П  Р  И  С  Ъ  Д  А  № 372  

Гр.Габрово, 16.06.2016 година

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ................................................. колегия в публично съдебно заседание на шестнадесети юни ........................................... през две хиляди и шестнадесета година .............................. в състав :         

                                                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ДЕНЕВ

 

при секретаря Е.И. .................................... и в присъствието на прокурора ДОРА ХРИСТОВА ............................................................................... като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ НОХД № 842 по описа за 2016 година, въз основа на данните по делото и закона

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И  :

                                                                             

ПРИЗНАВА подсъдимия И.Я.А., роден на ***г***, български гражданин, без образование, женен, осъждан, неработещ, ЕГН **********, за ВИНОВЕН В ТОВА, че около 15,55 часа на 01.06. 2016 година, по ул.”Любен Каравелов”, до № 35, по посока на улица „Орловска” в град Габрово, до № 18, управлявал МПС – лек автомобил марка “Мерцедес” с Рег. № ЕВ 95-58 АВ без свидетелство за правоуправление, в едногодишен срок от наказването му / чрез Наказателно постановление № 16-0892-000067, издадено на 25.03. 2016г. от Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово и влязло в законна сила на 25.04.2016г. / за такова деяние по административен ред, с което е извършил престъпление, за което на осн. чл.343в ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.58а ал.4 във вр. с ал.1 и чл.55 ал.1 т.1 от НК ГО ОСЪЖДА на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА, както и на ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 500 (петстотин) лева, която ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ГРС.

Наложеното наказание в РАЗМЕР на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА ДА СЕ ИЗТЪРПИ от подс. И.Я.А., ЕГН **********, в ЗАТВОР или ЗАТВОРНИЧЕСКО ОБЩЕЖИТИЕ от ЗАКРИТ ТИП, при ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ, съгласно чл. 60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗПС.

 ПРИСЪДАТА ПОДЛЕЖИ на ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ или ПРОТЕСТИРАНЕ пред Окръжен съд – гр.Габрово, в 15 дневен срок, считано от днес.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ............................

 

 

МОТИВИ : Производството по делото е по реда на Глава ХХІV-та от НПК.

С обвинителен акт / Вх. № 4920 от 09.06.2016г. / РП Габрово е внесла материалите по БП № 1752-ЗМ-421/2016г. на РУ Габрово за разглеждане от едноименния районен съд, като е предявила против подс. И.Я.А. обвинение за това, че около 15,55 часа на 01.06.2016 година, по улица ”Любен Каравелов”, до № 35, по посока на улица „Орловска” в град Габрово, до № 18, управлявал МПС – лек автомобил марка “Мерцедес” с Рег. № ЕВ 95-58 АВ без свидетелство за правоуправление, в едногодишен срок от наказването му / чрез Наказателно постановление № 16-0892-000067/25.03.2016г., издадено  от Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово и влязло в законна сила на 25.04.2016 година / за такова деяние по административен ред - престъпление по чл.343в ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

Освен че е получил препис от обвинителния акт, подсъдимият е заявил, че е разбрал и същността на предявеното му обвинение. Той се е признал за виновен във връзка с това обвинение, макар / заради липса на депозирани обяснения / в хода на съдебното следствие да не е излагал описание на фактическата обстановка по извършването на самото престъпление, което е било инкриминирано чрез него. Като следствие от самопризнанията, които А. е изразил при условията на чл.371 т.2 от НПК, при провеждане на съдебното разследване съдът не е събирал доказателства по отношение на фактите, съдържащи се в обстоятелствената и диспозитивната част на обвинителния акт. С оглед на тази причина при постановяване на присъдата и решаване на въпросите, посочени в чл.301 ал.1 т.1 и 2 от НПК, са били използувани доказателствени материали, събрани само в хода на разследването по ДП, както и направените от А. самопризнания с породените от тях правни последици по смисъла на чл.372 ал.1 от НПК. Предвид на изискването в приложимата законова норма – чл.372 ал.2 от НПК, при разглеждането на делото интересите на подсъдимия са отстоявани от защитник, упълномощен по договорен ред, който е осъществявал задължително процесуално представителство по отношение на него не само заради вида на проведеното съдебно следствие, но и с оглед на предвидените в чл.94 ал.1 т.2 от НПК предпоставки за това.

От осъществената цялостна преценка на събраните по делото доказателства – писмени и гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на същите с направените от подс. А. самопризнания по отношение на обстоятелствата, изложени във внесения от РП – град Габрово обвинителен акт, съдът приема за установено следното от фактическа страна :

С Присъда от 28.09.2000г., постановена по НОХД № 119/2000г. на Габровски районен съд, подс. И.А. е признат за виновен в осъществено престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и 4 във вр. с чл.194 ал.1 от НК, за което е осъден на „Шест месеца лишаване от свобода”. Чрез приложението на чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наказанието е било отложено за срок от „Три години”, считано от 29.10.2000г. – датата за влизане на присъдата в сила.

С Присъда № 61/14.02.2008г. по НОХД № 781/2007г. на ГРС, подс. И.А. е признат за виновен в осъществено престъпление по чл.206 ал.5 във вр. с ал.1 от НК, извършено на неустановена дата през месец ноември 2006г. в гр.Габрово, за което е осъден на „Глоба” в размер на сумата от 100 лева.

С Присъда № 256 от 14.04.2010г., постановена по НОХД № 135/2010г. на Габровски районен съд, подс. И.А. е признат за виновен в осъществено престъпление по чл.195 ал.1 т.3, 4 и 5 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 от НК, извършено на 27.08.2009 година., за което е осъден на „Десет месеца лишаване от свобода”. С приложението на чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наказанието е било отложено за срок от „Три години”, считано от 24.06.2010г. – датата за влизане на присъдата в сила.

Подс. И.А. не е правоспособен водач и не притежава свидетелство за управление на МПС. Въпреки липсата на такова свидетелство той нееднократно е управлявал МПС, като във връзка с това негово поведение, осъществяващо състав на посочено в ЗДвП нарушение, същият многократно е санкциониран по административен ред. За управление на МПС без съответно свидетелство на А. за последно е наложено наказание чрез Наказателно постановление № 16-0892-000067, издадено на 25.03.2016г. от Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово. След като е било връчено лично на подсъдимия на 15.04.2016г., и не е било обжалвано от него в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, то е влязло в законна сила на датата 25.04.2016 година.

Около 15,55 часа на 01.06.2016г. екип на РУ “Полиция” Габрово, в състава на който влизал свидетелите Атанас Пенчев и Венцислав Андреев, спрял за проверка лек автомобил марка “Мерцедес” с Рег. № ЕВ 95-58 АВ, който се движел по ул.”Любен Каравелов”, до № 35, по посока на улица „Орловска” в гр.Габрово. След спирането служителите извършили проверка, при която установили както самоличността на водача – в лицето на подс. И.А., така и обстоятелството, че управлява МПС без да е правоспособен водач. По повод на това св. Андреев съставил на А. акт за установяване на административно нарушение, който последният подписал и получил без да изложи конкретни възражения по него.

Във връзка със съставеният акт и установените въз основа на него данни за осъщественото от подс. А. управление на МПС в едногодишен срок от наказването на същият по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство, в РУ – Габрово е образувано бързо производство за извършено престъпление от общ характер - № 1752-ЗМ-421/2016г. В хода на проведеното по същото разследване той е бил привлечен в качеството на обвиняем, като срещу него – с постановление от 08.06.2016г. на разследващия орган, е предявено обвинение за престъпление с квалификация по чл.343в ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

След приключване на разследването, проведено по досъдебното производство, чрез обвинителен акт събраните в хода на същото доказателствени материали са внесени за разглеждане в Районен съд Габрово, при който въз основа на тях е образувано настоящето НОХД № 842 по описа за 2016 година.

Изложената фактическа обстановка не е предмет на оспорване от подс. И.А. и неговия защитник, като се приема от съда за установена по безспорен начин от изразеното по отношение на нея самопризнание от страна на подсъдимият; както и от съпоставката на това самопризнание със събраните в хода на проведеното ДП писмени и гласни доказателствени материали / уведомително писмо – л.1; постановление за привличане на обвиняем и за взимане на мярка за неотклонение – л.2; протоколи от разпит на свидетели – л.5-6; справка за съдимост – л.8; декларация за семейно, материално положение и имотно състояние – л.9; докладна записка – л.10; АУАН, справка за нарушител и НП №№ 16-0892-000067/25.03.2016г. на Н-к Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово – л.11-14 /, съдържащи данни от съществено значение за изясняване на обстоятелствата по делото и предмета на доказване по него.

При така установената фактическа обстановка, съдът намери за безспорно от правна страна, че след като около 15,55 часа на 01.06. 2016 година, по ул.”Любен Каравелов”, до № 35, по посока на улица „Орловска” в гр.Габрово, до № 18, е управлявал МПС – лек автомобил марка “Мерцедес” с Рег. № ЕВ 95-58 АВ без свидетелство за правоуправление, в едногодишен срок от наказването му / чрез НП № 16-0892-000067/25.03.2016г., издадено от Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово и влязло в законна сила на 25.04.2016г. / за такова деяние по административен ред, подс. И.Я.А., действувайки при форма на вина пряк умисъл / поради знанието за наличието на вече издаденото и влязло в законна сила на 25.04.2016г. постановление, чрез което е бил санкциониран за подобно забранено и наказуемо поведение /, както от обективна, така и субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл.343в ал.2 във вр. с ал.1 от НК, в чието извършване същият бе признат за виновен.

Въпреки установеното от закона наказание за извършеното престъпление – до “Две години лишаване от свобода”, и липсата на настъпили от него невъзстановени имуществени вреди, съдът намира, че с оглед на съответните последици, обусловени от последната  постановена спрямо А. присъда, които не са били заличени от настъпила реабилитация, съществува пречка за освобождаването на подсъдимият от наказателна отговорност въз основа на чл.78а от НК. 

При определяне размера на наказанието, което следва да се наложи за извършеното престъпление, като смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съда отчитат дадените от А. обяснения в хода на разследването по досъдебното производство, чрез които е спомогнал за разкриване на обективната истина; направеното в тях самопризнание, сочещо за проявено критично отношение към самото престъпление; неговото тежко семейно и здравословно състояние; както и обстоятелството, че същият се явява родител на малолетни деца със заболявания, по отношение на които полага грижи и доставя издръжка. Отегчаващи вината обстоятелства съдът не констатира.

Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства, при чието наличие и най-лекото, предвидено от закона наказание, би било несъразмерно тежко, дори и ако бъде определено в неговия най-нисък размер – от „Една година лишаване от свобода”. С оглед на това, след като съпостави техния характер и естество заедно с наличието на направеното от А. самопризнание с породените от същото правни последици по смисъла на чл.372 ал.1 от НПК и вида на проведеното въз основа на него съкратено съдебно следствие, прие, че заради безусловният характер на съответния текст – чл.373 ал.2 от НПК, при определяне на самото наказание следва да се приложи нормата на чл.58а ал.4 от НК в редакцията по ДВ бр. 26 от 06.04.2010г., действала към дата за извършване на престъплението, доколкото се явява по-благоприятна за дееца. Въз основа на тези съображения и чрез приложението на указаното в чл.55 ал.1 т.1 наложи наказание под установения от закона минумум, предвиден в разпоредбата на чл.343в ал.2 от НК за посочения в нея вид, а  именно – „Лишаване от свобода” за срок от „Три месеца”, както и „Глоба” в минималния размер – от 500 лева, която да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ГРС, като прие, че по този начин, с такива определени по отношение на размерите им наказания, отредени за извършеното от него конкретно престъпление, ще бъдат създадени условия за постигане на целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия, посочени в чл.36 от НК.

За последиците, които произтичат от първата постановена присъда по отношение на подсъдимия И.А., е настъпила реабилитация по право. В следствие на това той е притежавал чисто съдебно минало към датата за извършване на престъплението, за което в последствие е бил осъден с  Присъда № 61 от 14.02.2008г. по НОХД № 781/2007г. на ГРС. Престъплението по първата присъда е било извършено от подсъдимия като пълнолетен, и поради това настъпилата реабилитация по право се е явявала пречка за повторно настъпване на реабилитация от същия вид, съгласно предвиденото в чл.86 ал.2 от НК. С оглед на изложеното, и като отчита липсата на данни, които да установяват наличие на реабилитация по съдебен ред, съдът намира, че последиците от третата, постановена присъда по отношение на него / по НОХД № 135/2010г. на ГРС / биха могли да бъдат заличени само въз основа на установеното с чл.88а ал.1 от НК. Последния въвежда определени условия, които се свързават с това осъденият да не извършва ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода” през определен срок. Въпросния срок / заради размера на наложеното наказание / е бил в размер на „Пет години”, като / според чл.88а ал.3 от НК / е започнал да тече от 24.06.2013г. – датата, на която е изтекъл определеният по НОХД № 135/2010г. изпитателен срок. В рамките на съответния петгодишен срок подс. А. е извършил умишленото престъпление от общ характер, предмет на разглеждане в настоящето дело,  за което законът е предвидил наказание „Лишаване от свобода”. Това е изключило възможността за настъпване на реабилитация по отношение на последиците от осъждането по НОХД № 135/2010г. на ГРС, а заедно с това - и възможността за приложението на чл.66 ал.1 от НК, тъй като към 01.06.2016г. А. се е считал за осъждан на наказание от вида, посочен в чл.37 т.1а от НК.

В съответствие с изложеното до момента и поради липсата на установените от закона условия, които да позволяват отлагане на неговото изпълнение с приложението на чл.66 ал.1 от НК, след като отчете броят на предхождащите настоящето отделни осъждания и съответния период от време, изтекъл от края на изпитателния срок, определен във връзка с последното наказание “Лишаване от свобода”, които обстоятелства (по арг. за противното от указаното с §3 ал.2 т.2 и ал.3 от ДР на ЗИНЗПС) определят подс. А. като рецидивист по смисъла на §3 ал.1 т.1 от ДР на ЗИНЗПС, съдът постанови наложеното наказание да бъде изтърпяно от същият ефективно, в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип при определен “Първоначален строг режим”, съгласно чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗПС.

По делото не са налице данни за направени разноски, поради което съдът не се е произнасял по присъждането на такива.

В този смисъл е и постановеният съдебен акт.

 

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ : ………………….