Решение по дело №14852/2018 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 1477                                  18.04.2019 година                       град Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

 

при участието на секретаря Радка Цекова,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14852 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 410 ал. 1, т. 2 и т. 3 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

 

Ищецът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Позитано №5, чрез пълномощника си а. Т. е предявил против Община Пловдив, ЕИК: *********, гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов” № 1, представлявана от к.И.Т., иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 184,73 лева- главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение въз основа на застраховка „ Каско Избор” за причинени на лек автомобил марка Пежо, модел 307, с рег. № *** вреди, настъпили в резултат на настъпило на 26,03,2018 г. ПТП, при което автомобилът попаднал в необезопасена и необозначена дупка, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 14.09.2018 г. до изплащане на вземането.

  В исковата молба е посочено, че на 26.03.2018 г. при движение по ул. Р.ш., посока от с. С. към гр. П.,  е настъпило ПТП, при което лек автомобил марка Пежо, модел 307, с рег. № *** е преминал през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което са настъпили имуществени вреди по автомобила, увредила се е предна дясна гума, джанта лява предна дясна и подкалник PVC преден десен. Увреденият  автомобил имал сключен договор с ищеца за застраховка „Каско Избор”, обективирана в ЗП № ****с валидност от 03,05,2017 г. до 02,05,2018 г. Въз основа на подадено заявление застрахователното дружество е образувана щета. С доклад по щета № ****ищецът е определил да бъде изплатено обезщетение в размер на 184,73 лв. , което на 04,04,2018 г. е било изплатено на собственика на увредения автомобил по банков път – М.Г.. В тази връзка ответникът не изпълнил своето задължение да се грижи за доброто състояние на пътната инфраструктура. На 29,06,2018 г. ответникът бил уведомен за задължението си към ищеца. Претендират се и разноските в производството.

 В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че за участъкът където е станало ПТП се обслужва от Община Пловдив и Община Марица. Прави възражение за съпричиняване.   Претендира разноски.

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

Установява се от представената застрахователна полица № *******от 02,05,2017 г., че между ищеца и собственика на лек автомобил марка Пежо, модел 307, с рег. № ***  – М.Г. е сключена автомобилна застраховка „ Каско Избор”  на процесния автомобил за срок от 03,05,2017 г. до 02,05,2018 г., като застрахователната премия по посочения по-горе застрахователен договор е разсрочена на четири вноски, всяка една от 74,80 лв.

От представения по делото протокол за ПТП № ***/ ***** г. се установява, че на съответната дата 26.03.2018 г. лек автомобил марка Пежо, модел 307, с рег. № ***, управляван от М.Г., е преминал през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на път ***, 1+800 км., в резултат на което са настъпили имуществени вреди.

По делото е прието заключение на автотехническа експертиза, според което стойността на авточастите и авторемонтните операции, необходими за пълното възстановяване на процесния автомобил съобразно с годините му на експлоатация, в следствие на нанесените му от ПТП увреди, като се има предвид средните пазарни цени, така че отремонтираното МПС да стане технически годно, безопасно, сигурно и възможна негова експлоатация възлиза на 209,47 лв. Между механизма на ПТП и щетите по автомобила има пряка причинно- следствена връзка.

По повод настъпилото застрахователно събитие при застрахователя е била образувана преписка по щета, в хода на която е извършен опис на претенция № **** г., в който са отразени повреди – джанта и гума лява предна и подкалник. С доклад по щета № ****от 02,04,2018 г. ищецът е определил да бъде изплатено обезщетение в размер на 184,73 лв. Сумата е изплатена от ищеца на 04.04.2018 г. по банков път, видно от представеното преводно нареждане на М.Г.. Стойността на материалните щети, разпределени за нови части и труд по ремонта, се установяват също от САТЕ.

От заключението на съдебно-счетоводна експертиза, което настоящата съдебна инстанция кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че договорената прения в размер на общо 3305,16 лв., разсрочена на четири вноски, по застрахователна полица № **** от 02,05,2017 г.  към 21,01,2019 г. е изплатена изцяло, като по нея се дължи 0,02 лв.

От приетата  съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитра изцяло като обективна и пълна се установява, че път ****, 1+800 км. в посока с, С., ул. Р.ш. до базата на **** е част от инфраструктурата на урбанизираната територия на гр. П. и представлява местен път, за изграждането, ремонта и поддръжката се осъществява от община Пловдив.

Разпитан е като св. Й.И., който е съставил протокола за ПТП се установява, че ПТП е станало на път ****, 1+800 км. в посока с, С., някъде около Р.ш. до базата на ***.

Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на И., като ги намира са последователни, житейски логични и непротиворечащи на останалия доказателствен материал.

 

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Протоколът за ПТП представлява официален документ, съставен от длъжностно лице в кръга на правомощията му и е в предвидената от закона форма, поради което се ползва с доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства. Доколкото същият не е оспорен по надлежния ред от ответника в отговора и с оглед заключението на вещото лице, съдът приема за установен факта на настъпване на ПТП- то при описаните в исковата молба обстоятелства и констатираните повреди по автомобила, които безпротиворечиво се установяват и от събраните по делото писмени и гласни  доказателства и заключението на САТЕ, което съдът изцяло възприема като компетентно и обосновано.  Несъмнено се установи и причинно-следствената връзка между повредите и настъпилото произшествие, както и техния размер.

По делото е установено по безспорен начин от приложената застрахователна полица, че към 26,03,2018 г. е било налице валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на процесния лек автомобил, по силата на което ищецът е заплатил застрахователно обезщетение.

По силата на валидно сключена имуществена застраховка „Каско Избор” ищецът е изплатил обезщетение за настъпилите щети, с което на основание чл. 410, ал. 1 КЗ е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредите и за него е възникнало регресното право да претендира възстановяване на платеното.

Според разпоредбата на  чл. 410, ал.1, т. 2  от Кодекса за застраховането, с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за негово определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД или срещу собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите- чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ.

По делото се установи, че причината за увреждането е било попадането на МПС- то в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Улицата, в която е станало ПТП- то, се намира в населено място и не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява местен път по смисъла чл. 3 ал. 3 от ЗП и като такъв е публична собственост на община П. (чл. 8 ал. 3 от ЗП). Ремонтът и поддръжката на общинските пътища се осъществяват от общините (чл. 31 ал. 1 от ЗП), като лицата, които ги стопанисват, трябва да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най- кратък срок (чл. 167 ал. 1 от ЗДв.П). Установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1 т. 19 от ППЗДв.П, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението. Доколкото същата не е била обезопасена с нарочен пътен знак пред нея, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от чл. 52 ал. 1 от ППЗДв.П), ответникът не е изпълнил вменено му по закон задължение, от което е настъпила вредата. Именно оттук се налага изводът, че след като за поддръжката и ремонта на пътя е отговорен собственика му- в случая ответната община, която с бездействието на своите служители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, за да обезпечават безопасността на движението, следва да се ангажирана отговорността на ответника. 

Налице са били предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение с оглед валидно сключената имуществена застраховка. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата на кредитора (застрахования) срещу причинителя на вредата (ответника), в която връзка предявеният иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 и т. 3 КЗ следва да бъде уважен в размера на платеното- 184,73 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда- 14.09.2018 г.

Досежно възражението на ответника за съприничяване на вредоносния резултат от страна на водача на лекия автомобил, съдът счита, че не са налице предпоставките на чл.51 ал.2 от ЗЗД - за намаляване на размера на обезщетението, тъй като не се установи по делото, водачът на л.а. М.Г. да е допринесъл за настъпването на вредите.

 

 

По отношение на разноските:

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния им направен размер. Такива надлежно се претендират, като са налице и доказателства, че те са реално заплатени. В тях се включват внесената държавна такса в размер на 50 лева, депозити за вещо лице и свидетел- 285 лв. и 300 лв. за адвокатско възнаграждение. 

 

Поради изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК: *********, гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов” № 1, представлявана от к.И.Т., да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. Позитано №5,чрез пълномощника си а. Т., сумата в размер на 184,73 лева- главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Избор” за причинени на лек автомобил марка Пежо, модел 307, с рег. № *** вреди от пътно- транспортно произшествие, настъпило на 26,03,2018 г. в гр. П. на път  ***, 1+800 км., поради попадане на лекия автомобил в необезопасена и необозначена дупка, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 14.09.2018 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК: *********, гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов” № 1, представлявана от к.И.Т., да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. Позитано №5, направените по делото разноски в размер на 635 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.           

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                            

                                                       СЪДИЯ :/п/ Николай Стоянов

 

Вярно с оригинала!

РЦ