РЕШЕНИЕ
№ 2583
гр. Варна, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20243110115937 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от М. С. А., ЕГН **********, с
адрес: град В., ул. „Ф.У.“ № **, срещу „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: град С., бул. „Т. А.“ № ***, ет. **, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че
ищцата не дължи на ответника следните суми: сумата от 1 995,28 лева, представляваща
цедирано вземане по Договор за цесия от 08.07.2014 г., включващо незаплатен остатък от
главница и лихва по Договор за паричен заем № ******** от м. 09.2008 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
20.01.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 721,56 лева, представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода от 30.10.2008 г. до 30.07.2010 г. и сумата от 1
259,37 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.10.2008 г. до 20.11.2015 г.,
както и сторените по делото разноски – 79,52 лева за платена държавна такса и 369,17 лева –
за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК; за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК № ***/21.01.2016 г.
по ч.гр.д. № ***/2016 г. по описа на Районен съд – Варна, 7 състав, обезсилена съгласно
Определение № ****/02.07.2018 г., постановено по същото дело, поради изтекла
погасителна давност.
Твърди се в исковата молба, че в рамките на ч.гр.д. № ***/2016 г. по описа на Районен
съд – Варна, 7 състав, били издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 410 ГПК № ***/21.01.2016 г. и Изпълнителен лист от 23.03.2016 г., съгласно които
ищцата била осъдена да заплати на ответника следните суми: сумата от 1 995,28 лева,
представляваща цедирано вземане по Договор за цесия от 08.07.2014 г., включващо
незаплатен остатък от главница и лихва по Договор за паричен заем № ******** от м.
09.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 20.01.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 721,56
лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 30.10.2008 г. до
1
30.07.2010 г. и сумата от 1 259,37 лева, представляваща лихва за забава за периода от
31.10.2008 г. до 20.11.2015 г., както и сторените по делото разноски – 79,52 лева за платена
държавна такса и 369,17 лева – за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
Заявява се, че въз основа на посочения изпълнителен лист било образувано изп.д. №
****/2017 г. по описа на ЧСИ П. И. с район на действие Окръжен съд – Варна с взискател
ответното дружество и длъжник – ищцата.
По подадено от ищцата възражение по чл. 423 ГПК било образувано ч.т.д. № 318/2018
г. по описа на Окръжен съд – Варна, в рамките на което било постановено определение за
спиране на изпълнението по процесната заповед за изпълнение. Поради непредявяване на
установителен иск за процесните вземания от ответника в указания от съда срок, с
Определение № ****/02.07.2018 г. била обезсилена процесната заповед за изпълнение, а с
Постановление от 18.09.2018 г. на ЧСИ П. И. било прекратено изп.д. № ****/2017 г.
Ищцата твърди, че въпреки последното сумите, предмет на процесната заповед за
изпълнение, са останали като висящи нейни задължения в Централен кредитен регистър,
като ответникът отказал да заличи същите, което обуславя правният й интерес от предявения
установителен иск. Заявява, че по отношение на процесните суми е изтекла приложимата по
отношение на същите петгодишна давност, считано от 23.03.2016 г., поради което и се е
погасила възможност за тяхното принудително събиране.
С оглед на изложените съображения се предявява исковата претенция. Претендират се
сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
прави признание на иска по отношение на следните суми: сумата от 1 995,28 лева,
представляваща цедирано вземане по Договор за цесия от 08.07.2014 г., включващо
незаплатен остатък от главница и лихва по Договор за паричен заем № ******** от м.
09.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 20.01.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 721,56
лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 30.10.2008 г. до
30.07.2010 г., като моли за постановяване на решение в съответствие със същото. Изложени
са съображения за недължимост от страна на ответника на разноски за производството,
поради направеното в срока за отговор признание на иска и наведеното едва с исковата
молба от ищцата възражение за изтекла погасителна давност. Евентуално се иска
определяне на размер на адвокатско възнаграждение в полза на ищцовата страна в
минимален размер, с оглед направеното признание. Претендират се разноски за
производството.
С протоколно Определение от 27.06.2025 г. производството по делото е прекратено в
частта за следните суми: сумата от 1 259,37 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 31.10.2008 г. до 20.11.2015 г., както и сторените по делото разноски – 79,52 лева за
платена държавна такса и 369,17 лева – за юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата претенция и претендира сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
В открито съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмено становище
поддържа заявеното признание на иска. Претендират се разноски за производството.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен в производството е отрицателен установителен иск с правно основание чл.
2
124 ГПК.
Уважаването на предявения иск е обусловено от доказване от страна на ищеца
наличието на следните материалноправни предпоставки, свързани с прилагане на института
на погасителната давност – датата на настъпване на изискуемостта на задължението и
изтичане на законоустановения давностен срок.
В тежест на ответника, от друга страна, е да установи правоизключващите си
възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Не се оспорват от страните и съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че в рамките на ч.гр.д. № ***/2016 г. по описа на Районен съд –
Варна, 7 състав, били издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
410 ГПК № ***/21.01.2016 г. и Изпълнителен лист от 23.03.2016 г., съгласно които ищцата
била осъдена да заплати на ответника процесните суми; че въз основа на посочения
изпълнителен лист било образувано изп.д. № ****/2017 г. по описа на ЧСИ П. И.; че с
Определение № ****/02.07.2018 г. била обезсилена процесната заповед за изпълнение, а с
Постановление от 18.09.2018 г. на ЧСИ П. И. било прекратено изп.д. № ****/2017 г.; че по
отношение на вземанията за главница и за договорна лихва е изтекъл законоустановеният
петдавностен срок, считано от 23.03.2016 г.
С оглед на изложеното, съдът приема, че към датата на предявяване на иска -
16.12.2024 г. петгодишната погасителна давност по чл. 110 ЗЗД е изтекла, поради което
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените от него разноски в настоящото производство. Сторените и
претендирани такива са, както следва: 177 лева – заплатена държавна такса и 800 лева –
адвокатско възнаграждение.
Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ищеца възнаграждение за адвокат, което съдът намира за неоснователно,
с оглед размера на предявения иск и предвиденото в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищцата М. С. А.,
ЕГН **********, с адрес: град В., ул. „Ф. У.“ № **, НЕ ДЪЛЖИ на „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: град С., бул. „Т. А.“ № ***, ет. **, следните
суми: сумата от 1 995,28 (хиляда деветстотин деветдесет и пет лева и двадесет и осем
стотинки) лева, представляваща цедирано вземане по Договор за цесия от 08.07.2014 г.,
включващо незаплатен остатък от главница и лихва по Договор за паричен заем № ********
от м. 09.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 20.01.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
721,56 (седемстотин двадесет и един лева и петдесет и шест стотинки) лева,
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 30.10.2008 г. до 30.07.2010
г.; за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК № ***/21.01.2016 г. по ч.гр.д. № ***/2016 г. по описа на Районен съд – Варна, 7 състав,
обезсилена съгласно Определение № ****/02.07.2018 г., постановено по същото дело,
поради изтекла погасителна давност, на основание чл. 124 ГПК.
3
ОСЪЖДА „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град
С., бул. „Т. А.“ № ***, ет. **, ДА ЗАПЛАТИ на М. С. А., ЕГН **********, с адрес: град В.,
ул. „Ф. У.“ № **, сумата от общо 977 (деветстотин седемдесет и седем) лева – разноски за
настоящото производство, от която: 177 (сто седемдесет и седем) лева – заплатена
държавна такса и 800 (осемстотин) лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4