РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 29.12.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на деветнадесети декември през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6897 по описа
за 2017 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „Т.П.“
ЕАД
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директорЙ.В., чрез ю.к. В. В. срещу Р. Б.Д. ЕГН **********, с постоянен адрес
*** и срещу Е.Б.Г.
ЕГН ********** ***, съединени в
условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че
ответниците дължат на ищеца следните суми:
Р. Б.Д. дължи на
ищеца обща сума в размер на 579,90 лева за консумирана топлинна енергия, от
които 539,92 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.11.2015 г. до 30.04.2017 г., както и 39,98 лева,
представляващи лихва за забава за периода от 04.01.2016 г. до 15.06.2017 г.; Е.Б.Г. дължи на ищеца
обща сума в размер на 579,90 лева за консумирана топлинна енергия, от които 539,92
лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.11.2015 г. до 30.04.2017 г., както и 39,98 лева, представляващи лихва
за забава за периода от 04.01.2016 г. до 15.06.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата дължима от двамата ответници, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до
окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното
производство разноски.
Твърди се в исковата молба,
че ищцовото
дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответниците по
делото. Сочи се, че с определение по ч.г.д. № 4840/2017 г. по описа на ПлРС е
уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, който в
предвидения от закона срок е депозирал възражение по реда на чл.414 ГПК, по
повод на което е депозиран и настоящия иск. В обстоятелствената част на
исковата си молба навежда доводи, че ответниците като собственици /ползватели/
на топлоснабден имот- апартамент с абонатен № 1012728, находящ се в *** са клиенти на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ,
според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно
поради това за тях важат разпоредбите на действащото законодателство в областта
на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се,
че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване
в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г.
са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“
бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число
и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение
на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.-
„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите
на топлинна енергия / в това число и ответниците/ са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на
ответниците за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ
месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с изтичането на последния ден от месеца
ответниците са изпаднали в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от
приложената по ч.г.д. № 4840/2017 г. извлечение от сметка за абонатен номер № 1012728
ответниците са използвали доставяната от ищеца топлинна енергия, но не са
погасили задължението си. Сочи, се че
сградата, в която се намира топлоснабденият имот е сключила договор за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Холидей и Райзен“ ЕАД. Излага,
че сумите за топлинна енергия за
процесния период за топлоснабдения имот са начислявани от ищеца по
изготвяни отчети от топлофикационното дружеството на базата на реален отчет на
уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба
№16-3334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Поради изложеното моли съда да
уважи предявения иск. Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство
разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
ищецът не изпраща представител. В нарочна писмена молба процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи
предявения иск и да им присъди разноски.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответниците не са депозирали отговор
на исковата молба. В депозираното възражение в заповедното производство сочат,
че не дължат изпълнение.
В проведеното по
делото о.с.з. ответниците не се явяват и не се представляват.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 4840/2017 г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответниците за следните суми: Р. Б.Д. -обща сума
в размер на 579,90 лева за консумирана топлинна енергия, от които 539,92 лева –
главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.11.2015 г. до 30.04.2017 г., както и 39,96 лева, представляващи лихва за
забава за периода от 04.01.2016 г. до 15.06.2017 г.; Е.Б.Г. - обща сума в размер на 579,90
лева за консумирана топлинна енергия, от които 539,92 лева – главница,
представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.11.2015 г. до 30.04.2017 г., както и 39,96 лева, представляващи лихва за
забава за периода от 04.01.2016 г. до 15.06.2017 г. Въз
основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 3355/06.07.2017
г.
В дадения от съда срок длъжниците са упражнили правото си да подадат
възражение срещу издадената от съда заповед, поради което и ищецът е депозирал
искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане
в настоящето производство.
Приобщени като част
от исковото производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен, от
които се установява какви са общите условия, които действат по отношение на
потребителите на топлинна енергия в гр. Плевен.
От приложената по делото препис -
извлечение от сметка за задълженията на консумирана топлинна енергия се
установява и какви са задълженията на ответниците по делото за исковия период -
01.11.2015 г. до 30.04.2017 г.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи, че учреденото
по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и
издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника
възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; изискуемост и
ликвидност на вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви,
както и фактът на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по
количество и качество.
Не се спори по делото, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за
изпълнение за част от претендираните
суми, срещу които в срок е постъпило възражение от длъжника и в изпълнение
указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил
иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от
водене на настоящото производство и неговата частична допустимост. Съдът като
взе предвид, от една страна, че с настоящия иск ищецът цели да се приеме за
установено в отношенията между страните, че ответниците му дължат законна лихва
в размер на 39,98 лева за периода от 04.01.2016 г. до 15.06.2017 г., както и,
че в заповедното производство е
претендирал законна лихва в размер на 39,96 лева за периода от 04.01.2016 г. до
15.06.2017 г., счита, че за горницата над 39,96 лева до 39,98 лева производството
по делото следва да се прекрати като недопустимо. За процесните 0,02 стотинки
ищецът може да предяви осъдителен иск, но не и установителен такъв по чл.422 ГПК, с който се цели
да се установи наличието на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, със сила на присъдено
нещо, като вземането
може да е за сума по –малка от тази, за която е издадена заповедта, но е и за
повече.
Не се спори и, че ответниците са собственици на недвижим имот, находящ се в *** с аб. № 1012728 и, че сградата, в която се намира имотът е
присъединена към топлопреносната мрежа на „Т.П.“ ЕАД, поради което и съдът
приема, че същите са потребители на топлинна енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между
страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства,
същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Спрямо ответниците са
влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.П.“ ЕАД на потребители
за битови нужди, доколкото същите не са упражнили правата си по чл.150, ал.3 от
ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на
топлинна енергия, каквито безспорно са ответниците, съобразно разпоредбата на
чл.59, ал.1 от ОУ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия, а именно: в тридесет дневен срок след изтичане на периода за който се
отнасят. Уредена е и отговорността на потребителя при неизпълнение в срок на
задължението за заплащане на дължимите суми, а именно: да заплаща на продавача
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на топлинната енергия, за плащането, на която не е необходимо
изпращането на покана. От представената по заповедното и исковото производство
препис – извлечение от сметка за задълженията за заплащане на консумирана
топлинна енергия, неоспорена от длъжниците се установява и каква е главницата и
лихвата в посочените от ищеца размери.
Въз основа на представените
доказателства, настоящия състав на съда приема за доказано, че за ответниците,
в качеството си на потребители на топлинна енергия е възникнало задължението да
заплащат месечните дължими суми за ползването на топлинната енергия.
Неизпълнение на задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ срок
мотивира, съдът да приеме за безспорно доказано, че ответниците дължат
процесните суми – главница и лихва.
Предвид изложеното
съдът намира, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и
съответно датата на подаване на исковата молба, с която е предявен
установителният иск по чл.422, ал.1 ГПК за ответниците е съществувало
задължение към ищеца за заплащане на претендираната сума.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в
петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски.С депозиране на възражение в заповедното
производство и незаплащане в рамките на срока за възражение на дължимите суми
изцяло или частично, ответникът е станал повод за водене на делото, поради
което не е налице основание разноските да останат в тежест на ищеца така, както
ги е направил и същите следва да бъдат понесени от ответника. На заявителя
следва да бъдат присъдени за заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер от 75.00 лв.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 275,00 лв, от които 175,00 лв. заплатени държавни такси
и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, част от претендираното възнаграждение
в размер на 150 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРЕКРАТЯВА, на осн. чл. 130 от ГПК,
производството по гр.д. № 6897 по описа на съда за 2017г., по депозирана молба
от „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директорЙ.В., чрез ю.к. В. В. срещу
Р. Б.Д. ЕГН **********, с постоянен адрес
*** и срещу Е.Б.Г.
ЕГН ********** ***, съединени в
условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че всеки от ответниците дължи на ищеца горницата над сумата от 39,96 лева,
представляващи лихва за забава за периода от 04.01.2016 г. до 15.06.2017 г. до
претендираната сума от 39,98 лева, представляващи лихва за забава за периода от
04.01.2016 г. до 15.06.2017 г., като НЕДОПУСТИМО.
Решението на съда в тази част, имащо характер на
определение подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Плевенски окръжен съд.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Р. Б.Д. ЕГН **********, с постоянен адрес
*** дължи на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директорЙ.В., сума в размер на обща сума в
размер на 579,88 лева /петстотин
седемдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки/ за консумирана топлинна
енергия, от които 539,92 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2015 г. до 30.04.2017 г., както
и 39,96 лева, представляващи лихва за забава за периода от 04.01.2016 г. до 15.06.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до
окончателното погасяване на задължението.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Е.Б.Г.
ЕГН ********** *** дължи на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директорЙ.В., сума в размер на обща сума в
размер на 579,88 лева /петстотин
седемдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки/ за консумирана топлинна
енергия, от които 539,92 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2015 г. до 30.04.2017 г.,
както и 39,96 лева, представляващи лихва за забава за периода от 04.01.2016 г.
до 15.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА Р. Б.Д. ЕГН **********, с постоянен адрес
*** и Е.Б.Г. ЕГН ********** *** да заплатят на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директорЙ.В., сумата от 75,00 лева /седемдесет и пет лева/,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 4840 по описа за 2017г. на Плевенски
районен съд, разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Р. Б.Д. ЕГН **********, с постоянен адрес
*** и Е.Б.Г. ЕГН ********** *** да заплатят на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директорЙ.В., сумата от 275,00 лв. /двеста седемдесет и пет
лева/, представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: