане с периодично изпълнение. Към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 08.06.2018г. /видно от справката с ограничен достъп по ч.гр.д№1461/2018г. на ХРС/, съдът намира, че е изтекъл петгодишния давностен срок, считано от 13.01.2006г. Така предявеният иск относно главницата е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.

Предвид акцесорния характер на претенцията за обезщетение за вредите от забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата, съдът намира претенцията за лихви за забава за основателна. Съгласно чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното задължение, се погасяват и произтичащите от него допълнителни задължения, макар давността за тях да не е изтекла. Тъй като се установи, че претендираната главница е погасена по давност, то погасени по давност са и дължимите лихви за забава, поради което и следва да бъде отхвърлен иска за договорна и мораторна лихва.

С оглед на крайния извод за неоснователност ищецът следва да заплати направените от ответника разноски от 860,00 лева – за адв.възнаграждение, като в тази насока съдъ не възприема възражението на ищеца за прекомерност, тъй като са предявени три обективно съединени иска, а и по делото е конституирано трето лице – помагач, което сочи на усложненост в правните отношения между страните.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕООД Агенция за контрол на просрочени задължения – София, ЕИК *********, срещу Е.К.П., ЕГН **********,***, за установяване дължимост на вземания по договор за потребителски заем от 03.05.2005г. за сумата от 381,96 лева, представляваща главница по договор за кредит, 124,34 лева – договорна лихва, считано за периода от 13.05.2005г. до 13.01.2006г., 544,77 лева – лихва за забава върху непогасената главница, считано за периода от 28.07.2006г. до 31.05.2018г., ведно със законна лихва след подаването на заявление за издаването на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателно изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№745/2018г. на РС Сандански, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА ЕООД Агенция за контрол на просрочени задължения – София, ЕИК *********, да заплати на Е.К.П., ЕГН **********,***, направените по делото разноски от 860,00 лева – за адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.

 

Съдия: /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.