Решение по дело №666/2020 на Районен съд - Карлово

                                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                         № …………

 

                                         гр. К., 03.08.2021 година

 

                                       В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, трети  наказателен състав в публично съдебно заседание на пети юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай Мурадов

 

с участието на секретаря Цветана Чакърова, като разгледа НАХД № 666 по описа на Карловски районен съд за 2020 година  – ІІІ н.с., докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 19-0281-000840 от 20.09.2019 г. на ВПД Началник група към ОДМВР П., РУ- К., на М.И.Й. с ЕГН ********** *** на основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и го обжалва, като с жалбата прави искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва извършване на твърдяното нарушение.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. Д. - упълномощен, който поддържа жалбата. По същество се прави искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител. В депозирано писмено становище счита издаденото наказателно постановление за правилно и законосъобразно, като моли същото да бъде потвърдено.

 Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

         Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

         Разгледана от съда е неоснователна.

         След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители С. като актосъставител, П. и М. като свидетели по акта, както и доведения по почин на жалбоподателя свидетел Д., както и приобщените писмени доказателства- наказателно постановление 19-0281-000840 от 20.09.2019 г., разписка за връчването му, АУАН серия АA бл. № 384126 от 11.08.2019 г., справка за собственост на МПС, справка за нарушител/водач, заповед № 8121з-515/ 14.05.2018 г., заповед № 8121К-1500/29.01.2019 г., присъда на ОС С. З., писмо от РУП К., съдът намира за установено следното:

         На 11.08.2019 г. в с. К., обл. П., служителите на РУ- К. свидетелите П. и М. осъществявали контрол по охрана на обществения ред. Около 19,50 часа на ул. „В.“ в селото до № ** полицейските служители установили движещ се мотопед „*****“ с рег. № ******* с посока на движение от юг на север, когото спрели за проверка. Установили, че водач на МПС е жалбоподателя Й., който изглеждал в явно нетрезво състояние, миришел на алкохол. Поради тази причина бил уведомен дежурния по КАТ - мл. автоконтрольор С.. Същият пристигнал на място и поискал да изпробва за алкохол жалбоподателя, който отказал да му бъде извършена проба. На същият бил издаден и талон за медицинско изследване, който отказал да получи. При извършената проверка било установено, че мотопеда бил собственост на св. Д. и за същия нямало сключен и действащ договор „Гражданска отговорност“. Освен това било установено, че Й. не притежава ******, тъй като същото му било отнето в изпълнение на присъда на ОС С. З.

         Във връзка с констатираните нарушения били съставени АУАН, единият от които е процесния АУАН, с който мл. автоконтрольор С. приел, че жалбоподателят Й. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, тъй като на 11.08.2019 г., в 19,50 ч., в с. К., по ул. В. до № **, с посока на движение от юг на север, управлявал мотопед „*********“ с рег. № *********, собственост на П.Г.Д., ЕГН ********** без да притежава валидно СУМПС от категорията към която спада управляваното от него МПС.

         Така съставения АУАН бил предявен на жалбоподателят, който го подписал и не направил възражения по констатациите в него.      

На 20.09.2019 г. от оправомощено длъжностно лице било издадено атакуваното наказателно постановление, с което при идентични с акта обстоятелства по нарушението, дата и място на извършването му, както и индивидуализация на нарушителя, на жалбоподателя било наложено административно наказание на основание чл.177 ал.1, т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 100 лв., за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП.

         Наказателното постановление било връчено на 08.10.2020 г., а жалбата срещу него депозирана на 15.10.2020 г.

         Разпитан в качеството на свидетел П.Д. заявява, че продал процесния мотопед с договор на лице, което обаче на го регистрирало на свое име, а го препродало на жалбоподателя Й.. Във връзка с установеното по процесния случай Д. ***. Двата талона били предоставени на Й. от човека, на когото Д. продал превозното средство. 

         Показанията на свидетелите С., П. и М. установяват факта на управление на МПС от страна на жалбоподателя на инкриминираната дата, както и непредставянето и липсата на СУМПС.

Горепосочените гласни доказателства съдът ползва изцяло при постановяване на решението си, като безпротиворечиви помежду си и пряко относими към предмета на доказване по делото.

Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност. Съдът намира, че при издаването на наказателното постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да налага неговата отмяна. Актът за установяване на административно нарушение съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а наказателното постановление - тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. Дадено е ясно, точно, обстойно и коректно описание на нарушението, и на обстоятелствата по неговото извършване, налице е посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера на наложената глоба. Индивидуализиран е нарушителят.

Тъй като актът се явява редовен от процесуална страна, то същия се ползва и от презумптивна доказателствена сила, съобразно чл.189 ал.2 от ЗДвП. Отразените в него констатации се установяват по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели- С., П. и М. и от приложените писмени доказателства. От последните се установява, че жалбоподателя е притежавал СУМПС с №******, но същото е било отнето в изпълнение на присъда на ОС С. З. по НОХД № 292/2014г. и след изтичане на срока на наказанието и срока на валидност на самото СУМПС – на 16.10.2017г. не е подновявано и получено от Й.. Т.е. по безспорен начин се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че Й. е извършил твърдяното нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, тъй като при извършената му на 11.08.2019 г. в с. К., обл. П. проверка е управлявал МПС без да притежава СУМПС, по посочените по-горе причини.

При съобразяване с изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, административно-наказващия орган е направил коректно описание на констатираното административно нарушение пълно, точно и ясно. Посочени са обстоятелствата при които е установено административното нарушение – от служители на РУП К., конкретизирано е административното нарушение. Предвид изложеното, настоящия състав на съда намира, че в разглеждания случай действително виновно е допуснато нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

 За по-голяма прецизност съдът следва да отбележи, че съгласно нормата на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП - За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

В конкретния случай, водачът на мотопеда попада сред лицата на които е вменено посоченото в цитираната законова разпоредба задължение. Това задължение той не е изпълнил, тъй като е управлявал мотопеда след като не притежава СУМПС поради изтичане на срока му на валидност. Поради това и следва да се приеме, че е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му във вина административно нарушение по чл. 150а, ал.1 от ЗДвП. В тези случаи по реда на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е предвидено наказание – глоба в размер от 100 до 300 лева. При определяне на наказанието съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В разглеждания случай съдът намира, че глобата която е наложена на жалбоподателя от страна на АНО за извършеното от него виновно нарушение по чл.150а,ал.1 от ЗДвП в минималния размер от 100 лева е правилно и законосъобразно определена. Съдът намира, че този размер на административното наказание би могъл да окаже въздействие на нарушителя за спазване на задълженията му по ЗДвП и да го превъзпита в положителна насока.

С оглед гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                               Р  Е  Ш  И :

 

1.ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление  № 19-0281-000840 от 20.09.2019 г. на ВПД Началник група към ОДМВР П., РУ- К., с което на М.И.Й. с ЕГН ********** *** на основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

 

2.РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. П..

 

 

 

 

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: