НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ …………..
гр.
Провадия, 08.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II-ри състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет
и седми януари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова
при
секретаря Н. С., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 282 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от
„Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ул.Прилеп № 33 срещу М.А.М. ЕГН **********, с
адрес ***.
В исковата молба се излага, че ищецът в качеството си на
оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги предоставя В и К
услуги на ответника в качеството му на потребител в имот, находящ се на адрес гр.Дългопол, ул.***. Ползваните В и К услуги се отчитали по партида с
номер на платец 3252060, чийто титуляр бил ответникът.
Излага се, че съгласно чл.5, т.6 от Общите
условия, потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок,
което ответникът не бил правил. Съгласно чл.ЗЗ, ал.2 от Общите условия,
ответникът бил длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той
изпада в забава.
Твърди се, че на
21.11.2019г. В и К операторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК до Районен съд Провадия срещу ответника, въз основа на което било
образувано ЧГД №1688/2019г. на РС Провадия.
На 26.11.2019г. съдът
издал заповед № 1074 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която
разпоредил на ответника да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 322.33лв., представляваща стойност на
ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 02.04.2018г. до 07.11.2019г.;
сумата от 30.83лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за
периода от 03.06.2018г. до 18.11.2019г.; законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда-21.11.2019г. до
окончателното плащане,
както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в
заплатена по делото държавна такса в размер на 25лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50лв..
На 19.02.2020г. заявителят (сега ищец) е
уведомен, че на основание чл.415. ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за
установяване на вземането си.
В хода на производството ответникът е
заплатил сумите дължими по фактура
№ **********/03.05.2018г. в размер на 9,13 лева главница за отчетен период
02.04.2018г. – 02.05.2018г. и обезщетение за забава в размер на законната лихва
в размер на 0,60 лева за период на забава 01.06.2018г. – 18.11.2019г. и по
фактура № **********/04.06.2018г. в размер на 74,34 лева главница за отчетен
период 02.05.2018г. – 04.06.2018г. и обезщетение за забава в размер на
законната лихва в размер на 10,37 лева за период на забава 04.07.2018г. –
18.11.2019г.. Предвид направеното плащане ищеца направи оттегляне на
предявените искове в тази им част, поради което производството по отношение на
горепосочените суми е прекратено с влязло в сила Определение №
553/26.06.2020г..
Иска се да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищеца сумите по издадената заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 1688/2019г. на РС Провадия, с
изключение на дължимите по фактура № **********/03.05.2018г. в размер на 9,13 лева
главница за отчетен период 02.04.2018г. – 02.05.2018г. и обезщетение за забава
в размер на законната лихва в размер на 0,60 лева за период на забава
01.06.2018г. – 18.11.2019г. и по фактура № **********/04.06.2018г. в размер на
74,34 лева главница за отчетен период 02.05.2018г. – 04.06.2018г. и обезщетение
за забава в размер на законната лихва в размер на 10,37 лева за период на
забава 04.07.2018г. – 18.11.2019г..
Моли се за присъждане на
съдебно-деловодните разноски, сторени от ищеца в заповедното и в исковото
производство.
В срока по чл.
131 от ГПК не е депозиран отговор от ответника.
В съдебно заседание
ищецът чрез процесуалния си представител поддържа иска и моли за постановяване
на неприсъствено решение. Ответникът не се явява и не се представлява.
Ответникът
по иска, редовно уведомен за висящността на производството и насроченото по
делото съдебно заседание /съобщението до ответника, с което му се дава право на
отговор й е било връчено чрез сина й на 02.09.2020г., а за насроченото
заседание на основание чл.40, ал.2 от ГПК на 14.01.2021г./, не е подал писмен
отговор в предоставения му срок, не се явява и представлява в първото съдебно
заседание, и не е направил искане за разглеждането на делото в негово
отсъствие.
Съдът, взема предвид, че с връченото на
ответника съобщение на 02.09.2020г.,
ведно с препис от Определение № 554/26.06.2020г. и с
връчване на призовка за насрочено открито съдебно заседание на 14.01.2021г. ведно с определение № 260096/21.10.2020г. са му
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание.
Съдът намира, че
предявеният иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и приобщените доказателства - общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор; копие на общи условия публикувани във в-к
Народно дело; решение № Ц-20/28.12.2018 г.; обявление за цени на
водоснабдителните и канализационни услуги на ВиК Варна ООД, публикувани във в-к
Народно дело; решение № Ц-34/15.12.2017 г. в сила от 01.01.2019 г.; обявление
за цени на водоснабдителните и канализационни услуги на ВиК Варна ООД,
публикувани във в-к Народно дело в сила от 01.01.2018 г.; справка за недобора
на частен абонат от 26.02.2020 г.; ЧГД № 1688/2019 г. по описа на РС Провадия.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 във
вр. с чл. 239 ГПК и следва да бъде поставено неприсъствено решение, като искът
бъде уважен изцяло.
Издадената Заповед №
1074/26.11.2019г. по ч.гр.д.1688/2019г. на РС Провадия следва да бъде
обезсилена по отношение на сумите, за които е частично прекратено настоящото
производство, а именно дължими по фактура
№ **********/03.05.2018г. в размер на 9,13 лева главница за отчетен период
02.04.2018г. – 02.05.2018г. и обезщетение за забава в размер на законната лихва
в размер на 0,60 лева за период на забава 01.06.2018г. – 18.11.2019г. и по
фактура № **********/04.06.2018г. в размер на 74,34 лева главница за отчетен период
02.05.2018г. – 04.06.2018г. и обезщетение за забава в размер на законната лихва
в размер на 10,37 лева за период на забава 04.07.2018г. – 18.11.2019г.. предвид указанията дадени в т.13 по
Тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед уважаване на предявените
искове и направеното от ищеца искане следва да му бъдат присъдени направените
по делото разноски. Според доказателствата за сторените от ищеца разноски, те
са следните: 25 лева – държавна такса по заповедното производство, 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение по заповедното производство, 25 лева – държавна такса в исковото
производство и юрисконсултското възнаграждение в исковото производство, което
съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП определя на 100
лева.
Мотивиран от
гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК във вр. чл. 415 ГПК съществуването на вземането „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.Прилеп № 33 към М.А.М.
ЕГН **********, с адрес ***, за
което е издадена Заповед № 1074/26.11.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.1688/2019г. на РС Провадия ПО
ОТНОШЕНИЕ на следните суми: в размер
на 238.86 лв., представляваща
главница за периода от 04.06.2018 г. до 07.11.2019 г. по дължима сума за
ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен № 3252060, по издадени
фактури за периода от 02.07.2018 г. до 08.11.2019 г., за обект-имот, находящ се
в гр. Дългопол, област Варна, ул. ***, за законната
лихва върху гореконкретизираната главница, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда 21.11.2019 г., до окончателното погасяване на
задължението; в размер на 19.86, представляваща обезщетение за
забава за периода от 01.08.2018 г. до 18.11.2019 г..
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 1074/26.11.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.1688/2019г. на РС Провадия ПО
ОТНОШЕНИЕ на следните суми: по фактура №
**********/03.05.2018г. в размер на 9,13 лева главница за отчетен период
02.04.2018г. – 02.05.2018г. и обезщетение за забава в размер на законната лихва
в размер на 0,60 лева за период на забава 01.06.2018г. – 18.11.2019г. и по
фактура № **********/04.06.2018г. в размер на 74,34 лева главница за отчетен
период 02.05.2018г. – 04.06.2018г. и обезщетение за забава в размер на
законната лихва в размер на 10,37 лева за период на забава 04.07.2018г. –
18.11.2019г..
ОСЪЖДА М.А.М.
ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.Прилеп № 33
сума в размер на 75 лева представляваща направени
разноски в заповедното производство по ч.грд. 1688/2019г. на ПРС и в размер на 125 лева в исковото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на
обжалване. Решението в частта, с която се обезсилва частично Заповед №
1074/26.11.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.1688/2019г. на РС Провадия,
имащо характер на определение подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от
съобщението на страните.
Препис от постановеното
решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ………………