РЕШЕНИЕ
№ 1529
гр. Пловдив, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20205330110142 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото образувано по искова молба на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” №
250, с която са предявени установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на ответника М. Я. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
П., ул. „***“ № **, че последният дължи на ищеца сумата от 1031,83 лв.,
представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена
канална вода за периода от 16.03.2016 г. – 30.04.2020 г. за обект, находящ се в
гр. П., ул. „***“ № **, както и мораторна лихва в размер на 146,88 лв. за
периода 31.05.2016 г. – 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 02.06.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №
*** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***
г. по описа на Районен съд Пловдив, *** гр.с.
В исковата молба се твърди, че за периода от 16.03.2016г. до
30.04.2020г. ответникът има задължения към ищцовото дружество за
предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална
вода, в размер на 1031.83 лв. и мораторна лихва към главницата, за периода
от 31.05.2016г. до 29.02.2020г. в размер на 146.88 лв., за обект, находящ се в
гр.П., ул. „***” № **. Твърди, че за потребените за посочения период
количества вода са издадени фактури за главници, подробно посочени в
1
исковата молба, с посочена дата на издаване, дължима сума и период, за
който се дължи сумата. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора
като потребител с № ***, а отношенията между дружеството и клиентите му
се уреждали от публично известни общи условия. Ответникът имал
качеството на потребител съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004г., тъй като бил
собственик и ползвател на водоснабдения недвижим имот. Отчетът бил
извършван при условията на неизправно измервателно устройство. Абонатът
бил многократно уведомяван устно относно необходимостта от монтиране на
годно измервателно устройство. Изложени са съображения за проведено
заповедно производство по чл.410 ГПК, като по образуваното ч.гр.дело № ***
по описа на ПРС за ***г. заповедта била връчена при условията на чл.47 ГПК,
поради което се и предявявали настоящите искове. Направено е искане за
постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество горепосочените суми. Претендира се и
законната лихва от депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и направените
разноски в производството. Към исковата молба са приложени писмени
доказателства и са направени доказателствени искания. Формулирано е и
искане за постановяване на неприсъствено решение по делото, в случай, че са
налице предпоставките за това.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба, чрез назначения на ответника особен
представител, със становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. Незаконосъобразно били начислявани съответните
кубици потребена вода. В жилището на ответника било монтирано средство
за измерване. Оспорва се, че ответникът има качеството на клиент на
дружеството – ищец. Не ставало ясно по какъв начин е отчитан имотът. Не
ставало ясно по какъв начин се начисляват твърдените 10 куб. Направено е
възражение за изтекла давност на претендираните от ищеца вземания. Моли
за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд
Пловдив, *** гр.с., образувано по депозирано от „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена
заповед № ***г. Заповедта е била връчена на длъжника на основание чл. 47
ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да
предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2
ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е
пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за
изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените
2
искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
За основателността на заявената главна искова претенция ищцовото
дружество е следвало да докаже при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка
на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на
услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. П., ул. „***” № **, че
ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на
претенциите.
Възникването на облигационно правоотношение между страните
по спора зависи от това, дали ответника притежава качество на „потребител”
на В и К услуги по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги. За да възникне това качество,
ответната страна следва да е собственик или ползвател на имота, за който се
предоставят съответните услуги. По делото обаче не са събрани безспорни
доказателства, че ответникът е собственик на имота или че в негова полза е
учредено вещно право на ползване. Постъпила справка от Дирекция „МДТ“
към Община Пловдив с изх.№ ***г., от която е видно, че е подавана данъчна
декларация за недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „***” № **, през ***г.,
но от лицето З. М. К.. Към справката е приложена и самата данъчна
декларация, с която имотът е деклариран да е съсобствен между З. К., А. К. и
М. К., при квоти 4/6 ид.ч. за първата и по 1/6 ид.ч. за другите двама. Видно от
постъпило Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки № *** г. на лицето
Я.К. – баща на ответника, от Община Пловдив, З. К. е майка на Я.К., а А. К. и
М. К. са негови братя. Следователно ответникът М. е потенциален наследник
на З. К.. По данни от удостоверението обаче тя не е починала. За начина на
придобиване на собствеността в данъчната декларация пък е посочено
„друго“, но не и че имотът е придобит по наследство или делба. По делото
липсват и конкретни данни, от които да може да се изведе дали ответникът е
придобил идеална част от имота по силата на наследствено правоприемство
от своя баща, доколкото положително не е наследил част от притежаваните от
неговата баба по бащина линия идеални части от правото на собственост.
Други доказателства от ищеца във връзка с това дали ответникът е носител на
вещно право на собственост или на ползване върху имота на ул. „***” № **
не са ангажирани. Действително, процесната партида се води на ответника,
което е видно и от представените карнети. Посоченото обстоятелство обаче,
не е достатъчно да се приеме, че лицето е потребител на ВиК услуги по
смисъл на закона и Общите условия на ищцовото дружеството, доколкото не
се установява същият да е собственик или ползвател на имота.
По делото също така не са събрани достатъчни по обем доказателствени
материали, които да установят при условията на пълно и главно доказване, че
ответното дружество е отчитало коректно количеството доставена питейна
вода и отведена канална вода. В тази насока са представени единствено
водените карнетни листи за процесния период, които обаче се намират за
изолирани и сами по себе си не могат да установят посоченото обстоятелство.
3
Не е ясно как се е осъществявал отчетът от инкасатора и дали отчетените
количества са точно осчетоводени. Липсват и данни относно живущите в
имота, което да обоснове начисляването именно на 10 куб.м. вода, т.е. за
двама души.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните не е
съществувало валидно облигационно отношение във връзка с предоставените
услуги по снабдяване с питейна и отвеждане на канална вода за процесния
исков период. В тази насока, искът като неоснователен ще се отхвърли.
Поради отхвърлянето на главния иск, като неоснователен ще се отхвърли и
акцесорния иск за обезщетението за забава.
Доколкото искът се отхвърля, разноски с полза на ищеца няма да се
присъждат. Няма да се присъждат разноски и за ответника, тъй като същия не
е сторил такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД
– гр. Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, срещу М. Я. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. П., ул. „***“ № **, установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за
установено, че М. Я. М., ЕГН **********, дължи на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД – гр. Пловдив сумата от 1031,83 лева, представляваща
неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за
периода от 16.03.2016 г. – 30.04.2020 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „***“
№ **, както и мораторна лихва в размер на 146,88 лева за периода 31.05.2016
г. – 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението в съда – 02.06.2020 г. до окончателното изплащане
на вземането, за които суми е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен
съд Пловдив, *** гр.с.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
4