Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….. 2020 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи
август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
при секретар Цветелина
Цветанова,
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело
№ 1292 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на Ж.Д.М. чрез
особения й представител адвокат Н.М. против решение № 5920 от 20.12.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 12071 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна,
тридесет и трети състав, с което е прието за установено по
предявеният от Етажна собственост с административен адрес в град Варна - ***,
представлявана от управителя на етажната собственост А.П.Х., иск с правно
основание член 422 от ГПК във връзка с член 6, алинея 1, точка 9 и точка 10 във
връзка с член 38, алинея 1 от ЗУЕС, че въззивницата дължи на ищеца сумата от
292,31 лева, представляваща неплатени месечни такси към етажната собственост,
дължими за периода от месец декември 2014 г. до месец март 2018 г. включително,
за апартамент № 13 в град Варна - ***, включващи разноски за поддръжка и
управление на етажната собственост, консумативни разходи, ремонти, свързани с
поддръжката и обновлението на общите части, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението по член 410 от ГПК /05.04.2018 г./ до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 5106/2018 г. по описа на ВРС, 41-ви състав; както и е
осъдена въззивницата на основание член 78, алинея 1 от ГПК да заплати на
Етажната собственост сумата от 226,50 лева, представляваща сбор от сторени
съдебно-деловодни разноски в производството пред първата инстанция, както и
сумата от 225 лева, представляваща сбор от сторени съдебно-деловодни разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 5106/2018 г. по описа на ВРС, 41-ви
състав.
Във въззивната жалба се навеждат доводи, че
атакуваното решение е неправилно, доколкото не са налице доказателства, че
въззивницата е собственик на имота, както и, че може би съществува уважителна
причина за незаплащане на процесните суми. Иска се отмяна на решението и
постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен предявеният иск.
Срещу така подадената въззивна жалба е постъпил в
законовоопределения срок отговор, с който същата се оспорва като неоснователна
и се иска потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена от лице, легитимирано да
обжалва първоинстанционното решение, като неизгодно за него. Правото си на
жалба, то е упражнило в срок. Жалбата отговаря на изискванията на член 260 и
член 261 от ГПК. При извършената служебна проверка по валидността на обжалваното решение
съобразно нормата на член 269 от ГПК съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита
за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата и уточнителна молби се излага, че по заявление
на А.П.Х. в качеството й на управител на етажна собственост на собствениците на
обекти в сграда с административен адрес в град Варна - *** срещу Ж.Д.М. е
образувано ч.гр.д.№ 5106/2018 г. по описа на Районен съд - Варна, по което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 292,31 лева. На
10.07.2018 г. ищецът е получил съобщение, че срещу издадената заповед за
изпълнение е постъпило възражение. Етажната собственост основава претенцията на
следните факти: на общо събрание на етажната собственост /ЕС/, проведено на
25.09.2014 г., е прието решение, с което се начислява сума за фонд „Ремонт и
обновление“ в размер на 1 лев на апартамент; на последващо общо събрание на ЕС,
проведено на 15.09.2015 г., е прието решение вноската за посочения фонд да бъде
увеличена на 3 лева на апартамент; от месец декември 2014 г. до месец септември
2015 г. ответницата М. като собственик на апартамент в ЕС дължи сума в размер
на 10 лева, за периода от месец октомври 2015 г. до месец март 2018 г. дължи
сума в размер на 90 лева; отделно от това ответницата дължи за управление и
поддръжка на общи части, от които консумативни материали, възнаграждение на
управителните и контролните органи и касиер, електроенергия, почистване и
абонаментни такси, както следва: за електроенергия – 2,12 лева, за почистване
на общи части – 30,19 лева, за управление и административно обслужване – 160 лева.
В срока по член 131 от ГПК назначеният на
ответницата на основание член 47, алинея 6 от ГПК особен представител не е
депозирал отговор. В съдебно
заседание особеният представител изразява становище, че вероятно е била налице
основателна причина, която е възпрепятствала ответницата за заплащането на
претендираните от нея суми, като настоява за отхвърляне на иска.
Предявените
искове се квалифицират като такива с правно основание член 422, алинея 1 от ГПК
за установяване вземането на ищеца по отношение на ответника за сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение.
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а
ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват
това вземане.
Прието за безспорно установено между страните и
ненуждаещо се от доказване на основание член 146, алинея 1, точка 3 от ГПК е
обстоятелството, че ответницата Ж.М. е собственик
на ап.№ 13 в сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес в град Варна - ***.
Съгласно член 6, алинея 1, точка
9 от ЗУЕС собствениците на обекти
в режим на етажна собственост са длъжни да заплащат
разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно
обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или
оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване",
съразмерно с притежаваните идеални части.
Видно от представения по
делото протокол за проведено на
25.09.2014 г. общо събрание на
собствениците и ползвателите в ЕС е прието решение, че таксите към ЕС се
определят на брой обитатели, като таксата за фонд „Ремонт и обновление“ се
определя на 1 лев на апартамент, както и решение, с което е гласувано
сключването на договор с фирма за управление, поддръжка и административно
обслужване на ЕС срещу 4 лева на апартамент. ЕС е провела общо събрание на 15.09.2015
г., като на него е гласувано увеличение на таксата за фонд „Ремонт и обновление“
от 1 лев на 3 лева месечно на апартамент, както и, че при натрупани задължения
от апартамент към ЕС в размер, по-голям от 150 лева, да се образуват заповедни
и изпълнителни производства.
Ответната страна по делото не е
оспорила качеството си на собственик на обект в ЕС, не е навела доводи за
отмяна на цитираните решения на общи събрания на ЕС, не е твърдяла плащане на
дължимите суми.
Като краен извод се налага, че
исковете са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени.
Поради съвпадане на правните изводи на двете
инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено
По разноските
С оглед изхода на спора на въззиваемия на
основание член 78, алинея 3 от ГПК следва да бъдат присъдени разноски за
въззивната инстанция, които съобразно представеният списък по член 80 от ГПК са
в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.
На особения представител на Ж.М. следва да бъде
определено за настоящата инстанция възнаграждение в размер на 300 лева на основание
член 78, алинея 8 от ГПК и член 7, алинея 2, точка 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посочената
сума следва да бъде заплатена от бюджета на съда на особения представител на Ж.М.
адвокат Н.М., като за същата сума бъде осъдена въззивницата да я заплати по
сметка на Окръжен съд - Варна.
По изложените съображения и на основание член
271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 5920 от 20.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 12071 по описа за
2018 г. на Районен съд – Варна, тридесет и трети състав.
ОСЪЖДА
Ж.Д.М. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Етажна
собственост с административен адрес в град Варна - ***, представлявана от управителя на етажната
собственост А.П.Х. ЕГН **********, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща сторени по делото пред
въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, на основание член
78, алинея 3 от ГПК.
ОСЪЖДА
Ж.Д.М. ЕГН ********** с адрес *** да заплати по
сметка на Окръжен съд – Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски
за възнаграждение на особен представител, платени от бюджета на съда.
Решението
не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 2, точка 1 от Гражданския
процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.