№ 17316
гр. София, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20251110116052 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба на Н. Д.а Ц. с която е предявен срещу
„България Еър“ АД установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 7, т. 1, б. „а“ вр. чл. 6, § 1, б. „а“ от Регламент 261/2004 г. на
Европейския парламент и Съвета за признаване на установено, че ответникът
дължи на ищеца за сумата от 250 евро – неплатено обезщетение, съгласно
Регламент № 261/2004 г. на ЕС и ЕП за закъснял с повече от 3 часа полет
FВ455 от 14.06.2024 г. по направление София - Милано, ведно със законна
лихва за период от 07.01.2025 г. /датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, както и сумата от 18.30 евро –
мораторно обезщетение върху главницата за периода от 26.06.2024 г. до
06.01.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК № 1893/18.01.2025 г. по ч.гр.д. № 878/2025 г. на СРС, 76 с-в.
Ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника
за редовен полет FB455 от София до Милано, определен за изпълнение по на
14.06.2024 от 10:15 часа. Сочи, че в деня на полета се е явил на летището и е
преминал всички процедури, като след продължително чакане, полетът е
изпълнен с голямо закъснение от над три часа, като е излетял в 13:57 часа и е
кацнал в 14:55 часа в крайната си дестинация, т.е. с 3:33 часа закъснение от
първоначално определения част.
Сочи, че на 26.06.2024 г. е отправил искане за заплащане на
обезщетение по реда на Регламент № 261/2004 г. на ЕС и ЕП до
1
авиопревозвачав размер на 250 евро /доколкото полетното разстояние е под
1500 км/, но ответникът не изплатил дължимата сума, поради което изпаднал в
забава.
Сочи, че е подал заявление по чл. 410 ГПК, като се е снабдил със
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 878/2025 г. на СРС, 76 с-в., срещу която
заповед длъжникът е подал възражение в срок. С оглед на това и във връзка с
дадени от СРС указания, сочи, че е налице правен интерес от водене на
настоящото производство.
Моли съдът да уважи предявените искове и да признае съществуването
на вземанията, така както са посочени в заповедта за изпълнение.
Претендира присъждане на сторените разноски в заповедното
производство, както и в настоящото исково производство.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК ответникът
„България Еър“ АД подава писмен отговор на исковата молба, с който не
оспорва изложените в исковата молба фактически твърдени и сочи, че е
изплатил в полза на ищеца претендираното обезщетение по чл. 7, пар. 1, б. „а“
от Регламента.
Моли за отхвърляне на предявените искове, поради осъщественото в
хода на процеса плащане.
Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК относно претендираните от
ищеца разноски в двете съдебни производства.
Софийски районен съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са за разглеждане искове установителни искове по реда на
чл. 422 ГПК с правно основание чл. 7, т. 1, б. „а“, вр. с чл. 6, § 1, б. „а“ от
Регламент 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета и чл. 86 ЗЗД.
По главния за обезщетение за закъснял полет в тежест на ищеца е да
докаже, че между страните е налице валиден договор за превоз на пътници, по
който ищецът е изправна страна, закъснението на полета с повече от 2 часа,
както и полетното разстояние /до 1500 километра/, обосноваващо по размер
претендираното обезщетение, които обстоятелства, на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е отделил като безспорни между страните в
изготвения по делото и приет за окончателен доклад.
В тежест на ответника, при установяване на горните факти, е да
докаже плащането на обезщетението в претендирания размер.
В конкретния случай, между страните липсва спор относно
осъществяването на всички правнорелевантни факти, относими към
пораждане на претендираното от ищеца право на обезщетение в размер на 250
евро, поради което съдът намира, че предявеният главен иск е основателен.
Към отговора на исковата ответникът е представил платежно
нареждане от 14.04.2025 г. за извършен превод по сметка на ищеца за сумата
2
от 488.96 лева – левова равностойност на сумата от 250 евро /която сума е
половината от изплатеното в общ размер обезщетение от 977.92 лева в полза
на ищеца и съпругата ми Л. Ц.а – която не е страна по настоящия спор/
Със същата, с оглед посоченото в платежното нареждане основание и
направеното от ищеца признание, e погасена претендираната главница за
обезщетение.
Предвид изложеното, съобразявайки по реда на чл. 235 ГПК
настъпилите в хода на процеса факти, значими за спорното право, съдът
намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен, поради извършеното
цялостно плащане на сумата по исковата претенция.
В полза на ищеца следва да бъде призната дължимостта на
своевременно претендираната законна лихва върху платената главница от
датата на заявлението по чл. 410 ГПК /07.01.2025 г./ до датата на извършеното
плащане /14.04.2025 г./, възлизаща на сумата от 18.14 лева.
По предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже наличието на главен дълг и поставянето на ответника в забава.
В конкретния случай не е спорно по делото, че ищецът е сезирал
ответника с искане за изплащане на обезщетение, получено от последния на
26.06.2024 г, с която покана /предвид липсата на падеж на задължението/,
авиопревозвачът е поставен в забава.
Предвид изложеното, с оглед липсата на спор, че доброволно плащане
на задължението е осъществено на 14.04.2025 г., съдът намира, че предявеният
иск за периода 26.06.2024 г. – 06.01.2025 г. е доказан по своето основание и
следва да бъде уважен в пълния му заявен размер от 18.30 евро, изчислен от
съда в съответствие с разпоредбата на чл. 162 ГПК.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, доколкото
съдът достигна до извод за основателност на предявените искове, право на
разноски има само ищецът, като съдът дължи произнасяне и по отговорността
за сторените разноски в заповедното производство.
Ищецът е претендирал и доказал извършването на разноски за
заплатена държавна такса в заповедното производство в размер на 25 лева,
както и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 400 лева.
В исковото производство е доказал извършването на разноски в размер на
100.40 лева – внесена държавна такса и 400 лева – адвокатско
възнаграждение.
Ответникът своевременно е релевирал възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение.
Във връзка с направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът
съобрази следното:
Фактическите състави по чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 ГПК предвиждат
3
задължение на страната, предизвикала спора, да възстанови разноските, които
насрещната страна е била принудена да направи по защитата си, и уреждат
възможността тази деликтна по характера си обективна отговорност да се
ангажира с крайния съдебен акт в зависимост от неговия изход.
С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови
разноските страна поставя пред съда спор за обективните предели на
отговорността си, с твърдение, че насрещната съществено е надценила труда
на своя адвокат.
Ако за другите разноски спорът е излишен, защото размерът им е
определен от закона (държавната такса) или от съда (по доказателствата), с
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се оспорва причинно следствената връзка
на поведението на страната, предизвикала спора, с размера на адвокатското
възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и изплатила.
Отговорната за разноските страна е трето лице за правоотношението по
уговореното възнаграждение. Законът изключва възможността да се намеси в
договор между други (чл. 20а ЗЗД), като тази възможност не е налице и за
съда. С преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите
на деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр.
1 ЗЗД), като критерият е обективен.
С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се
концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното
дело. С изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен
еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят
възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че
от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и
квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката,
оценяващ най-ниско труда си.
В случай, че установи, че възнаграждението, към момента на
сключване на договора, е уговорено в съществено отклонение от мярката,
наложена от този пазар, съдът намалява отговорността на страната,
предизвикала спора, до обичайния и разумен размер.
Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки
национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine
ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено
надценен. Платеното в повече няма за причина поведението на страната,
предизвикала спора. То има за причина поведението на насрещната, която не е
положила дължимата грижа, а уговореното в повече остава в нейна тежест. /В
този смисъл и определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991 по описа
за 2024 г. на ВКС, IV г.о./
В конкретния случай, съдът намира, че с оглед фактическата и правна
сложност на повдигнатия съдебен спор, неговата продължителност, реално
осъществената от упълномощения адвокат процесуална дейност,
договореният размер на адвокатското възнаграждение за исковото
4
производство не се явява прекомерен за представителство, поради което
възражението следва да бъде оставено без уважение като неоснователно в
тази му част.
С оглед спецификата на заповедното производство обаче, както и
реално извършената от адвоката дейност по подаване на мотивирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение, съдът намира, че размерът на
дължимото адвокатско възнаграждение за заповедното производство на
представителя на заявителя следва да бъде определен на сумата от 200 лева.
Предвид изложеното, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
общо 500.40 лева – разноски в исковото производство и общо 225 лева –
разноски в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ поради плащане в хода на процеса предявения от Н. Д.а
Ц., ЕГН **********, срещу „България Еър“ АД, ЕИК *********,
установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 7, т. 1, б.
„а“ вр. чл. 6, § 1, б. „а“ от Регламент 261/2004 г. на Европейския парламент и
Съвета за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца за сумата
от 250 евро –обезщетение, съгласно Регламент № 261/2004 г. на ЕС и ЕП за
закъснял с повече от 2 часа полет FВ455 от 14.06.2024 г. по направление
София – Милано, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК № 1893/18.01.2025 г. по ч.гр.д. № 878/2025 г. на СРС, 76 с-в.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че
ответникът „България Еър“ АД, ЕИК *********, дължи на ищеца Н. Д.а Ц.,
ЕГН **********, законната лихва върху платената главница от 250 евро за
период от 07.01.2025 г. /датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда/ до изплащане на вземането /14.04.2025 г./ в размер на сумата от 18.14
лева, както и сумата от 18.30 евро – мораторно обезщетение по чл. 86 ЗЗД
върху главницата за обезщетение за закъснял полет FВ455 от 14.06.2024 г.,
дължимо за периода от 26.06.2024 г. до 06.01.2025 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1893/18.01.2025 г. по
ч.гр.д. № 878/2025 г. на СРС, 76 с-в.
ОСЪЖДА „България Еър“ АД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Н. Д.а Ц., ЕГН **********, сумата от 500.40
лева – разноски в исковото производство за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение, както и, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 5 ГПК,
сумата от 225 лева – разноски в заповедното производство за заплатена
държавна такса и адвокатско възнагржадение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6