МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 1418/11г. ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Варненска окръжна
прокуратура e предявила
обвинение и внесла ОА в съда срещу подсъдимия Я.Й.П. от за деяние наказуемо по чл. 199, ал.1, т. 4 вр. с чл. 198, ал.1от НК.
По делото е
проведено съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК,
като в с. з. изрично е разяснена
процедурата по реда на глава ХХVІІ от НПК, и по искане на защитата и самия
подсъдим съдебното производство по делото е проведено и решено по реда на чл.
371 т.2 вр. чл. 372, ал.4 от НПК, като подсъдимият изрично заявява, че
признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и е съгласен
да не се събират доказателства за тези факти.
В
пледоарията си по
съществото на делото, представителят на ВОП моли да бъде определено наказание
на подс.П. лишаване от свобода за срок от три години, с приложение на чл.58а,
ал.1 от НК, като след съответното редуциране да изтърпи наказание две години
лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор, предвид смекчаващите
отговорността му обстоятелства.
Защитата
на подс. П. не оспорва
обвинението. Придържа се изцяло към размера на предложеното от ВОП наказание и
добавя за смекчаващо вината обстоятелство – изразеното пълно съдействие за
разкриване на обективната истина. Моли след редукцията по чл. 58а от НК за
налагане на наказание лишаване от свобода от две години.
В последната си дума пред съда подс. П. съжалява много за
извършеното. Моли за минимална присъда.
Съдът като прецени събрания в хода на ДП
доказателствен материал, съобразно разпоредбите на чл.14 и чл.18 от НПК, прие
за установено от фактическа страна изложеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно:
На
07.06.2011г. около 11.00 ч. св. Л.В.Ж. се прибирала към дома си в гр. Варна
ж.к. „Трошево” бл.3, вх.”В”, ет.1, ап.1. Отключила входната врата на входа на
блока. В този момент подс.Я.Й.П. подпрял вратата с ръка. Свидетелката
помислила, че подсъдимия отива при свой познат и го пуснала във входа. Без да
каже нищо той застанал с лице срещу нея и с ръка хванал двата и златни синджира
които се намирали на врата и със сила ги издърпал. Единия от тях останал в
ръката му, а другия се скъсал и паднал в блузата на свидетелката. След това
подсъдимия побягнал като се отправил по посока на автобусната спирка на ул.
„Младежка”. Свидетелката се опитала да го последва, но подсъдимия се качил в
такси и заминал в неизвестна посока. По време на разследването се установило,
че подс. П. се качил в таксиметров автомобил управляван от св. Росица Янева
Чудомирова. По негово искане бил откаран до заложна къща „Гарант 2” находяща се
на ул.„Д–р Пюскюлиев” №86. Там предложил на продавач консултанта св. Александър
Страхилов Георгиев да заложил отнетия от св.Ж. златен синджир. Св. Георгиев
видял, че синджира е скъсан на две части и, че изработката представлява
сплетени кухи халки. Претеглил го на везна и установил, че тежи 5.3 гр. Св.
Георгиев дал на подсъдимия сумата от 190 лв. след което последния отново се
качил на таксиметровия автомобил управляван от св. Чудомирова. По негово
желание бил откаран в ж.к. „Младост” където след като заплатил слязъл на пазара
в близост до бл.147.
В
следствие на проведените оперативно издирвателни мероприятия на 10.06.2011г.
подс. П. бил установен и задържан в Трето РУП на МВР – Варна.
При проведените
разпознавания св. Ж. разпознала като извършител на деянието подс. Я.Й.П., а св.
Александър Георгиев, като лицето заложило златния синджир предмет на
престъплението.
Съгласно
заключението на съдебно оценителната експертиза стойността на златния синджир
предмет на престъплението възлиза на 265 лв.
От назначената по делото
съдебно психиатрична експертиза се установява, че подсъдимия страда от синдром
на наркотична зависимост, но към момента на извършване на деянието е разбирал
свойството и значението му и е могъл да ръководи постъпките си.
Фактическата
обстановка се
установява по категоричен и безспорен начин от събрания на досъдебното производство
доказателствен материал, приобщен на основание чл. 283 от НПК, като същият
изцяло подкрепя самопризнанията на подсъдимия.
Предвид изложеното, съдът
призна подсъдимия Я.Й.П. - роден на ***г***, български гражданин, с основно образование, не работи, неженен, осъждан, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на
07.06.2011г. в гр. Варна, в условията на опасен рецидив отнел чужди движими
вещи - 1 брой златен синджир с тегло 5.3 гр. на стойност 265 лв. от владението
на Л.В.Ж., без нейно съгласие с намерение противозаконни да го присвои, като
употребил за това сила.
С описаното по-горе
деяние подсъдимия е осъществил от
обективна и субективна страна престъплението, наказуемо по чл. 199, ал.1, т. 4, вр.
чл.198, ал.1 от НК.
Квалифициращият признак по смисъла на т. 4 от с. к. се
определя с оглед предишното му осъждане с наложено ефективно наказание лишаване от свобода за срок от една година и
шест месеца, с присъда влязла в сила от 13.05.2010г. по НОХД № 501/10г. на Районен съд Добрич.
От
обективна страна:
подсъдимия П. с използването на сила е отнел чужда движима вещи – златен
синджир, от владението на Л.В.Ж.,
с намерение противозаконно да го присвои.
Субект
на престъплението:
подсъдимият е пълнолетно вменяемо физическо лице, и не страда от психически
заболявания.
От
субективна страна: деянието
на подс. П. е осъществено при условията на пряк умисъл – съзнавал е
общественоопасният му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и пряко е целял тяхното настъпване. Съзнавал, че отнема чужд златен
синджир от владението на пострадалата, без нейно съгласие, като пряко е целял
установяването на свое владение върху предмета на престъплението с употребата
на сила.
За
да наложи наказание,
съдът прецени принципите на чл. 54 НК, като се съобрази със степента на
обществена опасност на деянието, ( под определената средна ) и на дееца ( около
средната ) взе предвид и: смекчаващите отговорността обстоятелства -
направените самопризнания от него, критичността към извършеното, младата
възраст, тежкото семейно положение; безспорно подсъдимият е бил зависим към наркотични вещества и тази зависимост го е подтиквала да извършва престъпления;
отегчаващите обстоятелства - предишни осъждания и нагласи за извършване на
престъпления.
По изложените съображения и с оглед
императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, съдът определи наказание на
подсъдимия при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК във връзка с
разпоредбата на чл.58а, ал.4
от НК, доколкото са налице
едновременно предпоставките на чл.58а, ал.1 от НК и
тези на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а разпоредбата на чл.55,
ал.1, т.1 от НК е по-благоприятна, т.к. в хипотезата на чл.58а ал.1 от НК би
могло да се наложи минимално наказание лишаване от свобода за срок от пет години и след
намаляването му с една трета той би следвало да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок три години
и четири месеца, което би било по-тежко от това, което съдът е наложил на подс.
П., а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което на основание чл.61, ал.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор. Определено
така наложеното наказание ще допринесе за постигане на целите на чл.36 НК. Ще
даде на подсъдимия възможност да осмисли извършеното, да прецени поведението си
занапред и да се поправи, като изиграе и коректива и възпитателна роля с което
в достатъчна степен ще се постигнат целите на специалната и генералната
превенция.
На основание чл.70, ал.7
от НК съдът приведе в изпълнение неизтърпяната част от наложеното на подсъдимия с
присъда по ЧНД № 5907/2010 г. на ВРС
в.з.с. на 17.12.2010г. общо наказание една година и шест месеца, а именно
лишаване от свобода в размер на ПЕТ
МЕСЕЦА и ДВАДЕСЕТ ДНИ, което на
основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг” режим в
затвор, т.к. деянието по настоящото НОХД, което е умишлено с предвидено
наказание лишаване от свобода е било извършено от подсъдимия в изпитателния
срок на предходното осъждане.
С присъдата на основание
чл.59, ал.1 от НК е зачетено времето през което подсъдимия е бил с мярка за
неотклонение “Задържане под стража” от 11.06.2011г., до привеждане на присъдата
в изпълнение.
Подсъдимият
е осъден да заплати адвокатското
възнаграждение за служебно назначения защитник и направените по делото разноски
в размер на 68 лв. в полза на Държавния бюджет по сметка на ВОС.
Водим от изложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ ПРИ ВОС: