Р Е Ш Е Н И Е
№
596 / 13.02.2020 год., град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на тринадесети януари две хиляди и двадесета година
в публично заседание, в състав
Районен
съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева,
като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 4227 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по обективно съединените искове на „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД срещу Н.Т.Т., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от 571.18 лв. - сбор от неплатени месечни задължения
за предоставени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода в периода от
22.12.2015 год. до 24.08.2018 год., ведно с мораторна лихва в размер на 64.84
лв., начислена за периода от 26.03.2016 год. до 15.11.2018 год. и законната
лихва, начиная от 22.11.2018 год. до окончателното плащане, за които вземания
по ч.гр.д. № ****** / 2018 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК.
Исковете са
заявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното
им основание е в чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД и в съдебно заседание се
поддържат от адвокатския пълномощник на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД,
който ангажира доказателства, претендира разноските.
Особеният
представител на ответника е депозирал писмен отговор, оспорвайки претенциите,
като неоснователни.
След като
обсъди наличните по делото доказателства, Бургаският районен съд приема за
установено от фактическа страна следното:
На
28.03.1998 год. В* и Т* Т* - родители на ответника, са декларирали в Дирекция „МПДТР“ при Община Бургас собствеността
си върху водоснабдения имот, находящ се в гр.Бургас, ж.к. „*****
Майката – В*
Т*, след смъртта си на *********.2008 год., е оставила трима наследници, в т.ч.
ответника Т. и едноутробна сестра, неучастваща по делото. Бащата Т* Т. е
оставил след смъртта си за свой единствен наследник ответника.
От
заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза се установява,
че в процесния апартамент е монтиран един водомер за студена вода. Изчислено е,
че общото количество потребена вода за този период възлиза на 239.50 куб.м., от
които 185 куб.м. - по водомери и 54.50 куб.м. - по разпределение. При огледа експертът
е констатирал, че показанието на водомера е 1700 куб.м., т.е. надвишава
последния отчет, описал е в табличен вид начислените количества за отчетния
период, като е остойностил същите на 571.18 лв., съпоставяйки ги със съставените
31 бр. фактури.
Последните
са описани в заключението на съдебно – счетоводната експертиза като надлежно
включени в счетоводството на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД. Изчислен е и
размерът на мораторната лихва върху неплатените задължения, за периода от
съответния падеж до 15.11.2018 год.
Разпитана
по делото, св. М* – отчетник в ищцовото дружество заявява, че знае къде се
намира апартамента, както и че е влизала редовно да отчита водомера, според
който има редовно консумация. Според свидетеля апартаментът се обитавал от
ответника, жена му и детето му. Затова и начисленията са реални.
Представени
са извлечения от карнетите за отчет с мобилно устройство, в които всички показания
са от „видян“ отчет, т.е. реално отчетен.
На съда за
известни и решенията на ДКЕВР за утвърждаване цената на предоставяните от
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД услуги, както и действащите Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги, обнародвани и одобрени от ДКЕВР.
При така
обсъдените доказателства, Бургаският районен съд намира исковете за неоснователни.
Основателността
на исковата претенция по чл.79, ал.1 от ЗЗД е обусловена от успешно проведено
от страна на ищеца доказване наличието на облигационна връзка между него и
ответника, по която да е изпълнил задълженията си точно. Понеже се твърди облигационната
връзка между водния оператор-ищец и потребителя-ответник да е възникнала по
силата на чл.3 от Наредба № 4 / 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи, доказването на такава по
необходимост включва и положително установяване, при условията на пълно и
главно доказване, че правото на собственост, респ. правото на строеж/ползване
върху водоснабдения имот през процесния период е принадлежало на ответника.
Въпреки изначално
възложената му с доклада на съда доказателствена тежест, ищецът не ангажира доказателства,
от които да се установява, че в периода от 22.12.2015 год. до 24.08.2018 год. ответникът е бил носител на правото на собственост
или вещното право на строеж/ползване върху имота. Тук за пълнота следва да се
каже, че декларацията, депозирана от наследодателя на ответника пред Дирекция
„МПДТР“ при Община Бургас, не е годна да опровергае горния извод на съда. Както
се каза, главното и пълно доказване на това обстоятелство, е възложено на
ищеца, което налага, при твърдение за наследено право на собственост, носещата
доказателствената тежест страна, освен удостоверението за наследници да
ангажира и титул за собственост на наследодателя или друг документ, легитимиращ
еднозначно ответника. Отделен е въпросът, че не е представено удостоверение за
наследници на майката на Т., а само част от такова, но и от нея е видно, че той
не е единствен наследник, а при наличие на данни за едноутробна сестра и липса
на пълни данни за другите наследници, за съда е невъзможно да определи
наследствената му квота, от която да изходи каква част от исковата сума би
дължал.
Ето защо,
главният иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД се явява недоказан, а оттам - неоснователен,
което от своя страна има за своя закономерна последица неоснователност на
акцесорния – по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за дължимост на законната лихва.
Недължими,
при това положение, са и разноските, сторени от “Водоснабдяване и канализация”
ЕАД по ч.гр.д. № 8649 / 2018 год. на БРС, както и в настоящото производство.
Водим от
горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в гр. Б**********, представлявано от Г* Т*, предявени против Н.Т. ***, ЕГН - **********, за установяване със сила
на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружествосумата от 571.18 лв. - сбор от
неплатени месечни задължения за предоставени ВиК услуги - доставена, отведена и
пречистена вода в периода от 22.12.2015 год. до 24.08.2018 год., ведно с
мораторна лихва в размер на 64.84 лв., начислена за периода от 26.03.2016 год.
до 15.11.2018 год. и законната лихва, начиная от 22.11.2018 год. до
окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № ******** / 2018 год. на
БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия:
/п/
Вярно с оригинала: М Е