№ 16068
гр. София, 03.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110101293 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 85717 от 28.03.2023г. от „Софийска вода“ АД, за
изменение на постановеното по делото Решение от 13.03.2023г., в частта за разноските. В
молбата са развити съображения, че съдът не се е произнесъл по направеното от
процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на претендираното за
присъждане адвокатско възнаграждение от ищеца, като е присъдил пълния претендиран
размер от 800,00 лева. В тази връзка моли за изменение на решението в частта за
разноските.
В законоустановеният едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК В. П. лично
и като представител на М. П. и И. П. е взела становище по молбата, като по същество
намира същата за неоснователна. Излага съображения, че възнаграждението следва да се
определи в размер на 665,00 лева, като целената защита на ответника с оглед цената на
исковете е незначителна с оглед присъденото възнаграждение.
Предвид горепосоченото, съдът намира следното:
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е не обжалваемо
– в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни
или да измени постановеното решение в частта на разноските. Законодателят допуска
решението/определението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските. В
първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на
присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски
или признатите такива по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал
въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски, какъвто не е настоящият
случай. Съдът се е произнесъл с решение по делото, което подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщението, което решение е връчено на молителя на 15.03.2023г., а
молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в съда на дата
28.03.2023г, поради което съдът намира, че молбата е подадена в законоустановения срок и
1
като такава е допустима.
По същество искането е основателно.
Съдът действително констатира, че при постановяване на решението не е обсъдил
възражението за прекомерност, направено от процесуалния представител на ответника още с
отговора на исковата молба и поддържано с молба с вх. № 276214/12.12.2022г. Съдът с оглед
изхода на спора и обективния характер на отговорността за разноски на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК в хипотезата на чл. 38 от ЗАдв. е определил възнаграждение в общ размер на
800,00 лева, на основание чл. 7, ал.2,т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията с изменението й с бр. 88 от 04.11.2022г. Съдът
намира, че неправилно е определил адвокатското възнаграждение с оглед релевантния
момент, а той не следва да е на основание чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й с изменението с бр.
88 от 04.11.2022г./, а към момента на сключване на договора за предоставяне на правна
помощ, който видно, че е от дата 11.08.2022г., тоест преди изменението. Именно това е
определящият момент – датата на сключване на договора, който най-ясно определя
икономическата обстановка в страната и конюнктурата при която е сключен. Следователно
възнаграждението следва да бъде определено за присъждане в общ размер на 600,00 лева,
доколкото съдът не може да го определи под минималните размери по наредбата в
хипотезата на чл. 38 от ЗАдв. на основание чл. 7, ал.2,т.1 от Наредбата в редакцията й ДВ,
бр. 68 от 31.07.2020г., съобразно цената на иска за припадащата се част от общата цена за
представителство на лицата И. П. и М. П..
В тази връзка молбата е основателна и решението следва да бъде изменено в частта за
разноски в горепосочения смисъл.
Така мотивиран съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение от 13.03.2023г., постановено по гр.д. № 1293/2022г. по описа на
СРС, 45-ти състав, в ЧАСТТА за разноските, като:
ОСЪЖДА „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на В. И. П.,
ЕГН **********, сумата в размер на 600,00 лева, адвокатско възнаграждение, определено в
хипотезата на чл. 38, ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване
препис на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3