Решение по КНАХД №1884/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Н. П. П., от [населено място], с [ЕГН], чрез адв. А., против Решение № 605/23.05.2025 г. по АНД № 20243110203572/2024 г. по описа на Районен съд /РС/ – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 24-0819-001179/10.06.2024 г., с което, на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на П. са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. ВРС превратно е тълкувал установените факти, приел е, че е извършено нарушение без да са налице доказателства за мястото на извършване, неговия автор, не са установени и свидетели очевидци на случилото се на 1.05.2024 г. По време на проверката П. се е съгласила да и бъде извършена проверка за алкохол, която се оказала положителна, за което с присъда, постановена по НОХД № 4938/2024 г. е призната за виновна. По време на проверката П. е съобщила, че използва „Ксанакс“, което би могло да доведе до положителен резултат при тест за употреба на наркотични вещества. Житейски нелогично е П. да се съгласи да бъде тествана за употреба на алкохол, а да откаже да бъде тествана за наркотични вещества, при положение, че може да ползва привилегията на чл. 23, ал.1 от НК. На П. е издадена ЗПАМ от 2.05.2024 г., с която е отнето СУМПС и тя е лишена от право да управлява МПС по административен ред. ПАМ е влязла в сила и с нея е изпълнено вече същото ограничение в правата на жалбоподателката, като наложеното и с НП наказание. При това положение е налице кумулиране на санкции, при нарушаване на принципа „non bis in idem“. В решение на СЕС от 4.05.2023 г. е прието, че приложената ПАМ в производство по констатиране на административно нарушение, с оглед вида и естеството си, тежестта и преследваните от нея цели има репресивен характер и по естеството си е санкция, която дублира предвидената аналогична санкция в дела от наказателноадминистративен характер. СЕС приема, че така кумулирани като тежест тези санкции не кореспондират с процесуалната законосъобразност, с тежестта на нарушението и принципа за пропорционалност на санкцията и целите, преследвани от самата санкция. По изложените съображения моли да се отмени НП в частта, с която на жалбоподателката е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС. В с.з. процесуалния представител на касатора поддържа жалбата на посочените в нея основания.

Ответната страна – Началник група в ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, редовно призована не се явява, не се представлява. С депозирани писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна, моли съда да остави в сила решението като правилно и законосъобразно. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Представителят на ВОП изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, и пледира за потвърждаване на решението на ВРС.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, намира следното:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на Н. П. П. Н. постановление № 24 – 0819 – 001179 от 10.06.2024 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР [населено място], с което на жалбоподателката, на основание на чл. 174, ал.3, предл. 2 от ЗДвП са й наложени административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

За да се произнесе по спора, районният съд е установил от фактическа страна, че на 01.05.2024 г., около 4.30 ч. П. управлявала лек автомобил „Ауди Ку 7“ с рег. №[рег. номер], собственост на трето лице, по [улица]в [населено място], в посока на движение към [улица]. Срещу сградата на УМБАЛ „Св. М.“ бил позицииониран екип на Второ РУ. Полицейския служител И. спрял за проверка управлявания от жалбоподателката автомобил, като извършил проверка за употреба на алкохол с техническо средство, установило се, че жалбоподателката е употребила алкохол. Полицейските служители поискали съдействие от служители на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР [населено място] да тестват жалбоподателката за употреба на наркотични вещества. Пристигнал екип, в който бил св. Е. Г.. Г. поканил П. да бъде тествана за употреба на наркотични вещества Дрегер Дръг Тест 500 с фабр. номер №ARJM–0053, но същата отказала. На жалбоподателката бил издаден талон за медицинско изследване, от който П. не се възползвала. За констатираното нарушение бил съставен АУАН за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, въз основа на който е издадено и НП

За да потвърди наказателното постановление, първостепенният съд приел, че административнонаказателното производство е проведено законосъобразно. Въззивният съд счел, че са описани всички съставомерни елементи, даващи възможност на наказаното лице да разбере какво е вмененото м у обвинение, а именно, че П. е отказала да и бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества и не е изпълнила предписание за медицинско изследване. Изложени са мотиви, че наложените административни наказания са справедливи като за съда не е налице възможност да ги ревизира предвид абсолютния размер на административната санкция. Обсъдени са доводите на П., че приема „Ксанакс“, което може да доведе до положителен резултат при тестване, като е прието, че именно за това е издадено предписание за вземане на кръвна проба, от която водачката не се е възползвала.

Касационната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

В съответствие със закона са изводите на съда за липса на допуснати в производството съществени нарушения на процесуалните правила, за съставомерност на деянието и за правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на П.. Не са налице посочените от касатора основания за отмяна, а съдът разглежда тези от тях, които съставляват касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, съобразно препращащата норма на чл. 63в от ЗАНН.

При субсидиарното прилагане на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. ВРС е събрал необходимите и относими доказателства, и е изложил последователни мотиви относно тяхната оценка.

От събраните гласни доказателства – показанията на св. Г. и И. се установява, че П. е отказала да й бъде извършен тест за наркотични вещества или техни аналози с "Dreger Drug Test 5000. Това е достатъчно по отношение на нея да бъде наложена съответната на деянието административнонаказателна санкция. В случая е несъмнено, и че П. не е дала кръвна проба за извършване на медицинско изследване за употреба на наркотици, което се потвърждава от приложения по преписката протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества и техните аналози, както и от писмо от ВМА-МБАЛ- Варна, видно от което П. се е явила , но е отказала да даде проба.

Описанието на нарушението в обстоятелствената част на наказателното постановление съответства на дадената правна квалификация на деянието – отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение на предписание за лабораторно изследване, с което деяние е осъществен съставът на нарушението по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП.

С оглед достатъчно подробното и ясно описание на нарушението и на фактическите обстоятелства, при които то е извършено, не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво бива санкциониран, съответно не е нарушено правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административнонаказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение, поради което направените с жалбата възражения в тази насока са неоснователни.

Факта, че на П. е извършен тест за употреба на алкохол, не води до отпадане на задължението и да бъде тествана за употреба на наркотични вещества. Съгласно Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. по Тълкувателно дело № 1/2021 г. Общото събрание на съдиите от I и II колегия на Върховния административен съд (ВАС) отказите по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл. 18 от ЗАНН. В настоящото производство не са ангажирани доказателства, че П. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.2 от НК, дори и да се приеме, че е налице такава присъда, то същата не променя факта, че на 1.05.2024 г. жалбоподателката е осъществила вмененото й във вина нарушение.

Не е спорно, че на жалбоподателката е изписан медикамента „Ксанакс“, но това не води до отпадане на задължението й за тестване за употреба на наркотични вещества. От самата листовка – информация за потребителя е видно, че приема на посочения медикамент предизвиква сънливост и не трябва да се шофира, да се работи с машини или да се изпълняват други потенциално опасни дейности.

Лишено от основание е и последователно застъпеното пред настоящата инстанция възражение на касатора, че е нарушен принципа "non bis in idem" , тъй като за същото нарушение на П. е издадена ПАМ, с която е отнето СУМПС за срок от 18 месеца. В подкрепа на тази теза е посочено Решение на СЕС по дело С-97/21 г. от 4.05.2023 г. Цитираното решение се отнася до тълкуването на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.20056 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и не е относимо към настоящото производство.

Съгласно чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДвП, действието на ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС е "до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца".

Нормата на чл. 190, ал. 2 от ЗДвП предвижда, че наказанието "Лишаване от право да се управлява МПС“ тече от датата на изземване на свидетелството за управление.

Съгласно чл. 20 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, основанията за отнемане на СУМПС са: влезли в сила НП, решения или присъди, с които е наложено наказание "Лишаване от право да се управлява МПС"; заповед за прилагане на принудителна административна мярка; съставен АУАН в предвидените от закона случаи. СУМПС фактически се изземва при установяване на нарушението, превантивно, на основание на наложената ПАМ, до влизане в сила на издаденото НП, присъда, споразумение, но за не повече от 18 месеца, като след влизане в сила на НП, споразумение, отнемането на свидетелството продължава във връзка с изпълнението вече на наложеното наказание - лишаване от право на управление на МПС. Крайният момент, до който отнемането може да продължи по аргумент от разпоредбите на чл. 24 от Наредбата, е изтичане срока на наложеното наказание, в случай, че НП/присъда/споразумение влезе в сила. Предвид изложеното не е нарушен принципа "non bis in idem".

Предвид изложеното, настоящият касационен състав намира, че в резултат на извършен подробен анализ на събраните доказателства, Районен съд - Варна е достигнал до правилен и обоснован извод за съставомерност на извършеното от П. нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първостепенния съд решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН, в полза на ОД на МВР – Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено по реда на чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, в размер на 80 (осемдесет) лева.

Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 605/23.05.2025 г. по АНД № 20243110203572/2024 г. по описа на Районен съд /РС/ – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 24-0819-001179/10.06.2024 г., с което, на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на П. са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

ОСЪЖДА Н. П. П., от [населено място], с [ЕГН], да заплати на ОД на МВР – Варна сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.