№ 433
гр. Габрово, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20254210100223 по описа за 2025 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ж.к. Малинова долина, ул.
„Рачо Петков - Казанджията” № 4-6, предявена срещу Т. И. С., ЕГН ********** за
установяване съществуването на права на вземания, за които е снабден със заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че въз основа на сключен на 12.10.2022 г. договор за
потребителски кредит № 5270743 „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД
предоставило на ответника Т. И. С. кредит в размер на 21350 лева, при поето
задължение за връщането му, заедно с годишна лихва върху по кредита, който
кредитополучателят се е задължил да погаси в срок до 14.09.2032 г.. Излага, че
вземането е прехвърлено на заявителя с договор за цесия, съобщена на длъжника.
Счита, че длъжникът следва да се счита за уведомен за извършването на цесията и с
връчване на уведомлението, приложено към исковата молба.
Поради неизпълнение на задълженията по кредита ищецът депозирал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника Т. И. С., ЕГН
**********, за заплащане на сумата 2118.36 лв. - главница за вноски с настъпил падеж
за периода от 14.03.2023 г. до 14.06.2024 г. по сключен с „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД договор за потребителски кредит № 5270743 от 12.10.2022 г., заедно
със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда до
изплащане на вземането, сумата 1461.63 лева – договорна лихва за вноски с настъпил
падеж за периода от 14.03.2023 г. до 14.06.2024 г., сумата 263.80 лева - обезщетение за
забава върху претендираната главница за периода от 14.03.2023 г. до 26.06.2024 г.,
както и за направените по делото разноски - държавна такса и адвокатско
1
възнаграждение. По предявеното заявление било образувано ч. гр. дело № 1077/2024 г.
по описа на ГРС и била издадена заповед за изпълнение, връчена при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК, поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът предявил
искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на
вземания за посочените суми.
В законоустановения срок, предвиден в чл. 131 ГПК ответникът, чрез
назначения му особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва се ищецът да е придобил
вземането въз основа на представения договор за цесия, както и ответникът да е
редовно уведомен за прехвърляне на задължението му към друг кредитор. Оспорва
представителната власт на лицето, представлявало дружеството при сключването на
договора за кредит и на лицето подписало уведомлението за извършената цесия.
Отделно от горното оспорва подписа, положен на всяка от страниците в представения
договор за потребителски кредит и приложения към него погасителен план, искане за
предоставяне на кредит, съгласие за обработка на лични данни и декларация за
информираност относно правата на субекта на данните с твърдение да не е изпълнен
от ответника. В хода на производството излага съображения, че процесният договор за
кредит съдържа неравноправни клаузи, като били нарушени разпоредби на ЗПК, които
обуславяли недействителност на целия договор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните, а и от представения договор за потребителски
кредит № № 5270743 от 12.10.2022 г., се установява, че „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД предоставило на ответника Т. И. С., ЕГН ********** кредит в
размер на 21000 лева, който кредитополучателят се задължил да върне заедно с
уговорената възнаградителна лихва, на 120 месечни погасителни вноски, с падеж 14-то
число на съответния месец, като последната погасителна вноска е с падеж 14.09.2032 г.
Уговорената възнаградителна лихва е в размер на 5.89 %, а годишният процент на
разходите – 8.13 %. Уговорената такса за разглеждане на кредит била в размер на 350
лева, а месечна застрахователната премия – 17.11 лева. Не се установява твърдяната
неавтентичност на положените подписи по реда на чл. 193 ГПК, като от ответника не
са ангажирани доказателства в посока на оспорването, въпреки разпределената му
доказателствена тежест.
В производството е прието неоспорено заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът няма основание да не кредитира и въз основа на което приема,
че общият размер на усвоената от кредитополучателят Т. И. С., ЕГН ********** за
периода 12.10.2022 г. до 31.03.2023 г. сума е 21000 лева, като в периода от 14.10.2022 г.
до 31.03.2023 г. е извършил плащания на обща стойност 1369.29 лева, с които са
погасени главница в размер на 846.82 лева и договорна лихва в размер на 522.47 лева.
Съгласно заключението непогасената главница за вноски с настъпил падеж за периода
от 14.03.2023 г. до 14.06.2024 г. възлиза на 2118.36 лева, съответно непогасената
договорна лихва за вноски с настъпил падеж за периода от 14.03.2023 г. до 14.06.2024
г. възлиза на 1461.63 лева. Размерът на лихвата за забава върху претендираната
падежирала главница за периода от 14.03.2023 г. до датата на подаване на заявлението
2
по чл. 410 ГПК възлиза на 209.33 лева.
Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
11.10.2023 г. и извлечение от приложение № 1А към него, по силата на който
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е прехвърлило вземането си по процесния
договор за потребителски кредит на ищеца. Прехвърлянето е потвърдено писмено от
цедента. Видно от представеното пълномощно, прехвърлителят е оправомощил
приобретателя да уведоми длъжниците по цедираните вземания относно настъпилото
частно правоприемство.
Видно от приложената обратна разписка, цесионерът по договора и ищец в
производството е изпратил до длъжника уведомително писмо, с което му съобщава за
извършено прехвърляне на вземания. Уведомителното писмо са изпратено на
посочения от кредитополучателя адрес за кореспонденция, като няма данни същото да
е получено от адресата.
От приложеното за послужване частно гражданско дело № 1077 по описа за
2024 г. на РС- Габрово, се установява, че ищецът „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК
********* се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми.
По отношение на установителните искове, с правна квалификация чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД.
На първо място, следва да се посочи, че предявените установителни искове са
допустими, тъй като в производство по чл. 410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед
за изпълнение за процесните суми, поради което разполага с изпълнително основание.
При връчена заповед за изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, заявителят
следва да предяви иск в 1-месечен срок от получаване на съобщението с указанията на
съда за установяване на вземането си, който срок, в случая е спазен.
Основателността на предявени установителни искове при квалификацията чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК, се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение по договор за
заем (потребителски кредит), елемент от съдържанието на което е задължението на
кредитополучателя да върне сумата, предмет на договора със съответната
възнаградителна лихва, настъпила изискуемост на задължението и релевирано от
задълженото лице неизпълнение. В тежест на ищеца е да докаже и наличието на
сключен договора за цесия, с който е придобил вземането, както и факта на
съобщаване на цесията на длъжника.
Неизпълнението на задължението на кредитополучателя по договора е по своето
естество отрицателен факт от действителността, поради което същият не стои в
доказателствена тежест на ищеца. За установяването му е достатъчно твърдение на
последния, а задълженото лице следва да установи положителния факт, който го
опровергава, а именно - точно изпълнение на задължението си, за което доказателства
в производството не са ангажирани.
За установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за
заема за потребление съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт –
сключен договор. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по необходимост
включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея. Договорът,
3
по аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е формален, като в зависимост от
волята на страните може да е реален или консенсуален (чл. 9 ЗПК). В случая, с
подписването на процесния договор за потребителски кредит № 5270743 от 12.10.2022
г. ответникът е изразил воля в предписаната писмена форма, за поемане на правно
задължение да върне предоставената му сума, на 120 месечни вноски в размер от
252.79 лева, включващи съответната главница и договорна лихва.
Предаването на сумата не е елемент от фактическия състав на сделката, а
съставлява изпълнение на вече възникналото за кредитодателя правно задължение,
което сочи, че сключеният договор за потребителски кредит, е консенсуален и
пораждането на задължението на потребителя за връщане на сумата чрез внасяне на
уговорените погасителни вноски не се обуславя от факта на предаване на предмета му
на заемателя.
В случая от съдържанието на договора за потребителски кредит и заключението
на счетоводната експертиза се установява изпълнението на поетото от заемодателя
задължение да предостави паричната сума но не в размер от 21350 лева, а в размер на
21000 лева, т.е. с 350 лева по-малко от посочената по кредита, тъй като от общия
размер по кредита е удържана такса за разглеждане на кредит в размер на 350 лева.
Тази сума обаче не е част от главницата - заетата сума, а е разход по кредита по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В тази връзка тя може евентуално да се претендира
въз основа на договора за кредит, доколкото е начислена съгласно клауза от същия, но
не като главница, а като такси и премии, съгласно основанието, за което се дължи.
Следователно ответникът изначално е получил сума в размер на 350 лв. по-малко от
посочената по кредита. Ето защо, в правната сфера на ответника е възникнало
задължение за връщане на предоставената му парична сума в размер на 21000 лева.
С измененията на ГПК, ДВ, бр. 100/2019 г. на съда се вмени служебното
задължение да следи за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител – чл. 7,
ал. 3 ГПК, а процесният е именно такъв. Измененията въвеждат постановките на
решение от 18.02.2016 г. по дело С-49/14 г. на СЕС, в което изрично е разяснено, че
системата на националното процесуално право трябва да позволява в рамките на
заповедното производство или на това по изпълнението на заповед за плащане да се
извърши служебен контрол относно евентуално неравноправния характер на клаузите,
съдържащи се в разглеждания договор. Така в т. 1 на решението по дело С-472-11 е
прието, че за да може да изведе последиците от констатирането на неравноправния
характер на договорна клауза, националният съд, който с направил служебно тази
констатация, не е длъжен да чака потребителят, който е информиран за правата си, да
направи изявление, с което иска отмяна на посочената клауза. А в т. 2 от решение по
дело С-243/08 е прието, че националният съд е длъжен да разгледа служебно
неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за това
правни или фактически обстоятелства.
Отпуснатият на кредитополучателя Т. И. С. представлява предоставяне на
"финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) и същият има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от
ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива
стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
4
професионална дейност.
В Закона за защита на потребителите и по-конкретно в разпоредбата на чл. 143
е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с
потребител, а именно - всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези
на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в посочената разпоредба.
Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако
не са уговорени индивидуално, а такива са тези, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Това разрешение
съответства и на възприетото в Директива 93/13/ЕИО. Според чл. 3 от последната,
неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и
които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора. Не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена
предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на
нейното съдържание.
Съдът следва служебно да извърши цялостна проверка за наличие на основания
за недействителност на договора за потребителски кредит, която проверка се обхваща
от пределите на чл. 22 ЗПК. Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
В задължителното за националните юрисдикции решение на СЕС, постановено
по преюдициално запитване по дело С-714/22, е прието, че чл. 3, б. "ж" от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са
уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги
потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, попадат в
обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази
разпоредба, а оттам и на понятието "Годишен процент на разходите" по смисъла на
посочения чл. 3, б. "и", когато закупуването на посочените услуги се оказва
задължително за получаването на съответния кредит или те представляват
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит - т. 1,
както и че чл. 10, параграф 2, б. "ж" и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се
тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен
процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, б. "ж" от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от
лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.
В случая в сключения договор за потребителски кредит е предвидено заплащане
5
от кредитополучателя на застрахователна премия по договор за застраховка "Кредитна
протекция плюс", в общ размер от 2053.20 лв., която сума се включва в месечните
погасителни вноски по кредита. Така уговорената в договора застрахователна премия
представлява разход по кредита, доколкото е уговорен с цел да се обезпечат
вземанията на кредитодателя, и следва да се включва в размера на ГПР. Фактът, че в
процесния договор за кредит сключването на застраховката е посочено като
допълнителна услуга, както и че в ОУ сключването на застраховката е предвидено като
"право" на потребителя, а не като задължително условие за отпускане на кредита, не
може да обуслови извод, че дължимата от кредитополучателя застрахователна премия
не представлява общ разход по кредита и респ. не следва да се включва в ГПР. От
цялостното съдържание на договора, начина на формулиране на клаузата за сключване
на застраховка, сключването й от потребителя в момента на сключването на кредита
при предварително определени от кредитодателя условия и с определен от него
застраховател, включването на застрахователната премия в месечната погасителна
вноска по кредита като част от главницата, обосновават извод, че клаузата за
получаване на тази "допълнителна" услуга, респ. поемането от кредитополучателя на
задължение да заплаща застрахователна премия, е поставена от кредитодателя с цел да
се заобиколи изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Кредитополучателят няма възможност
за свободно договаряне относно тази "допълнителна" услуга при уговорените
параметри на договора. Наред с това застраховката е сключена в полза кредитора с цел
обезпечаване връщането на кредита, което допълнително обосновава извод, че тя е
част от наложените от кредитора условия за сключване на договора, а не избрана
свободно от потребителя.
Следователно, застрахователната премия се явява разход за кредитополучателя,
който е пряко свързан с договора за потребителски кредит, поради което размерът на
същата трябва да се включва в общите разходи по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1
ЗПК. Същото се отнася за таксата за разглеждане на кредита от 350 лв., която е
включена към размера на кредита - към сумата от 21000 лв., което изрично е посочено
в договора относно общия размер на кредита – 21350 лв. Тази такса е разход по
кредита и следва да бъде включена към общите разходи по кредита, а не към общия
размер на кредита.
Следователно, посоченият в договора ГПР от 8.13 % не е действителен, тъй
като в него не е отчетена застрахователната премия по договора за застраховка
"Кредитна протекция плюс" и таксата за разглеждане на кредита. Тази част от сделката
е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на
годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви
изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
предлаганите на пазара кредитни продукти, съответно да ориентира икономическия
избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него
задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото
оповестяване на това изискуемо съдържание на кредитната сделка, законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето
- чл. 22 ЗПК. В този смисъл, като не е оповестил действителен ГПР в договора за
кредит, кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит
6
на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на чл. 11, т. 10 ЗПК. /арг. решение от
21.03.2024 г. по дело № С-714/2022 г. на СЕС/. Описаното погрешно посочване на
размера на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д,
ал. 1 ЗЗП, тъй като се явява пречка пред потребителя да узнае точния размер на
дължимите разходи по заемното правоотношение и като краен резултат не позволява
на кредитополучателя да прецени реалните икономически последици от сключването
на договора.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая процесният договор
не отговаря и на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК за посочване на размера на
лихвения процент на ден, а неспазването му също влече недействителност на договора
за кредит (чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК). В тази връзка следва да се подчертае
изрично, че по отношение на минималното съдържание на договора са предвидени две
различни изисквания – за посочване на лихвения процент по кредита (т. 9) и за
посочване на размера на лихвения процент на ден (т. 20). В актуалната съдебна
практика се приема, че предоставянето на информацията по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК
(посочване на лихвения процент на ден) позволява на потребителя да изчисли размера
на лихвата в абсолютна стойност (лихвен процент на ден х главница х брой дни), която
следва да заплати през „срока за размисъл“ по чл. 29, ал. 1 ЗПК, като по този начин
прецени дали да отстъпи от договора без негативни за него последици. Поради това
неизпълнението на това изискване не може да се смята изпълнено чрез посочване
единствено на информацията по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК за лихвен процент по кредита /В
този смисъл решение № 59 от 20.05.2024г. на ВКС по т.д. № 2695/2022г., II т.о./.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи
в производството по чл.422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата
сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е
специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. /В
този смисъл са разясненията дадени в решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. №
3855/2021 г. на ВКС, IV г.о /.
От заключението на ССчЕ се установи, че общият размер на извършените от
ответника плащания по процесния договор за кредит възлизат на сумата от 1369.29
лева, с които са погасени главница в размер на 846.82 лева и договорна лихва в размер
на 522.47 лева.
В случая всички извършени от заемателя плащания по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит следва да бъдат отнесени към
погасяване на главницата, поради и което ответникът дължи сумата в размер на
1595.89 лева /2118.36 лева - 522.47 лева/, представляваща главница за вноски с
настъпил падеж за периода от 14.03.2023 г. до 14.06.2024 г. по сключения договор за
кредит.
Като носител на вземане в този размер, кредиторът е бил във възможност да го
транслира на ищеца в производството чрез сключения договор за цесия.
С постигане на съгласието между кредитора „Уникредит Кънсюмър
7
Файненсинг" ЕАД и ищеца, оформено в сключения формален договор за цесия от
11.10.2023 г., са настъпили целените правни последици и носител на вземането, но
само по отношение на прехвърлителя, е станало „ЕОС МАТРИКС" ЕООД. За да
породи сключеният без участие на длъжника договор за цесия правните си последици
и по отношение на него, законът с разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, изисква
прехвърлянето да му бъде съобщено от предишния кредитор.
Следователно, правната последица на съобщаването на цесията на длъжника е в
това същият да знае спрямо кой правен субект е задължен от този момент.
Трайно установена е съдебната практика, обективирана и в постановените
решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., че установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД
задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника
и първоначалния кредитор, напълно логично е въведеното от законодателя изискване
съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от
първоначалния кредитор - цедента. Само това уведомяване ще създаде достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на предишния му кредитор с нов и ще
обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което
е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, законодателят е предвидил,
че правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до
длъжника, извършено от първоначалния кредитор.
Приложеното към исковата молба уведомление за извършената в полза на „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД цесия на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, е направено от предишния кредитор – „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД, чрез надлежно упълномощения пълномощник – цесионера „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД. С решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г.,
III г. о., е прието, че по силата на принципа за свободата на договарянето /чл. 9 ЗЗД/
няма пречка предишния кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на
уведомлението за цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, поради което е прието, че предишният
кредитор може да упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника за
извършената цесия, като това съобщение поражда предвиденото в чл. 99, ал.4 ЗЗД
действие спрямо длъжника. Следователно, в конкретния случай, уведомлението
изхожда от първоначалния кредитор „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД,
каквото е изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, съдържа всички данни необходими за
индивидуализиране на прехвърленото вземане и на личността на новия кредитор,
достигнало е до ответника - длъжник с връчване на приложенията към исковата молба
(по силата на фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК когато лицето не се яви в срока да получи
книжата с неговото изтичане се счита, че книжата са връчени) и е приобщено като
доказателство към делото по предвидения за това процесуален ред. С връчване на
уведомлението, цесията е породила действие в отношенията между ищеца - нов
кредитор и ответника - длъжник, съгласно изричната разпоредба на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, т.
8
е. легитимиран кредитор за вземането срещу Т. И. С. е ищецът „ЕОС МАТРИКС"
ЕООД. Следва да се отбележи, че ответникът не е легитимиран да оспорва
представителната власт на ищеца и трети лица в производството, тъй като това
представлява упражняване на чужди субективни права, по смисъла Тълкувателно
решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК на ВКС, в което е
разяснено, че само мнимо представляваният може да се позовава на мнимото
представителство, но не и насрещната страна. На следващо място длъжникът може да
възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че
вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението. След като бъде известен за цесията, длъжникът не може да
възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на
уведомяване /Така определение № 987 от 18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС,
IV г.о./.
Поради това предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен до размера от 1595.89 лева - главница за вноски с настъпил падеж за периода
от 14.03.2023 г. до 14.06.2024 г., като за разликата до претендирания размер от 2118.36
лева следва да бъде отхвърлен, както и акцесорните искове с правна квалификация чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата 1461.63 лева – договорна лихва за вноски с настъпил падеж за периода от
14.03.2023 г. до 14.06.2024 г. и за сумата 263.80 лева - обезщетение за забава върху
претендираната главница за периода от 14.03.2023 г. до 26.06.2024 г.
Приетата за дължима от ответника сума 749.07 лева, следва да се заплати заедно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, по повод на което е било образувано гр. дело №
1077/2024 год. по описа на РС-Габрово – 30.04.2024 год. до окончателното изплащане
– аргумент от чл. 422, ал. 1 ГПК..
Съгласно указанията, дадени в т.12 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
При този изход на спора право на присъждане на разноските за производството
възниква в полза на всяка от страните, пропорционално на уважената, респ.
отхвърлената част от исковите претенции, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът претендира присъждане на разноските за заповедното производство в
размер на 316.88 лева, които включват внесена държавна такса в размер на 76.88 лева
и адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева, от която сума, следва да му се
присъдят 131.56 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
В исковото производство ищецът претендира извършени разноски в общ размер
на 916.32 лева, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, формирани от заплатена
държавна такса в размер на 116.32 лева, депозит за вещо лице по изготвената ССчЕ в
размер на 400 лева, депозит за особен представител в размер на 400 лева, от които има
право на 380.44 лева.
9
Ответникът не претендира разноски, съответно такива не му се следват.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ж.к.
Малинова Долина, ул. „Рачо Петков - Казанджията” № 4-6, установителни искове, че Т.
И. С., ЕГН **********, с адрес: с адрес: гр. Габрово, ул. „*********” № 2, дължи на
ищеца на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК
вр. чл. 99 ЗЗД, сумата 1595.89 лева - главница за вноски с настъпил падеж за периода
от 14.03.2023 г. до 14.06.2024 г. по сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД
договор за потребителски кредит № 5270743 от 12.10.2022 г., което вземане е
прехвърлено на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с договор за цесия от 11.10.2023 г., заедно
със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда
/27.06.2024 г./ до изплащане на вземането, за която сума в производството по ч. гр. д.
№ 1077/2024 година по описа на РС-Габрово е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 1595.89 лева до пълния
предявен размер от 2118.36 лева, както и исковете с правна квалификация чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.2 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за установяване дължимост на сумата 1461.63 лева – договорна лихва за вноски с
настъпил падеж за периода от 14.03.2023 г. до 14.06.2024 г. и сумата 263.80 лева -
обезщетение за забава върху претендираната главница за периода от 14.03.2023 г. до
26.06.2024 г.
ОСЪЖДА Т. И. С., ЕГН **********, с адрес: с адрес: гр. Габрово, ул.
„*********” № 2, да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул.
„Рачо Петков - Казанджията” № 4-6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 131.56 (сто
тридесет и един лева и петдесет и шест стотинки) лева – разноски за производството
по частно гр. дело № 1077/2024 г. на ГРС и сумата 380.44 лева (триста и осемдесет
лева и четиридесет и четири стотинки) - разноски за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
10