РЕШЕНИЕ
№ 197
гр. Перник, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Лора Р. Стефанова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело №
20221720105038 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 1, във
връзка с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ.
Образувано е по искова молба от „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република”, представлявано от Ч.К.С. - изпълнителен директор против Ж.
М. К., ЕГН ********** от гр. Перник, ул. Кирил и Методий, бл. 59, вх. А, ап.
24.
Ищецът твърди, че ответникът има качеството клиент на топлинна
енергия за недвижим имот, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна
собственост, с административен адрес: гр. *** тъй като негов собственик.
Сочи, че по силата на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация Перник” АД на
потребители в гр. Перник, страните - ищецът в качеството на топлопреносно
предприятие и ответникът в качеството на клиент на топлинна енергия, са в
облигационни отношения по между си. Съобразно тях ищецът има
задължението да предоставя топлинна енергия в жилището
собствено/ползвано от ответника, а ответникът - да заплаща при равни части
стойността на доставената му топлинна енергия, ежемесечно до края на
месеца, следващ този, за който е извършена доставката.
Ищецът твърди, че е изпълнявал точно своето задължение по
възникналото облигационно отношение, като през периода 01.05.2020 г. –
30.04.2021 г. помесечно е доставял в собствения/ползвания от ответника
недвижим имот топлинна енергия. Твърди, че стойността на така доставената
топлинна енергия е в общ размер на 1735.20 лв. и ответникът не е изпълнил
задължението си да му я заплати. Сочи, че последният дължи обезщетение за
1
забава върху всяка просрочена месечна главница, считано от 09.07.2020 г. до
13.04.2022 г. в размер на 189.79 лв.
Твърди, че за посочените вземания е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника по реда на чл.
410 от ГПК. Въз основа на него е било образувано ЧГД № 2641/2022 г. по
описа на ПРС и издадена исканата заповед. Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2
от ГПК ответникът е депозирал възражение срещу нея.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на
ответника, че му дължи сумата от 1735.20 лв., представляваща главница за
неплатена топлинна енергия доставена през периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г., както и сумата от 189.79 лв., представляваща обезщетение за
забава върху всяка просрочен вноска, считано от 09.07.2020 г. до 13.04.2022
г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 2641/2022 г. по описа на ПРС.
Заявена е претенция за присъждане на направените в хода на заповедното и
исковото производство разноски. Направено е възражение за прекомерност на
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, в случай, че същото
надвишава минималния размер.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл.
131 от ГПК е постъпил писмен отговор. В него исковете са оспорени по
основание и размер.
Ответникът признава твърдението, че е собственик на процесното
топлоснабдено жилище, придобито от него по наследствено правоотношение,
възникнало със смъртта на М.К.Й., починал на 02.08.2016 г.
Оспорва обстоятелството, че се намира в облигационно отношение с
ищеца, свързано с продажба на топлинна енергия и твърди, че топлинна
енергия не е доставяна. Твърди, че не е сключвал с ищеца договор с такъв
предмет, както и че през процесния период не се е отоплявал с топлинна
енергия, доставяна от ищеца.
Сочи, че дори да е доставяна топлинна енергия по силата на чл. 62, ал. 2
от ЗЗП, той не дължи заплащането и, тъй като не е заявявал желание за това.
Оспорва твърдението, че общите условия за доставка на топлинна
енергия от ищеца не са публично известни съгласно изискването на ЗЕ.
Оспорва представеното с исковата молба извлечение от сметките на
ищеца.
Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира
присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния представител –
юрисконсулт С. поддържа иска. Моли съда да го уважи. Заявява претенция за
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си – адв. Д.,
поддържа отговора и оспорва предявения иск. Моли съда да го отхвърли като
неоснователен. Претендира разноски.
Като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид
становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства в
съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, съдът намери следното:
Искът е предявен от процесуално легитимирани страни и при наличието
2
на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес
от воденето му се обосновава от приложеното ЧГД № 2641/2022 г. по описа
на ПРС. От него е видно, че със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 1598/16.05.2022 г., ответникът е осъден да
заплати на ищеца вземанията, предмет на настоящото исково производство. В
срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение срещу заповедта.
Искът за установяване на вземането по чл. 415, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 4 от
ГПК е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:
За уважаването на предявения иск в тежест на ищеца е да установи
качеството си на топлопреносно предприятие, качеството на клиент/купувач
на топлинна енергия на ответника, доставянето на топлинна енергия и
размера на задължението на ответника.
Не е спорно между страните и се установява от служебно извършената
справка в официалната електронна страница на основание чл. 11 от Закон за
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, че
ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва
производство, пренос, разпределение и продажба на топлинна енергия.
Следователно същото е топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129 от
Закона за енергетиката.
Преценката относно наличието на качеството “клиент”/”купувач на
топлинна енергия” по отношение на ответника следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник” ЕАД.
Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията,
възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при
спазване разпоредбата на чл. 150 от Закона за енергетиката.
По делото са представени доказателства за публикуване на Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация
- Перник” ЕАД в един местен ежедневник – вестник „Съперник“, бр. 82 от
29.04.2008 г. На съда е служебно известно, че представените общи условия са
публикувани и в един централен ежедневник – вестник „Новинар“, бл.
101/2008 г. Предвид изложеното съдът приема, че предпоставките на чл. 150,
ал. 2 от ЗЕ са изпълнени. Видно от общите условия, същите уреждат
отношенията по чл. 150, ал. 1 от ЗЕ. Предвид изложеното съдът приема, че те
имат обвързваща сила по отношение на страните по взаимоотношенията,
свързани с производството и доставката на топлинна енергия, осъществявани
от ищеца по делото.
Съгласно чл. 1 от Общите условия страни по тези взаимоотношения са
“продавача на топлинна енергия” – “Топлофикация - Перник” АД и “купувача
на топлинна енергия” – потребител за битови нужди. Според чл. 3 от Общите
условия купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице,
което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в
топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на разпоредбата на чл. 153, ал. 1
от ЗЕ според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
С доклада по делото с оглед изявлението на ответника, направено в
3
отговора, съдът е обявил за безспорно обстоятелството, че ответникът е
собственик на недвижим имот, с административен адрес гр. ***по силата на
наследствено правоотношение, възникнало със смъртта на М.К.Й., починал на
02.08.2016 г.
Затова, съдът приема, че през спорния период - 01.05.2020 г. –
30.04.2021 г., ответникът е имал качеството клиенти/купувачи на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и съответно дължи заплащане на
доставената в топлоснабдения имот топлинна енергия.
За установяване на количеството на последната и стойността и, по
искане на ищеца, са изслушани и приети по делото съдебно-техническа и
съдебно –икономическа експертиза, изготвени съответно от вещите лица К.
В. и Н. И..
Съдът кредитира изцяло приетите експертизи, като изготвени от вещи
лица с необходимите професионални знания и опит. За отговор на
поставените им въпроси последните са се позовали освен на приложените по
делото доказателства и на проверените непосредствено от тях документи,
съхранявани в счетоводството на ищеца и във фирмата за дялово
разпределение. Затова съдът намира заключенията за обективни и
обосновани.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице К. В. се установява, че през процесния период 01.05.2020 г. –
30.04.2021 г. сградата етажна собственост, в която се намира процесния имот
е обслужвана от фирмата за дялово разпределение „Нелбо инженеринг“
ЕООД. Системата за дялово разпределение в сградата е въведена през 2001 г.,
за което е сключен договор от месец октомври 2001 г. Следователно съдът
приема, че е изпълнена разпоредбата на чл. 139 от ЗЕ за разпределяне на
доставената в сградата топлинна енергия чрез система за дялово
разпределение от фирма за дялово разпределение.
Установява се също, че отчитането на доставената в сградата
топлоенергия е извършвана с топломер, монтиран в абонатната станция,
който е преминал задължителният метрологичен контрол съгласно чл. 43, ал.
4 от ЗИ. Ищецът е спазвал сроковете за периодични проверки на уреда, при
всяка от които е констатирано, че същият съответства на одобрения тип.
Следователно същият може да се използва за търговско измерване и
показанията му могат да се считат за достоверни. От заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че между собствениците на
имоти в топлоснабдената сграда е разпределяно нетното количество
потребена топлинна енергия, след съобразяване на нормативните
технологични загуби от съоръженията в АС по данни на производителя, броя
на работни дни за отоплание и БГВ на АС, средномесечните температури на
подаващата и връщащата вода, както и температурата на почвата.
Констатацията на вещото лице е че са спазвани изискванията на Наредба №
Е-РД-04-1/12.03.2020 г.
Съгласно чл. 140а от ЗЕ топлинната енергия в сграда етажна
собственост се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление.
Топлината енергия за отопление се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите/чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/. От
експертизата на вещото лице се установява, че през процесния период за
4
топлоснабдения имот, собствен на ответника е доставяна и потребявана
топлинна енергия. В помещенията кухня, хол и баня има отоплителни тела,
свързани със сградната инсталация. Отоплителното тяло в хола е без
монтиран ИРУ. В кухнята отоплителното тяло е с монтиран разпределител, а
в банята е щранг-лира, без ИРУ. Начислявана е топлоенергия за БГВ по
показания на 2 бр. водомери. Начислявана е топлоенергия за сградна
инсталация и за отопление на имот – баня, кухня, хол. Осигуряван е достъп за
отчет в края на отоплителния сезон. Разпеределената енергия е при спазване
на методологията в Наредба Е-РД-04-1/12.03.2020 г.
Констатацията на вещото лице е, че топлоенергията доставена в
жилището на ответника е отчитана съобразно действащата през процесния
период нормативна уредба и съответства на реално потребената.
Стойността и е изчислена съобразно действащите цени на същата през
процесния период и е 1735.50 лв. Тя е идентична с претендирана от ищеца
сума.
Предвид горното, съдът приема, че през спорния период от 01.05.2020
г. до 30.04.2021 г. начислената за топлоснабдения имот топлинна енергия
съответства на реално потребената такава. Стойността на топлинната енергия,
доставяна през процесния период в имота на ответника е изчислена и от
вещото лице по съдебно-икономическата експертиза въз основа на
приложените по делото писмени доказателства, счетоводните записвания при
ответника и при ФДР. Тя също е идентична с претендираната от ищеца –
1735.50 лв.
Изводът на съда не се променя от събраните гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля – И.Д.С.. Същият установява, че ответникът отоплява
жилището си с електрически печки тип „духалка“. Ползването на
електрическо отопление не изключва използването и на топлинна енергия,
доставяна от ищеца. Не се подкрепя от изготвената съдебно-техническа
експертиза съобщеното от свидетеля, че ответникът е свалил отоплителните
уреди в жилището си още преди 20 години.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиентите на топлинна енергия имат
задължение да я заплащат на цена, при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно чл.34 от Общите условия
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в тридесет-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв
тридесет-дневен срок.
Съгласно чл. 34 от Общите условия падежът на всяко задължение на
ответника настъпва с изтичане на тридесет дни от изтичането на периода, за
който се дължи. Следователно на основание чл. 86 от ЗЗД върху посочената
по-горе сума се дължи обезщетение за забава за периода 09.07.2020 г. –
13.04.2022 г. Размерът му е изчислен от вещото лице Н. И. и е 189.79 лв. Това
е и размерът на претендираното от ищеца обезщетение за забава.
Предвид изложеното съдът счита, че предявените искове са
основателни и следва да се уважат.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят направените в заповедното и в исковото производство разноски,
както следва: 38.50 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство и 38.50 лв. – държавна такса,
5
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 500 лв. – възнаграждение за вещи
лица, всички направени в исковото производство.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1, т. 1, във вр.
с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ, че Ж.
М. К., ЕГН ********** от гр. *** ДЪЛЖИ на Топлофикация - Перник” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ „Република”, представлявано от Ч.К.С. – изпълнителен директор сумата
от 1735.20 лв./хиляда седемстотин тридесет и пет лева и двадесет стотинки/,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия доставена през
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., както и сумата от 189.79 лв./сто
осемдесет и девет лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща
обезщетение за забава върху всяка просрочен вноска, считано от 09.07.2020 г.
до 13.04.2022 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 16.05.2022 г. до окончателното плащане, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ЧГД № 2641/2022 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Ж. М. К., ЕГН **********
от гр. Перник, ул. Кирил и Методий, бл. 59, вх. А, ап. 24 ДА ЗАПЛАТИ на
Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от
Ч.К.С. – изпълнителен директор сумата от общо 88.50 лв. /осемдесет и осем
лева и петдесет стотинки/, направени разноски в заповедното производство,
както и сумата от общо 638.50 лв. /шестстотин тридесет и осем лева и
петдесет стотинки/, представляваща разноски, направени в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото, ведно с ЧГД №
2641/2022 г. по описа на ПРС да се върне на съответния съдебен състав.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6