№ 226
гр. Ловеч, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20244310101099 по описа за 2024 година
Облигационен осъдителен иск за непозволено увреждане с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата 3 000 лева
неимуществени вреди.
Ищецът М. С. С., като баща и законен представител на малолетния си син М. М. С., двамата от гр.Ловеч
предявява искова претенция против М. В. П. и М. Л. П., като родители на малолетния си син М. М. П., тримата от
гр.Ловеч, в който навежда твърдения, че на 26.05.2022 го. настъпил инцидент с детето му М. М. С., ЕГН-
**********. На посочената дата оставил сина си в *******"-гр.Ловеч, ул.“******* за редовни занятия. Към този
момент синът му бил ученик в V „в“ клас в това училище. Към 17.40 часа, когато отишъл да го вземе от
училище установил, че М. е с хематом и подуто дясно око. Цялата дясна лицева част била надрана и в кръв, в
това число и дясната част на врата му. Дишал учестено, оплаквал се от силно главоболие. Храната, която му
приготвили за училище била непокътна, като той им казал, че няма апетит и не е ял нищо през целия ден.
Обяснил, че е бил пребит от съученика си М. П.. Това се случило в класната стая по-рано същия ден. Веднага
завел сина си М. на медицински преглед, тъй като бил неадекватен, с главоболие и подуто око.
На следващият ден, посетил училището, за да поиска информация как се е случило това с детето му по
време на учебния ден. След разговорите установил, че на 26.05.2022 год. побоя се е случил в последния шести
учебен час за деня по „Човек и природа" с преподавател госпожа Ш.. М. стоял на чин в редицата до прозореца, а
на чина зад него бил М.. Малко преди края на часа започнали пререкания между децата, като М. започнал да
обижда сина му, като след това му нанесъл няколко удара. Всичко това се е случило и пред учителя госпожа Ш..
Ищецът пояснява, че възстановяването на детето му отнело много време. Касаело се не само за
физическата болка и страдания, но и за причинените му психически травми. Синът му се страхувал, не искал да
посещава училище. Изпитвал и срам от децата. В крайна сметка се наложило да го премести в друго училище, за
да може да се успокои и да продължи обучението си.
Счита, че с посочените действия, осъществени на 26.04.2022 год. в гр.Ловеч в класната стая на *******"
М. М. П. причинил неимуществени вреди на сина му М. М. С., причинявайки му физическа болка и страдание,
както и уплах, страх, водещ дори до отказ да посещава училище и да вижда приятелите си. Въпреки
многократните разговори с родителите на детето дори не било получено извинение за постъпката му. От
30.05.2022 год. до 10.06.2022 год. М. бил на домашно лечение поради причинените му травми и не посещавал
1
училище. Дори и след тази дата родителите на М. били принудени да поискат ползване на отпуск по семейни
причини, за да може детето им да се успокои, след което по време на лятната ваканция взели категорично
решение да го преместят в друго училище далеч от насилника.
Ищецът заявява, че се обърнал и към компетентните институции. Проверката от страна на Районна
прокуратура приключила с Постановление да отказ да се образува наказателно производство. В постановлението
деянието е квалифицирано като престъпление по чл.130 от НК, като с оглед обстоятелството, че съгласно
разпоредбата на чл.32, ал.1 от НК се касае за малолетно лице, ненавършило 14-годишна възраст, което не е
наказателно отговорно, материалите по преписката са изпратени на МКБППМН за налагане на възпитателна
мярка по ЗБППММ.
Пояснява, че в резултат на нанесения побой са причинени значителни неимуществени вреди на детето
му, а на основание чл.48, ал.1 от ЗЗД родителите, които упражняват родителските права, отговарят за вредите,
причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях. В случая родителите на М. не
направили нищо, за да предотвратят действията на сина си, въпреки и предходните разговори по повод
поведението на детето им и агресията към сина му, а и към други деца в класа.
Пояснява, че поведението на М. П. не е изолиран случай. В своята трайна съдебна практика ВКС приема,
че родителите и осиновителите имат задължението да формират възгледи, убеждения и привички за поведение на
детето, и да го подготвят за живота в обществото, като продължават да се грижат за възпитанието му и да му
внушават внимателно отношение при действията му, до навършване на пълнолетие. Поради тази причина,
отговорността им по чл.48 от ЗЗД е лична, а именно за неупражнен родителски контрол и за недостатъчно
възпитание на детето.
Моли съда, в случай, че признае искът за основателен да определи размер на обезщетение по
справедливост съгласно правилото на чл.52 от ЗЗД.
Моли съда след като разгледа доказателствата по делото, да постанови решение, с което да осъди М. В.
П. и М. Л. П., като родители на малолетния си син М. М. П., всичките с адрес : гр.******* ул.******* да заплатят
Солидарно на М. С. С., ЕГН-**********, като баща и законен представител на малолетния си син М. М. С., ЕГН-
**********, двамата с постоянен адрес : гр.******* сума в размер на *******, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени на 26.05.2022 год. от нанесения побой на малолетния М. М. С., изразяващи се
както във физическо неразположение - болки, страдания, но и в психическо такова - страх, липса па сън,
неудобство на детето да излиза сред приятели и страх да посещава училище, ведно със законната лихва от датата
на увреждането - 26.05.2022 год. до окончателното изплащане на сумата.
Моли за присъждане и на съдебно-деловодните разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор на исковата молба от М. М. П., със съгласието на
своята майка М. В. П., чрез пълномощника адв.Д. Г., в който последният от името на доверителите си намира
исковата молба за допустима, но неотговаряща на законовите изисквания на чл.127, ал.4 от ГПК. Изцяло оспорва
иска като неоснователен. Действията на ответника според него биха могли да се квалифицират по смисъла на
чл.12, ал.1 от НК. От своя страна действията на М. С. следва да се приемат като провокирали реакцията на
ответника, при което, моли съда да приеме, че е налице съпричиняване, довело в значителна степен до
настъпването на вредоносния резултат, каквото е и тяхното възражение за съпричиняване по реда на чл.51, ал.2
от ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с пълномощника си адв.Н., която
поддържа исковата молба и я намира основателна и доказана с оглед на събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Счита, че в настоящият казус безпорно е установен факта на деянието и неговото авторство – от
страна на малолетното към момента на извършването лице, като спрямо извършителя – макар и формално да е
осъществил признаците на предвиденото в закона престъпение – такова по чл.130, ал.1 от НК, спрямо него е
отказано образуването на наказателно производство, на основание чл.32, ал.2 от НК, като са му наложени
възпитателни мерки по ЗБППМН. Намира за безпорно установени и противоправността на деянието и
виновността на малолетния М. – син на ответниците. По тези и други подробно изложени в писмени бележки
съображени моли съда уважи иска и да определи размер на обезщетение по справедливост съгласно правилото на
чл.52 от ЗЗД, като преценява, че справедливият размер е посочения в исковата молба 3 000 лева с оглед
отраженията на извършеното деяние не само върху физическото състояие на детето М. С., което е възстановено
2
към настоящия момент, но и психическото състояние – стрес, страх, липса на сън, неудобство и срам, както и
дълготрайните последици, довели до смяна на училища именно поради отказа да посещава училище заради
упражненото върху него насилие. Макар и само дете, счита, че М. С. има качеството на пострадало лице и следва
правата му да бъдат защитени от институциите – в случая РС-гр.Ловеч, тъй като това е единствената му
възможност към момента.
Моли за присъждане и на съдебно-деловодните разноски в размер общо на сумата *******а, съобразно
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Ответниците, редовно призовани, се явяват лично и с процесуален представител адв.Д. Г., оспорвайки
изцяло предявената срещу тях искова претенция като неоснователна. Отново, както и в отговора, депозиран в
срока по чл.131, ал.1 от ГПК, пълномощникът им акцентира на това, че действията на М. М. П. биха могли да се
квалифицират по смисъла на чл.12, ал.1 от НК, а действията на малолетният М. С. следва да се приемат като
провокирали ответната реакция на М. М. П., при което моли съда да приеме, че е налице съпричиняване, довело
до значителна степен настъпването на вредоносния резултат, каквото е и възражението им за съпричиняване по
смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Освен това в писмените бележки адв.Д. Г. подчертава, че искът е заведен на
20.06.2024 год. - един ден след навършване на непълнолетие и в тази връзка, счита, че същият е недопустим
поради предявяването му от ненадлежна страна. Следвало е М. М. С. да го предяви лично и със съгласието на
своите родители, като в този смисъл е неправилно формулиран и петитума на исковата молба, в който ищецът
претендира да му бъде изплатено обезщетение, а не на неговия син, лично и със съгласието на своя баща и
законен представител. Сезира съда и с претенция за разноски, в случай, че отхвърли исковата претенция като
неоснователна и недоказана.
Първоинстанционният съд като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, както и доводите на процесулните представители на
страните, по вътрешно убеждение, на основание чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните факти :
М. М. С. е роден на 19.06.2010 год. в гр.Ловеч, ЕГН-**********, от родители : майка – ******* *******
и баща – М. С. С., видно от дубликат на удостоверение за раждане с дата на издаване 19.04.2022 год. на Община-
гр.Ловеч.
Родителите на детето М. М. П. са : майка – М. В. П. и баща – М. Л. П., за което като доказателство по
делото е представено удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх.№027-С от 25.07.2024 год. на Община-
гр.Ловеч.
Издадена е служебна бележка изх.№801/02.12.2022 год. от ръководството на СУ“*******-гр.Ловеч в
уверение на това, че М. М. С. роден на 19.06.2010 год. е записан в VI клас за учебната 2022/2023 год.
Налице е лист на преглед на пациент на МБАЛ „Проф.Д-р Параскев Стоянов“АД, с дата на постъпване
26.05.2022 год., час 18:45 и напускане на дата 26.05.2022 год., час 19:07, от който се установява, че на пациента
М. М. С. е поставена основна диагноза : Контузия на клепача и околоочната област. Анамнезата е снета по данни
на пациента : към 16,30 часа имало сбиване със съученик и нанесен побой. Пациентът съобщава за главоболие.
Обективно състояние – задоволително общо състояние, бял дроб – двустранно чисто везикуларно дишане,
ритмична сърдечна дейност, ясни тонове без шумове. Корем – мек, неболезнен, с физиологична перисталтика,
липсват данни за перитониално дразнене и мускулна защита. Крайници - без отоци, запазени артериални
пулсации. Неврологичен статус - лисват данни за отпадна неврологична симптоматика и менинго-радикулерно
дразнене. Локален статус : зачервяване и следи от одраскване по дясна околоочна област.
Установява се от представеното като доказателство по делото съдебно медицинско свидетелство
№88/2022 год. на Д-р ******* – ординатор към отделение Съдебна медицина при МБАЛ-АД-Ловеч, че на
27.05.2022 год. по негово желание е прегледала М. М. С. на 11 години от гр.Ловеч. Предварителните данни, взети
от майката на детето са, че на 26.05.2022 год., около 17:00 часа по време на урок в училище „*******-гр.Ловеч е
бил ударен в областта на лицето с юмруци от познато лице - съученик. Посочено е обективно, че лицето е в
съзнание, ориентирано за време и място. Отговаря правилно на поставените въпроси и има спомен за случилото
се. Адекватно е. Цялата дясна половина на лицето – чело, скули, бузи, брада е с множество повърхностни
охлузвания с различна форма и големина от 1 до 2 см в диаметър, покрити с тънка и суха червена материя. Под
3
дясната ушна мида, в областта на шията са налице охлузвания на кожата с дължина от 3 см. с червен цвят –
драскотини. Самата дясна ушна мида е кръвноседната с тъмно червен цвят и размери на кръвонасядането от 2 см
в диаметър.
Заключението, което е дала Д-р ******* в съдебно медицинското свидетелство е, че на М. М. С. са
причинени множество охлузвания в областта на лицето, кръвонасядания в областта на дясната ушна мида,
драскотини в областта на шията, които са му причинили ВРЕМЕННО И НЕ ОПАСНО РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО.
При прегледа не са установени данни за разстройство на здравето временно опасно за живота или
постоянно разстройство на здравето неопасно за живота. Не се очакват трайни последици от тази повреда.
Установените изменения са от травматично естество и се дължат тези в областта на лицето на множество
удари с твърд тъп предмет - юмруци и това в шията на действието на остър предмет – нокти.
Издадена е медицинска бележка с дата 30.05.2022 год. на името на М. М. С., която да послужи пред
училищните власти, затова, че същият има травма на окото и се нуждае от почивка за времето от 30.05. до
10.06.2022 год.
Налице е писмо изх.№1176/07.06.2022 год. на Директора на ******* относно подадена от М. С. жалба вх.
№1097/27.05.2022 год. за упражнено насилие срещу сина му М. М. С., от V „в“ клас, в *******, в която се
посочва, че са предприети следните мерки : На 26.05.2022 год. е уведомен бащата на М. П. за случилото се, а на
27.05.2022 год. са проведени разговори с ученици от класа, с цел получаване на информация за случилото се.
Проведена е и индивидуална консултация с М. П.. Изискани са обяснения от ******* – класен ръководител, Т. К.
– педагогически съветник, К. Ш. – преподавател по „*******“ в V „в“ клас и дежурните учители – ******* М..
На 30.05.2022 год. е проведена среща-разговор с М. П., който е уведомен за откриване на процедура по налагане
на санкция „Забележка“. Същият е уведомен, че синът му ще получава обща подкрепа за превенция на насилието
и проблемното поведение и е запознат с индивидуалния план за работа с М., включително конкретно дейности.
По предложение на класния ръководител *******, със Заповед №722/30.05.2022 год., е наложена
санкция „Забележка до директора“ на М. П.. Родителят е уведомен със съобщение с изх.№1118/31.05.2022 год.
Писмо с рег.№176200-4932/14.06.2022 год. до М. С. е изпратено и от Началник Ру-Ловеч, в което го
уведомяват, че във връзка с подадената от него жалба в РУ-Ловеч е образувана Преписка с вх.№176200-
4932/27.05.2022 год. по описа на РУ-Ловеч. В хода на проверката с визираното от него малолетно лице, в
присъствието на родител, е проведена беседа и снето сведение от същия. Малолетният е предупреден да не
извършва физически и психически тормоз върху сина му, както на територията на училището, така и извън него.
Преписката е изпратена по компетентност на РП-Ловеч.
Видно е, че с Постановление от 20.06.2022 год. Прокурор от Районна прокуратура-гр.Ловеч,
Териториално поделение-гр.Тетевен е отказал да образува наказателно производство и е прекратил преписка вх.
№2624/2022 год. по описа на РП-гр.Ловеч. На основание чл.32, ал.2 от НК е изпратил същата по компетентност
на КБППМН-Ловеч.
М. С. е сезирал с жалба вх.№ПД-12-2/30.05.2022 год. и Регионално управление на образованието-Ловеч,
които след извършена проверка в ******* във връзка с фактите и обстоятелствата, изложени в подадената от него
жалба, са му отговорили с писмо изх.№ПД-12-2/28.06.2022 год., в което са извели изводи за наличието на
констатирани нарушения от страна на госпожа К. Ш. при изпълнение на функциите, разписани в чл.5, ал.1, т.7,
т.14 и т.17 от Наредба №15/22.07.2019 год. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и
другите педагогически специалисти, а именно : 1.Сътрудничество и взаимодействие с участниците в
образователния процес и всички заинтересовани страни; 2.Опазване на живота и здравето на децата и учениците,
включително и по време на организираните допълнителни дейности или занимания по интереси; 3.Създаване на
училищна култура, ориентирана към толерантност, сътрудничество и взаимопомощ.
Във връзка с извършената проверка, на основание чл.19, ал.1 от Правилника за устройството и
функциите на регионалните управления на образованието на госпожа ******* *******а – Директор на ******* е
следвало да бъде издадена заповед за задължителни предписания за осъществяване на системен контрол на
госпожа К. Ш. относно стриктното изпълнение на функциите по чл.5, ал.1, т.7, т.14 и т.17 от Наредба
№15/22.07.2019 год. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически
4
специалисти.
Със Заповед №РД-10-265/28.06.2022 год. и.д. началник на РУО-гр.Ловеч, на основание чл.254, ал.2 от
Закона за предучилищното и училищното образование, чл.19, ал.1 и ал.3 от Правилника на устройството и
функциите на регионалните управления на образованието, Констативен протокол №КМД-03-109/21.06.2022 год.
за резултатите от извършена проверка в ******* във връзка с подадена жалба, заведена в РУО-Ловеч с вх.№ПД-
12-2/30.05.2022 год. е наредил на ******* *******а – Директора на ******* :
1.Да осъществява системен контрол на госпожа К. Ш. относно стриктното изпълнение на функциите по
чл.5, ал.1, т.7 и т.17 от Наредба №15/22.07.2019 год. за статута и професионалното развитие на учителите,
директорите и другите педагогически специалисти, а именно :
1.1.Сътрудничество и взаимодействие с участниците в образователния процес и всички заинтересовани
страни;
1.2.Опазване на живота и здравето на децата и учениците, включително и по време на организираните
допълнителни дейности или занимания по интереси;
1.3.Създаване на училищна култура, ориентирана към толерантност, сътрудничество и взаимопомощ.
Следва в срок до 10.02.2023 год. Директорът на ******* да представи в РУО-гр.Ловеч доклад за
изпълнението на задължителното предписание по т.1 с приложени към него доказателства. Съгласно чл.19, ал.1
от Правилника за устройството и функциите на регионалните управления на образованието, предписанията имат
задължителен характер.
Като доказателство по делото е представен Доклад изх.№643/10.02.2023 год. от ******* *******а -
Директор на *******, в който в изпълнение на Заповед №РД-10-265/28.06.2022 год. на и.д. началник на РУО-
гр.Ловеч за изпълнение на предписания със задължителен характер е предприела следните действия :
По т.1 Да осъществява системен контрол на госпожа К. Ш. относно стриктно изпълнение на функциите
на длъжността „Учител“ по чл.5, ал.1, т.7, т.14 и т.17 от Наредба №15/22.07.2019 год. за статута и
професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, а именно :
1.По т.1.1 от заповедта : Сътрудничество и взаимодействие с участниците в образователния процес и
всички заинтересовани страни – Госпожа Ш. работи активно и в тясно сътрудничество и взаимопомощ с
учениците в образователния процес. Всички ученици са активни в учебните часове, отговарят на поставените от
госпожа Ш. въпроси, изпълняват поставените задачи. Учениците работят с интерес в часовете по „*******“ и
„Биология“ и здравно образование.
2.По точка 1.2 от заповедта : Опазване на живота и здравето на децата и учениците, включително и по
време на организираните допълнителни дейности или занимания по интереси – госпожа Ш. се грижи за опазване
на живота и здравето на учениците си по време на учебните часове, както и за изпълнение на задълженията на
учениците в училище. Осигурява за дисциплината в часовете си. не позволява на учениците да пречат за
нормалното протичане на учебните часове. Госпожа Ш. не провежда занимания по интереси.
3.По точка 3 от заповедта : Създаване на училищна култура, ориентирана към толерантност,
сътрудничество и взаимопомощ - Госпожа Ш. винаги се е стремяла учениците да работят в екип, да си помагат и
да бъдат толерантни в отношенията си. Тя е учител, който възпитава учениците си на уважение към учители и
съученици.
Като доказателство по делото е представен Констативен протокол №КМД-03-109/21.06.2022 год. за
резултатите от извършена проверка във връзка с жалба, постъпила в Регионално управление на образованието-
Ловеч, с вх.№ПД-12-2/30.05.2022 год., от която проверка са изведени следните изводи :
1.Констатирани са нарушения от страна на госпожа К. Ш. при изпълнение на функциите, разписани в
чл.5, ал.1, т.7, т.14 и т.17 от Наредба №15/22.07.2019 год. за статута и професионалното развитие на учителите,
директорите и другите педагогически специалисти, съгласно които длъжността учител включва :сътрудничество и
взаимодействие с участниците в образователния процес и всички заинтересовани страни; опазване живота и
здравето на децата и учениците; създаване на училищна култура, ориентирана към толерантност, сътрудничество
и взаимопомощ.
2.Не са констатирани нарушения от страна на директора на ******* като орган на управление и контрол
5
по чл.31, ал.1, т.2, т.22, т.24 и т.34 от Наредба №15/22.07.2019 год. за статута и професионалното развитие на
учителите, директорите и другите педагогически специалисти, съгласно които длъжността директор включва :
ръководи и отговаря за цялостната дейност на институцията; налага санкции на ученици; отговаря за
осигуряването на здравословна, безопасна и позитивна среда за обучение, възпитание и труд; в изпълнение на
правомощията си издава административни актове.
3.Не са констатирани нарушения от страна на госпожа ******* при изпълнение на функциите, разписани
в чл.8, т.2, б.“г“, т.5 и т.6 от Наредба №15/22.07.2019 год. за статута и професионалното развитие на учителите,
директорите и другите педагогически специалисти, съгласно които лицата, заемащи учителски длъжности,
определени от директора за класни ръководители изпълняват следните функции : неспазване на задълженията,
произтичащи от чл.172 от Закона за предучилищното и училищното образование; информиране на директора за
извършени нарушения от ученика с оглед налагане на санкции по чл.199, ал.1 от Закона за предучилищното и
училищното образование; изготвяне на мотивирано писмено предложение за налагане на санкция „Забележка“.
Посочена е необходимостта в ******* да се поддържа една добра комуникация между ученици, учители,
училищно ръководство, другите педагогически специалисти и родители с цел създаване на здравословна,
безопасна и сигурна среда за обучение, социализация, взаимно уважение и толерантност. Този констативен
протокол е подписан без възражения или бележки от страна на Директора на училището.
За целите на настоящият исков процес е депозиран социален доклад на Дирекция „Социално
подпомагане“-гр.Ловеч, от който се установява, че е извършено посещение на адрес в гр.Ловеч, ул.“*******
където живее бащата М. С. С. и детето М. М. С.. Към момента на посещението майката на детето е била в
болница, по сведение на бащата, и по тази причина разговор с нея не е проведен. При срещата е установено, че за
детето е осигурена подходяща битова среда и лично пространство, разполага с лични вещи. Жилището, в което
живеят се състои от спалня, хол, кухня с дневна и баня и тоалетна. За детето има обособена самостоятелна стая –
хол, която разполага с мебели и вещи за обичайно потребление.
Бащата към момента на изготвяне на социалния доклад – 29.10.2024 год. е посочил, че е безработен, без
да е регистриран в Дирекция „Бюро по труда“. По негови данни скоро очаква да започне работа. Майката на М.
М. С. – ******* работи като машинен оператор към ******* гр.Ловеч и по данни на бащата получава трудово
възнаграждение в размер на сумата 1 200,00 лева. Тя получава и месечни помощи по чл.7 от ЗСПД за сина си в
размер на сумата 50,00 лева месечно.
През учебната 2024/2025 год. М. М. С. е ученик в VIII клас на ППМГ-гр.Ловеч. Посещава и ФК Ловеч, за
което не заплаща такса към настоящия момент.
При направена справка в Информационната система на АСП е установено, че в Отдел „Закрила на
детето“при Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Ловеч не е постъпвал сигнал от ******* за детето М. М. С..
В проведеното на 30.10.2024 год. публично заседание съдът е изслушал по реда на чл.15, ал.1 от ЗЗДет
малолетният М. М. С., в присъствието на представителя на Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Ловеч
*******а, който поясни, че е ученик в VIII „г“ клас в ППМГ-гр.Ловеч. Относно инцидента посочи, че са били в
час по „Човек и природа“, с учител К. Ш., която гледала как се бият, без да направи абсолютно нищо. С М. били
на един чин, като той започнал с обидите, че е глупав, че е дебел. После той му казал, че има големи уши, но
целта му не е била да го обиди, при което М. се обидил, качил се на стола и започнал да го удря с юмрук в
дясното око и да го дере с нокти по дясната буза и по врата и по окото. Той се пазил да не му направи някаква
повреда или да не му извади окото. М. го удрял с юмрук. М. изтъкна, че друг път не се е случвало такова нещо.
Това станало за първи път. Двамата стояли на един чин от началото на учебната година. След този инцидент М.
започнал много рядко да излиза навън, нямал никакъв апетит. Ходил на лекар, който му казал да си направи един
лек компрес. Детето подчерта, че от момента на инцидента са минали две години, като сега се чувства много по-
добре и сега няма нищо във връзка с ударите, които М. му е нанасял.
Изслушан по реда на чл.15, ал.1 от ЗЗДет М. М. П. в присъствието на представителя на Дирекция
„Социално подпомагане“-гр.Ловеч *******а заяви, че е на 14 години, ученик в VIII „д“ клас на ******* Преди
две години е учил в *******. Помни инцидента, като той седял на един чин с М.. Доколкото си спомня М.
започнал да го удря по главата и затова го ударил и той, защото преди да се случи това той му разхвърлял
предметите и затова го обидил, че е „Спондж боб“. Ударил го по окото, но не го е одрал. Това станало в часа по
„Човек и природа“ при госпожа Ш., която се обърнала, за да пусне видео урока на дъската и като се обърнала
6
видяла, че има някаква интрига и затова изместила него на другия чин в най-дясно. Госпожа Ш. попитала М.
защо реве и му казала : „Ти като нападаш защо ревеш“. Учителката дошла и при него, за да му направи
забележка. М. уточни, че с М. седял най-отзад до прозореца на средата. С М. не са се били, но един път той го
бутнал и М. си ударил гърба на радиатора, но след това и той го бутнал. Това е единственият случай. Преди това
били приятели, но след този случай не са приятели. М. започнал да го удря с ръка по главата. След инцидента М.
не е идвал на училище. Видели се в една градинка в гр.Ловеч, като М. му казал, че иска отмъщение. Не знае той
да се е оплаквал. На него не се е оплаквал и не знае на приятелите му дали се е оплаквал, но те на него нищо не
са му казвали. Не знае дали е вярно, но той бил казал на приятелите му, че вече ги е осъдил и им е взел 5 000
лева. М. заяви, че лично осъзнава, че това е нещо, което не е трябвало да се случи. Не смята, че той е виновен,
защото не е започнал първи да се бие и не е трябвало да се стига до бой. Не се смята за виновен, защото счита, че
се е защитил и не е предизвиквал М. по никакъв начин. Първо М. го предизвикал и после и той го предизвикал.
По този повод директора на училището е уведомен, но лично него не са го викали при директора. От класния им
ръководител госпожа ******* не е имало предупреждение.
От ангажираните гласни доказателства на св.П. Л. П., който познава М. С., тъй като живеят в съседство
от 2006 год. се разбира, че през пролетта на 2022 год., точната дата не си спомня, е виждал детето да ходи на
училище, сутрин около 07,30 часа. Настъпил период, когато не го е виждал и затова попитал бащата къде е синът
му. Тогава той му споделил смутено, че в училище е имало инцидент, при който синът му е бил бит по време на
час и по тази причина не ходи на училище. По-късно срещнал М., който преди това винаги го е поздравявал, но
тогава му направило впечатление, че той сякаш е откъснат от света, не го поздравил. След няколко дена отново
го срещнал, заговорил го и видял, че има някаква подутина и тогава той му споделил, че след онзи ден в училище
не иска да ходи в училище и че има силни притеснения в другото училище, в което е преместен. поговорили си
на тази тема, но на свидетеля му направило впечатление, че детето е силно смутено. Бащата на М. му споделил,
че е твърде вероятно да премести сина си в друго училище, както и му споделил, че синът му спрял да се храни и
видимо бил отслабнал. Малкият М. не искал и да чуе за училище, изпитвал голям страх и бил стресиран. Лично
детето не му е споделяло нищо за инцидента в училище, той не го и попитал, защото му било неудобно да му
разказва, само му казало, че по време на час му е нанесен побой от съученик. Свидетелят поясни пред съда, че
детето било преместено от училище „******* в училище „*******, а в момента е в осми клас на
Математическата гимназия в гр.Ловеч.
В показанията си дадени пред съда св******* П., която е баба на М. С., поради което и съдът ги
преценява с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост, на
основание чл.172 от ГПК, подчерта, че инцидента с внука й е станал следобед. Същата вечер, веднага след
случилото се видяла детето, като описа, че окото му било затворено и цялото одрано в кръв. Това станало на
26.05.2022 год. Бащата го взел с колата и го закарал веднага в къщи, от вкъщи в болницата в спешна помощ при
Д-р Газемба. Поясни, че детето било с главоболие, с болки в стомаха, неадекватно, не се хранило. След
инцидента детето не е посещавало училището до края на учебната година. На следващата година е записано в
училище „*******, но той като средата не е такава, каквато трябва да бъде от страна на контактите с други деца и
от страна на подготовката с учителите, е изместено в училище „*******. Бабата на М. спомена, че той е удрян
няколко пъти с юмрук, т дясната страна. Окото му било прибрано и не можел да вижда. Разказвал й е кой го е бил
– М. П.. Това е станало в час в присъствието на госпожа Ш.. Счита, че М. не го е провокирал с нищо. Други
случаи не е имало.
На въпрос на съда към тази свидетелка защо делото е заведено чак сега, след като инцидента е станал
през 2022 год.,******* П. поясни, че делото се е забавило, защото имали друг адвокат, който забавил нещата.
Свидетелката ******* е първа братовчедка на М. С. и затова, на основание чл.172 от ГПК, съдът
преценява показанията й с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна
заинтересованост, като тя знае какво се е случило в училище с нейния братовчед. В края на м.май разбрала, че се
е случило. В същия ден видяла М., в момента в който баща му го прибрал от училище, като дошъл да вземе и
майка му, за да го заведе в полицията. Описа, че братовчед й имал подуто око, както и синини в областта на
устата. Първо разговаряла с баща му, а после и с М., който й казал, че в училище друго дете на име М. го е
нападнал и набил в час. М. бил доста депресиран. Звъняли му по телефона приятели от класа да излиза, но той
отказвал и не искал да излиза, нито да ходи на училище. След случилото се не посещавал училище и даже през
7
следващата учебна година бил преместен в друго училище. Братовчед й от първи клас е записан в *******.
Свидетелката изтъкна, че лично тя не е запозната М. да е имал проблеми с други деца. М. не се хранел, както до
преди да стане инцидента с него, като баща му е споделял, че сънят му не е качествен. М. не искал да се върне в
*******, защото го било срам, било му неприятно, изпитвал страх от въпросното дете. Записан бил в училище
„*******, но пребивавал много кратно време в това училище, защото средата не му харесала, децата били най-
вече от ромски произход. Преместили го в училище „*******, където работил баща му.
Показания пред съда даде и св.П. Л. П., който е чичо на ******* П. и описа случая като неприятен, но
въпреки това децата са стояли на един чин. Държи да се заставят двете деца и да се погледне кой колко е голям.
Племенникът му е най-нисък от класа, много по-нисък е от детето, което казват, че е жертва на агресия, което е
две глави над него. Причината, за да се стигне до инцидента е, че е ставало въпрос за учебник, който е на М. и
започнала агресия от страна на М. с потупване по главата, с пляскане понеже той е по-нисък с две глави от него.
Инцидента се случил в началото на лятото на 2022 год., през м.юни, като децата по-скоро са били на занималня,
но най-вероятно е било в час.
Според свидетеля е недопустимо да се посяга, още повече, че детето е пъти по-малко и слабо от М..
Става сдърпване на занималнята в резултат на която е получил травма, която травма никой не я е виждал. Имало
обаждане от страна на учителката, като брат му заминал да види за какво става въпрос. Това дете не е видяно от
никой какво му е. Синът на свидетеля и племенника му отишли да си играят в градинката, която се намирала зад
църквата, като това се случило след инцидента и той е свидетел на това, като по време на тази игра се срещат с
М., но децата след тази случка специално племенника му е синът му били предупредени да се избягват всякакви
контакти и срещи с това дете. децата се изпълнили това, което им е казано. Свидетелят един ден бил на двора и
М. и синът му дошли при него, много притеснени, казвайки му : „М. ни гони и дойде при нас“. Децата го
попитали какво да правят, като свидетелят, че децата били гонени от М.. Попитал М. какво да правят и той му
казал, ме той трябва да си отмъсти. Свидетелят П. Л. П. казал на М. да си върви в къщи, че няма работа тук, ако
трябва с баща му да говорят.
В момента, свидетелят заяви, че децата живеят в съседни блокове – под гарата на ул.“******* и
ул.“*******.
Свидетелката К. М. Ш. заяви в показанията си пред съда, че преди две години е работила в *******, като
учител по „Човек и природа“ и по „Биология“. Познава М. и М., тъй като и на двамата е преподавала. Същата не
си спомни точно на кой чин стояли, стояли по средата на стаята, на един чин били. Описа, че стаята била широка
и имало много повече чинове, защото следобед имало занималня. Било променено разписанието на часовете.
Единият бил седнал на единия край на масата, а другият – на другия край. Започнали си часа, преговаряли урока,
като тя постоянно кореспондирала с учениците, задавайки им въпроси, на които те отговаряли. Тя попълвала
отговора на дъската и в един момент чула лек шум. Погледнала, че М. леко се изправил. Тръгнала от дъската и
отишла към тях и М. казал : „Госпожо постоянно М. ме обижда и говори по адрес на майка ми“. Тя им казала
като стоят на един чин защо се обиждат. Между тези две деца никога не е имало и, поне тя не е била свидетел на
конфликтни ситуации. Направила им забележка и им обяснила, че като не им е приятно да седят заедно, ги
преместила. Преместила М.. Никой не й се е оплаквал. М. й споделил, че М. го обижда. Свидетелката посочи, че
било тихо, работили много сериозно и нямало никакъв признак за наличието на конфликт в стаята. Не е
забелязала да има нещо в стаята, нито вербално, нито визуално. Не е имало удари, плесници, не е чула да
употребяват обидни думи, не е чула двете деца да си разменят реплики и е категорична в това, което казва.
Нямало никакви наранявания по М.. Не е забелязала по лицето на М. да има кръв, наранявания и чак пък сълзи
също не е видяла. то била за много кратно време, а и доста време вече било минало от случилото се до сега.
Описа, че през този ден времето било много горещо – 30 градуса следобед, тичали са и затова всички деца били
зачервени. Видимо и двете деца били зачервени, защото било много горещо. По повод на този случай е давала
обяснения пред директора на училището относно дисциплината. Личните й впечатления като педагог за М. и М.
са, че са кротки деца, даже си учили и се справяли добре. Няма наблюдение да са били агресивни.
Свидетелят С. Д. П., който е втори братовчед на ответника, поради което и неговите показания съдът
преценява с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост, на
основание чл.172 от ГПК, заяви, че седял близко до тях в час с госпожа Ш. в часа по „Човек и природа“. Видял
как ******* се дърпа назад със стола, М. го ударил и след като М. го ударил, М. му отвърнал с удар. М. го ударил
8
с шамар. Не си спомня двамата да са си разменяли обидни реплики. Преди да започне часа, в междучасието не е
видял нищо. Не е видял да има наранявания по лицето на М., но сълзи мисли, че е имало, но не и наранявания.
Завършвали училище на 15 юни, като това се случило малко преди завършването на учебната година. За
приятели след случката, знае, че не са, а преди случката били приятели и по време на училище и след училище,
тъй като двамата живеят в близост един до друг. Свидетелят седял на съседен чин до тях, бил в средната редица
до тях, а те били до стената. Свидетелят уточни, че не е изричал обидни думи срещу М.. Възприел е шамар от
страна на М., а от страна на М. удара е по главата на М.. Когато М. го ударил М. се дръпнал назад със стола.
Имали по шест часа в пети клас, горе-долу било вторник и четвъртък, като случилото се било в последния час, в
четвъртък. След часовете не са говорили. След този инцидент М. не е идвал на училище до края на учебната
година.
Свидетелката Т. К. К. работи като педагогически съветник в *******. На инцидента между двете деца не
е очевидец. Запозната е в ролята си на педагогически съветник и е взела отношение във връзка с длъжността й.
Когато има някаква проява, това не е наказание. Класният ръководител му е наложил санкция, педагогическият
съветник му указва подкрепа. Това са дейности за решаване на вътрешната мотивация и консултации с
педагогическия съветник. Това е в продължение на 10 часа или 3 месеца. Разработва се план. Това не е наказание
за ученика, а е обща подкрепа за ученика. Ако има наложена санкция тя е от класния ръководител. Преди тази
случка няма наблюдение спрямо М., а за да работи с дете трябва да има заявка от някого или самото дете да е
заявило, че желае консултации или пък класен ръководител. До този момент не е имало такава заявка спрямо М.,
като проблемен ученик.
По отношение на детето М. С. свидетелката заяви, че визуално го знае като ученик от класа, по-скоро в
начален етап в техния клас е влизала по повод на провеждани тържества. Няма наблюдения да е проблемно дете и
не й се е налагало да разговаря с него.
Работила е с М. и доколкото си спомня този инцидент бил в края на годината и затова се наложило
дейностите във вид на консултации да продължат и в следващата година, тъй като са планувани часове. В тези
часове тя го е вземала, разговаряли са и по негово желание, може и повече пъти да са били. Понякога учениците
сами идват при нея за консултации, но по никакъв повод не е била друг път с М.. При тези разговори и
консултации с М. идеята е била детето да знае, че има място, където може да сподели нещо, което го притеснява и
предвид самия повод на случката са разяснявали различните видове поведение. От срещите си с М. е с добри
впечатления, той винаги е идвал. Свидетелката не си спомня дали е изпитвал някакви по-големи емоции.
От допусната съдебно-психиатрична и психологична експертиза с вещо лице К. Н. – клиничен психолог
в ДПБ-гр.Ловеч, която съдът кредитира с доверие като компетентно изготвена и безпристрасно депозирана се
установява, че в периода на инкриминираното деяние и малко повече от три месеца след това поведението на
освидетелствания М. М. С. е с много защитни механизми с изразена емоционална лабилност и елементарни
поведенчески реакции. Според експерта преживяното в миналото травматично събитие се е отразило в
нарушение на обичайното общо функциониране за определен период от време. Открити са белези на регрес в
поведението, отказ от посещение на училище, дистанцираност и самоизолация. Налице са нарушения в
психичното състояние, съня, апетита, настроението, комуникацията и приятелското обкръжение, нежелание да
извършва любими до скоро дейности.
Към момента на изследването – 16.04.2025 год. не се наблюдават промени в поведението и
емоционалните реакции на освидетелствания, психическото му състояние е стабилно. Не са установени
невротизация и насоченост на мисловния процес към песимистична тематика. Не се отрича депресивна
симптоматика, негативен резултат за невротично напрежение. Не се обективират данни за завишени агресивни
тенденции в поведението. Резултатите от проведените изследвания не констатират завишени стойности на
тревожността, изразяващи се в проява на вегетативни смущения – липса на апетит, безсъние, сърцебиене,
затруднено концентриране, раздразнителност и психологически реакции – повтарящи се спомени и мисли,
свързани с инкриминираното събитие. По мнението на вещото лице освидетелствания притежава нужния ресурс
/личен и на социалната среда/ да включи преживяната стресова ситуация в личния си опит и да продължи своето
житейско развитие.
Не се обективират данни за завишени агресивни тенденции в поведението на М. М. С.. В личностовия
профел, не се отчитат тенденции към лъжа, преекспониране или прикриване на психологически проблеми или
9
симптоми. Регистрира се хармонично себевъзприемане, не се отчитат преживявания от малоценностов тип,
налице е правилна самооценка. Не се установяват данни за абнорм повишена внушаемост и склонност към
фантазни преживявания.
Вещото лице счита, че освидетелствания М. М. С. е с добри възможности за волева мобилизация на
вниманието, с правилен по структура и темп мисловен процес - намира сходства, различия, способен е да прави
обобщения, да разграничава съществено от несъществени подробности и да намира взаимовръзки с логически
аргументации и критично отношение към действителността на база изградени представи за света и човешките
взаимоотношения. При възпроизвеждане на минали събития представя времево и логически последователно
случилото се. На клинично и поведенческо ниво експерта не е установил когнитивни нарушения.
В характерово отношение освидетелстваният се оформя като екстроверт, с добри умения за поддържане
на социални контакти в групата на връстниците, социализиран е в нея и съпричастен към останалите й членове,
идентифицира се с нейните потребности и общи интереси като механизъм за себеутвърждаване и изграждане на
Аз-образа в периода на юношеството. Описан е, че е с добри адаптивни способности.
Посочено е заключението, че освидетелстваният има изградени спрямо календарната си възраст
представи за основните морални категории, усвоил е в рамките на своите възрастови и интелектуални особености
основните социални отношения, регулирани от морала и законите.
По облигационният осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД.
При тази фактическа обстановка съдът намира, че в случая не е налице непозволено увреждане по смисъла
на чл.45, ал.1 от ЗЗД. Съгласно този текст на закона всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, т.е. с предявяването на този осъдителен иск увреденото лице търси по съдебен ред
обезщетение за причинените му от непозволеното деяние вреди. Чрез него се реализира деликтната отговорност
на причинителя, възникнала поради неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму. Според
Постановление №7/30.12.1959 год. на Пленума на ВС отговорност за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД
носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия.
Отговорността по този текст на закона се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и
виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като причинната връзка трябва да се докаже във всеки
конкретен случай. Вината се предполага до доказване на противното /чл.45, ал.2 от ЗЗД/. Всички елементи от
фактическият състав на непозволеното увреждане подлежат на доказване от ищцовата страна, така както съдът е
разпределил тежестта на доказване с Протоколно определение №751/25.09.2024 год., като липсата дори и на една
от така изброените предпоставки – води до неоснователност на предявения иск. По смисъла на чл.45 от ЗЗД
вредата е всяка неблагоприятна последица за защитените от закона права и интереси на увредения, като тя може
да бъде имуществена или неимуществена вреда – претърпени болки и страдания /физически или психични/ от
пострадалия, поради факта на увреждането. Възможно е да има неимуществена вреда, съставляваща засягане на
честта, достройнството, доброто име на съответното лице в обществото. Вредите подлежат на възстановяване
само ако са в причинна връзка с противоправното и виновно деяние.
Съгласно чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да докаже обстоятелствата, на които основава своите
искания, а чл.8, ал.2 от ГПК предвижда, че страните посочват фактите, на които основават исканията си и
представят доказателства за тях. В противен случай, съдът е длъжен да приложи последицата при носене на
доказателствената тежест, като приеме недоказания факт за неосъществил се.
Доколкото давността за исковете за непозволено увреждане е 5 години – чл.110 от ЗЗД, а за лихви върху
обезщетенията по тях – 3 години, като срокът започва да тече от по-късния от двата момента – или от деня на
причиняване на вредата или от деня на откриване на причинителя й /Решение №771/03.12.2007 год. на ВКС по
н.д.№439/2007 год., II н.о./, при съобразяване на факта, че исковата молба е заведена в РС-гр.Ловеч с вх.
№6892/20.06.2024 год. съдът приема, че претенцията с правно онование чл.45, ал.1 от ЗЗД е допустима за
разглеждане. По същество тя е неоснователна и недоказана, тъй като в настоящото исково производство не е
доказано наличието на три от предпоставките на непозволеното увреждане, а именно : че деянието е
противоправно, вреда и причинна връзка между деянието и вредата. Доказа се безпорно от събраните по делото
гласни доказателства най-вече от изслушването на децата М. М. С. и М. М. П., както и от показанията на св.К. М.
Ш. наличието на деяние, станало през 2022 год. в час по „Човек и природа“ с преподавател К. М. Ш. в *******.
Както М. М. С. и М. М. *******, така и учителят им К. М. Ш. не уточниха при изслушването им /на децата по
10
реда на чл.15, ал.1 от ЗЗДет, а на преподавателя в качеството на свидетел/ датата и месеца на инцидента, но съдът
приема това за нормално, тъй като от настъпването на инцидента на 26.05.2022 год. до датата на подаване на
исковата молба в съда са изминали две години.
Според съда налице е първата предпоставка на чл.45, ал.1 от ЗЗД – наличие на деяние.
Не се установи втората предпоставка – деянието да е противоправно, т.е. да нарушава закона, предвид
факта, че към датата на извършване на деянието М. М. ******* е малолетен и в този смисъл не носи наказателна
отговорност, както е посочено и в Постановление от 20.06.2022 год. на РП-гр.Ловеч, ТО-гр.Тетевен. По
отношение на малолетните, на основание чл.32, ал.2 от НК, които са извършили общественоопасни деяния, могат
да се прилагат съответните възпитателни мерки и затова преписка вх.№2624/2022 год. по описа на РП-гр.Ловеч е
била прекратено и изпратена по компетентност на КБППМН-гр.Ловеч. Но за да приеме, че не е налице
противоправност на деянието съдът съобрази не само цитираното по-горе Постановление на РП-гр.Ловеч, но и
събраните в хода на настоящото исково производство гласни доказателства - показанията на св.К. М. Ш., които
съдът кредитира с доверие, тъй като тя е била пряк очевидец на случилото се, която заяви пред съда, че М. й е
казал, че М. го обижда и говори по адрес на майка му. М. й е споделил, че М. го обижда. Следователно
установява се, че М. е бил провокиран от страна на своя съученик М. и е отвърнал на обидите, нанасяйки удар на
М.. В този смисъл не се доказва авторството на деянието, че то е извършено от М. М. П.. Съдът приема за
недоказано и посоченото в обстоятелствената част на исковата молба /страница 2/, че М. стоял на чин в редицата
до прозореца, а на чина зад него бил М., тъй като то бе опровергано и от изслушването по реда на чл.15, ал.1 от
ЗЗДет на самият М. М. С., който заяви, че с М. стоят на един и същи чин. Същото изтъкна и М. М. П.. И самата
свидетелка Ш. заяви в показанията си, че децата са били на един и същи чин и се наложило да ги размести, т.е.
налага се извода за съпричиняване от страна на М. С., който с действията си е провокирал своя съученик, с
каквото възражение по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД, съдът е сезиран от пълномощника но ответниците още в
отговора на исковата молба.
В резултат на противоправното деяния трябва да е причинена вреда, т.е. да бъде пряка и непосредствена
негова последица. Като вредите подлежат на възстановяване само ако са в причинна връзка с противоправното и
виновно деяние. Според съда след като по делото са събрани доказателства, че с поведението си М. М. С. е
провокирал своя съученик, отправяйки му обидни думи, то съвсем естествена е реакцията на М. М. П. да се
защити и да му нанесе удар в лицето, за което последният не отрече, че е нанесъл такъв в лицето на съученика си.
В правната доктрина се приема, че искът на ищеца следва да бъде отхвърлен от съда, ако той е имал възможност
да предотврати настъпването на вредите или да ги намали, но не го е направил.
В конкретният казус съдът счита, че не е налице и причинна връзка между деянието и вредата, която
причинна връзка не се предполага, а трябва да се докаже от увредения.
Доколкото ищцовата страна се позовава на текста на чл.48 от ЗЗД, предвиждащ че родителите
осиновителите, които упражняват родителските права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са
навършили пълнолетие и живеят при тях, в конкретният случай, съдът преценява, че този текст е неприложим и
затова и съдът не се е позовал на него в доклада по делото, защото факт е, че инцидентът е станал в ******* и то
в час, където е имало и други деца и преподавател и в случая отговорност за случилото се следва да носят други
лица и институции, каквито изводи и предписания са дадени от Регионално управление на образованието-
гр.Ловеч, след постъпилата жалба на М. С.
Не без значение за съда е и обстоятелството, че още в деня на инцидента – 26.05.2022 год. той е
освидетелстван от Д-р *******, която е дала заключение, че при прегледа не са установени данни за разстройство
на здравето временно опасно за живота или постоянно разстройство на здравето неопасно за живота. Не се
очакват трайни последици от тази повреда.
Такива изводи са изведени от приобщената към доказателствения материал съдебнопсихиатрична и
психилогична експертизана клиничния психолог в ДПБ-гр.Ловеч К. Н., неоспорена от страните в хода на делото,
която към момента на изследването е посочила, че не се наблюдават промени в поведениетои емоционалните
реакции на освидетелствания и психическото състояние на М. ******* е стабилно. Освидетелстваният притежава
нужния ресурс /личен и на социалната среда/ да включи преживяната стресова ситуация в личния си опит и да
продължи своето житейско развитие.
Следователно при така събраните доказателства, съдът счита, че след като ищцовата страна не доказа
11
наличието на всички елементи от фактическият състав на непозволеното увреждане и то при условията на пълно
и главно доказване, исковата претенция за заплащане на сумата 3 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени на 26.05.2022 год. от нанесения побой на малолетния М. М. С., изразяващи се
както във физическо неразположение – билки, страдания, но и в психическо такова – страх, липса на сън,
неудобство на детето да излиза сред приятели и страх да посещава училище, ведно със законната лихва, считано
от 26.05.2022 год. /датата на увреждането/ до окончателното изплащане на сумата се явява неоснователна и
недоказана и следва да бъде отхвърлена.
По претенцията за разноски.
Съдът е сезиран с претенция за разноски и от двете страни, направена чрез пълномощниците им, но
предвид изхода на делото тази на ищеца за заплащане на сумата в размер общо на *******а съдебно-деловодни
разноски се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.
В тежест на ищеца е да заплати на ответниците съдебно-деловодните разноски, възлизащи в размер общо
на сумата 1 000 лева, от които ******* възнаграждение за вещо лице по съдебнопсихиатричната и психологична
експертиза, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. С. С., ЕГН-**********, като баща и законен представител на сина си М.
М. С., ЕГН-**********, двамата с постоянен адрес : гр.******* против М. В. П. и М. Л. П., като родители и
законни представители на сина си М. М. П., тримата с адрес : гр.*******, облигационен осъдителен иск с правно
основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на М. В. П. и М. Л. П., като родители на малолетния си син М. М. П.,
всичките с адрес : гр.******* ул.******* да заплатят Солидарно на М. С. С., ЕГН-**********, като баща и
законен представител на малолетния си син М. М. С., ЕГН-**********, двамата с постоянен адрес : гр.*******
сума в размер на *******, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на 26.05.2022 год.
от нанесения побой на малолетния М. М. С., изразяващи се както във физическо неразположение - болки,
страдания, но и в психическо такова - страх, липса на сън, неудобство на детето да излиза сред приятели и страх
да посещава училище, ведно със законната лихва от 26.05.2022 год. (датата на увреждането) до окончателното
изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на М. С. С., ЕГН-**********, като баща и законен представител на сина си М.
М. С., ЕГН-**********, двамата с постоянен адрес : гр.******* против М. В. П. и М. Л. П., като родители и
законни представители на сина си М. М. П., тримата с адрес : гр.******* за заплащане на сумата в размер общо
на *******а, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в хода на настоящото исково
производство, съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА И
НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА М. С. С., ЕГН-**********, като баща и законен представител на сина си М. М. С., ЕГН-
**********, двамата с постоянен адрес : гр.******* да заплати на М. В. П. и М. Л. П., като родители и законни
представители на сина си М. М. П., тримата с адрес : гр.******* сумата в размер общо на *******,
представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, от които ******* възнаграждение
за вещо лице.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
12