О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ................2019г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Дванадесети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при
секретаря Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева адм.дело № 1751/2019г., по
описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава Х, раздел ІV АПК чл.197 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на В.А.В. с посочен адрес *** против отказ на кмета на община
Аврен обективиран в писмо изх.№ОП-1853/28.05.2019г. да разгледа по същество подадено
от жалбоподателя заявление с вх.№З-ЗДОИ-9/13.05.2019г.
В
жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност, неправилност,
необоснованост, нарушение на материалния закон и на
административно-производствените правила при издаване на оспорения акт. Сочи се,
че законодателят не е предвидил спиране на административното производство,
поради реализиране на мълчалив отказ от долустоящ административен орган. Отправя
се искане от съда да отмени отказа на кмета на община Аврен обективиран в писмо
изх.№ОП-1853/28.05.2019г. като незаконосъобразен и върне преписката с указания
за произнасяне по искания достъп до информация.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, не се
представлява. С уточняващи по делото молби и молба с.д.№14465/27.09.2019г. поддържа
жалбата и сочи, че закона ясно посочва компетентността на административните
органи, като в случай, че сезирания орган е некомпетентен той препраща
повдигнатия въпрос на компетентния такъв, за което уведомява заявителя.
Поддържа, че инициираното производство пред кмета на с.Б. и последващото
съдебно производство са независещи към настоящото. Отделно от това компетентния
орган дължи произнасяне с решение, след като е сезиран със заявление за достъп
до обществена информация. Претендира присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски.
Ответната
страна редовно призована, не се явява, не се представлява. В писмо изх.№ ОП-2117/20.06.2017г.,
с което жалбата е изпратена от административния орган на Административен съд –
Варна, се оспорва жалбата с искане да бъде оставена без разглеждане в условията
на евентуалност оставена без уважение. Изразено
е становище, че идентична с посочената в процесното заявление информация е
поискана и от кмета на с.Б. и доколкото последния е некомпетентен орган да се
произнесе по искането, препратил заявлението на кмета на община-Аврен, но след
като бил обжалван мълчалив отказ на кмета на с.Б., заявителят бил уведомен, че
след окончателно решение на съда ще се произнесе кмета на община Аврен.
След
като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото
и становищата на страните,
административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
В. *** със заявление с вх.№З-ЗДОИ-9/13.05.2019г., в което посочил, че притежава
имот в местност „Емешенлията”, землището на с.Б., община Аврен, област Варна и
в тази връзка по реда на ЗДОИ отправил искане да бъде предоставено на хартиен
носител копие от документацията за извършването на ремонт или изграждане на път
преминаващ покрай северната част на селищното образувание. Във връзка с
горепосоченото заявление, кмета на община Аврен с писмо
изх.№ОП-1853/28.05.2019г. уведомил заявителя, че служебно е бил информиран от
кметство Б., че същата информация е бил поискана от кмета на с.Б., но тъй като
не е компетентния орган на основание чл.112 АПК заявленията са препратени на
кмета на община Аврен. Отделно от това кмета на община Аврен бил уведомен, че В.
е подал жалба срещу мълчалив отказ на кмета на с.Б., която е препратена на
Административен съд-Варна. С оглед горното, заявление с
вх.№З-ЗДОИ-9/13.05.2019г. ще бъде издадено след окончателно решение на
Административен съд-Варна.
При
така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата
срещу отказа обективиран в писмо изх.№ОП-1853/28.05.2019г. на кмета на община
Аврен е предявена в законово установения в чл.149, ал.1 и чл.197 от АПК
14-дневен срок за оспорване. Писмото е получено от жалбоподателя В. по пощата
на 30.05.2019 г., видно от приложената на л.20 от делото обратна разписка.
Жалбата срещу акта е депозирана също по пощата на 12.06.2019 г., доказателство
за което е пощенското клеймо на приемащата станция от 12.06.2019г. върху
оригиналния плик на писмото, приложен на лист 19 от делото. Независимо от
горното, в оспорения административен акт липсва указание пред кой орган и в какъв срок може да се подаде
жалба, поради което съответният срок за обжалване се удължава на два месеца по
арг. от чл.140 АПК.
Жалбата
е предявена от лице, което е адресат на оспорения акт, поради което съдът
приема, че за оспорващия е налице правен интерес от оспорването. Жалбата е
подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения срок,
като е налице правен интерес от
обжалването, поради което е допустима за разглеждане.
Производството
е по реда на чл.197 и сл. от АПК, доколкото оспореното писмо изх.№ОП-1853/28.05.2019г.
по естеството си съставлява отказ за разглеждане по същество на заявление за
достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ. В това производство съдът е
длъжен да изследва само дали са налице или не предпоставките за произнасяне от
административния орган по направеното искане, както и дали откритото
административно производство е приключило законосъобразно, но не и по
съществото на искането, което може да стане с административен акт, издаден от
компетентния орган, който подлежи на оспорване по съдебен ред.
В чл.9,
ал.1 от АПК се установява задължение на административния орган да започне,
проведе и приключи административно производство с надлежен акт, ако са налице
предвидените в закона предпоставки. С това се установява правото за образуване
на административно производство, насочено към този орган. Това преобразуващо
субективно право е насочено към
административния орган и принадлежи на всяко лице, което иска издаване на
административен акт с определено съдържание. В тези случаи наличието на правен
интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на искане пред
административния орган. Правният интерес се свързва с правната възможност
отделният субект на правото да изисква от административните органи упражняване
на предоставената им от закона властническа компетентност чрез издаване на
съответните административни актове, които за тях ще породят благоприятни правни
последици. Този основен принцип в административното право е нормативно закрепен
в чл.24, ал.1 вр. с чл.27, ал.2 т.5 от АПК.
Горното
е залегнало и в нормите на ЗДОИ, като в случай, че е необходимо уточняване на
заявлението за достъп е предвидена изрично процедура по чл.29 ЗДОИ. Процесното
искане за предоставяне на достъп до обществена информация е адресирано до кмета
на Община-Аврен и съгласно чл.3 ал.1 от ЗДОИ този орган е задължен субект за произнасяне
по искане за достъп до обществена информация.
Видно
от нормата на чл.28 ал.2 от ЗДОИ – в срока по ал.1 органите по чл.3 или изрично
определени от тях лица вземат решение за предоставяне или отказ от предоставяне
на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за
своето решение.
Независимо
от горното, задължения по закон административен орган не е постановил решение
по заявлението, с което е сезиран. С писмото, в което е обективирал отказ да се
произнесе по същество, с изложени мотиви за идентичност на заявлението до друг
орган, мълчаливия отказ по което е оспорен пред съда е незаконосъобразен.
Съдът
констатира и липсата на изричен диспозитив с произнасяне по искането за
предоставяне на обществена информация, като липсва и нарочен акт за спиране на
административното производство. Съгласно разпоредбата на чл.54, ал.1, т.5 АПК,
административният орган спира производството при наличието на образувано друго
административно или съдебно производство или когато издаването на акта не може
да стане преди неговото приключване. За да е налице преюдициалност, следва
едното производство да е обусловено от другото. В случая такава зависимост не
се твърди да е налице и не се установява от доказателствата по делото.
В
случай, че са били налице административнопроцесуалните предпоставки за
допустимост на искането, органът е бил длъжен да се произнесе по същество на
искането, т.е. по неговата основателност, което на практика означава да предостави
информацията или да откаже предоставянето й.
В
настоящия случай, административният орган е приел, че искането на В., макар и
да попада в кръга на неговата компетентност, ще бъде разгледано след
окончателно решение на Административен съд-Варна, без дори да посочи дали е
образувано адм.дело, неговия номер и фазата на която се намира това
производство.
Горното,
представлява съществено нарушение на административното производство,
респективно – рефлектира върху законосъобразността на оспорения акт. Съдът
намира, че следва да се отбележи, че в хипотезата, когато действително са
налице предпоставки за отказ от за предоставяне на обществена информация, респ.
за спиране на административното производство или да бъде прекратено
образуваното административно производство, то за това решение също следва да
бъде изразена ясна воля с изложени мотиви по надлежния ред. Актът, с който се
отказва, респ. се спира или прекратява административно производство, по
естество също представлява властническо волеизявление на компетентен орган,
поради което следва да съдържа основни реквизити на административен акт-чл.59
ал.2 т.1-т.8 АПК. Най-малкото е следвало актът да съдържа изложение (мотиви) и
разпоредителна част (диспозитив), които да съдържат ясна и категорична воля на
административния орган да откаже достъп до обществена информация, да спре или
да прекрати образувано пред него производство. В подложения на съдебен контрол
административен акт писмо изх.№ОП-1853/28.05.2019г. на кмета на община Аврен липсват
мотиви, както и диспозитив по направеното от жалбоподателя искане, с което е
сезиран административния орган. Мотивите на административния акт не могат да
бъдат замествани с тълкувания, или съждения от страна на съда, или страните в
процеса. Недопустимо е съдът в хода на съдебното производство да установява,
или предполага какви са били действителните мотиви на административния орган за
издаване на обжалвания акт. Липсата на фактически основания нарушават правото
на защита на засегнатите от издадения акт лица и същите са в невъзможност да
изложат конкретни възражения, както и да организират защитата си. Следва
конкретно да се изложат в административния акт, мотиви, а не във фазата на
съдебното производство да се установява
дали е налице някоя хипотеза или не.
Отделно от горното и установената липса на фактически и правни основания,
разпоредителна част, така постановения от административния орган акт няма
характер на решение, с произнасяне по същество по предявено пред органа искане,
липсва и посочване пред кой орган и в какъв срок може да бъде оспорено.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният административен акт
– отказ обективиран в писмо изх.№ОП-1853/28.05.2019г. на кмета на община Аврен е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а
преписката върната на административния орган за разглеждане на заявление с
вх.№З-ЗДОИ-9/13.05.2019г. от В.А.В. по същество.
Предвид
този изход на делото, направеното от страна на жалбоподателя искане за
присъждане на разноски съдът намира за основателно, досежно представените
доказателства за действително сторени такива, като следва ответникът да бъде
осъден да заплати на жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в размер на 10
/десет/ лева.
Водим
от изложеното и на основание чл.200 ал.1 ал.2 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ отказ обективиран в
писмо изх.№ОП-1853/28.05.2019г. на кмета на община Аврен.
ВРЪЩА делото като преписка на
административния орган за продължаване на производството по заявление с вх.№З-ЗДОИ-9/13.05.2019г.
от В.А.В. ***.
ОСЪЖДА Община Аврен, да
заплати на В.А.В. с посочен адрес *** сумата в размер на 10 /десет/
лева разноски по делото.
Определението
може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното
производство в 7-дневен срок от получаването му пред Върховен административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: