Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
Пазарджик, 25.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Пазарджишки районен съд, гражданска колегия в
публичното заседание на тридесети май, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛИНКА ПОПОВА
при секретаря Р. Димитрова ……..………….…………………и в присъствието на
прокурора……………………………….…….. като разгледа докладваното от районен съдия Н.
Попова гражданско дело № 2259 по
описа за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искови претенции чл.55 ал.1 ЗЗД , във връзка с чл. 189 ал.1 ЗЗД и
чл. 82 ЗЗД.
В подадената искова
молба от „Агро
Финанс" АДСИЦ, със седалище и адрес на управление: град Пловдив,
бул."Дунав" 5, ЕИК: *********, представлявано от Изпълнителния
директор Стоян Радев Коев, ЕГН: ********** представляван от Й.К.Г., ЕГН: **********
срещу К.П.Х.,
ЕГН: **********,***,П.Й.А., ЕГН: **********,*** и В.Й.Х., ЕГН: **********,***, се излагат обстоятелства, че на
29.01.2009 г. „Агро Финанс" АДСИЦ, с нотариален акт за покупко - продажба,
вписан в Служба по вписванията - град Бяла Слатина: акт № 51, том 1, дело №
5267, вх.рег. № 241/29.01.2009г., представляващ акт 18, том I, per. № 373, дело
№ 11/2009г. на Нотариус Анелия Карабечева - Нотариус с район на действие -
района на PC Бяла Слатина, придобило
чрез покупка от ответниците К.П.Х., П.Й.А., ЕГН: ********** и В.Й.Х., ЕГН: ********** земеделски земи, както
следва:
Поземлен имот с начин на трайно ползване - НИВА, трета категория с площ от
39.510 дка, представляващ поземлен имот № 156009 в землището на село Враняк,
община Бяла Слатина, област Враца;Поземлен имот с начин на трайно ползване -
НИВА, трета категория с площ от 13.285 дка, представляващ поземлен имот №
163009 в землището на село Враняк, община Бяла Слатина, област Враца;Поземлен
имот с начин на трайно ползване - НИВА, трета категория с площ от 24.601 дка,
представляващ поземлен имот № 178003 в землището на село Враняк, община Бяла
Слатина, област Враца;Поземлен имот с начин на трайно ползване - ИЗПОЛЗВАЕМА
ЛИВАДА, трета категория с площ от 0.983 дка, представляващ поземлен имот № 179006
в землището на село Враняк, община Бяла Слатина, област Враца;Поземлен имот с
начин на трайно ползване - НИВА, четвърта категория с площ от 10.000 дка,
представляващ поземлен имот № 073030 в землището на село Враняк, община Бяла
Слатина, област Враца;
За гореописаните недвижими имоти Дружеството - купувач било заплатило на
пълномощника на продавачите - Б.Р.Б., ЕГН: ********** общо сумата от 26 578.26
лева в деня на подписване на цитирания нотариален акт.
Твърди се, че впоследствие през 2011 г., срещу „Агро Финанс" АДСИЦ
и продавачите по сделката бил заведен съдебен иск от ищеца: Н. К. Б., ЕГН: **********,
който претендирал, че бил собственик на така закупените от Дружеството на 1/2
идеална част от следните имоти, предмет на сделката: Поземлен имот с начин на трайно ползване - НИВА, трета категория с
площ от 13.285 дка, представляващ поземлен имот № 163009 в землището на село
Враняк, община Бяла Слатина, област Враца,Поземлен
имот с начин на трайно ползване - НИВА, трета категория с площ от 24.601
дка, представляващ поземлен имот № 178003 в землището на село Враняк, община
Бяла Слатина, област Враца, Поземлен
имот с начин на трайно ползване - ИЗПОЛЗВАЕМА ЛИВАДА, трета категория с
площ от 0.983 дка, представляващ поземлен имот № 179006 в землището на село
Враняк, община Бяла Слатина, област Враца.
Твърди се, че по иска на Неделчо Кирилов Бочев било образувано гр.д.
1155/2011г. на PC Бяла Слатина и с влязъл в сила съдебен акт съдът бил признал
за установено, че ищецът Неделчо Кирилов Бочев е собственик на 1/2 идеална част
от описаните по-горе недвижими имоти,
като Дружеството било осъдено да предаде на ищеца и владението на 1/2 идеална
част от същите имоти.
При това положение , ищцовото
дружество „Агро Финанс" АДСИЦ било
претърпяло съдебно отстранение от 1/2
идеална част от недвижимите имоти,
поради което за него е налице правен интерес да заведе иск срещу продавачките К.П.Х.,
ЕГН: **********,***, П.Й.А., ЕГН: **********,***, В.Й.Х., ЕГН: **********,***
за връщане общо на сумата от 6735.78 лева
или сумата от 2245.26 лева от всяка от тях като получена на отпаднало
правно основание / чл.55, ал.1, предложение 3 то от ЗЗД във връзка с чл.189 от ЗЗД/.
Твърди се, че според влязлото в сила
решение на въззивният съд, покупко - продажбата в конкретният случай, не била
нищожна. Така, че искът следвало да не е
за получено при начална липса на
основание, а за получено на отпаднало в последствие основание. А основанието
било отпаднало с влизане в сила на съдебното решение от 23.10.2012г. по
въззивно гр.д. 512/2012г. на Окръжен съд Враца, с което „Агро Финанс"
АДСИЦ било съдебно отстранено от имотите - т.е. на 29.03.2013г. В
задължителната съдебна практика се поддържало становище, че с влизане в сила на
решението за съдебно отстранение на купувача, договорът за продажба следва да
се счита за развален по право, т.е. не било необходимо да се предявява иск по
чл.189 от ЗЗД във връзка с чл.87 от ЗЗД /напр. - Опр. № 765/07.11.2012г. по
гр.д. 631/2012г„ IV г.о.на ВКС, постановено по реда на чл.274, ал.З от ГПК/,
както и Решение № 317 от 28.06.2004 г. по гр. д. № 1014/2003 г., II т. о. на
ВКС. Т.е. платената по сделката сума като цена на имотите, общо в размер на
6735.78 лева или по 2245.26 лева на
всяка от продавачките, считано от датата на влизане в сила на решението за
съдебно отстранение /29.03.2013г./ се явявала платена на отпаднало правно
основание и за „Агро Финанс" АДСИЦ било налице правен интерес да иска
обратно така платената сума на основание чл.55, ал.1, предложение 3 то от ЗЗД
във връзка с чл.189 от ЗЗД.
Съгласно чл. 189 ал.1 изр.1 ЗЗД ако продадена вещ принадлежи изцяло на
трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 87 ЗЗД. В този
случай продавачът бил длъжен да върне на купувача платената цена и да му
заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за
веща. За другите вреди продавачът отговарял съгласно общите правила за
неизпълнение на задължението /в конкретния случай не е изпълнено задължението
на продавачите да прехвърлят собствеността на имотите на купувача/. Както е
отбелязано по - горе, в случаите на претърпяно съдебно отстранение, съдебната
практика била категорична, че договорът бил развален по право и иск за
разваляне на договора не било необходимо да се предявява.Също така се поддържа ,
че с факта на съдебното отстранение, „Агро Финанс" АДСИЦ било претърпяло
имуществена вреда, представляващ разликата между цената на процесните имоти към
датата на покупката им /29.01.2009г./ и цената на същите към датата на
завеждане на настоящия иск.
Вредата за евицираният купувач била
отнемането на вещта. За да може сега „Агро Финанс" АДСИЦ да си купи
равностойни имоти на тези, от които било съдебно отстранено, Дружеството
трябвало да добави сума към продажната цена, която било платило през 2008г.
Цените на пазара на земя са се повишили. Към момента, за да закупи равностойни
имоти в същото землище, Дружеството следвало да заплати не по - малко от 800
лева за декар земя или общо за 19.434 декара - сума в размер на 15 547.20 лева,
а продажната цена, която дружеството щяло да получи обратно от продавачките
било общо в размер на 6735.78 лева,
т.е. имуществената вреда за Дружеството била в размер на не по - малко от 8811.42 лева.
Ето защо за Дружеството било налице правен интерес от претендиране на вреди на
основание, чл. 189 от ЗЗД във връзка с чл.82 от ЗЗД. Вредата била именно сумата
която Дружеството следвало да плати в повече, за да придобие имоти със сходни
характеристики в същото землище.
Съгласно приложения към исковата молба Нотариален акт №51, том 1, дело №
5267, вх.рег. № 241/29.01.2009г„ акт 18, том I, per. № 373, дело № 11/2009г. на
Нотариус Анелия Карабечева - Нотариус с район на действие - района на PC Бяла
Слатина: Поземлен имот с начин на трайно ползване - НИВА, трета категория с
площ от 13.285 дка, представляващ поземлен имот № 163009 в землището на село
Враняк, община Бяла Слатина, област Враца, е с покупко-продажна цена от 4
516.90 лв. Тъй като дружеството е отстранено от 1/2 идеални части от имота,
стойността, която се претендира за заплащане от ответниците по тази искова
претенция е 2258.45 лв. /две хиляди двеста петдесет и осем лева и 45
стотинки/.Поземлен имот с начин на трайно ползване - НИВА, трета категория с
площ от 24.601 дка, представляващ поземлен имот № 178003 в землището на село
Враняк, община Бяла Слатина, област Враца, Поземлен имот с начин на трайно
ползване - ИЗПОЛЗВАЕМА ЛИВАДА, трета категория с площ от 0.983 дка,
представляващ поземлен имот № 179006 в землището на село Враняк, община Бяла
Слатина, област Враца, е с покупко-продажна цена от 8856.36 лв. Тъй като
дружеството е отстранено от 1/2 идеални части от имота, стойността, която се
претендира за заплащане от ответниците по тази искова претенция е 4428.18 лв.
/четири хиляди четиристотин двадесет и осем лева и 18 стотинки/.
Общата
стойност на идеалните части от имотите и
претенциите за връщане на част от продажната цена - се поддържа след две допълнителни
уточнения , че е 6735,33
лв. , като на основание чл. 214 ал.1 ГПК е допуснато изменение на размера на исковата претенция за причинени вреди и
след намаление на този размер , същата претенция се поддържа до размера на 5125,67 лв.
Във връзка с
изложеното, моли съда да осъди К.П.Х.,
ЕГН: **********, П.Й.А., ЕГН: **********, В.Й.Х., ЕГН: ********** да заплатят
общо на „Агро Финанс" АДСИЦ сумата от 6735,33 лв. /съответно за всеки един
от ответниците сумата от 2245,11 лв./, като получена на отпаднало правно
основание, както и сумата общо от 5125,67 лв. представляваща имуществената вреда, която
Дружеството е претърпяло вследствие на съдебното
отстранение от имотите. Претендират се направените по делото
разноски.Формулирани са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК от
ответниците чрез техният процесуален представител е постъпил писмен
отговор , в който се заявява, че се оспорва иска.
Твърди се , че наистина бил налице
сключен договор за покупко-продажба на земеделски земи в землището на с.
Враняк, област Враца сключен от името на
двете страни. Само че и двете страни са упълномощили едно и също лице, което да
сключи сделката, като изпълни всички необходими процедури и се снабди с
необходимите документи. Това лице било Б.Р.Б., ЕГН **********. С нотариален акт
за покупко-продажба на поземлен имот № 18, том I, peг. № 373, дело 11 от
29.01.2009 г. на нотариус Анелия Карабенчева сделката била сключена като Б.Б. е
действал като упълномощен представител и на продавачите и на купувача.
Следователно лицето Б.Б. носи отговорност за това, че не бил изпълнил с
необходимата грижа своите задължения като пълномощник.
Освен това, както и самият ищец признавал, той бил сключил договор за
посредничество с „Агенция Земя и имоти" ООД - Пазарджик, ул. "И.
Вазов" № 9, ет. 2, ЕИК *********, представлявано от управителя Димитър
Иванов Катърчев. Видно от посредническия договор между ищеца и „Агенция Земя и
имоти" ООД отговорност при евентуална евикция на купувача носи
пазарджишката агенция - чл. 28 от договора.
Ответницата П.А. и нейните майка и сестра (които са продавачи по
сделката) не са знаели какви документи бил представил Б.Б. за самата сделка,
какви проверки в Агенцията по вписванията е извършил за наличието на вписвания
на тежести или други права върху имотите. Всички действия са извършени от
пълномощника.
Твърди се, че наистина след подписването на нотариалния акт бил заведен
иск за собственост за някои от имотите, предмет на продажбата, от трето лице
(Неделчо Бочев) срещу страните по сделката. Искът на това трето лице обаче бил
отхвърлен по отношение на ответницата А.,
а бил уважен срещу "Агро финанс" АДСИЦ с влязло в сила съдебно
решение по в. гр. д. № № 512/2012 г. на Врачанския окръжен съд. Следователно по
отношение на ответницата А. и нейните майка и сестра имало влязло в сила
решение, с което искът за собственост на третото лице Неделчо Бочев е
отхвърлен.
След това решение ищецът по настоящото дело завел заповедно производство
в Районен съд - Червен бряг, въпреки че нито една от продавачките нямала
адресна регистрация в Червен бряг (К.Х. от 2010 г. била с адресна регистрация в
Пазарджик). Районен съд - Червен бряг издал заповед за незабавно изпълнение по ч.
гр. д. № 416/2013 г. солидарно срещу трите продавачки за сумата 16 156.70 лв.
главница и законната лихва от 11.07.2013 г., както и разноски в заповедното
производство. „Агро финанс" АДСИЦ - София веднага образувала изп. дело №
20138380405586 на ЧСИ Милен Бъзински и от банкови сметки на ответницата А. и
майка й били удържани суми преди получаването на покана за доброволно
изпълнение, а за сестра й В.Х. били направени удръжки от трудовото
възнаграждение. Ищецът по делото получил по този начин общо сумата 9 573.59 лв.
Ответницата П.А. и другите продавачки веднага подали възражение и обжалвали
разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение. С влязло в сила
определение на Плевенския окръжен съд № 2298/04.11.2013 г. по ч. гр. д. №
1063/2013 г. било отменено разпореждането за незабавно изпълнение, обективирано
в заповед № 971 от 12.07.2013 г. и въззивният съд се бил произнесъл по същество
като е оставил без уважение заявлението на „Агро финанс" АДСИЦ. Освен това,
въпреки подаденото от тях възражение,
ищцовото дружество не предявило в срок иск за установяване на вземането си.
Това довело до обезсилване на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен
лист с определение № 457/26.09.2014 г. на Районен съд - Червен бряг.
С оглед на изложените обстоятелства считат на първо място, че
искът бил неоснователен, тъй като имало
влязло в сила съдебно решение, с което искът на третото лице бил отхвърлен
спрямо продавачките , т. е. нямало съдебен акт, който да установява, че те не
са собственици на имотите, предмет на покупко-продажбата или на части от тях.
На второ място считат, че евентуална
отговорност спрямо ищцовото дружество следвало да носи пълномощникът на двете
страни по сделката Б.Р.Б. или посредникът „Агенция Земя и имоти" ООД -
Пазарджик по силата на договореното между това дружество и ищеца в чл. 28 от
договора за посредничество.
Затова моли съда да конституира тези лица като трети лица - помагачи по
делото, за което представя отделно молба
за всяко едно от тях. Не на
последно място е отбелязано, че претендираната от ищцовото дружество сума била
получена въз основа на валидна облигационна връзка между страните, т. е.
получената от продавачките сума не била получена без основание. Претенцията за обезщетение свързано с
евентуалната актуална цена на имотите, била неоснователна. Ако трябва да се
търси такава разлика, то същата следвало да е към момента на евикцията. Във връзка с възражението, че между страните
съществувала облигационна връзка, която не била прекратена, моли да се има предвид, че не било вярно твърдението
в исковата молба, че била установена съдебна практика в смисъл, че при евикция
сделката се считала за развалена по право. Напротив, съдебната практика,
постановена по реда на чл. 290 от ГПК била точно в обратния смисъл - докато
сделката не бъде развалена, за купувача не възниквало право да иска връщане на
платеното. Сделката съществува и тя обвързва страните до развалянето й, което в
конкретния случай трябвало да стане по съдебен ред - чл. 87 ал. 3 от ЗЗД.
Моли съда,
да отхвърли иска и да и присъди
направените по делото разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от Б.Р.Б. ***, с ЕГН **********, трето лице
помагач на страната на ответниците , в който заявява, че предявеният иск е частично основателен по
размер. Ответниците са продали части от
имотите, които не им принадлежат, поради което следвало да върнат сумите, с
които са се обогатили неоснователно. Твърди се, че при изповядването на процесния договор, той
бил техническият изпълнител, в качеството му на пълномощник на продавачите въз
основа на изготвени от другото трето лице помагач "АГЕНЦИЯ ЗЕМЯ И
ИМОТИ" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. И. Вазов
№ 9, ет.2, с ЕИК *********, чрез управителя Димитър Иванов Катърчев и на
купувача - "АГРО ФИНАНС" АДСИЦ. В пълномощните на продавачите било
отразено, че продават съсобствените си имоти, описани в същото в цялост, а не
идеални части от тях. Въз основа
на посочените по-горе пълномощни се снабдил с необходимите документи за
изповядване на сделката, от които установил, че в скиците тримата ответници
били посочени като единствени собственици на продаваните имоти, както и в
Удостоверението за данъчна оценка - също.
От Удостоверенията, издадени му от Службата по вписванията при Районен
съд Бяла Слатина било видно, че имотите не били обременени с вещни тежести. В
същите удостоверения не фигурирало отразяване, че части от имотите са продадени
с договор за продажба на наследство.След като представил тези документи на
нотариуса Анелия Карабенчева, с рег.№ 010 на Нот. камара, с район на действие -
PC Бяла Слатина, тя изготвила Нотариален акт №18, том I, peг.№373, дело №11 от
29.01.2009 г. и изповядала сделката.
Твърди, че бил съм изпълнил добросъвестно задълженията си по
пълномощните, предоставени му от страните и не
се бил отклонил от тях. Всички
разплащания между страните по сделката били извършени между помагача "АГЕНЦИЯ
ЗЕМЯ И ИМОТИ" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик,
ул. И. Вазов № 9, ет.2, с ЕИК *********, чрез управителя му Димитър Иванов
Катърчев и продавачите. През него не били минавали никакви разплащания. Ето защо счита, че след като бил изпълнил
точно волята на двете страни по сделката и не
се е отклонил от упълномощаването, всички последици от неизпълнението на
договора, настъпвали за упълномощителите.
След като продажбата на наследството не била отразена в нито един от
документите, с които бил длъжен да се
снабди във връзка с изповядването на сделката, от името и за сметка на
продавачите, той не би могъл да знае, че
продавачите не са били собственици на целите имоти, а само на част от тях.
Счита, че отговорността била на продавачите, които са се облагодетелствали от
сделката, продавайки чужди имоти и са получили недължими им се пари. След като
ищецът бил съдебно отстранен от закупените земи, получените на отпаднало
основание суми следвало да бъдат върнати от ответниците без да е необходимо
воденето на друго дело за развалянето на договора. Претенцията за обезщетение свързана с
присъждане на актуална цена на имотите към настоящия момент била неоснователна.
Не
е постъпил писмен отговор от третото лице помагач „Агенция земя и имоти „ООД
гр. Пазарджик,като след срока за отговор е постъпило писмено становище, според
което първият иск за връщане на част от покупната цена е основателен поради настъпилата евикция , а
вторият иск е неоснователен, тъй като ответниците не са знаели , че е бил сключен договор за продажба на
наследствени права. Не се сочат доказателства.
След
преценка на събраните доказателства и доводите на страните, при спазване
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът прие за установено следното:
В подкрепа
на твърденията си в исковата молба ищецът е представил заверени преписи от нотариален
акт за покупко- продажба на поземлен имот № 18 , том І, нот.дело № 11/2009 г. ,
както и от съдебно решение № 93 /
24.04.2012 г. по гр.д. № 1155/2011 г. по описа на РС – Бяла Слатина и съдебно решение № 464/23.10.2012 г.
постановено по въззивно гр.д. № 512 /2012 г. по описа на ОС- Враца. Не е спорно
между страните и се установява от тези писмени доказателства , както и от изисканото и приложено по настоящото дело
гр.д. № 1155/ 2011 . г. по описа на РС- Бяла Слатина, че между ищеца в качеството му на
купувач и трите
ответници в качествоот им на продавачи – за двете
страни чрез пълномощник Б.Р.Б. е сключен
на 29.01.2009 г. договор за покупко- продажба на пет земеделски имота в землището на с. Варняк , общ. Бяла Слатина
, обл. Враца , с който като
ответниците са прехвърлили изцяло
собствеността върху тези имота срещу задължението на купувача да заплати
продажната им цена равняваща се на сумата в размер на 31095,16 лв. В
нотариалния акт е отразено , че тази цена е изплатена изцяло и в брой в полза
на продавачите, като доказателствената стойност на удостоверено не е оспорено
от ответната страна. Установява се безспорно , че с влязло в сила съдебно
решение по гр.д. № 1155/2011 г. по описа на РС – Бяла Слатина е уважен иска на едно трето лице – Неделчо
Кирилов Бочев против настоящия ищец- купувач по сделката – „АГРО ФИНАНС“ АДСИЦ по чл. 108 ЗС като е прието за установено по
отношение на „Агро Финанс „АДСИЦ , че Н. К. Б. е собственик на ½ ид.ч. от три
от описаните в нотариалния акт пет земеделски имота , предмет на
сделката: Поземлен имот с начин на трайно ползване - НИВА, трета категория с
площ от 13.285 дка, представляващ поземлен имот № 163009 в землището на село
Враняк, община Бяла Слатина, област Враца,Поземлен имот с начин на трайно
ползване - НИВА, трета категория с площ от 24.601 дка, представляващ поземлен
имот № 178003 в землището на село Враняк, община Бяла Слатина, област Враца,
Поземлен имот с начин на трайно ползване - ИЗПОЛЗВАЕМА ЛИВАДА, трета категория
с площ от 0.983 дка, представляващ поземлен имот № 179006 в землището на село
Враняк, община Бяла Слатина, област Враца. Дружеството е било осъдено да предаде на ищеца Нделчо Бочев
владението на 1/2 идеална част от същите имоти
и е отменен нот. акт № 18/ 2009 г. в тази му част. Също така с влязъл в сила
съдебен акт е бил отхвърлен като неоснователен предявения иск по чл. 108 ЗС
против трите настоящи ответници – продавачи по процесната сделка.
Не е спорно
също така и от представения по делото договор за посредничество от 18.04.2007
г. и анекс към него от 18.04.2008 г. се
установява , че
отношенията между ищеца „Агрофинанс „ АДСИЦ и
третото лице –помагач в настоящото производство „АГЕНЦИЯ ЗЕМЯ И ИМОТИ „ гр.
Пазарджик са уредени на плоскостта на сключения между тях договор за поръчка с предмет – посредническа
дейност за закупуване на недвижими имоти
, проучване на пазара, водене на преговори , както и сключване на сделки за
закупуване на земеделска земя на територия на Р България.
По делото по
реда на чл. 190 ал.1 ГПК са представени от ищеца два броя удостоверения изх. № № 45 и 46 / 29.01.2009 г. видно от
които към момента на извършването на процесната сделка , СВ при РС гр. Бяла
Слатина е издала удостоверителни документи според които два от земеделските
имоти предмет на тази сделка : посевна площ от 13,285 дка в м. „Меча Бара
„ имот № 163009 и ливада от 0,983 дка в
м. „Язовира „ , имот № 179006 – находящи се в землището на с. Враняк са собственост на ответниците – продавачки – К.Х.
, В.Х. и П.А. като
наследници на Цоло Хирстов Пановски съгласно решение № 0010/15.08.1994 г. на ПК
гр. Бяла Слатина .
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото е дописната съдебно
–техническа експертиза, заключението по която , като компетентно изготвено и неоспорено от страните съдът цени изцяло. Според
заключението , пазарната стойност на земеделските имоти по отношение на чиято
½ ид.ч. е уважен иска за собственост на третото лице Неделчо
Бончев към 2013 г. / към момента на влизане в сила на
съдебното решение / е 23 722,00 лв. ,
а за 1/ 2 ид.ч. – 11 861,00 лв.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка , съдът приема ,че е налице осъществена евикция по отношение на купувача
по договора за покупко-продажба на ½ ид.ч. от описаните в исковата молба
три земеделски имота. Съгласно закона – чл.188
от ЗЗД , продавачът отговаря , ако трети лица имат право на собственост или други права по отношение на вещта , които
могат да се противопоставят на купувача, освен ако последният е знаел за това.
Рамките на отговорността на продавача са очертани в разпоредбите на
чл.189,чл.190,чл.191 и чл.192 от ЗЗД.
Първата разпоредба се отнася за хипотезата , когато продадената вещ изцяло
принадлежи на третото лице , втората разпоредба - когато част от вещта
принадлежи на третото лице. Третата разпоредба урежда допълнителни права на
купувача при осъществена евикция, а
четвъртата разпоредба се отнася за
отговорността за евикция при недобросъвестност на купувача. Доколкото законът
не прави разлика между осъществена и
евентуална евикция, защото и в
двата случая става въпрос за пълно
неизпълнение или неточно изпълнение на задължението да се прехвърли правото на собственост , за налични
права на трето лице , които са противопоставими на купувача, вече реализирани
или ще се реализират в бъдеще , в случая отговорността на продавите следва да е в хипотезата , когато само част от
вещта принадлежи на трето лице-чл.190 от ЗЗД. В тази хипотеза купувачът има следните права: първо , може да поиска
разваляне на продажбата по съдебен ред и обезщетение според предходния текст ,ако се приеме от
обстоятелствата ,че не би сключил договора , ако знаеше това , второ , може да поиска намаление на
цената и обезщетение за вредите. Т.е.
купувачът следва да избере една от двете
възможности за защита – да упражни
правото си на разваляне на договора или
да запази съществуващото правоотношение
в зависимост от това какво е
неизпълнението на продавача и има ли интерес от съществуването на договора.
В случая от обстоятелствената
част на исковата молба и от допълнително подадените уточнения се установява , че ищецът се позовава на
осъществена евикция , като счита , че в този случай договорът между продавача и
купувачите се счита развален по право с влизане в сила на съдебното решение за отстраняване .Тъй
като се счита за добросъвестен
,отпаднало е основанието ,заради което е платена част от продажната цена и претендира връщане на тази част от цената по договора, както и обезщетение за вредите ,
които претендира , че е претърпял в резултат от съдебното си отстраняване от
част от имотите . Следователно , ищецът е избрал първата от посачените по
–горе две възможности за защита.
По принцип при двустранните договори ,когато задължението на едната
страна по договора се погаси поради
невъзможност за изпълнение, договорът се
разваля по право. Когато невъзможността е само частична ,другата страна може да
иска или намаляване на своето задължение
или разваляне на договора по съдебен ред
при положение , че няма достатъчен интерес от частичното изпълнение. Това
разпорежда общото правило на чл.89,изр.второ от ЗЗД .По същия начин са уредени
правата на купувача при осъществена частична евикция-чл.191,ал.1 и чл.190,ал.1
и 2 от ЗЗД. При положение , че ищецът е избрал
възможността по чл.190,ал.1 от ЗЗД ,неоснователно е твърдението му , че
договорът за покупко-продажба е развален по право. Такава теза не отчита
възможността страните по договора за продажба да запазят неговото действие при
определени условия . В този смисъл е и трайната практика на ВКС на РБ – Решение № 492/ 21.05.2009 г. на
ВКС по гр.д. № 3795/ 2007 г. , І г.о. ГК , Решение № 294/ 13.10.2011 г. на ВКС
по гр.д. № 1515/2010 г. ІІІ г.о., Решение № 154 / 18.06.2010 г. на ВКС по гр.д.
№ 1758/2009 г. , ІІІ г.о., Решение № 424 / 24.01.2012 г. на ВКС по гр.д.
1872/2010 г. ІV г.о. , Решение № 162 / 17.06.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1317 /
2012 г. ІІІ г.о., Решение № 140 / 19.05.2006 г. на ВКС по т.д. № 693/ 2005 г.
ТК , ІІ т.о. / При всички случаи , когато част от продадената вещ принадлежи на
трето лице и купувачът не иска запазване на правоотношението с
купувача, следва да се пристъпи към
разваляне на продажбата по съдебен ред. Още повече: продадените вещи по договора от 29.01.2009 г. са недвижими и при разваляне важи правилото
на чл.87,ал.3 от ЗЗД. Развалянето винаги става по съдебен ред. Ето
защо ,съдът намира , че процесният договор за покупко-продажба не е развален по
право. При положение , че няма искане за
развалянето му,не са настъпили последиците
на развалянето. Правоотношението между страните не е отпаднало ,за да се
търси и обезщетението за вреди ,предвидено при неговото прекратяване.
В случая не е развален договора за частта от имотите,
която е била предмет на ревандикационния
иск по чл.108 от ЗС , а оттук и не са настъпили последиците на развалянето ,вкл. за връщане на частта от
платената цена , съответстваща на останалата част от имотите ,както и на претендираните вреди от
неизпълнение на задължението съгласно чл. 190 ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 189 ал.1
пр. 3 ЗЗД. Съобразно изложените
мотиви безпредметно се явява обсъждането на другите поддържани от
защита на ответниците и на третото лице
помагач възражения. Исковите
претенции следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По
разноските. С оглед на изхода от спора и представените по делото доказателства
съдът счита, че ищецът на основание чл. 78 ал.3 ГПК ще следва да заплати на
ответницата П.Й.А. сторените по делото разноски за адвокатски хонорар в доказания размер от 700,00 лв.
Според разпоредбата на чл. 78 ал.10 ГПК на третото
лице – помагач Б.Б. не се присъждат разноски.
По изложените съображения
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Агро Финанс" АДСИЦ, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул."Дунав" 5, ЕИК: *********, представлявано от
Изпълнителния директор Стоян Радев Коев, ЕГН: ********** представляван от Й.К.Г.,
ЕГН: ********** срещу К.П.Х., ЕГН: **********,***,П.Й.А., ЕГН: **********,*** и В.Й.Х.,
ЕГН: **********,*** с правно основание чл.55
ал.1 ЗЗД , във връзка с чл. 189 ал.1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД за заплащане на
сумата в размер на 6735,33 лв.
представляваща част от продажната цена ,
като получена на отпаднало правно основание след отстраняването на ищеца по
съдебен ред от ½ ид.ч. от продадените му съгласно нот. акт № 18 / 2009
г. на нотариус Анелия Карабенчева три земеделски имота / ПИ 163009, ПИ № 178003
и ПИ № 179006 в землището на с. Враняк ,
общ. Бяла Слатина / , както и сумата общо от 5125,67 лв. представляваща имуществената вреда, която
Дружеството- ищец е претърпяло
вследствие на съдебното отстранение от имотите равняваща се на разликата между платената сума към деня на
сделката и сумата, която дружеството би
заплатило за закупуване на процесните
земеделски имоти към деня на съдебното отстранение – като неоснователни.
ОСЪЖДА „Агро Финанс" АДСИЦ, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул."Дунав" 5, ЕИК: *********, представлявано от
Изпълнителния директор Стоян Радев Коев, ЕГН: ********** представляван от Й.К.Г.,
ЕГН: ********** да заплати на П.Й.А., ЕГН: **********,***
сторените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 700,00 лв.
Решението е
постановено с участие на трети лица помагачи на страната на ответниците :
„АГЕНЦИЯ ЗЕМЯ И ИМОТИ „ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :
гр. Пазарджик, ул. „ И. Вазов „ № 9, ет.2 представлявано от Димитър Иванов
Катърчев и Б.Р.Б. ЕГН ********** с адрес *** .
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПзОС
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :