Определение по дело №216/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 80 от 07.12.2010 г., постановено по гр.д.№ 23/2009 г., К.ският районен съд е осъдил Х. К. А. от Г., А. Х. М. от Г. и С. Х. М. от Г., да преустановят неоснователните си въздействия спрямо имот, собственост на ищеца Ю. А. А. от Г., а именно – дворно място, съставляващо УПИ ІІ, пл.№ 46, в кв.16 по ПУП на Г., с площ от 715 кв.м., ведно с построената в дворното място жилищна сграда на два етажа, като премахнат складираните метални тръби за поливане на граничната линия между имоти № 45 и № 46, навлезли в имот № 46 и премахнат засадените 8 плодни дръвчета – ябълки, отстоящи на разстояние от 0 см. до 50 см. от граничната линия между двата имота, като е отхвърлил иска в останалата му част за преустановяване на неоснователни въздействия и премахване на построена дървена постройка /барака/ и засадени две плодни дръвчета, като неоснователен. С решението си съдът е осъдил Х. К. А., А. Х. М. и С. Х. М. да заплатят на Ю. А. А. направените по делото разноски в размер на 721 лева, съразмÕрно на уважената част на иска, както и е осъдил Ю. А. А. да заплати на Х. К. А., А. Х. М. и С. Х. М. направените по делото разноски в размер на 250 лева, съразмерно на отхвърлената част на иска.

Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците Х. К. А., А. Х. М. и С. Х. М., които чрез своя представител пълномощие, го обжалват в частта, с която са уважени предявените искове за преустановяване на неоснователни въздействия и премахване на складирани тръби за поливане на граничната линия между имоти № 45 и № 46 и премахване на засадените 8 плодни дръвчета – ябълки. Считат, че решението в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон, в нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Излагат съображения, че съдът не е обсъдил валидни и относими доказателства, а именно- приетите по делото противоречащи си две съдебно – технически експертизи. Твърдят, че съдът кредитирал втората експертиза, като не е посочил мотиви за това свое решение, като за да обоснове решението си кредитирал адна част от изводите на първата експертиза и една част от втората експертиза. Считат, че по този начин съдът неправилно е оценил заключенията на вещите лица и е стигнал до постановяване на необосновано и като такова – неправилно решение. Освен това съдът постановил решението си в нарушение на материалния закон, като приел, че ответниците са осъществявали претендираните неоснователни въздействия спрямо имота на ищеца, тъй като доказателствата по делото не установявали безспорно това. Молят съда да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли предявените искове с правно основание чл.109 от ЗС, касаещи преустановяване на неоснователни въздействия върху имота на ищеца и премахване на складирани метални тръби за поливане на граничната линия между имоти № 45 и № 46, навлезли в имот № 46 и премахване на осем броя плодни дръвчета – ябълки, като неоснователни. Претендират разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия Ю. А. А.. В съдебно заседание, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението на районния съд в обжалваната му част. Претендира разноски.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните във връзка с предявения иск и подадената въззивна жалба, прие за установено следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първоинстанционният съд е предявен от Ю. А. А. /въззиваем в тази инстанция/ против Х. М. А., а след смъртта му – срещу неговите наследници Х. К. А., А. Х. М. и С. Х. М. /въззивници/ иск, с правно основание чл.109 от ЗС, за преустановяване на неоснователни въздействия спрямо имота на ищеца, като се премахнат построена дървена постройка /барака, складирани водопроводни тръби и засадени 10 броя плодни дръвчета, попадащи в имота на ищеца. С постановеното по делото решение, първоинстанционният съд е осъдил ответниците Х. К. А., А. Х. М. и С. Х. М. да преустановят неоснователните си въздействия спрямо имот, собственост на ищеца Ю. А. А., а именно – дворно място, съставляващо УПИ ІІ, пл.№ 46, в кв.16 по ПУП на Г., с площ от 715 кв.м., ведно с построената в дворното място жилищна сграда на два етажа, като премахнат складираните метални тръби за поливане на граничната линия между имоти № 45 и № 46, навлезли в имот № 46 и премахнат засадените 8 плодни дръвчета – ябълки, отстоящи на разстояние от 0 см. до 50 см. от граничната линия между двата имота. С решението си съдът е отхвърлил иска в останалата му част за преустановяване на неоснователни въздействия и премахване на построена дървена постройка /барака/ и засадени две плодни дръвчета, като неоснователен. В частта, с която е отхвърлен иска за преустановяване на неоснователни въздействия върху имота и премахване на дървена постройка /барака/ и засадени две плодни дръвчета, решението не е обжалвано и като такова е влязло в сила в тази му част.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е решението на районния съд, в частта, с която ответниците Х. К. А., А. Х. М. и С. Х. М. /въззивници в тази инстанция/ са осъдени да преустановят неоснователни въздей±твия спрямо имота на ищеца и да премахнат складираните метални тръби за поливане и засадените 8 плодни дръвчета – ябълки.

Не е спорно по делото, че ищецът Ю. А. А. е собственик на урегулиран поземлен имот /УПИ/ ІІ, отреден за имот с пл.№ 46 в кв.16 по ПУП на гр. К., целият с площ от 715 кв.м., а ответниците Х. К. А., А. Х. М. и С. Х. М. са собственици на урегулиран поземлен имот /УПИ/ ІІІ, отреден за имот с пл.№ 45 в кв.16 по ПУП на гр. К., целият с площ от 700.66 кв.м. Не е спорно също така, че двата имота имат обща граница – западна за ищеца и източна за ответниците.

Спорен по делото е въпросът – налице ли са неоснователни въздействия от страна на ответниците върху имота на ищеца, изразяващи се в складиране на метални тръби за поливане на граничната линия между имотите на страните, които навлизат в имота на ищеца и засаждане на 8 плодни дръвчета – ябълки, на разстояние по – малко от нормативно установеното от граничната линия между двата имота.

По делото е назначена съдебно – техническа експертиза с вещо лице С.С., която в своето заключение установява, че до бараката на ответниците има складирани тръби за напояване, които са изцяло в техния имот, както и че по общата граница на двата имота има засадени в имота на ответниците 8 броя нискостеблени ябълки, които към момента на експертизата са с височина 1.20 метра, на разстояние от 0.50 до 1 метър от оградата. В съдебно заседание вещото лице сочи, че има тръби, които са в имота на ищеца, както и че някои от засетите 8 броя дървета са на по – малко разстояние от нормативно установеното – от 0.50 до 1.00 метър, но не може да каже колко от тях са на такова разстояние, тъй като не е имал такава задача и не е извършвал замерване.

По делото е назначена и допълнителна съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещото лице Н.Д., която в своето заключение установява, че складираните в имота на ответниците тръби са натиснали оградата, която е телена мрежа, и са навлезли с около 30 до 40 см, което в площ е около 2 кв.м., в имота на ищеца. Експертизата установява също така, че има засадени 8 броя ябълки, като действителното разстояние на всяко едно от дръвчетата до оградата варира от 0 до 50 см., както и че ябълковото дърво попада в категорията на средно високо дърво.

При така събраните по делото доказателства жалбата е неоснователна.

От назначената по делото допълнителна съдебно – техническа експертиза се установява, че складираните в имота на ответниците тръби са натиснали оградата, която е телена мрежа, и са навлезли с около 30 до 40 см, което в площ е около 2 кв.м., в имота на ищеца. В тази връзка, неоснователен е направения във въззивната жалба довод, че първоинстанционният съд не е оценил правилно двете заключения на вещите лица, които били противоречиви. Така, независимо от даденото от първоначалната експертиза заключение, съгласно което до бараката на ответниците има складирани тръби за напояване, които са изцяло в техния имот, самото вещо лице в съдебно заседание на 19.10.2009 г. /л.67 от първоинстанционното дело/ сочи, че има тръби, които са в имота на ищеца. Не е налице противоречие в назначените по делото и изслушани в съдебно заседание съдебно – технически експертизи /първоначална и допълнителна/ и по отношение на това дали засадените в имота на ответниците 8 броя плодни дръвчета – ябълки, се намират на нормативно установеното разстояние от граничната линия между двата имота. Съгласно допълнителната съдебно – техническа експертиза, ябълковото дърво попада в категорията на средно високо дърво, като в случая не са спазени норматнивните изисквания за отстояния, тъй като действителното разстояние на всяко едно от дръвчетата до оградата варира от 0 до 50 см. Съгласно чл.94, ал.2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устойствени зони, минималните разстояния на декоративните и овощните насаждения до границите на съседните имоти са както следва: за ниски дървета (с височина до 2,5 м) - на 1,0 м от границата; за средно високи дървета, (с височина до 5,0 м) - на 1,5 м от границата и за високи дървета (с височина над 5,0 м)- на 3,0 м от границата. В случая, както се посочи по – горе, установените от вещото лице Н.Д. действителни разстояния на всяко едно от дръвчетата до оградата ) от 0 до 50 см, са по – малки от нормативно установените такива. Не опровергава този извод и заключението на назначената по делото първоначална съдебно – техническа експертиза, съгласно която разстоянието на засадените 8 броя ябълкови дръвчета е от 0.50 до 1 метър от оградата. Впрочем, самото вещо лице в съдебно заседание сочи, че не е извършвал замерване и не може да каже колко от засетите 8 броя дървета са на по – малко разстояние от нормативно установеното.

При това положение, правилно първоинстанционният съд е кредитирал допълнителната съдебно – техническа експертиза и е приел, че са налице неоснователни въздествия от страна на ответниците върху имота на ищеца, изразяващи се в складиране на метални тръби за поливане на граничната линия между имотите на страните, които навлизат в имота на ищеца и засаждане на 8 плодни дръвчета – ябълки, на разстояние по – малко от нормативно установеното от граничната линия между двата имота.

Предвид изложеното, неоснователен е и довода във въззивната жалба, че събраните по делото доказателства не установяват безспорно претендираните неоснователни въздействия върху имота на ищеца от страна на ответниците. Напротив, от обсъдените по – горе доказателства се установява по един несъмнен начин, че е налице навлизане в имота на ищеца на метални тръби за поливане, складирани на граничната линия между двата имота, както и че в имота на ответниците са били засадени 8 броя ябълкови дръвчета, на разстояние по – малко от нормативно установеното от оградата.

Ето защо, като е приел горното и е осъдил ответниците да преустановяват неоснователните въздействия върху имота на ищеца, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото следва да се осъдят въззивниците да заплатят на въззивника направените за тази инстанция разноски за оадвокат в раземр на 200 лева.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 във връзка с чл.272 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 80 от 07.12.2010 г., постановено по гр.д.№ 23/ 2009 г. по описа на Крумовградския районен съд, в частта, с която са осъдени Х. К. А. от Г., А. Х. М. от Г. и С. Х. М. от Г., да преустановят неоснователните си въздействия спрямо имот, собственост на ищеца Ю. А. А. от гр. К., а именно – дворно място, съставляващо УПИ ІІ, пл.№ 46, в кв.16 по ПУП на Г., с площ от 715 кв.м., ведно с построената в дворното място жилищна сграда на два етажа, като премахнат складираните метални тръби за поливане на граничната линия между имоти № 45 и № 46, навлезли в имот № 46 и премахнат засадените 8 плодни дръвчета – ябълки, отстоящи на разстояние от 0 см. до 50 см. от граничната линия между двата имота

ОСЪЖДА Х. К. А. от Г., У. „. № *, с ЕГН *, А. Х. М. от Г., У. „. № *, с ЕГН * и С. Х. М. от гр. С., *. район, кв.Л., с ЕГН *, да заплатят на Ю. А. А. от гр. К., У. „. № *, с ЕГН *, направените пред тази инстанция разноски в размер на 200 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.