Р Е Ш Е Н И Е
№ 260150
гр. Пловдив, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, VI граждански състав, в публично заседание на десети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КОСТАДИН ИВАНОВ
при секретаря Марина Кондарева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 12392 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск от „САНАРА БУЛФЕСТ 97“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Драгоман“ № 47, против „КРЕАТИВ КС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ № 12, за осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД сумата от общо 18 759,84 лв., представляваща получена на отпаднало основание сума, вследствие на развален договор за изработка от 30.07.2019 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 30.07.2019г. между страните, в качеството им съответно на възложител и изпълнител бил подписан договор за изработка, по силата на който изпълнителят следвало да проектира, обзаведе, оборудва лоби бар, магазин, релакс зона към басейн, намиращи се в х. „С. Г. ******“ с адрес ***. Стойността на договора за всяка зона се конкретизирала след предварително одобрение от възложителя и финализиране на окончателния вариант за него, оформено в Приложение към договора – т.3.1 от договора. Било уговорено авансово плащане при подписване на договора в размер на 5 000 лв. без ДДС; частично доплащане щяло да има за всяка отделна зона при съгласуван с възложителя окончателен проект; окончателното плащане щяло да се извърши за всяка завършена зона. Твърди се, че ищецът платил авансово сумата от 9 398.40 лв. на 31.07.2019г. – плащане на 5 000 лв. без ДДС по фактура № 562/2019г. и плащане на 2 832 лв. без ДДС, по фактура № 563/2019г. На 20.11.2019г. страните подписали приложение № 1, като изпълнителят се задължил да изработи, достави и монтира мебели и оборудване на обекта на възложителя. Според т.2.1 до 15.12.2019г. оборудването следвало да се достави в обекта, а до 20.12.2019г. да се монтира. Стойността на доставката и монтирането по това приложение била 13 002 лв., като на 20.11.2019г. ищецът превел на изпълнителя сумата от 7 801.20 лв. без ДДС или 9 361.44 лв. с ДДС. Така към момента на подаване на исковата молба платената от ищеца сума била в общ размер от 18 759.84 лв. Тъй като нищо от договореното не било изпълнено до 10.03.2020г., а минали повече от 3 месеца от договорените срокове, ищецът изпратил на 12.03.2020г. покана, с която поканил ответника да изпълни задълженията си в 5-дневен срок от получаване на поканата, а ако не ги изпълни, че ще счита договора за развален, на основание чл.87, ал.1 ЗЗД. Поканата била получена на адреса на ответника на дата 20.03.2020г. На 27.03.2020г. ищецът разбрал, че ответникът изобщо няма намерение да изпълни договора. Ответното дружество не било изпълнило договореното проектиране, не изготвило проекти за обзавеждането, не предприело никакви действия по изпълнение на задълженията по договора, въпреки извършеното авансово плащане. Поради това ищецът сочи, че е налице предпоставката на чл.87, ал.1 ЗЗД и договорът от 30.07.2019г. се считал за развален. Ищецът отправил и едностранно изявление за разваляне на договора поради виновното му неизпълнение от ответника, като пратеното в тази връзка писмо било получено от ответника на дата 23.04.2020г. Дори да се приемело, че договорът не е развален с получаването на изпратената до длъжника покана и последващото изявление за разваляне, то с получаване на исковата молба ищецът считал договора за развален. Поради това посочената сума от 18 759.84 лв. се явявала получена на отпаднало основание и подлежала на връщане, на основание чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД. Поради изложеното е направено искане за постановяване на решение, с което да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца посочената сума, както и законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда. Претендирани са направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от „КРЕАТИВ КС“ ЕООД, със становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Посочено е, че дружеството е изпълнило първата част от своето задължение – създаването на проекти за отделните зони, предмет на договора за изработка. Проектите били одобрени от страните по договора, поради което не било налице неизпълнение от ответника. Счита, че преди пристъпване към обзавеждане, монтаж от страна на изпълнителя, възложителят следвало да изпълни изцяло задължението си, предвидено в чл.5.2.3 във връзка с т.3, подточка 2 от договора, като заплати всички дължими преди монтажа суми. Действително към момента по договора били платени 18 759.84 лв., от които 6 000 лв. по фактура № 562/19г. – авансово плащане по т.3.2, предложение първо от договора. То не било част нито от частичното, нито от окончателното плащане, като авансовото плащане касаело целия договор – проектиране, обзавеждане, оборудване на лоби бар, магазин и релакс зона. Плащането следвало да се направи според ответника в края на изпълнението на целия договор. Платената сума включвала и 3398.40 лв. с ДДС по фактура № 564/19г. – авансово плащане в размер на 60 % от дължимото за проектантските дейности – ескизен проект, идеен проект, работен проект, авторски надзор. Тази сума не касаела плащането за оборудването на магазина, каквато била претенцията на ищеца. Ответникът бил изпълнил на 100 % задължението си да проектира оборудване, обзавеждане на лоби бар, магазин, релакс зона. Цялата документация в тази връзка била пратена на ищеца. Изготвените от ответника проекти били използвани от ищеца за ремонтно-довършителните работи в магазина, тоест изпълнението било прието от ищеца. В тази връзка ответникът счита, че ищецът дължи още 40 % от сумата за изготвяне на проектите, тоест ищецът не бил изправна страна. Сумата от 9 361.44 лв. по фактура № 588/19г. била авансово плащане за оборудване на магазина, като ответникът бил в готовност да изпълни задълженията си. Било закупено съответно оборудване, като единствената причина оборудването да не било доставено, бил отказът на ищеца да изпълни задължението си да доплати проектирането на всички зони, както и да направи второто плащане – част от частичното доплащане по т.3.2 от договора. Приложение № 1 не било подписвано от законния представител на ответника. Ищецът бил неизправна страна и не можел да разваля договора. Счита, че не е налице валидно разваляне на договора. Не бил налице подходящ срок за изпълнение по смисъла на чл.87, ал.1 ЗЗД, като се съдържа и позоваване на заповед на министъра на здравеопазването от 17.03.2020г., за въвеждане на противоепидемични мерки в гр.Б.. Тоест дори и да се приемело, че срокът е достатъчен, то била налице обективна невъзможност за изпълнение, предвид забраната за влизане в града до 31.03.2020г. Оспорва се автентичността на подписа в приложение № 1 от дата 20.11.2019г. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По така предявените искове с правно основание чл.55, ал.1, предложение трето във връзка с чл.87 ЗЗД ищецът следваше да докаже сключването на твърдения договор за изработка от 30.07.2019г., че е изправна страна по същия и да установи, че е дал необходимото съдействие на ответника да изпълни задължението си. В тежест на ищеца бе още да докаже, че е заплатил на ответното дружество сумата от 18 759.84 лв., с която последното неоснователно се е обогатило. Ответникът при условията на пълно и главно доказване следваше да установи наличие на основание за получаване на сочената парична сума, както и възраженията си по писмения отговор.
Не се спори между страните, а и се установява от събраните писмени и гласни доказателства, че „САНАРА БУЛФЕСТ 97“ ЕООД, като възложител, и „КРЕАТИВ КС“ ЕООД, като изпълнител, са сключили на дата 30.07.2019 г. договор за изработка, по силата на който изпълнителят е следвало да проектира, обзаведе, оборудва лоби бар, магазин, релакс зона към басейн, намиращи се в хотел „С. Г. *****“ с адрес ***. Страните не били предвидили общо възнаграждение по договора, а такова следвало да бъде уговорено за всяка конкретна зона поотделно. Била заплатена първоначално сумата от 6000 лв. с ДДС, представляваща авансово плащане по договора, чието предназначение било да гарантира изпълнение на поетия от страните, в частност изпълнителя, ангажимент, като същата следвало да се приспадне след окончателното завършване на възложената работа. Възложената на изпълнителя работа следвало да се осъществи на няколко етапа – първо проектиране на всяка зона, а след това и изработване, снабдяване и монтаж на мебелите и оборудването в зоните. Заплащането се осъществявало по следни начин – 60 % авансово, 35 % при заявена готовност за изпълнение и 5 % след изпълнението. Изложеното се установява от представения с исковата молба писмен договор за изработка, сключен между страните на дата 30.07.2019 г. и приложение № 1 към същия, както и от разпита на св. Д. С. и К. Т.-Щ.. Последните са кредитирани от съда в посочената част, доколкото изложеното от всеки от свидетелите във връзка с наличието на облигационна връзка между страните по сключен договор за изработка се подкрепя от събрания по делото доказателствен материал, а и свидетелите са участвали лично при изпълнението на поетите задължения. Впоследствие страните уговорили отделните етапи от изпълнението на договора като анекси. Анекс 1 включвал изработването на ескизен, идеен и работен проект на отделните зони, т.е. проектирането на зоните, за което се дължало възнаграждение от общо 4 720 лв. без ДДС или 5 664 лв. с ДДС. Последното се установява от представената с отговора на ответника оферта за интериорен проект, както и от приложените към исковата молба и отговора на исковата молба фактура № **********/ 30.07.2019 г., съответно проформа фактура № **********/30.07.2019 г., издадени във връзка с авансово плащане от 60 % по Анекс 1 към договора. Анекс 2 предвиждал обзавеждане на рецепция и лоби бар, а Анекс 3 – обзавеждане на магазин. Във връзка с Анекс 3 са представени с исковата молба фактура № **********/22.11.2019 г., и с отговора на исковата молба проформа фактура № **********/ 20.11.2019 г., във връзка с авансово плащане 60 % по Анекс 3 към процесния договор. В същия смисъл са и показанията на св. К. Т.-Щ., която твърди, че по процесния договор за изработка страните са уговаряли анекси за отделните етапи по изпълнението на възложените задачи, като Анекс 1 е бил свързан с проектирането на зоните, а Анекс 3 за ремонт и обзавеждане на магазина в хотела.
Във връзка с извършените между страните плащания по процесния договор за изработка са представени писмени доказателства, а именно: от ищеца с исковата молба – два броя преводни нареждания от възложителя към изпълнителя за сумата от 9 398,40 лв. от дата 31.07.2019 г., респ. за 9 361,44 лв. от дата 20.11.2019 г., както и три броя фактури - № **********/30.07.2019 г. за сумата от 6 000 лв. с ДДС аванс по договора, № **********/ 30.07.2019 г. за сумата от 3 398,40 лв. с ДДС авансово плащане 60 % по Анекс 1, и № **********/22.11.2019 г. авансово плащане 60 % по Анекс 3 в размер на 9 361,44 лв. Ответникът е представил същите фактури, както и съответстващите на тях три броя проформа фактури. Прието е и заключение по ССчЕ, което потвърждава извършените между страните плащания, описани във фактурите. Според вещото лице, „САНАРА БУЛФЕСТ 97“ ЕООД е превел на „КРЕАТИВ КС“ ЕООД по договора за изработка от 30.07.2019 г. общата сума от 18 759,84 лв., от които 9 398,40 лв. на дата 31.07.2019 г. и 9 361,44 лв. на дата 20.11.2019 г. Преведените от ищеца, респ. получените от ответника суми са редовно осчетоводени и от двете дружества. Наличието на извършени плащания по договора се потвърждава и от разпита на двамата свидетели и по специално този на св. Т.-Щ., която е по-подробна в своето изложение.
Касателно развилите се между страните отношения и водената между тях имейл комуникация във връзка с процесния договор за изработка е прието заключение, ведно с допълнително заключение по СТЕ. В. л. по същата е изследвало изпращани между представители на „САНАРА БУЛФЕСТ 97“ ЕООД и „КРЕАТИВ КС“ ЕООД електронни съобщения в периода 30.07.2019 г. – 27.11.2019 г., като е отразило съдържанието на електронните съобщения в експертизата. Според в. л., при извършен оглед на информационната система на ответника и насрещна проверка на електронните съобщения на ищцовото дружество не се открити данни за манипулация на съдържанието на съобщенията. Съдът е кредитирал заключението като пълно и компетентно изготвено. В първата част на съобщенията, от края на м. юли 2019 г. страните са уговаряли съдържанието на договора, което е в с смисъла, изложен по-горе в настоящите мотиви, вкл. и относно заплащането на дължимите суми. През следващата част от съобщенията, след сключването на договора, в периода от средата на м. август 2019 г. до края на м. ноември 2019 г. са изпращане множество съобщения, предимно от изпълнителя, към които са прилагани изготвени от „КРЕАТИВ КС“ ЕООД проекти за ремонт на отделните зони, съгласно договора, както и изчислената от изпълнителя стойност по пера във връзка с конкретните анекси, сключени между страните досежно ремонтите на съответните зони, в частност рецепция и лоби бар, както и магазина. Изпращани са сметки и проформа фактури. В голяма част от имейлите от м. ноември 2019 г. представителят на изпълнителя заявява готовността на ответното дружество да започне работа по осъществяването на изготвените проекти и ремонт на съответните зони, съобразно уговореното. Изпратен е и имейл от дата 27.01.2020 г. от ответното на ищцовото дружество, видно от който изпълнителят е направил опит за уреждане на финансовите аспекти на договора, след изготвянето на проектирането и преди извършването на фактическите ремонти.
Гореописаният договор за изработка от 30.07.2019 г. между „САНАРА БУЛФЕСТ 97“ ЕООД, като възложител, и „КРЕАТИВ КС“ ЕООД, като изпълнител, съдът намира да е надлежно развален от възложителя на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД. По делото са приети покана от възложителя до изпълнителя, връчена на последния на дата 20.03.2020 г., видно от представената обратна разписка, с която покана е предоставен 5-дневен срок на „КРЕАТИВ КС“ ЕООД да изпълни задълженията си по договора, като в противен случай възложителят ще счита договора за развален. Към момента на отправената покана по договора са били изработени от изпълнителя проектите за ремонт на отделните зони – Анекс 1 от договора, като е предстояло извършването на ремонта на рецепцията по Анекс 2 и на магазина по Анекс 3. Основателно се възразява от ответника, че предоставения от възложителя петдневен срок за изпълнение на ангажиментите по Анекс 2 и 3 е недостатъчен. Включително и предвид настъпилата по същото време епидемна криза в страната и блокирането на гр. Б. със забрана на влизането и излизането от града за периода 17.03.2020 г. – 31.03.2020 г. Последното е общоизвестен факт, а и е виден от приложените към отговора на исковата молба Заповед № РД-01-132/17.03.2020 г. и Заповед № РД-01-166/30.03.2020 г. и двете на министъра на здравеопазването. Независимо от това обаче ответното дружество изпълнител неоснователно не е предприело никакви действия по реално изпълнение на поетите ангажименти с договора и по фактическо извършване на ремонтите на магазина в хотела, въпреки изрично заявената му готовност за това. Възражението, че не била платена цялата сума за ремонта на магазина, което е видно от представения от ответника с отговора на исковата молба, и неоспорен от ищцовото дружество, отговор от „КРЕАТИВ КС“ ЕООД по повод писмената покана по чл. 87, ал. 1 ЗЗД, не е основателно, тъй като възложителят е бил заплатил вече по-голямата част от дължимата по Анекс 3 сума. Платен е аванс от 60 % на стойност 9 361,44 лв., като е внесена и сумата от 6 000 лв. като „такса ангажимент“ по думите на св. Т.-Щ., която освен да обезпечи изпълнените на задълженията на „КРЕАТИВ КС“ ЕООД, е следвало също така да се приспадне от останалите дължими суми. Видно от изпратената по имейл оферта, общата цена за ремонта на магазина по Анекс 3 е 15 602,40 лв. Следователно възложителят е бил заплатил предварително основаната част от дължимото за ремонта възнаграждение на изпълнителя. За отбелязване е, че сумата от 780,12 лв. за този ремонт се дължи след неговото извършване. При тези данни съдът намира, че възложителят реално е бил изправна страна по договора, тъй като е заплатил почти цялата дължима сума за възложената от него дейност. С оглед удовлетворения интерес на изпълнителя, последният неоснователно не е предприел действия по извършване на ремонта, въпреки отправената му покана, с аргумент, че не му е заплатена дължимата сума. Напротив, същият е получил парични средства, които почти напълно удовлетворят неговите изисквания, и по арг. от чл. 87, ал. 4 ЗЗД не е можел да се откаже от договора, тъй като неизпълнената част е незначителна с оглед на неговия интерес – да получи следващото му се възнаграждение. Допълнително, в чл. 5.2.4 от договора за изработка е уговорена последицата от неплащане на дължимите от възложителя суми, а именно, че изпълнителят се освобождава от отговорността за неспазване на срока на изпълнение по т.3.3 от договора, а не и от пълното неизпълнение на поетите задължения. За отбелязване е още, че не се споделя възражението, че ответникът е бил обективно възпрепятстван да изпълни задълженията си след отправената покана, поради блокирането на гр. Б. в периода 17.03.2020 г. – 31.03.2020 г. Действително посоченото обстоятелство представлява пречка за ответника, но след отпадането на забраната за влизане в града, считано от 31.03.2020 г., „КРЕАТИВ КС“ ЕООД отново не е предприело действия по извършване на уговорените ремонти. По делото е представено и изявление за разваляне на договор на основание чл. 87 ЗЗД отправено от „САНАРА БУЛФЕСТ 97“ ЕООД към „КРЕАТИВ КС“ ЕООД, получено от последния на дата 23.04.2020 г. Т.е. ответникът не е предприел действия по изпълнение на своите задължения и поне три седмици след отпадане на забраната за влизане в гр. Б., въпреки че е получил надлежна покана от възложителя. Такива действия не са предприемани и до приключване на съдебното дирене по настоящото дело, предвид изложеното от ищцовото дружество – възложител, че депозираната в съда искова молба съдържа и негово изявление, че счита договора за развален. Не се констатират от съда и данни ищцовото дружество да е възпрепятствало извършването на ремонтните дейности и да не е осигурявало достъп на извършителя до процесния обект в гр. Б. Следва да се посочи и че от показанията на св. Д. С., „САНАРА БУЛФЕСТ 97“ ЕООД са извършили ремонтите, които са възложили на „КРЕАТИВ КС“ ЕООД чрез друго дружество-изпълнител и понастоящем вече нямат интерес от изпълнение по процесния договор. В тази връзка налице е и хипотезата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД за разваляне на договора за изработка от 30.07.2019 г.
Предвид гореизложеното и доколкото ищецът – възложител по договора, е изправна страна по правоотношението, то същия разполага с правото да развали договора и това право е надлежно упражнено. На основание чл. 88 ЗЗД развалянето има обратно действие, тъй като процесния договор за изработка от 30.07.2019 г. не е такъв с продължително или периодично изпълнение, поради което и на основание чл. 55, ал. 1 предложение трето ЗЗД неоснователно платените по него суми подлежат на връщане.
От заключението по ССчЕ и събраните писмени доказателства – фактури и проформа фактури, се установява, че по договора за изработка от 30.07.2019 г. „САНАРА БУЛФЕСТ 97“ ЕООД е платил на „КРЕАТИВ КС“ ЕООД сумата от 9 398,40 лв. на дата 31.07.2019 г., от които сумата от 6 000 лв. с ДДС аванс по договора и сумата от 3 398,40 лв. с ДДС авансово плащане 60 % по Анекс 1, а на дата 20.11.2019 г. е платена сумата от 9 361,44 лв. – авансово плащане 60 % по Анекс 3. Установи се по делото от разпитаните свидетели и представения писмен договор, че сумата от 5 000 лв. без ДДС или 6 000 лв. с ДДС, преведена като аванс по договора, не цели заплащане на конкретна услуга от изпълнителя, а гарантира цялостното изпълнение на задължението на „КРЕАТИВ КС“ ЕООД, тъй като поетият от последния ангажимент по договора бил значителен. Страните също така уговорили, отново видно от св. показания, в частност тези на К. Т.-Щ., че посочената сума ще се приспадне от окончателно дължимите суми след изпълнението на възложените задачи. Следователно, предвид надлежното разваляне на договора, то сумата от 6 000 лв., преведена по сметка на изпълнителя на дата 31.07.2019 г. се явява неоснователно платена. Основание за нейното пълно или частично плащане би било налице, ако по договора са останали дължими суми за реално извършена от изпълнителя и приета от възложителя работа по договора. Извод в посочения смисъл се прави по аналогия с разпоредбата на чл. 267, ал. 1, изр. 2-ро ЗЗД, от принципната забрана за неоснователно обогатяване на гражданскоправните субекти, както и от действителната обща воля на страните, тълкувана по реда на чл. 20, ал. 1 ЗЗД съобразно събрания по делото доказателствен материал, изложен по-горе, а именно преведената сума да се приспадне от дължими от възложителя суми за извършена от изпълнителя работа.
В тази насока, за основателно платена от „САНАРА БУЛФЕСТ 97“ ЕООД по договора, срещу реално изпълнено от „КРЕАТИВ КС“ ЕООД задължение се явява сумата от 3 398,40 лв. с ДДС. Същата представлява авансово плащане от 60 % по Анекс 1, предвиждащ проектирането на отделните зони по договора. Видно от водената между страните имейл кореспонденция и от показанията на св. Т.-Щ., ответното дружество е изпълнило изцяло задължението си по проектиране на бъдещите ремонти, като е започнало подготовка за изпълнение на ангажимента по Анекс 3 за извършване на ремонт на магазин. Не са възприети от съда показанията на св. Д. С., в частта, в която твърди, че изготвените от „КРЕАТИВ КС“ ЕООД и представените на „САНАРА БУЛФЕСТ 97“ ЕООД проекти не били одобрени. В тази насока съдът е съобразил, че изпълнителят действително е представил на възложителя проектите по Анекс 1, което се установява от съдържанието на СТЕ, от разпита на св. Т.-Щ., както и от тези на св. С., който не отрича възложителят да е получавал такива проекти. Установява се по делото и че възложителят е заплатил сума, дължима по Анекс 3, който е във връзка с фактическото извършване на ремонтите, и който следва хронологически пълното изпълнение на задължението на изпълнителя по Анекс 1 – изготвянето на проектите, и приемането им от възложителя. Следователно, предвид обстоятелството, че възложителят „САНАРА БУЛФЕСТ 97“ ЕООД е платил суми по Анекс 3 към договора, то съдът намира, че ищцовото дружество е одобрило представените му от изпълнителя проекти и се е съгласил ремонтните дейности да бъдат осъществени въз основа на тях. Житейски неоправдано е да се заплащат суми за ремонт по неодобрени от възложителя проекти за този ремонт. Предвид изложеното не се кредитират показанията на св. Д. С., че представените от изпълнителя проектите не били одобрени от възложителя. Пълното дължимо възнаграждение по Анекс 1, установено от представената към отговора на исковата молба оферта за интериорна проектна документация, фактура № **********/ 30.07.2019 г. за сумата от 3 398,40 лв. с ДДС авансово плащане 60 % по Анекс 1 и показанията на св. Т.-Щ., е в размер на 4 720 лв. без ДДС или 5 664 лв. с ДДС, което е и следвало да се плати от възложителя. Следователно сумата от 5 664 лв. се явява основателно платена от възложителя по договора и не подлежи на връщане. Разликата между платените 3 398,40 лв. и останалите 2 265,60 лв. следва да се приспадне от внесения по договора аванс от 6 000 лв., предвид изложените по-горе мотиви относно характера на въпросното плащане.
Касателно сумата от 9 361,44 лв. – авансово плащане 60 % по Анекс 3, преведена на дата 20.11.2019 г., то същата се намира да е платена на отпаднало основание, предвид развалянето на договора за изработка между страните. Посочената сума е платена по Анекс 3, свързан с извършването на ремонт в магазина на хотела. Установи се по делото обаче, че изпълнителят реално не е извършвал действия по осъществяването на този ремонт в хотела на ищеца в гр. Б.. Представени са доказателства към отговора на исковата молба – два броя фактури от трети лица, издадени на ответното дружество за това, че са закупувани материали във връзка с ремонта на магазина. По аргумент от чл. 259 ЗЗД обаче и доколкото не се установява изработените и закупените материали да са доставени и приети от възложителя, то същите се считат собственост на изпълнителя. Предвид развалянето на договора за тях не му се следва заплащане на парична сума. Противното би довело до неоснователно обогатяване на изпълнителя, които от една страна няма да извърши уговорения ремонт и ще задържи закупените и изработени мебели и материали, но от друга пък ще получи парична компенсация за тях. Не се следва възнаграждение, отново с оглед на разваления договора, и за извършената от изпълнителя работа по Анекс 3 по снабдяване и изработка на материали и мебели, тъй като същата не е приета от възложителя. По аргумент от чл. 266, ал. 1 ЗЗД възнаграждение се дължи само за приетата работа. Следователно сумата от 9 361,44 лв. е платена на отпаднало основание и подлежи на връщане.
Предвид горното исковата молба се намира за частично основателна, като същата ще се уважи за сумата от 13 095,84 лв., съобразно изложеното в настоящите мотиви, като за разликата от присъдените 13 095,84 лв. до пълния претендиран размер от 18 759,84 лв. искът ще се отхвърли като неоснователен. Като законна последица от частичното уважаване на иска, на ищеца се дължи и заплащане на законната лихва върху присъдената с решението сума от датата на предявяване на иска – 14.05.2020 г., до окончателното й изплащане.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част на иск. В полза на същия ще се присъди сумата от 839,16 лв. за адвокатско възнаграждение, и общо 930,34 лв. съдебноделоводни разноски, от които 524,75 лв. за държавна такса, 125,87 лв. депозит за вещо лице по ССчЕ и 279,72 лв. депозит за вещо лице по СТЕ. Не следва да се уважава искането за присъждане сторените от ищеца в обезпечителното производство разноски за платена държавна такса от 40 лв. и адвокатско възнаграждение от 1200 лв., доколкото доказателства за такива не са представени до приключване на съдебното дирене по делото. В този смисъл са задължителните указания на съда в т. 1 и т. 11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. На основание чл. 78, ал. 2 ГПК в полза на ответното дружество ще се присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част на иска, а именно сумата от 326,41 лв. за платено адвокатско възнаграждение и сумата от 29,67 лв. – внесен депозит за вещо лице по допълнителната задача.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „КРЕАТИВ КС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ № 12, да заплати на „САНАРА БУЛФЕСТ 97“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Драгоман“ № 47, на основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД сумата от 13 095,84 лв. /тринадесет хиляди деветдесет и пет лева и 84 ст./ представляваща получена на отпаднало основание сума, вследствие на развален договор за изработка от 30.07.2019 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 14.05.2020 г., до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от присъдените 13 095,84 лв. до пълния претендиран размер от 18 759,84 лв. – получена на отпаднало основание сума, вследствие на развален договор за изработка от 30.07.2019 г., сключен между страните.
ОСЪЖДА „КРЕАТИВ КС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ № 12, да заплати на „САНАРА БУЛФЕСТ 97“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Драгоман“ № 47, на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД сумата от 930,34 лв., представляващи съдебно деловодни разноски, както и 839,16 лв. – разноски за един адвокат.
ОСЪЖДА „САНАРА БУЛФЕСТ 97“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Драгоман“ № 47, да заплати на „КРЕАТИВ КС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ № 12, сумата от 326,41 лв., представляваща разноски за един адвокат, и сумата от 29,67 лв. – внесен депозит за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.