№ 47427
гр. София, 14.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20251110115153 по описа за 2025 година
С искова молба с вх. № 92465/17.03.2025г. ищецът Р. П. Л. е предявил против *******
отрицателен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр.
чл.11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, с който се иска да бъде обявена нищожността на целия
договор за потребителски кредит № 5113114/09.05.2024 г., сключен между страните,
поради противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр.
чл.19, ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на основание чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави, както и ищецът Р. П. Л. е предявил
против ******* отрицателен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, с който се иска да бъде обявена нищожността на
целия договор за гаранция № 5113114/09.05.2024 г., сключен между страните, поради
противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19,
ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави
В исковата молба се твърди, че между ищца и ******* бил сключен договор за
потребителски кредит № 5113114/09.05.2024г., въз основа на който на ищеца била
предоставена в заем сума в общ размер от 2500 лева, със задължение да я върне на
погасително вноски, с фиксиран ГЛП от 50.00% и ГПР в размер от 64.32%. Поддържа, че в
договора било предвидено и задължение за предоставяне на обезпечение, в изпълнение на
което ищецът сключил договор за гаранция № 5113114/09.05.2024г. с *******, по силата на
който последният поел задължение да обезпечи пред ***** задълженията на ищеца по
договора за кредит, като съгласно договора за гаранция било уговорено възнаграждение за
гаранта в размер на 622.80 лева, което било разсрочено на вноски, дължими на падежа на
плащане на погасителните вноски по заема, като кредиторът ***** е овластен да приема
вместо поръчителя плащанията. Поддържа, че договорът за кредит е недействителен,
доколкото с него се предвижда кредитополучателят да плати възнаграждение на гаранта,
което противоречи на добрите нрави, както и вноски по договора за поръчителство не били
посочени в договора за кредит. Твърди, че договорът за кредит бил нищожен на основание
чл.22 ЗПК вр. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД поради противоречие с императивни правни норми -
чл.11, ал.1, т. 10, вр. чл.22 ЗПК, тъй като липсвал съществен елемент от съдържанието -
годишният процент на разходите по кредита, защото в нарушение на императивните
изисквания бил посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните
данни, които послужили за изчисляването му и не отговоря на действително прилагания от
заемодателя, който бил над максимално установения праг на ГПР по чл.19, ал.4 ЗПК.
1
Поддържа, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция представлявало
част от общия разход по кредита за потребителя по смисъла на пap. 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
същото е следвало да бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите
съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. В процесния договор това не било сторено, поради което
договорът за кредит се явява сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 19,
ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а процесният договор за предоставяне на гаранция е
нищожен съгласно чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него не е посочен
реално дължимия ГПР и в него не било включено възнаграждението за поръчител, както и
навежда, че двете дружества били свързани. Договорът за кредит бил нищожен и поради
накърняване на добрите нрави, доколкото с него се предвижда кредитополучателят да плати
възнаграждение на гаранта, което противоречи на добрите нрави, води до неравноправност,
липсва основание за сключването му и е сключен като обезпечение на недействителна
сделка. Поради сочените основания поддържа, че процесните договори са недействителни.
Моли исковете да бъдат уважени, като в полза на ищеца бъдат присъдени разноски.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за
правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Прави се искане по чл. 190
ГПК и искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника *******.
Ответникът признава, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №
5113114/09.05.2024г. Излага твърдения, че при приемане на искането за отпускане на кредит
ответникът е предоставил на ищеца пълна и ясна преддоговорна информация, както и при
кандидатстването са били посочени параметрите на процесния договор за кредит. Навежда и
съображения, че годишният процент на разходите по договора включвал всички разходи по
кредита към момента на сключване на договора в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК и чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, както и годишният процент на разходите по договора е изчислен съобразно
изискванията на чл. 19, ал. 2 ГПК, и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл.
19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство не следва да
бъде включвано в ГПР. Оспорва договорът за заем да накърнява добрите нрави. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника *******.
Ответникът оспорва процесният договор за гаранция да е нищожен на посочените
основания. Поддържа, че договорът за гаранция, по които дружеството е страна, е
действителен и отговаря на приложимите изисквания на закона. Излага съображения, че
сключеният договор има характеристики на договор за предоставяне на услуга по издаване
на гаранция за плащане в полза на кредитора с наредител заемополучателя, по който
потребителят следва да заплати възнаграждение за услугата. Поддържа, че разпоредбите на
ЗЗП не следва да се прилагат, доколкото процесният договор има характера на
обезпечителна сделка по главния договор. Излага довод, че извън правоотношението по
договора за поръчителство е дали кредиторът е изчислил правилно ГПР и дали
възнаграждението за поръчителство следва да се включва в него, дали са приложими
разпоредбите на чл. 11 относно реквизитите на договора за потребителски кредит, чл. 19, ал.
4 ЗПК и чл. 22 ЗПК. Поддържа, че свързаността между ******* и ***** не е основание
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция да се включва при изчисляване
на годишния процент на разходите по договора за паричен кредит, както и сумите,
заплатени като възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство, не
постъпват в патримониума на *****. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът ******* предявява насрещни осъдителни искове с
правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК за сумата от 1681.77 лв.,
представляваща незаплатена главница по процесния договор за потребителски кредит №
5113114/09.05.2024г., ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на
2
насрещния иск в съда до окончателното изплащане на вземането; сумата от 315.44 лв.-
незаплатена възнаградителна лихва за периода от 05.12.2024 г. до 04.05.2025 г., както и под
евентуалност, ако договорът за потребителски кредит бъде приет за недействителен,
осъдителен иск с правно основание чл. 23 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК за
сумата от 1126 лв., представляваща незаплатена главница по процесния договор за
потребителски кредит № 5113114/09.05.2024г., ведно със законна лихва за забава от датата на
депозиране на насрещния иск в съда до окончателното изплащане на вземането.
В насрещната искова молба ищецът по този иск твърди, че по сключения между
страните договор за потребителски кредит № 5113114/09.05.2024г. предоставил на ответника
по иска в заем сума в размер от 2500 лв., по който ответникът поел задължение да върне
същия на 15 равни месечни вноски, ведно с уговорения размер на възнаградителна лихва в
размер на 912.20 лева, при ГПР по кредита в размер на 50.00%. Поддържа, че непогасени са
задължения за периода 05.12.2024 г. - 04.05.2025 г. за главница в размер на от 1681.77 лв.,
както и сумата от 315.55 лв. - възнаградителна лихва за периода от 05.12.2024 г. до
04.05.2025 г. С насрещната искова молба, на основание чл. 9, ал. 5 от Договор за паричен
заем № 5113114, обявява вземанията по договора за предсрочно изискуеми. При изложените
твърдения претендира незаплатените задължения по договора, ведно със законната лихва
върху главното вземане от предявяване на насрещната искова молба за посочените суми,
като при евентуалност претендира сумата от 1126 лв. н на основание чл. 23 ЗПК.
Прави искане за допускане на съдебно - счетоводна експертиза.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба.
Ответникът поддържа, че е налице недействителност на целия договор за кредит по
изложените в исковата молба доводи. Признава дължимостта на сумата от 1126 лв.,
представляваща незаплатена главница по договора. Моли съдът да присъди разноски в
минимален размер за адвокатско възнаграждение.
С определение от 25.09.2025г., влязло в сила на 08.10.2025г., съдът е върнал
насрещната искова молба на ***** в частта по отношение на насрещния евентуален иск за
осъждане на ответницата да заплати на основание чл.23 ЗПК на ищеца сумата 1126,00 лева,
представляваща чистата стойност по процесния договор за кредит.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация:
Предявени са главни субективно съединени установителни искове с правно основание
чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК - поради противоречие
със закона, под евентуалност - чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК - поради
заобикаляне на закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради
накърняване на добрите нрави, относно целия договор за потребителски кредит.
Предявени са и насрещни обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК.
2. Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:
Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1) че
между ищеца и ***** е сключен договор за потребителски кредит № 5113114/09.05.2024г. с
твърдяното в исковата молба съдържание; 2) че ищецът е усвоил изцяло главницата по
договора за кредит в размер от 2500 лева; 3) че ищецът не е погасил задълженията си по
процесния договор за кредит, като към датата на насрещния иск не е заплатил в полза на
ищеца част от предоставената в заем главница в размер на 1126лв.; 4) че при определяне
размера на ГПР ответникът ***** е взел предвид като разход единствено уговорената между
3
страните възнаградителна лихва, но не и възнаграждението по договора за поръчителство; 5)
че между ищеца и ******* е сключен договор за гаранция № 5113114/09.05.2024 г., с
твърдяното в исковата молба съдържание.
3. Разпределение на доказателствената тежест:
По предявените против ***** искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.
чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, евентуалния иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.
2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК и евентуалния иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от
ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за
кредит с ответника ***** с посоченото в исковата молба съдържание, включващ процесните
клаузи, определящи размера на ГПР и ГЛП. В тежест на ответника е да докаже валидността
на договора и оспорените клаузи, съответно, че с уговарянето не се заобикаля размера на
ГПР, както и че посочените клаузи са равноправни и индивидуално уговорени, че не
представляват скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР,
съответно в случай на включването му не се нарушава императивната норма за максималния
размер на ГПР по чл.19 ЗПК.
По предявените против ******* искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.
чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, евентуалния иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.
2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК и евентуалния иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от
ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за
гаранция за обезпечаване задълженията на ищеца по договор за кредит с ответника ***** с
посоченото в исковата молба съдържание, включващ процесните клаузи, предвиждаща
заплащане на възнаграждение за поръчителство, както и клаузите, определящи размера на
ГПР и ГЛП. В тежест на ответника е да докаже валидността на договора и оспорените
клаузи, съответно, че с уговарянето не се заобикаля размера на ГПР, както и че посочените
клаузи са равноправни и индивидуално уговорени, че не представляват скрито
възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР по договора за
потребителски кредит, съответно в случай на включването му не се нарушава
императивната норма за максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК.
По насрещните искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК в
доказателствена тежест на ищеца по насрещния иск е да докаже пълно и главно по делото
наличието на облигационно правоотношение с ответника по договор за потребителски
кредит, че е получил съгласието на ответника за сключване на договора с обективирана от
него воля за предоставяне на заемната сума, по което същата е предадена на
заемополучателя, уговорения падеж на връщане, изискуемостта на вземането; че част от
съдържанието на договора е валидно уговорена клауза за възнаградителна лихва, както и
размера на същата.
При установяване на посочените факти, в тежест на насрещния ответник е да установи
погасяване на вземанията.
С оглед възраженията на ответника в отговора на насрещния иск - в тежест на
насрещния ищец е да докаже, че са спазени изискванията по посочване на действителния
ГПР, съответно че са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 ЗПК.
4. По доказателствените искания на страните:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени
доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния
спор - предмет на делото, а по отношение на доказателствената им стойност - същата ще
бъде обсъдена в крайния съдебен акт.
Доказателственото искане на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с
поставените в исковата молба въпроси е неоснователно, доколкото въпросът относно
включването на възнаграждението за поръчителство в размера на ГПР е безспорен между
4
страните.
Основателно е искането на ищеца по насрещния за изготвяне на съдебно-счетоводна
експертиза с поставените в насрещната искова молба въпроси и същото следва да бъдат
уважено.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК следва да се уважи по отношение на общите
условия към процесния договор за кредит, като в останалата част същото не се явява
необходимо.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 11.12.2025 г. от 13,20 ч., за която
дата и час страните да бъдат призовани, като им указва,че най- късно до първото по делото
заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото,
като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба писмени
доказателствени средства.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която, след като се запознае с доказателствата по делото и извърши необходимите
справки, да отговори на всички формулирани въпроси в насрещната искова молба на *****,
както и да посочи кога, към кого, в какъв размер и какви вземания са били погасявани с тези
плащания, като ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит в размер на 350 лева, вносим от
ответника *******, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С. И., която да бъде уведомена за поставените задачи и
призована за съдебното заседание след представяне на доказателства за внесен депозит
от ответника *****, като в призовката бъде посочено, че заключението следва да бъде
представено не по-късно от една седмица преди съдебното заседание с преписи за страните.
УКАЗВА на вещото лице при изготвяне на експертизата да извърши справка в
счетоводството на ***** и *******.
УКАЗВА на всеки от ответниците, че следва да окаже съдействие на вещото лице, като
му предостави достъп до счетоводните книги и други документи, необходими за изготвяне
на експертното заключение, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неоказване на съдействие
на вещото лице съдът ще прецени поведението му съобразно всички обстоятелства по
делото, като може да приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190 ГПК ответникът ***** в едноседмичен срок от
съобщението да представи по делото приложимите Общи условия към процесния договор за
5
паричен заем № 5113114 от 09.05.2024г., като при неизпълнение на това указание го
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че неизпълнението на задължението може да бъде ценено от съда по
реда на чл.161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните. На Р. П. Л. да се
изпрати и препис от отговорите на исковата молба, а на ***** да се изпрати препис от
отговора на насрещната искова молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6