№ 7106
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ЛЮБ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20231110149911 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.04.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На осемнадесети февруари две хиляди двадесет и пета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Биляна Кирилова
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 49911 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С. С. Х., с ЕГН **********, от гр.
*************************, против „С.К., с ЕИК **************, със седалище и адрес на
управление: гр. *******************, представлявано от управителя С.Н.Т., за
установяване по отношение на ответника, че клаузата на чл. 27 от Договор за паричен заем
№ ******* от 19.01.2022 г. е нищожна като неравноправна, като противоречаща на добрите
нрави, поради противоречие със закона и заобикаляне на закона, като главно е първото от
посочените основания, а останалите при условие на евентуалност, както и за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 139,80 лв., претендирана частично от сума в общ
размер от 1 045,22 лв., представляваща платена от ищеца на ответника без основание, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба -
07.09.2023 г. до окончателното й изплащане плащане, както и направените по делото
разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че на 19.01.2022 г. сключил с ответника договор за
заем в размер на 1 200 лв., която сума следвало да бъде върната в срок от 12 месеца.
Съгласно договора годишният процент на разходите бил в размер на 42,58 %, при лихвен
процент от 36 % и общ размер на кредита от 1 487,67 лв. В чл. 17, ал. 1 от договора било
записано, че заемът следвало да бъде обезпечен чрез гарант, а в чл. 27 от договора се
съдържала клауза за неустойка при неизпълнение на задължението на ищеца да осигури
гарант по договора. На ищеца била начислена неустойка в общ размер на 1 045,22 лв., като
общият размер на сумата, която ищецът следвало да бъде възлизала на 2 532,89 лв. Излага
твърдения, че е изплатил изцяло задължението си, включително дължимата неустойка в
размер на 1 045,22 лв. Оспорва договора като нищожен поради неспазване на изискуемата
форма. Излага съображения за нищожност на договора, поради липса на съществен елемент
от неговото съдържание – годишен процент на разходите /ГПР/, като посоченият в договора
ГПР не отговаря на реалният, който е по-висок от действителния и е в нарушение на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК. Твърди, че невключването на допълнителни услуги в ГПР и уреждането им
като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради
което и сключеният между страните договор е нищожен. Излага съображения и за наличие
на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП.
Оспорва клаузата за неустойка като нищожна. Позовава се на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК,
като твърди, че клаузата за неустойка заобикаля закона. Излага подробни съображения,
позовава се на съдебна практика. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
2
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла
на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „С.К., с който оспорва исковите претенции като
неоснователни. Не спори, че между страните е сключен договор за кредит, като размерът на
кредита е 1 200 лв., предоставена от ответника на ищеца в деня на сключване на договора.
Твърди, че финансовата услуга е предоставена от разстояние, като между страните са
разменени електронни съобщения чрез интернет, на електронната страница на ответника се
намират общите условия, при които е сключен договорът, а комуникацията между страните
се осъществява по някой от предвидените начини, за което потребителят предоставя телефон
и електронна поща. Също така твърди, че сключването на договора било инициирано от
ищеца посредством попълване на електронна заявка, като излага подробни съображения
относно сключването на процесния договор. Оспорва изложените в исковата молба
твърдения, като сочи, че договорената неустойка представлява обезпечение на
неизпълнение на договора от страна на потребителя – ищеца в настоящото производство.
Позовава се на задължителна съдебна практика. Излага подробни съображения. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
По делото е депозирано становище по съществото на спора, претендират се направените по
делото разноски.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 22 от ЗПК, чл.
21, ал. 1 от ЗПК, и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направени са възражения по чл. 22 от ЗПК,
както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения и приет като доказателство заверен препис от договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние № ******* от 19.01.2022 г. се установява,
че същия е сключен между „С.К. и С. С. Х., по силата на който ответното дружество
предоставило на ищеца кредит в размер на 1 200 лв. за срок от 12 месеца, при договорен
фиксиран лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите от 42,58 %, с приложен
към договора погасителен план, като договорът е сключен при общи условия.
От представените от ответника писмени доказателства, част от които идентични с
представените от ищеца, се установява, че със Заповед № БНБ-61374 от 06.07.2016 г. на
подуправителя на БНБ, ръководещ *************, „С.К. е вписано в Регистъра на
финансовите институции. От доказателствата, приети по делото, се установява, че
ответникът е предоставил на ищеца стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, с включена информация по чл. 8 от ЗПФУР, както
и е съставен погасителен план, включващ броя, размера и падежа на вноските. От
представения заверен препис от платежно нареждане от 19.01.2022 г. се установява, че
ответникът е наредил по сметка на ищеца сумата от 1 200 лв. с основание: договор №
*******.
3
Като доказателство по делото са приети общите условия на ответника.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза, неоспорено от страните по делото, което съдът възприема като
обективно и безпристрастно, се установява, че по процесния договор на 21.02.2022 г.
изплатената сума от ищеца е 1 378,28 лв., която е сума е разпределена, както следва: сумата
от 1 200 лв. – главница, сумата от 38,48 лв. – договорна лихва и сумата от 139,80 лв. –
неустойка. Вещото лице също така установява, че с включена договорна лихва и неустойка,
спрямо погасителния план, ГПР е в размер на 112,62 %.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото се претендира нищожност на клаузата за неустойка, поради
противоречието й с добрите нрави, противоречие на закона и заобикаляща закона.
При извършеното уточнение на исковата претенция, за съда се налага извод, че се
претендира нищожност на клаузата за неустойка на няколко самостоятелни правни
основания, част от които посочени в специалния закон – Закона за потребителския кредит, и
част от които, посочени в общия закон - чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. От така посочените
основания съдът намира, че първо следва да се произнесе относно спазване на изискванията
на специалния закон – ЗПК, съответно за наличие на основанията, водещи до нищожност на
договора, предвидени в специалния закон – ЗПК. При липса на такива следва да провери
наличие на основания, водещи до нищожност на клаузата за неустойка на основанието,
посочено в ЗЗД, в съответствие с правилото lex specialis derogat legi generali.
От представения по делото договор се установява, че същият е сключен от
разстояние, при спазване на изискванията на закона за сключване на договор от разстояние,
като предварителна информация е била предоставена на ищеца по смисъла на чл. 5 ал. 10 от
ЗПК. Не се спори, че екземпляр от договора е бил предоставен на ищеца по смисъла на чл. 5,
ал. 13 от ЗПК. Спори се за формата, в която договорът е сключен. Тогава, когато договорът
се сключва в присъствие на страните, формата е писмена. В случаите, при които договорът
се сключва от разстояние, посредством интернет платформа, подписът на страните се полага
във форма и вид, предвидени в ЗПФУР. По аргумент от противното на разпоредбата на чл.
10, ал. 1 от ЗПК, за да е нищожен договорът по смисъла на чл. 22 от ЗПК, се изисква липса и
на трите кумулативно предвидени предпоставки по отношение на елементите на договора,
които трябва да бъдат представени с еднакъв вид, формат и размер на шрифта, последният
не по-малък от 12. В конкретния случай видът и форматът на използвания шрифт са едни и
същи, което се установява и с просто око. По отношение на размера на шрифта в конкретния
случай по делото не е било изслушано вещо лице специалист, което да даде заключение дали
използваният размер на шрифта е по-малък от 12, но същевременно липсват и наведени
твърдения от страна на ищцата за наличие на заболявания на очите, което да представлява
затруднение да се запознае със съдържанието на договора. От друга страна изпълнението на
договорното задължение от страна на ответника е индиция, че същият се е запознал с
подписания от него договор от разстояние. Ето защо съдът приема, че само неспазване на
4
размера на шрифта, дори той да е по-малък от 12, но не по-малък от 10, който позволява
договорът да бъде прочетен от физически здраво младо лице, за което липсват данни за
заболявания, не е достатъчно да обоснове нищожност на договора за кредит. Възражението
за нищожност на договора на първото предвидено основание в чл. 22 от ЗПК се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
По отношение на предвиденото в чл. 22 от ЗПК основание неспазване на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съдът намира следното:
В чл. 1, т. 3 от процесния договор страните са договорили фиксиран лихвен процент
по заема от 36 %, а в т. 4 от същия член – ГПР в размер на 42,58 %. Съдът намира, че в
случая не е нарушено изискването на чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като в договора е посочен
годишният процент на разходите. Ето защо съдът намира направеното възражение за
неоснователно.
По отношение на предявеното основание за нищожност на клаузата, като
противоречаща на чл. 19 от ЗПК, съдът намира следното:
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Съобразно с член единствен, ал. 1 от ПМС № 426/2014 г. за определяне размера на законната
лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва за
просрочени задължения е в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от първи
януари, съответно от първи юли на текущата година плюс десет процентни пункта. За
периода на договора от 25.10.2021 г. до 25.10.2023 г. основният лихвен процент на БНБ е,
както следва: от 01.11.2021 г. - 0,00 на сто, от 01.10.2022 г. - 0,49 на сто, от 01.11.2022 г. - 0,59
на сто, от 01.12.2022 г. – 1,30 на сто, от 01.01.2023 г. - 1,42 на сто. Следователно уговореният
в договора годишен процент на разходите от 42,58 % към момента на сключване на договора
е под предвидения в закона петкратен размер на законната лихва. Ето защо съдът приема, че
договореният лихвен процент по договора не противоречи на закона, поради което и
договореното между страните възнаграждение е в размер на 287,67 лв. Съдът намира за
неоснователно направеното възражение, поради което същото следва да бъде оставено без
уважение.
Сключеният между страните договор е валиден и е породил своето правно действие.
В предвидения в договора срок ищецът е платил сумата от 1 378,28 лв. Спори се относно
основанието за плащане на паричната сума.
По предявения иск за прогласяване нищожност на клаузата за неустойка, поради
противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и
неравноправна, съдът намира следното: От така посочените основания съдът намира, че
първо следва да се произнесе по основанието неравноправност. Наличието на
неравноправни клаузи в потребителски договори е предвидено в ЗЗП. Нормата на чл. 24 от
ЗПК препраща към разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП, които уреждат случаите на
5
неравноправни клаузи в потребителските договори, и които норми са общи спрямо
специалните норми на ЗПК. Противоречието със закона и заобикалянето на закона са
предвидени като основания съответно в чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 от ЗЗД. Тези норми
са общи по отношение на специалните норми в ЗЗП и в ЗПК. Ето защо съдът намира, че
първо следва да се произнесе по предявеното основание неравноправност, което дерогира
общите разпоредби на ЗЗД.
Клаузата на чл. 27 от процесния договор предвижда, че в случай че потребителят не
изпълни задължението си, посочено в чл. 17, същият дължи на кредитора неустойка в
размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е
предоставено договореното обезпечение. От приложения към договора погасителен план се
установява, че размерът на общо дължимата сума по кредита, включваща главница, лихва и
неустойка, когато не е осигурена гаранция/поръчител възлиза на 2 532,89 лв. или размерът
на неустойката за периода на действие на договора възлиза на 1 045,22 лв.
Съдът следва да съобрази задължителната практика на ВКС. Съгласно т. 3 от
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС
нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Кредиторът има право
на обезщетение за претърпени загуби и пропуснати ползи. Така претендираната неустойка в
договора, сключен между страните, излиза извън присъщите функции, поради което за
съда се налага извод, че същата е нищожна. Клаузата, предвиждаща неустойка е
неравноправна, доколкото ищецът не е могъл да влияе върху представените от ответното
дружество условия, при които е бил сключен договорът. Ето защо и претенцията на ищеца
за прогласяване на клаузата на чл. 27 в частта за заплащане на неустойка за нищожна като
неравноправна се явява основателна, поради което и следва да бъде уважена, а в останалата
част претенцията следва да бъде отхвърлена.
По отношение на останалите три основания, съдът намира, че искането следва да
бъде оставено без разглеждане.
Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен
да го върне. Съгласно ПП № 1 от 1979 г. на ВС, фактическият състав на чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е.
когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. В конкретния случай е налице
основание за превеждане на сума в размер на 1 238,48 лв. Ответникът, чиято е
доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК да докаже наличие на основание за извършения
превод, представи доказателства, установяващи наличие на основание за превода, а именно:
наличие на договор между страните, в изпълнени на задълженията по който ищецът е
извършил превод по сметката на ответника. За съда се налага извод, че между страните по
делото е налице валидно правоотношение, което да поражда задължение за престиране и
даването е в негово изпълнение. Законът придава значение на самия факт дадено-получено,
без да се интересува от субективния елемент – добросъвестност, вина или знание за липсата
6
на основание. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че ищецът е превел сумата от 1 378,28 лв., от която: сумата от 1
200 лв. – главница, сумата от 38,48 лв. – договорна лихва и сумата от 139,80 лв. – неустойка.
Ето защо съдът намира за доказана исковата претенция по основание и размер,
поради което същата следва да бъде изцяло уважена.
С оглед основателността на главния иск, съдът намира за основателна и претенцията
за присъждане на законната лихва върху главницата, като върху първоначално
претендирания размер от 50 лв., като частичен от общата сума от 1 045,22 лв., законна лихва
се дължи от предявяване на исковата молба – 07.09.2023 г. до окончателното й плащане, а
върху главницата от 89,80 лв., представляваща разликата над 50 лв. до пълния размер от
139,80 лв., законната лихва се дължи от подаване на молбата за изменение на иска чрез
увеличението му – 11.12.2024 г. до окончателното й плащане, поради което същата следва да
бъде уважена.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
същото за основателно, поради което в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 2 300 лв., от които: сумата от 100 лв. –платена
държавна такса, сумата от 400 лв. – платено възнаграждение за вещо лице и сумата от 1 800
лв. – платено адвокатско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за неоснователно, поради което разноски в полза на ответника не следва да бъдат
присъждани.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от С. С. Х., с ЕГН
**********, от гр. *************************, против „С.К., с ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление: гр. *************************, представлявано от
изпълнителния директор С.Н.Т., че клаузата на чл. 27 от Договор за паричен заем № *******
от 19.01.2022 г. е нищожна като неравноправна, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
прогласяване на клаузата в останалата й част, и ОСТЯВА БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените
претенции за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 27 от Договор за паричен заем №
******* от 19.01.2022 г., поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и
накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА „С.К., с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.
*************************, представлявано от изпълнителния директор С.Н.Т., ДА
7
ЗАПЛАТИ на С. С. Х., с ЕГН **********, от гр. *************************, сумата от
139,80 лв. /сто тридесет и девет лева и осемдесет стотинки/, претендирана частично от сума
в общ размер от 1 045,22 лв., представляваща платена от ищеца на ответника без основание
парична сума, ведно със законната лихва върху главницата от 50 лв., считано от предявяване
на исковата молба - 07.09.2023 г. до окончателното й изплащане плащане, а върху главницата
от 89,80 лв., представляваща разликата над 50 лв. до размера от 139,80 лв., законната лихва,
считано от подаване на молбата за изменение на иска чрез увеличението му – 10.12.2024 г.
до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „С.К., с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.
*************************, представлявано от изпълнителния директор С.Н.Т., ДА
ЗАПЛАТИ на С. С. Х., с ЕГН **********, от гр. *************************, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 2 300 лв. /две хиляди и триста лева/, представляваща
направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8