РЕШЕНИЕ
№ 1048
гр. Перник, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720102111 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация - Перник" АД,
в която се сочи, че в полза на дружеството срещу Г. А. А. и Х. А. А. е издадена
Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 1216/2023 г. по
описа на Районен съд Перник за сума представляваща стойността за доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град
************* в общ размер на 697,97 лева – главница за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до
окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 152,71 лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания лева за периода от
09.07.2020 г. до 22.02.2023г.
Твърди се, че между топлофикационното дружество от една страна и ответника е
налице облигационна връзка, възникнала по силата на закона, относно продажбата и
покупката на топлинна енергия. Излага свой прочит на относимото по спора
материално право. Твърди, че е изпълнил своето задължение, като е доставил на
ответника количеството топлинна енергия, чиято стойност се претендира в настоящото
производство.
Пояснява исковите претенции като сочи, че ответниците дължат сумите по
исковата молба в качеството им на съсобственици и наследници, придобили имота, за
който се твърди, че е топлоснабден и е извършена доставка на топлинна енергия.
Конкретизира претенцията, която се дължи разделно от ответниците – Г. А. А. в
размер на 465,31 лева – главница за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.
включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното
изплащане на сумата, както и сума в размер на 101,81 лева, представляваща законна
1
лихва за забава на месечните плащания лева за периода от 09.07.2020 г. до 22.02.2023
г., представляваща 2/3 от общото задължение, а Х. А. А. в размер на 232,66 лева –
главница за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. включително, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер
на 50,90 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания лева за
периода от 09.07.2020 г. до 22.02.2023 г., представляваща 1/3 от общото задължение.
С оглед на изложеното моли съда да признаете за установено, че ответниците
дължат горепосочените суми разделно, съобразно правата им в наследствената маса.
Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответниците са депозирали отговор с идентични възражения е срок. Намират
предявените искове за допустими, но неоснователни. Оспорват качеството си на
потребител с аргумент, че не е взето решение на Общото събрание на собствениците за
присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа, както и оспорва доставката
на топлинна енергия до имота в процесния период.
Оспорва Общите условия на ищеца да са надлежно разгласени и съответно не са
влезли в сила.
Счита, че вноската за дялово разпределение следва да се предяви като отделен
иск, което не е сторено.
Поддържа, че Методиката за дялово разпределение е отменена от ВАС с
Решение № 477/13.04.2018 г., постановено по адм. д. № 1372/2016 г., поради което
ищецът не доказва годно основание за начисляване на суми да топлинна енергия и
доставката на твърдяното количество топлинна енергия.
Оспорва доказателствената стойност на представеното към исковата молба
извлечение от сметки.
С рамките на заповедното производство е релевирано възражение за погасяване
на вземанията по давност.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове. Прави
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК
Претендира разноски.
В съдебно страните не се представляват като ищецът поддържа вече
изложеното с писмена молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото
производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в
сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид,
падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се
2
установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за
която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение
за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера
на търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката
(ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат
обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от
ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т.
2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ
„клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник,
приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в
сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице –
потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че
включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и задължения
между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от
оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се
установи, че последните са оповестени в един местен ежедневник – бр. 82 от
29.04.2008 г. на в. „Съперник“, поради което съдът счита, че са влезли в сила.
Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ,
поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия
е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените
права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото. В
3
настоящия случай между страните са спорни всички елементи от фактическия състав
на предявените искове, за които ищецът носи доказателствена тежест.
В тази връзка по делото са представени и приети редица доказателства, с които
ищецът се домогва да установи основателност на исковата си претенция.
От представения по делото Договор за продажба на държавен имот от 04.03.1993
г. се установява, че трето за спора лице – Н. Г.А. е придобило имота за който се твърди,
че е топлоснабден. Това лице е починало на ****** г., като наследници по закон
съгласно представеното удостоверение са ответниците Г. А. А., Х. А. А. и И. А. А.,
като съдът приема, че всеки един от тях е придобил по 1/3 от Имота съгласно чл. 5, ал.
1 ЗН. Представен е също и Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 28.08.2019
г., съгласно който И. А. А. дарява на брат си Г. А. А. 1/3 от Имота. Тези обективни
данни, при липса на твърдения и доказателства за съществуващи в полза на трето лице
права върху имота в процесния период, дават основание на съда да приеме, че в
конкретния случай именно ответниците са пасивно материално легитимирани по
отношение на предявените искове, в посочените в исковата молба квоти - Г. А. А. за
2/3 и Х. А. А. за 1/3 от общото задължение.
По делото е изслушана и приета заключение по СТЕ, неоспорено от страните,
която съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено,
отговарящо на всички поставени задачи. В заключението е отразено, че същото е
изготвено при анализ на приложените по делото и представени от ищеца документи,
изискани на място от ищцовото дружество и от фирмата за дялово разпределение.
Услугата за дялово разпределение е въведена в СЕС, по силата на договор с ЕС, като
същевременно са налични и споразумения между ищеца и ФДР за предоставяне на тази
услуга за сградата в режим на ЕС, в която се намира процесният имот. От
заключението се установява, че в СЕС се ползва топлоенергия вкл. за БГВ, като ищецът
е взел предвид нормативните технологични разходи, отдадени от съоръженията за
БГВ.
Установено е също, че монтираните в абонатната станция уреди за търговско
измерване – топломери са преминали през задължителните периодични метрологични
проверки, в хода на които са окачествени като съответстващи на одобрения тип,
поради което са годни за търговско измерване и показанията им могат да се считат за
достоверни.
Вещото лице е установило, че за процесния имот е начислявана прогнозна
топлоенергия и за БГВ и е осигурен достъп. Изготвена е изравнителна сметка, като
само щранг – лирата е без топломер поради техническа невъзможност да се монтира
такъв. В останалите помещения няма отоплителни уреди свързани към СИ, кат същите
са „затапени“. За тези тела не е разпределяна топлоенергия по прогноза.
В общите части няма отоплителни тела. Сметката за топла вода е по отчет,
потвърден от представител на имота, осигурил достъп. Изготвена е изравнителна
сметка, срещу която възражение не е постъпило.
При така установените факти, въз основа на извършения анализ експертизата
достига до извод, че общата дължима сума за процесния период е на стойност от
697,97 лева за целия имот.
По делото е изслушана и приета заключение по СИЕ, изготвено при проверка на
счетоводството на ищцовото дружество. Вещото лице е достигнало до извод, че за
исковия период равностойността на предоставяните от ищеца услуги за топлинна
енергия е в размер на 697,97 лева, а законната лихва е в размер на 126,11 лева за
периода на забава, в който се претендира.
От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в
4
качеството си на страна по облигационното правоотношение с ответниците, през
процесния период е доставил до собствения на ответника имот топлинна енергия,
чиято обща цена възлиза на 697,97 лева. Липсват твърдения и доказателства за пълно
или частично погасяване на задължението, поради което този иск следва да бъде
уважен изцяло.
При основателност на главния иск, основателен е и акцесорният за присъждане
на обезщетение за забава по гореизложените правни съждения за сумата от 126,11 лева,
като за разликата до пълния предявен размер от 152,71 лева следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Конкретните възражения на ответниците съдът намира за неоснователни.
От СТЕ се установи, че доставка до Имота е извършвана, осигуряван е достъп и
възражение не е постъпвало срещу издадените изравнителни сметки. Установи се
също, че е взето решение на Общото събрание на собствениците за присъединяване на
сградата към топлопреносната мрежа и това е станало на *****
Разгласяването на Общите условия бе обявено с доклада по делото за служебно
известно на съда и възражение срещу него не е постъпвало.
Методиката за дялово разпределение е отменена от ВАС с Решение №
477/13.04.2018 г., постановено по адм. д. № 1372/2016 г. е правно ирелевантно. Първо
това е станало с Решение № 8294 от 26.26.2020 г. на ВАС, петчленен състав, обн. ДВ,
бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г., което има действие занапред (така ТР №
6/2016 г. на ОС на ВАС), а не с посоченото от ответниците, но в конкретния случай
изчисленията са направени по методиката към Наредба № Е – РД 04-1/12.03.2020 г., а
не по отменената.
Няма законово изискване вноската за дялово разпределение да се предяви като
отделен иск, а и доколкото исковата молба е изцяло оспорена, вещото лице е
изследвало задължението по компоненти.
Представеното към исковата молба извлечение от сметки не се ползва с
доказателствената стойност в процеса, поради което и са допуснати и приети,
неоспорени от страните СТЕ и ССЕ.
Ответниците са въвели правопогасяващо възражение за изтекла погасителна
давност. В настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставена и
неплатена топлинна енергия има характера на периодично плащане по см. на чл. 111,
б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който
смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съдът намира, че
тригодишният давностен срок е приложим и по отношение на вземането,
представляващо законна лихва за забава на месечните плащания, предвид характера
му.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто
характер има процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на
съдебно претендиране на вземането.
По правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Следователно вземането за главница (изискуемо в тридесетдневен срок от
датата, означаваща края на отчетния период), възникнало в тригодишен срок преди
дата на подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение е погасено по
давност.
5
При съобразяване с горните изводи и с конкретната дата, на която е депозирано
процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
20.03.2023 г., което действие води до прекъсване на давността за процесните вземания
на основание чл. 116 ЗЗД, съдът намира, че никое от месечните задължения не е
погасено, тъй като най - старото от тях е с начало на периода от 01.05.2020 г. Както бе
посочено - чл. 34, ал. 1 от общите условия определя изискуемостта на всяко месечно
вземане (прогнозните по чл. 32, ал. 1, т. 2 ОУ) - деня, следващ изтичането на тридесет
дена след края на отчетния период. В този период задължението е изпълняемо -
длъжникът може да изпълни, но не е длъжен да го стори (арг. чл. 70, ал. 1 ЗЗД), т.е.
вземането е възникнало, но то не е изискуемо по смисъла на чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
Изтичането на 30-дневния срок е относим към изискуемостта и изпадането в забава на
длъжника, като се санкционира с начисляване на обезщетение за забава – чл. 34, ал. 6
ОУ. Ето защо задължението за м. май 2020 г. станало изискуемо на 30.06.2020 г.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в
общ размер на 375,00 лева, като е претендирал и възнаграждение за процесуално
представителство в размер от 200,00 лева, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. С
оглед изхода по спора следва да се присъдят разноски в общ размер на 556,89 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски на ищеца
се дължат общо 72,64 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
Ответниците също са претендирали разноски като всеки един от тях е
претендирал такива в размер на 400,00 лева в заповедното производство и по 800,00
лева в исковото. Ищецът своевременно е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК,
което съдът намира за основателно. Това е така защото защита в рамките на
заповедното се изразява в бланкетно оспорване, а в исковото до подаване на два
идентични отговора (дори техническите грешки са еднакви). Ето защо за всеки един от
ответниците следва да се определи минимално възнаграждение за процесуално
представителство по 200,00 лева за защита в заповедното производство и по 400,00
лева в исковото. С оглед изхода от спора на ответниците следва да бъде присъдена
сума в размер на 18,90 лева за всеки един от тях.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА
на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо
вземане срещу Г. А. А. , ЕГН ******** за сума в размер на 465,31 лева – главница за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в
**************** за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. включително, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 20.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 87,07 лева, представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания лева за периода от 09.07.2020 г. до 22.02.2023
г., представляващи 2/3 от общото задължение, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1
6
ЗЗД за разликата над 87,07 лева до пълния предявен размер от 101,81 лева като
неоснователен, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 1216/2023 г. по описа на Районен съд Перник.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА
на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо
вземане срещу Х. А. А., ЕГН ********** за сума в размер на 232,66 лева – главница
за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в
град *********** за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. включително, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 20.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 42,04 лева, представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания лева за периода от 09.07.2020 г. до 22.02.2023
г., представляващи 1/3 от общото задължение, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1
ЗЗД за разликата над 42,04 лева до пълния предявен размер от 50,90 лева като
неоснователен, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 1216/2023 г. по описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. А. А. да заплати на
„Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ********* сума в общ размер на от 278,45 лева –
разноски пред Районен съд Перник в исковото производство и 36,32 лева в
заповедното производства.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Х. А. А. да заплати на
„Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ********* сума в общ размер на от 278,45 лева –
разноски пред Районен съд Перник в исковото производство и 36,32 лева в
заповедното производства.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация-Перник“ АД да
заплати на Г. А. А. сума в общ размер на от 18,90 лева – разноски пред Районен съд
Перник в исковото и в заповедното производства.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация-Перник“ АД да
заплати на Х. А. А. сума в общ размер на от 18,90 лева – разноски пред Районен съд
Перник в исковото и в заповедното производства.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7