№ 321
гр. В., 09.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в заседание при закрити врати на
трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Й.ова
в присъствието на прокурора М. Д. С.
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Частно наказателно дело №
20241320201216 по описа за 2024 година
Производството е по чл.155 и сл. от Закона за здравето /ЗЗ/, образувано по
предложение на Районна прокуратура – В. за настаняване на задължително
лечение на Е. Н. А., ЕГН: **********, от гр. В., ул. „П.“ № 11.
Представителят на РП - В. заяви в с.з., че поддържа предложението за
настаняване.
Процесуалният представител на предложеното за настаняване лице заяви
в с.з., че моли съда да постанови решение в интерес на освидетелствания, като
лицето е опасно за себе си, не приема поддържаща терапия и моли да се
назначи служебно лице което да дава информирано съгласие вместо нея .
Освидетелстваното лице заема становище в с.з., като заяви, че желае да
се лекува.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
От показанията на разпитаните свидетели С., З. и А.се установи, че
освидетелстваното лице страда от психично заболяване, което се съпровожда
с агресивно поведение, като живее в порутена сграда и хвърля буркани по
минувачите.
1
Освидетелстваното лице твърди, че не страда от психично заболяване и
не ходи на психиатър, имала един милиярд деца със слънцето М..
В становището си в с.з. д-р В. К. – психиатър, твърди, че
освидетелстваното лице страда от параноидна шизофрения. Психиатърът д-р
В. К. предлага да се назначи стационарна съдебно – психиатрична експертиза
в ДПБ – гара К..
Видно от заключението на вещите лица д-р С. и д-р В., осв. А. страда от
параноидна шизофрения, епизодично протичане с прогресиращ дефицит,
параноиден синдром. При нея са налице психични увреди в резултат на
психично разстройство, като с това се покриват критериите на чл. 146, ал. 1, т.
1 от 33. Поради това си разстройство в момента освидетелстваното лице може
да представлява опасност за близките и и за околните , и за себе сис което се
покриват критериите на чл. 155 от 33. Във връзка с това се предлага да бъде
настанена на задължително лечение на основание чл. 162, ал. 2 от ЗЗ в ДПБ -
гара К. /или в стационарни условия/ за срок от два месеца. Накрая се смята, че
при освидетелстваното лице не е налице способност за изразяване на
информирано съгласие за лечение и е необходимо да се назначи лице от кръга
на близките му или служебно лице, което да изразява информирано съгласие
вместо него.
Освидетелстваното лице говори несвързано в с.з. и не заема становище
относно главния факт в процеса - налага ли се задължително лечение.
С описаното заболяване при него са налице трайни психически увреди
в резултат на психично заболяване, като с това се покриват критериите на чл.
146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ. Поради заболяване в момента лицето представлява
опасност за себе си и за околните, тъй като може да извърши престъпление,
невъзможността близките и да се грижат за нея, липсата на критичност към
заболяването и към лечението му. При освидетелстваното лице не е налице
способност за изразяване на информирано съгласие и е необходимо да се
назначи лице от кръга на близките или служебно такова, което да дава
информирано съгласие вместо него. Освидетелстваното лице е опасно за себе
си и за околните. Препоръчва се задължително лечение в ДПБ – К. за срок от
два месеца.
Така установената по-горе фактическа обстановка се доказва от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от
2
заключението на съдебно - психиатричната експертиза , която Съдът намира
за компетентно, обективно и безпристрастно извършена, поради което я
кредитира.
Между така събраните доказателства няма противоречия,
кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги
кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че са
налице изискванията на чл.155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечение
на А..
Налице е първата предпоставка на чл.155 от ЗЗ за задължително
настаняване и лечения на освидетелстваното лице. Същият страда от
заболяване, посочено в чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ, а именно, лицето е
психичноболен с установено сериозно нарушение на психичните функции. На
следващо място налице е и втората предпоставка на чл. 155 от ЗЗ , лицето
поради заболяването си представлява опасност както за околните, така и за
близките си. По делото безспорно се установи агресивно поведение и
безкритичност към заболяването си, създаващо опасност за здравето и живота
на освидетелстваното лице и на околните.
При това положение, съдът намира, че освидетелстваното лице следва
да бъде настанено на задължително стационарно лечение в ДПБ-гара К. за
срок от три месеца.
По делото се установи, че при освидетелстваното лице не е налице
способност да изразява информирано съгласие за лечението, поради което е
необходимо съдът да назначи друго лице, което да изразява това съгласие
вместо него и това лице е именно и това лице е именно Виолета Иванова
Й.ова – Началник сектор „Здравеопазване” при Община – гр. Л..
Водим от горното и на основание чл.162 от Закона за здравето, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА освидетелстваното лице Е. Н. А., ЕГН: **********, от гр.
В., ул. „П.“ № 11, на задължително лечение в ДПБ-гара К., при форма на
лечение – стационарна, за срок от ДВА месеца, считано от влизане на
решението в сила.
3
ПРИЕМА наличието на способност на лицето Е. М.О. – експерт
здравеопазване при Община – гр. Л., за изразяване на информирано съгласие
вместо освидетелстваното лице Е. Н. А., ЕГН: **********, от гр. В., ул. „П.“
№ 11.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в седмодневен срок от днес,
като обжалването на решението не спира изпълнението му .
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4