№ 30241
гр. София, 25.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20241110144107 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 389 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Скуба България“ ЕООД срещу М.
П. С., с която е предявен положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 365 ЗЗД за сумата от 9006,21 лв. – непогасен остатък от
изискуемо вземане по сключено между страните на 29.04.2020г. споразумение за
изплащане продажната цена на закупен от ответника мобилен телефон и за
възстановяване на предоставени му служебно от ищеца – негов работодател авансови
средства, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по
реда на чл. 410 ГПК – 7.07.2022г. до окончателното плащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 37050/2022г. по описа на СРС, 44 с-в.
С исковата молба ищецът е направил искане за допускане на обезпечение на
предявения иск чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху вземанията на
ответника по банковите му сметки в посочени в молбата търговски банки и банкови
клонове в страната.
Съдът, след като прецени искането на ищеца и обсъди представените с
исковата молба писмени доказателства, намира следното:
Допускането на обезпечение на предявен иск по реда на чл. 389 ГПК се
предпоставя от кумулативната даденост на предвидените в чл. 391, ал. 1 ГПК условия,
както следва: 1) искът да е допустим при изложените в исковата молба твърдения, като
молбата следва да отговаря на изискванията за редовност по чл. 127 и чл. 128 ГПК; 2)
искът да е вероятно основателен с оглед подкрепянето му с убедителни писмени
доказателства или от ищеца да бъде представена гаранция по чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД в
определен от съда размер; 3) да е налице обезпечителна нужда, обуславяща правния
1
интерес от обезпечаването, т.е. ако без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се
затрудни осъществяването на правата му по съдебното решение; и 4) обезпечителната
мярка да е подходяща – съответна на обезпечителната нужда.
При преценка на изложените от ищеца обстоятелства, формиращи основанието
на съдебно предявеното вземане, съдът намира, че искът, чието обезпечение се
претендира, е процесуално допустим, както и предявен с редовна искова молба.
Изложени са твърдения за правопораждащите паричното вземане юридически факти –
сключено между страните споразумение, част от съдържанието на което е вземането,
настъпила изискуемост на същото и неизпълнение от страна на ответника. За ищеца
съществува и обезпечителна нужда, която с оглед предмета на предявения иск –
парично вземане, се предполага от интереса му определени имуществени права на
ответника да бъдат поставени извън неговата разпоредителна власт, за да се обезпечи
наличността на същите в правната му сфера като обект на изпълнение в случай на
евентуално съдебно решение, с което искът бъде уважен. Конкретно заявената в
случая обезпечителна мярка – запор върху вземания на ответника по банковите му
сметки, е подходяща за защита на правата на ищеца.
Предвид обстоятелството, че в случая се касае за договорни отношения, по
които едва в хода на исковото производство ще се установят действителните права и
задължения на страните, съдът намира, че следва да допусне обезпечението в
хипотезата на чл. 391, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК – при представяне на гаранция.
Доколкото целта на гаранцията е да обезпечи бъдещи претенции за вреди, които могат
да се предявят срещу ищеца при отхвърляне на предявения иск (арг. от чл. 391, ал. 3
ГПК), размерът на гаранцията следва да се определи въз основа на обема на
ограничените чрез допуснатата обезпечителна мярка права на ответника, тъй като
евентуалните вреди за него биха произтекли от наложените ограничения върху
действията на разпореждане със запорираните вземания. В случая ищецът иска
налагане на запор върху вземания по банкови сметки на ответника до размера на дълга
от 9006,21 лв., като с оглед така заявеното искане за обезпечение подходящ размер на
гаранцията е сума в размер на 900 лв.
По изложените съображения искането за допускане на обезпечение е
основателно и следва да се уважи.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на основание чл. 389 ГПК на предявения от
„Скуба България“ ЕООД, ЕИК *********, срещу М. П. С., ЕГН **********,
положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
2
365 ЗЗД за сумата от 9006,21 лв. – непогасен остатък от изискуемо вземане по
сключено между страните на 29.04.2020г. споразумение за изплащане продажната цена
на закупен от ответника мобилен телефон и за възстановяване на предоставени му
служебно от ищеца – негов работодател авансови средства, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявление по реда на чл. 410 ГПК – 7.07.2022г. до
окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 37050/2022г. по описа на СРС, 44 с-в, чрез налагане на обезпечителна мярка ЗАПОР
върху вземанията на М. П. С., ЕГН **********, по банковите му сметки,
последователно в посочената поредност в следните търговски банки и банкови
клонове в страната: „Обединена Българска Банка“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД,
„Първа Инвестиционна Банка“ АД, „Банка ДСК“ АД, „Юробанк България“ АД,
„Алианц Банк България“ АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „Българо-Американска кредитна
банка“ АД, „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД, „Търговска Банка Д“ АД, „Токуда
Банк“ АД, „Инвестбанк“ АД, „Централна Кооперативна Банка“ АД, „Общинска Банка“
АД, „Българска банка за развитие“ ЕАД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД, „Тексим
Банк“ АД, „Инг Банк Н.В.“ – клон София, „Ситибанк Европа“ АД – клон България,
„БНП Париба С.А.“ – клон София, „Те-Дже Зираат Банкасъ“ – клон София, „Бигбанк
АС“ – клон България, „Варенголд Банк АГ“ – клон София, до достигане размера на
обезпечения иск – 9006,21 лв., при условие, че ищецът внесе по депозитната сметка на
СРС парична гаранция в размер на 900 лв.
Да се издаде обезпечителна заповед в полза на „Скуба България“ ЕООД, ЕИК
*********, след представяне на доказателства за внасяне на определената гаранция.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок, който за ищеца тече от датата на връчването му, а за ответната
страна – от деня на връчване на съобщението за наложената обезпечителна мярка.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3