№ 4669
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110142604 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане субективно и обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ
и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„Топлофикация София” ЕАД срещу Д. Д. А. и Д. С. А. за установяване
съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 12797/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът твърди, че подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу длъжниците – настоящи ответници, по
което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за
сумата от общо 1907,31 лева, представляваща главница за доставена от дружеството,
но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. до
недвижим имот, находящ се в ***************, ведно със законната лихва, считано от
01.03.2024г. до изплащане на вземането, за сумата от общо 194,84 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, за
периода от 15.09.2022г. до 08.02.2024 г., за сумата от общо 66,71 лева, представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 01.03.2024г. до изплащане на
вземането, както и за сумата от общо 12,70 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение, за периода от 16.07.2021г. до
08.02.2024 г. Тъй като издадената заповед била оспорена от длъжниците, на ищеца
били дадени указания за предявяване на установителни искове.
1
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците, в качеството си на
собственици на процесния недвижим имот, са клиенти на ТЕ по смисъла на чл.153,
ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация
София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния
период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София,
одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на
дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно
издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците
на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване
на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „Бруната” ООД. Сочи, че
съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото
дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се
изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база
отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на ответниците са издадени
изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не
са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците му
дължат сумите, както следва: 1/ ответникът Д. Д. А. – сумата от 1430,48 лева,
представляваща 3/4 части от сумата от общо 1907,31 лева, представляваща главница за
доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г.
до 30.04.2023 г. до недвижим имот, находящ се в ***************, ведно със
законната лихва, считано от 01.03.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 146,13
лева, представляваща ¾ части от сумата от общо 194,84 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, за периода от
15.09.2022г. до 08.02.2024 г., сумата от 50,03 лева, представляваща ¾ части от сумата
от общо 66,71 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от 01.03.2024г. до изплащане на вземането, както и сумата от 9,53 лева,
представляваща ¾ части от сумата от общо 12,70 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение, за периода от 16.07.2021г. до
08.02.2024 г.; 2/ ответникът Д. С. А. – сумата от 476,83 лева, представляваща 1/4 част
2
от сумата от общо 1907,31 лева, представляваща главница за доставена от
дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г. до недвижим имот, находящ се в ***************, ведно със законната
лихва, считано от 01.03.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 48,71 лева,
представляваща 1/4 част от сумата от общо 194,84 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2022г. до
08.02.2024 г., сумата от 16,68 лева, представляваща 1/4 част от сумата от общо 66,71
лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
01.03.2024г. до изплащане на вземането, както и сумата от 3,17 лева, представляваща
1/4 част от сумата от общо 12,70 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение, за периода от 16.07.2021г. до 08.02.2024 г.
Претендира и сторените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото са постъпили писмени отговор и от двамата
ответници с идентично съдържание. На първо място се излагат доводи, че в исковата
молба не е посочен точен адрес на имота, а в приложените към нея документи е
посочен различен имот. Поддържа се още, че по делото не са представени
доказателства от които да се установи, че ответниците са собственици на процесния
недвижим имот, съответно са клиенти на ищцовото дружество и дължат заплащане на
претендираните от тях суми. Изразява се становище, че по делото липсват
доказателства относно публикуване на ОУ на ищцовото дружество. По изложените в
отговора доводи и съображения се иска прекратяване на производството, а по
същество отхвърляне на предявените искове.
Третото лице - помагач на страната на ищеца - «Далсия» ООД /с предходно
наименование „Бруната” ООД/ не изразява становище. Представя писмени
доказателства във връзка с извършваното дялово разпределение в процесния недвижим
имот и изготвяните изравнителни сметки.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 12797/2024 г. по
описа на СРС е, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжниците-
настоящи ответници да заплатят на дружеството сумите, както следва: сумата от общо
1907,31 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната
лихва, считано от 01.03.2024г. до изплащане на вземането, сумата от общо 194,84 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, за
периода от 15.09.2022г. до 08.02.2024 г., сумата от общо 66,71 лева, представляваща
3
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 01.03.2024г. до изплащане на
вземането, сумата от общо 12,70 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение, за периода от 16.07.2021г. до 08.02.2024 г., както
и суми за разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, при права: ¼
част от Д. А. и ¾ части от Д. А..
С разпореждане от 17.06.2024 г. по ч.гр.д.№ 12797/2024 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че издадената заповед е оспорена от длъжниците, поради което е
указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на
вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.
По делото е приложен заверен препис от Заповед от 23.08.1990 г. за замяна на
недвижим имот по искане на С.Д. А. и Д. Д. А.. В изпълнение на цитираната заповед
по делото е приложен и заверен препис от договор за замяна на недвижим държавен
имот от 27.08.1990 г., по силата на който С.Д. А. и Д. Д. А. се легитимират като
собственици на процесния недвижим имот.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници, издадено на
31.01.2025 г. от Столична община, район ***** е, че С.Д. А. е починал на 28.06.2008 г.,
като е оставил двама наследници по закон – съпруга и син – настоящи ответници.
По делото е приложено удостоверение от ГИС София, от което се установява, че
към настоящият момент бл.**** в ж.к.***** представлява жилищна сграда с десет
входа.
По делото е приложен протокол от проведено ОС на ЕС, където се намира
процесния недвижим имот, в който е обективирано решение за сключване на договор
за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Бруната България“ ООД. По
делото е представен и договор от 24.04.2002 г. в изпълнение на взетото решение на ОС
на ЕС.
По делото е представен договор от 09.06.2020 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, сключен за срок от три години, с начална дата
01.05.2020 г. и възможност за автоматично продължаване.
По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото
дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените
общи фактури през исковия период.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
По делото са приложени изравнителните сметки изготвени от третото лице-
помагач във връзка с отчетена топлинна енергия и сертификати за одобрение на
уредите за ДР на ТЕ.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
4
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната
сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи
и доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че
през процесния период между ответниците и ищеца е съществувало облигационно
правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия за битови нужди, без да е
било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите
условия /в този смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на
ВКС/.
В конкретния случай, от приложените по делото договор за замяна на държавен
недвижим имот и удостоверение за наследници се установява, че двамата ответници се
5
легитимират като собственици на процесния недвижим имот по силата на
наследствено правоприемство, като с оглед обстоятелството, че имотът е придобит в
режим на СИО, ответникът Д. А. се легитимира като собственик на ¾ ид.ч., а
ответникът Д. А. на ¼ ид.ч.
Следва да се отбележи, че нормата на чл.48 ЗН съставлява законова презумпция,
по силата на която законните наследници носят отговорността по чл.60 ЗН от
откриването на наследството по смисъла на чл.1 ЗН до доказване приемането на
наследството по опис или отказ от наследството. В тежест на ответника на основание
чл.154 ГПК е да докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи,
правоунищожаващи или правоотлагащи факти и обстоятелства, каквито са отказът от
наследство, или приемането на наследството по опис и пр. /в този смисъл е решение
№ 437 от 17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г., III г.о. на ВКС/. В конкретния случай
това не е сторено.
Настоящият съд намира, че в случая имотът, до който ищецът твърди да е
доставял топлинна енергия е индивидуализиран, тъй като видно от събраните по
делото писмени доказателства е, че номерата на входовете на бл.**** в ж.к.***** са
променяни през годините. Следва да се отбележи още, че както в издаваните фактури
през исковия период, така и във формулярите за отчет, изготвени от третото лице-
помагач, имотът фигурира с един и същ номер на инсталация, а именно: **********. В
изготвените от третото лице-помагач индивидуални справки също е посочено, че
имотът е със стар аб.№ 66279, поради което съдът приема, че не е налице съмнение
относно топлоснабдения имот, до който ищецът твърди да е доставял топлинна
енергия.
С оглед предходното, настоящият съд приема, че през процесния период между
ответниците и ищеца е съществувало облигационно правоотношение във връзка с
продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен
договор или изрично приемане на общите условия. По силата на това правоотношение
през исковия период ответниците са били потребители/клиенти на топлинна енергия за
битови нужди и дължат заплащане на същата. Обстоятелството дали в процесния
обект се живее и потребява топлинна енергия има значение единствено относно
компонентите и размера на задължението - дали ще се начислява за отопление, за
битово горещо водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно
съществуването на облигационното правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
6
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
В случая ответникът не оспорва количеството и стойността на доставената до
имота и незаплатена топлинна енергия, които видно от приложените по делото
индивидуални справки и издадени фактури възлизат на претендираната от ищец
стойност.
С оглед предходното, претенцията на ищеца за заплащане на главница за
топлинна енергия е основателна и доказана, поради което следва да бъде разгледано
обективираното в писмения отговор възражение за давност.
Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на вземанията за ТЕ е
приложима тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В случая същата е прекъсната
на 01.03.2024 г., когато заявлението по чл.410 ГПК е постъпило в съда. При липсата на
представени по делото доказателства за спиране или прекъсване на давността,
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
01.03.2021 г. Ето защо и съобразявайки представената по делото справка за издадени
фактури през исковия период, съдът приема, че няма погасени по давност задължения
за главница, тъй като изискуемостта настъпва след изтичане на 45 дни от издаването
на фактурата. В случая първата издадена фактура от исковия период е от м.05.2021 г.
С оглед предходното, претенциите на ищеца за заплащане на главница за
топлинна енергия са основателни и доказани в пълния предявен размер. Върху
главницата се дължи законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК в съда - 01.03.2024 г. до изплащане на вземането.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че за процесния
период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база
реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача. В ал.3 на чл.32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са
7
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2
и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
В конкретния случай, ищецът в исковата молба твърди, а и от представените по
делото доказателства се установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл.32, ал.3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл.32, ал.3 от
ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се
приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане.
С оглед предходното, при липса на възможност да се приложи уговореното и
предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, потребителят изпада в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответниците /в този смисъл е
и решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на СГС/.
При горните съображения предявените искове за вземания за обезщетение за
забава върху главницата за ТЕ следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Настоящият съд намира за неоснователни и претенциите на ищеца за главница
за услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Действително, съгласно чл.36 от
ОУ на ищцовото дружество, клиентите заплащат цена на „услугата разпределение“,
извършвана от избран от клиентите търговец, но по делото няма доказателства как е
формирана сумата от общо 66,71 лева, ищцовото дружество да е заплатило тази сума
на горепосоченото трето лице за извършената услуга, съответно за него да е
възникнало право да я претендира в настоящото производство.
С оглед изводите за неоснователност и недопустимост на главната искова
претенция за дялово разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явява и
обусловената от нейното уважаване акцесорна искова претенция за обезщетение за
забава в общ размер на 12,70 лева. Отделно от предходното по отношение на цената за
услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на
потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора до ответника за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от исковете. Видно от данните по делото е, че
дружеството е направило разноски за доплатена държавна такса в размер на 363,58
лева. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в
8
размер на 100,00 лева, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност и е
приключило само в две открити съдебни заседания. С оглед предходното, ответниците
следва да понесат разноски съразмерно на уважената част от предявените срещу тях
искове и в съответствие с припадащата им се част, както следва: ответникът Д. А.
сумата от 218,13 лева, а ответникът Д. А. - сумата от 187,18 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците също имат право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете. В представените по делото „заявления“
всеки от ответниците претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
по 800,00 лева. Съдът констатира, че по делото са представени доказателства –
договор за правна защита и съдействие /л.50 и л.55/, установяващ заплащане на
адвокатско възнаграждение единствено от ответника Д. А.. По отношение на ответника
Д. А. по делото е представено единствено пълномощно /л.49/, от което не може да се
обоснове извод, че възнаграждението е заплатено. С оглед предходното разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете следва да бъдат присъдени единствено
на ответника А.. Съдът намира за основателно заявеното в хода на устните състезания
от страна на процесуалния представител на ищеца възражение с правно основание
чл.78, ал.5 ГПК. Това е така, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност,
приключило е само в две открити съдебни заседание, като пълномощникът - адв.Ц.,
не се е явил на нито едно от тях. Обстоятелството, че адв.Ц. е депозирал писмени
защити, в които преповтаря изложените в писмените отговори доводи, не обуславя
различен извод. Ето защо, съдът определя адвокатско възнаграждение в размер на
400,00 лева, като съразмерно на отхвърлените искови претенции ищецът следва да
заплати на ответника А. сумата от 50,29 лева.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Съразмерно на
уважената част от исковете ответникът Д. А. следва да заплати на ищеца сумата от
61,40 лева, а ответникът Д. А. - сумата от 20,46 лева.
В заповедното производство не са представени доказателства за направени
разноски от длъжниците, поради което съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б
9
срещу Д. Д. А., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1430,48
лева, представляваща 3/4 части от сумата от общо 1907,31 лева, представляваща
главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. до недвижим имот, находящ се в ***************, аб.№
66279, ведно със законната лихва, считано от 01.03.2024г. до изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 146,13 лева, представляваща ¾ части от сумата от общо 194,84 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, за
периода от 15.09.2022г. до 08.02.2024 г., сумата от 50,03 лева, представляваща ¾ части
от сумата от общо 66,71 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от 01.03.2024г. до изплащане на вземането, както и сумата от 9,53 лева,
представляваща ¾ части от сумата от общо 12,70 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение, за периода от 16.07.2021г. до
08.02.2024 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б
срещу Д. С. А., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 476,83 лева,
представляваща 1/4 част от сумата от общо 1907,31 лева, представляваща главница за
доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г.
до 30.04.2023 г. до недвижим имот, находящ се в ***************, аб.№ 66279, ведно
със законната лихва, считано от 01.03.2024г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 48,71 лева, представляваща 1/4 част от сумата от общо 194,84 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, за периода от
15.09.2022г. до 08.02.2024 г., сумата от 16,68 лева, представляваща 1/4 част от сумата
от общо 66,71 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от 01.03.2024г. до изплащане на вземането, както и сумата от 3,17 лева,
представляваща 1/4 част от сумата от общо 12,70 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение, за периода от 16.07.2021г. до
08.02.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д. Д. А., ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23Б сумата от 218,13 лева, представляваща направените
разноски по исковото производство пред първоинстанционния съд, съразмерно с
уважената част от исковете и сумата от 61,40 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 12797/2024г. по описа на СРС, 43-ти състав
10
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д. С. А., ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23Б сумата от 187,18 лева, представляваща направените
разноски по исковото производство пред първоинстанционния съд, съразмерно с
уважената част от исковете и сумата от 20,46 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 12797/2024г. по описа на СРС, 43-ти състав
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б да
заплати на Д. Д. А., ЕГН ********** сумата от 50,29 лева, представляваща
направените разноски по исковото производство пред първоинстанционния съд,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице „Далсия“ ООД /с
предходно наименование “Бруната” ООД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Братя Бъкстон” № 85, помагач на страната на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11