№ 1369
гр. Перник, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20221720102517 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Б.Р., в ликвидация, срещу
„Топлофикация Перник“ АД, с която се иска да се признаване за установено, че
ищцовата страна, поради погасяване по давност на правото на принудително
изпълнение, не дължи на ответното дружество сумата в размер на 2415,13 лева –
главница за ползвана топлинна енергия за периода м. 01.11.2010г. – 31.08.2012 г. и
сумата 419, 99 лева -лихви върху месечните плащания за периода от 02.01.2011 г. до
29.01.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 16.05.2013 г. до окончателното
изплащане на вземането, а също и сумата от 56,70 лева - платена държавна такса и
сумата от 100, 00 лв. –юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изп. лист от
27.02.2014 г. по ч.гр. д. № 2858/2013 г. по описа на ПРС. Ответното дружество не е
подало отговор на исковата молба, в срока по чл. 131 ГПК. В съдебно заседание и с
допълнително писмено становище оспорва предявените искове по подробно изложени
съображения.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
С решение № 90 от 26.11.2013 г. по гр.д. № 10063 от 2013 г. е признато по реда
на чл. 422 ГПК за установено, че Б.Р. дължи на „Топлофикация Перник“ АД, сумата в
размер на 2415,13 лева – главница за ползвана топлинна енергия за периода м.
01.11.2010г. – 31.08.2012 г. и сумата 419, 99 лева -лихви върху месечните плащания за
периода от 02.01.2011 г. до 29.01.2013г., ведно със законната лихва върху главницата,
1
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 16.05.2013
г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 2336/16.05.2013 г. по ч.гр.д. № 2858/2013 г. по
описа на ПРС.
Представен е изпълнителен лист от 27.02.2014г. за посочените суми, издаден
след констатация на съда, че заповедта подлежи на изпълнение.
Установява се от представеното изп. дело № 0678/14 г. по описа на С.Б., че въз
основа на посочения изп. лист от 27.02.2014г. по молба на взискателя „Топлофикация
Перник” АД от 20.03.2014г. е образувано същото срещуБ.Р., като в молбата
взискателят е поискал прилагане на конкретни изпълнителни способи.
Изпращано е съобщение до Национална агенция по приходите за установяване
размера на публичните задължения на длъжника и проверка имуществено състояние,
както и покана за доброволно изпълнение.
Последващи действия не са предприети.
С постановление от 23.02.21 г. съдебният изпълнител е констатирал
прекратяването на изп. производство на осн. чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
Въз основа на молба на „Топлофикация Перник“ АД от 15.02.22 г. въз основа на
същия изпълнителен лист е образувано изп. дело № 458/22 г. по описа на А.В..
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 439 ГПК - за установяване
недължимост на вземане, като се основават на факти, настъпили след съдебното му
установяване. Предмет на доказване от ищеца е, че правото на принудително
изпълнение за вземането по изпълнителния лист, е погасено, поради факти и
обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително
събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да
докаже прекъсване или спиране на давностния срок.
Към 20.03.2014 г. - датата на образуване на производство по първото
изпълнително дело е действало ППВС 3/18.11.1980г., съгласно което образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното
производство давност не тече. Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира. Разрешенията, дадени с ТР №
2/26.06.2015 г., се прилагат занапред спрямо неприключилите към момента на
обявяването му изпълнителни производства. /в същия смисъл е и решение №
2
170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС/, какъвто е настоящият случай. След
молбата за образуване на изп. дело от 20.03.2014 г. в продължение на 2 години
взискателят е бездействал, като няма осъществявани успешни изп. действия в този
период, което да обоснове бездействието му, поради което е настъпила перемция на
21.03.2016 г. Съгласно решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС,
IV г.о. двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не
се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато
споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е
приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват
по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл
такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото
прилагане.
В разглеждания случай, погасителната давност за вземанията на взискателя е
петгодишна, независимо от това каква е давността с оглед характера на самото
вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Дори да не беше
установено вземането със съдебно решение, то влязлата в сила заповед за изпълнение е
приравнена на съдебното решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД /решение № 37 от
24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 3 от 04.02.2022 г. по
гр. д. 1722/2021 г., IV г. о../
В случая по изложените по-горе съображения новият давностен срок е започнал
да тече от постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. / т. 10 от ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
В случая до постановяване на тълкувателното решение давността е била спряна
и нова давност е започнала да тече от 26.06.2015 г., която е изтекла на 27.06.2020г.
Ново искане за прилагане на изп. способ, обективирано в молба от 15.02.2022г., е
направено след като давността вече е била изтекла, поради което предявените искове
като основателни следва да се уважат.
По разноските:
3
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал.1 ГПК ищеца имат право на разноски,
както следва ДТ в размер на 119,67 лв., и адв. възнаграждение в размер на 400,00,
чието заплащане е удостоверено в представения договор за правна защита и
съдействие или общо 519,67 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК, че Б.Р., в ликвидация,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: **************, НЕ ДЪЛЖИ на
„Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, поради погасяване по давност на правото
на принудително изпълнение, сумата в размер на 2415,13 лева – главница за ползвана
топлинна енергия за периода м. 01.11.2010г. – 31.08.2012 г. и сумата 419, 99 лева -
лихви върху месечните плащания за периода от 02.01.2011 г. до 29.01.2013г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 16.05.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и сумата от 56,70 лева - платена държавна такса и сумата от 100, 00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изп. лист от 27.02.2014 г. по ч.гр.
д. № 2858/2013 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на
Б.Р., в ликвидация, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
************** сумата в размер на 519,67 /петстотин и деветнадесет лева и
шестдесет и седем стотинки/ лева, представляваща разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4