Решение по дело №3804/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1104
Дата: 31 май 2022 г. (в сила от 22 юни 2022 г.)
Съдия: Методи Неделчев Антонов
Дело: 20215330203804
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1104
гр. Пловдив, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330203804 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление НП/ № 21-0432-000112 от
19.02.22 г. на Началник РУ към ОД на МВР – гр.Пловдив, 01 РУ Пловдив, с
което на И. А. Т., ЕГН **********, с адрес: ***** е наложено
административно наказание за нарушение на чл.103 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175 ал.1 т. от ЗДвП е наложена ГЛОБА в
размер на 50 / петдесет/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС
за срок от ЕДИН МЕСЕЦ.
Жалбоподателят И.А. Т. в жалбата си прави искане за отмяна на НП по
конкретно изложени доводи, не се явява в съдебно заседание, редовно
призован, представлява се от адвокат В..
Административнонаказващият орган – РУ 01, ОД на МВР-Пловдив,
редовно призован, не изпраща представител. В молба-становище оспорва
подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което иска
потвърждаването на НП. При условията на евентуалност, прави искане за
намаляване размера на адвокатското възнаграждение на другата страна до
нормативно определения минимален такъв.
1
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
На 20.01.21 г. от св. С. Д. Ч. бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ бл. № 607718/20.01.2021 г. срещу И.
АТ. Т. за това, че на 28.12.2020 г. в 01:50 часа в село Брестник, пред улица
Независимост №69 управлявал лек автомобил „Нисан Терано“ с рег.№ ****,
собственост на Б.Й.Ч. ЕГН:********** като извършва следното нарушение:
при подаден светлинен и звуков сигнал от униформен полицейски автомобил
водачът не спира плавно най вдясно на платното за движение и продължава
движението си в посока път III8606, след което отбива по черен път.
Установеното било квалифицирано от св. Ч. като нарушение на чл.103
от ЗДвП.
Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя на основание чл.175 ал.1 т.4 от
ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 50.00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на
чл.103 от ЗДвП.
В хода на съдебното производство в качеството му на свидетел беше
разпитан актосъставителя Ч., която потвърждава авторството и констатациите
в съставения АУАН. Свидетелят описва реда за установяване на
нарушението, като сочи, че АУАН е бил съставен на база докладна записка от
полицейски патрул намиращ се в село Брестник. Св. Ч., установил, чия
собственост е л.а., респ. снел обяснения от собственика, който посочил, че
лекият автомобил е предаден за ползване от ловна дружинка и в частност на
И.Т.. Последният посочил, че л.а. бил стоял на улицата пред дома му
незаключен. По отношение на нарушението, свидетелят сочи, че полицейския
патрул не е установил водача, тъй като автомобилът е тръгнал по черен път,
непроходим за полицейския, но органите на реда записали регистрационния
номер.
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите Б., Ч. и Т.
Свидетел Б., сочи, че познава И.Т., били колеги и приятели. По Коледа
2
решили да захранят животните с царевица и взели джипа, който бил на техен
приятел, даден да се ползва от ловната дружинка. С него хранили животните
и ходели на лов. На връщане се било скъсало жилото на джипа, трудно го
прибрали и стоял около два месеца в бокса. Твърди, че на 28.12.20г
цитираното МПС не е било в движение.
Свидетел Ч. сочи, че познава И.Т., били ловци. На 25/26.12.20г отишли
да заредят хранилките и джипът се счупил. Били го прибрали при И., който го
ремонтирал, защото тази кола не могла да се движи. Автомобилът бил даден
от един доктор да си вършат работата за лова. Джипът седял доста време,
повече от месец, не е бил в движение.
Свидетел Т., установява пред съда, че в качеството си на патрулен
полицай, с колега били спрели в село Брестник на 28.12.20г Били на смяна
извършвали патрулно-постова дейност. В процесния джип, забелязали лице,
мъж и потеглили след него, като подали светлинен и звуков сигнал на водача.
Полиците, били вътре в автомобила и не били спирали. Настигнали водача,
последният не се подчинил, ускорил движението посока гр.Пловдив, като на
пътя Брестник-Пловдив, рязко намалил и свил по черен път, като свидетелят
предполага, че водачът е сторил това, за да не бъде проследен, тъй като
джипът бил високо проходим за разлика от полицейския автомобил. Св. Т.
успял да запише регистрационния номер и така докладвал за случая.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като последователни,
обективни и съответни на събраните по делото писмени доказателства.
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът счита,
следното:
Според сочената за нарушена разпоредба на чл. 103 от ЗДвП при подаден
сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно
средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение
или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите указания. Посочената като нарушена разпоредба на чл.
103 от ЗДвП се намира в раздел ХХ от ЗДвП „Задължения на водачите”.
Следователно, тя предвижда правило за поведение ( създава задължение) за
лице, което управлява ППС. Т.е., тя е материалноправната норма,
3
неизпълнението на която се санкционира. В посочената като санкционна
разпоредба на чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП е предвидено административно
наказание за нарушение, представляващо неизпълнение нареждане на
органите за контрол и регулиране на движението.
От събраните доказателства, обаче не се установява, че именно
жалбодателят И.Т. не е изпълнил нареждане, дадено по предвидения ред в
ЗДвП, да спре. Нито един от разпитаните свидетели не сочи, че лично е
възприел Т. да управлява процесния лек автомобил Нисан в село Брестник.
Св. Т., е възприел, че в движещият се джип е имало лице от мъжки пол, но
същият не твръди това да е именно жалбоподателя или да разпознава същия.
От друга страна, актосъставителя св.Ч., е съставил АУАН, по силата на даден
му доклад от патрулните полицаи, за извършено нарушение по чл.103 от
ЗДвП, но установяване на евентуалния деец е станало, чрез разпит на
собственика на л.а., който бил поверил джипа на Т. и ловната дружинка.
Установяване на лицето, което било управлявало автомобила, е във време
различно от датата на нарушението 28.12.20г. Дори и да се приеме, че
правилно е установен регистрационния номер на л.а. и това е довело до
откриването на собственика и ползвателя, няма безспорни доказателства
събрани в хода на административнонказателното производство, че именно
ползвателят - И.Т. на 28.12.20г. е управлява л.а., както се констатирано в
АУАН. Този автомобил е бил управляван от лице, което действително е
демонстрирало неподчинение, поради което негласното разпореждане на
полицейския орган е било ясно доловимо от водача на автомобила, предвид
поведението му, но конкретни и безспорни данни за самоличността му не са
установени от длъжностните лица, натоварени с разследване и констатиране
на обстоятелства от значение за конкретна административно наказателна
отговорност, която по абсолютно правило на закона е лична.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на производството по
съставяне на АУАН не са събрани достатъчно данни относно авторството на
деянието, като АУАН и НП са издадени при неизяснени факти и
обстоятелства относно процесното нарушение, поради което НП следва да
бъде отменено като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
По делото не са претендирани разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне по реда на чл.63д от ЗАНН.
4
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови
решението си.

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 21-0432-000112 от
19.02.22 г. на Началник РУ към ОД на МВР – гр.Пловдив, 01 РУ Пловдив, с
което на ИВ. АТ. Т., ЕГН **********, с адрес: село Брестник, обл.Пловдив,
ул. Йордан Йовков №1 е наложено административно наказание за нарушение
на чл.103 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ и на основание чл.175
ал.1 т. от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 50 / петдесет/ лева и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от ЕДИН МЕСЕЦ.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в
14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5