№ 588
гр. В., 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет
и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря М.И.В.
като разгледа докладваното от П.Т.П. Гражданско дело № 20241320100498 по
описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от „М.П.К.“ ЕАД /с предишно наименование
„С.б.с.“ АД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Р.П.К.“, № 4, вх. А, ет. 5, чрез адв. Лила Цветанова Мачева, съдебен адрес: гр.
В., бул. „М.Л.“ № 21, ет. 2, с която против Е. Т. Г., ЕГН **********, с адрес:
гр. В., бул. „П.“ № 24, са предявени искове с правно основание по чл. 422, ал. 1
от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че „А1 Б.” ЕАД е предприятие с основен
предмет на дейност изграждане, използване и поддържане на мобилна
клетъчна мрежа и предоставяне на далекосъобщителни услуги. За
осъществяването на тези дейности, дружеството развива и съпътстващи
търговски дейности.
Сочи се, че на 20.08.2020 г. между „М.” ЕАД /сега „А1 Б.“ ЕАД/ ЕИК
********* (Продавач) и Е. Т. Г. е сключен Договор за продажба на изплащане
№ *********. На основание т. 1 и т. 2 от Договора, с неговото подписване
купувачът - Е. Т. Г. е закупил и е станал собственик на Апарат Handset
Motorola G8 Blue+TV 32РНТ4203 със сериен номер: 359125101254771.
Съгласно т. 10.2.1 от Договора купувача се е задължил да заплати на „М.”
1
ЕАД /сега „А1 Б.“ ЕАД/ продажната цена за вещта, съобразно погасителен
план към Договора. Поради неплащане в срок, договора между „А1 Б.“ ЕАД и
ответника Е. Т. Г. е прекратен предсрочно на основание т. 12.3 от Договор за
продажба на изплащане № *********.
Излага се, че непогасената сума до края на срока на Договора за
продажба на изплащане в размер на 586.50 лв., е станала предсрочно
изискуема на основание чл. 12.3. от Договора.
Поддържа се, че на 07.11.2014 г. между „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК ********* и
„С.б.с.“ АД с ново име „М.П.К.” ЕАД Д, ЕИК *********, е сключен Договор
за поръчителство. На основание т. 3 от Договора за поръчителство „С.б.с.“ АД
се задължи в качеството си на поръчител да обезпечи задълженията на
абонати, сключили с „А1 Б.” ЕАД Договор за продажба на изплащане.
Твърди се, че поради липса на доброволно плащане от страна на
длъжника и на основание чл. 2.2.3 от Договора за поръчителство от 07.11.2014
г., „С. бизес солюшънс“ АД заплатило на „А1 Б.“ ЕАД на 05.09.2021 г. сумата
от 586.50 лева, представляваща дължимата сума от Е. Т. Г. по Договора за
продажба на изплащане от 20.08.2020г.
Излага се, че плащането на сумата е извършено след отправена покана
от страна на кредитора към поръчителя, съгласно т. 2.2.3 от Договора за
поръчителство. Съгласно Договора за поръчителство поканата следва да се
отправи посредством предявяването на Справка /Приемо-предавателен
протокол/, а именно Приемо - предавателен протокол № 343, представляващ
справка по т. 2.2.3 от Договора за поръчителство от 07.11.2014 г. Протоколът
съдържа списък с абонатите и размера на просрочените задължения,
произтичащи от договори, гарантирани чрез поръчителство от ищеца.
Посочено е, че ответникът присъства на стр. 5 от горепосочения Протокол №
343.
Поддържа се, че съгласно т. 2.2.6 от Договора за поръчителство, след
извършеното плащане се съставя Справка /Приемо-предавателен протокол/
който съдържа списък с абонатите, за които на 05.09.2021 г. „С.б.с.” АД в
качеството си на поръчител е изпълнило вместо тях задълженията им към „А1
Б.” ЕАД, произтичащи от договори за продажба на изплащане, гарантирани
чрез поръчителство. Посочва се, че е състававен Приемо-предавателен
протокол № 361, като ответникът присъства на стр. 3 от горепосочения
2
Протокол №361.
Твърди се, че до Е. Т. Г. е изпратено Уведомление за встъпване в дълг по
чл. 146 от ЗЗД, с което длъжникът е уведомен, че считано от 05.09.2021 г.
задълженията му към „А1 Б.” ЕАД по договор за продажба на изплащане №
********* са прехвърлени на „С.б.с.“ АД с ново име „М.П.К.” ЕАД.
Сочи се, че на 07.07.2023 г. между „М.П.К.” ЕАД и „Фонд за
гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД е сключен Договор за
встъпване в дълг. Съгласно договора кредиторът „М.П.К.” ЕАД приел
поемателя “Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД
като съдлъжник за заплащане задълженията на длъжниците физически лица
произтичащи от Договора за поръчителство сключен на 07.11.2014 г. между
„А1 Б.” ЕАД и „М.П.К.” ЕАД.
Излага се, че поемателят “Фонд за гарантиране на задълженията на
физически лица“ ЕООД се задължило да заплати задълженията на
длъжниците физически лица, произтичащи от Договора за поръчителство
сключен на 07.11.2014 г. между „А1 Б.” ЕАД и „М.П.К.” ЕАД, включително и
на длъжника Е. Т. Г. под № 175 в Приложение № 1 към договора, в срок от
един месец от подписване на Договор за встъпване в дълг.
Поддържа се, че към датата на подаване на исковата молба поемателят
„Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД не е
заплатило задължението на длъжника Е. Т. Г., поради което Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е с искане за осъждане на двамата
длъжници да заплатят солидарно процесната сума. Предвид, че само Е. Т. Г. е
подала възражение по чл. 414 от ТПК, то ищецът сочи, че съгласно т. 5 от ТР
№ 3/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС Заповедта за
изпълнение по чл. 410 от ТПК следва да е влязла в законна сила спрямо „Фонд
за гарантиране на задълженията на физически лица“. Предвид горното
ищецът е депозирал искова молба само срещу ответника Е. Т. Г..
Ищецът посочва, че съгласно чл. 84 от ЗЗД, когато деня на изпълнение
на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му,
поради което ответникът следва да му заплати сумата от 145.07 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от датата на плащане на
главницата от заявителя „С.б.с.” АД на „А1 Б.” ЕАД - 05.09.2021 г. до
30.11.2023 г.
3
Твърди се, че до настоящия момент горепосочените суми не са
заплатени от ответника.
Поддържа се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. №
2371/2023 г. по описа на Районен съд - В., и по което е издадена заповед за
изпълнение, срещу която е подадено възражение от длъжника Е. Т. Г..
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми:
сумата от 586.50 лева, представляваща незаплатена от Е. Т. Г. сума по
Договор за продажба на изплащане № ********* от 20.08.2020 г., която сума е
заплатена от заявителя „С.б.с.“ АД с ново име „М.П.К.” ЕАД в качеството му
на поръчител на „А1 Б.“ ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г.,
както и сумата в размер на 145.07 лева - мораторна лихва за забава за периода
от 05.09.2021г. (датата на заплащане на сумата в размер от 586.50 лева, от
„С.б.с.” АД на „А1 Б.” ЕАД) до 30.11.2023 г., ведно със законната лихва върху
претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК – 01.12.2023 г. в съда до окончателното изплащане на
задължението.
Претендират се направените разноски в исковото и заповедното
производство.
Ответникът, редовно призован, не се представлява и не взема становище
по исковете. Въпреки дадената му възможност за писмен отговор в срока по
чл. 131 от ГПК не е постъпил такъв. На същият са указани последиците на чл.
133, чл. 143, ал. 3 от ГПК, както и на чл. 238, ал.1 ГПК, а именно, че ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
С молба с вх. № 10674/11.09.2024 г. ищецът чрез процесуалния си
представител е поискал постановяването на неприсъствено решение на
основание чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Съдът, като взе предвид, че на ответника са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание, намира, че са налице предпоставките по чл. 239, ал. 1 и 2 ГПК за
4
постановяване на неприсъствено решение по делото.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение – чл. 239, ал. 2 ГПК, поради което следва да бъде
постановено такова, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая
са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови
неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните
предпоставки по чл. 238, ал. 1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл. 239, ал. 1
т. 2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно
основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените писмени доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и
събраните по делото доказателства, са достатъчни да обосноват
основателността на заявената искова претенция. Тъй като истинността на
приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то
съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото
писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.
Ето защо исковата претенция като основателна следва да бъде уважена
като се признае за установено, че ответникът дължи претендираната парична
сума.
Във връзка с изложеното предявеният иск следва да бъде уважен, като
се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество следните суми: сумата от 586.50 лева, представляваща незаплатена
от Е. Т. Г. сума по Договор за продажба на изплащане № ********* от
20.08.2020 г., която сума е заплатена от заявителя „С.б.с.“ АД с ново име
„М.П.К.” ЕАД в качеството му на поръчител на „А1 Б.“ ЕАД по Договор за
поръчителство от 07.11.2014 г., както и сумата в размер на 145.07 лева -
мораторна лихва за забава за периода от 05.09.2021г. (датата на заплащане на
сумата в размер от 586.50 лева, от „С.б.с.” АД на „А1 Б.” ЕАД) до 30.11.2023
г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от
5
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 01.12.2023 г. в съда до
окончателното изплащане на задължението.
В случая основателна се явява и претенцията за присъждане на
направените разноски.
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на ВКС и изхода на
делото ответницата следва да понесе отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
В тази връзка ответната страна следва да заплати на ищеца направените
разноски по настоящето производството, в общ размер от 505.00 лева /25.00
лева – държавна такса и 480.00 лева - адвокатско възнаграждение/.
Ответницата следва да заплати и направените в заповедното
производство разноски в общ размер от 505.00 лева /25.00 лева - за държавна
такса и 480.00 лева - адвокатско възнаграждение/.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Т. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., бул. „П.“ № 24, че дължи на „М.П.К.“ ЕАД /с
предишно наименование „С.б.с.“ АД/, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „Р.П.К.“, № 4, вх. А, ет. 5, чрез адв. Лила Цветанова
Мачева, съдебен адрес: гр. В., бул. „М.Л.“ № 21, ет. 2, следните суми: сумата
от 586.50 лева, представляваща незаплатена от Е. Т. Г. сума по Договор за
продажба на изплащане № ********* от 20.08.2020 г., която сума е заплатена
от заявителя „С.б.с.“ АД с ново име „М.П.К.” ЕАД в качеството му на
поръчител на „А1 Б.“ ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., както
и сумата в размер на 145.07 лева - мораторна лихва за забава за периода от
05.09.2021г. (датата на заплащане на сумата в размер от 586.50 лева, от
„С.б.с.” АД на „А1 Б.” ЕАД) до 30.11.2023 г., ведно със законната лихва върху
претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК в съда – 01.12.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Е. Т. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., бул. „П.“ № 24 да
заплати на „М.П.К.“ ЕАД /с предишно наименование „С.б.с.“ АД/, ЕИК
6
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Р.П.К.“, № 4, вх.
А, ет. 5, чрез адв. Лила Цветанова Мачева, съдебен адрес: гр. В., бул. „М.Л.“ №
21, ет. 2 разноски по настоящото производство в общ размер на 505.00 лева
/25.00 лева – държавна такса и 480.00 лева - адвокатско възнаграждение/.
ОСЪЖДА Е. Т. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., бул. „П.“ № 24 да
заплати на „М.П.К.“ ЕАД /с предишно наименование „С.б.с.“ АД/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Р.П.К.“, № 4, вх.
А, ет. 5, чрез адв. Лила Цветанова Мачева, съдебен адрес: гр. В., бул. „М.Л.“ №
21, ет. 2, сумата в общ размер на 505.00 лева /25.00 лева - за държавна такса и
480.00 лева - адвокатско възнаграждение/ - разноски по заповедното
производство по ч.гр.д. № 2371/2023 г. по описа на Районен съд - В..
Решението не подлежи на обжалване.
На страните да се връчат преписи от решението .
Да се приложи препис от решението по ч. гр. д. № 2371/2023 г. по описа
на Районен съд - В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7